Вдъхнових се от добрите професии и ми стана чудно кой-какво никога не би работил.
Да не казвам голяма дума, нали не се знае как ще се завърти колелото
, та аз не бих работила като лекар. Съвестен човек съм и мисълта, че ще уча известен брой години и ще дойде някой, който няма вяра в системата и ще ме нарича търговец- би ме съкрушило. Не бих бачкала и на гробищата. Имам приятел, който има погребална агенция и кат го видя с колата по светофарите и му бипна и питам "Кво стаа", отговорът е "Мани, Радостче, много работа".: Ами, не ми се вижда приятно, ама явно си има хора за всичко. Последната ми работа (сега съм в болнични, заради бременност) е в офис. Ами на пръв поглед чудно. Бачкаш по 8 часа на ден с час и половина обедна почивка, събота и неделя, празници почивам, ама ми е депресиращо. Срещаш се с едни и същи хора, не виждаш нови и си заринат до уши в бумаги, понякога толкова ми втръсва, че ми иде да излезна пред офиса и да се разтанцувам. Ей така, за да се случва нещо.
Работила съм като сервитьор, барман, управител по морета, в чужбина, по кораби и от тая гледна точка на динамика офиса мие скучен. И все пак не бих се върнала пак в тоя сектор, защото трябва да продължаваме напред.
Не бих работила като кондуктор, просто щото е много жега в градския транспорт и много пот. Не бих се занимавала със строителство и по-специално с топло-изолации и да вися на въжета. Страх ме е.
Не бих станала и машинист. И въобще не бих работила никаква работа, свързана с БДЖ.
Това, което съм 50/50 е да ставам учител. Чудя се дали да запиша да уча една английска филология, но самата мисъл, че езика може да ми даде мноооого повече направо ме отказва.
Да не казвам голяма дума, нали не се знае как ще се завърти колелото
, та аз не бих работила като лекар. Съвестен човек съм и мисълта, че ще уча известен брой години и ще дойде някой, който няма вяра в системата и ще ме нарича търговец- би ме съкрушило. Не бих бачкала и на гробищата. Имам приятел, който има погребална агенция и кат го видя с колата по светофарите и му бипна и питам "Кво стаа", отговорът е "Мани, Радостче, много работа".: Ами, не ми се вижда приятно, ама явно си има хора за всичко. Последната ми работа (сега съм в болнични, заради бременност) е в офис. Ами на пръв поглед чудно. Бачкаш по 8 часа на ден с час и половина обедна почивка, събота и неделя, празници почивам, ама ми е депресиращо. Срещаш се с едни и същи хора, не виждаш нови и си заринат до уши в бумаги, понякога толкова ми втръсва, че ми иде да излезна пред офиса и да се разтанцувам. Ей така, за да се случва нещо. Работила съм като сервитьор, барман, управител по морета, в чужбина, по кораби и от тая гледна точка на динамика офиса мие скучен. И все пак не бих се върнала пак в тоя сектор, защото трябва да продължаваме напред.
Не бих работила като кондуктор, просто щото е много жега в градския транспорт и много пот. Не бих се занимавала със строителство и по-специално с топло-изолации и да вися на въжета. Страх ме е.
Не бих станала и машинист. И въобще не бих работила никаква работа, свързана с БДЖ.
Това, което съм 50/50 е да ставам учител. Чудя се дали да запиша да уча една английска филология, но самата мисъл, че езика може да ми даде мноооого повече направо ме отказва.
Засега поне, че обмислям една лудост, ама да видим. 
