Бих работила всичко, стига да не е:
- на твърдо работно време
- свързано с командировки
- на твърдо работно време
- свързано с командировки
. - Публикувана: 17 апр. 2015, 10:43 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2015, 10:16 ч.
Лошите професии и какво не бихме работили... почти никога.
Аз също, добавям и ниско заплащане
. 
Не бих работила като съдия.
Футболен ли?
Самоцитирам се от друга тема.
Аз не бих работила като зъболекар, лекар, домашна прислужница, автомонтьор, зидар, електротехник, водопроводчик, учител, пощаджия, шофьор на такси, треньор по футбол, по ръгби ... списъкът е безкраен.
Добавям и маникюристка, особено частта с педикюра. Също и акушерка или медицинска сестра.
Почти никоя от гореизброените професии не смятам за лоша, но просто не бих ги работила.
Това с нямането на срамна работа не го разбирам. Мен някои неща определено ще ме е срам да ги работя, най-вече пред себе си ще се срамувам. Забелязала съм, че далеч не съм единствената, която би се чувстала така.
За срамна професия намирам единствено проститутка, сводник, наркодилър - то това не е и професия, а престъпление, значи отпада.
Иначе другите, свързани с нелицеприятни и мръсни дейности не ги намирам за срамни и не бих се срамувала от тях, нито ако аз ги работя, нито някой друг.
Иначе другите, свързани с нелицеприятни и мръсни дейности не ги намирам за срамни и не бих се срамувала от тях, нито ако аз ги работя, нито някой друг.
Няма да говоря за хипотетични и далечни работни позиции. Но с моето образование мога да работя, но не бих:
- продавач на акции и всякакво продаване по телефона
- кол център
- някои позиции в рекламата
- пиар
- писач на политически текстове, опорни точки, фрейминги и подобни.
изобщо всякакви комуникационни работи, които обаче включват лъжа и манипулация.
- продавач на акции и всякакво продаване по телефона
- кол център
- някои позиции в рекламата
- пиар
- писач на политически текстове, опорни точки, фрейминги и подобни.
изобщо всякакви комуникационни работи, които обаче включват лъжа и манипулация.
Аз мисля, че е по- срамно някой да лежи или да се шляе по цял ден, а когато му трябват пари да иска от мама и тате( говоря за пълнолетни и трудоспособни хора), а в същото време да казва, че го е срам да работи такава или онакава работа, защото не била престижна или достатъчно добре платена.
Таис, не съжалявай. Аз примерно много уважавам лекари и учители. Народ без тях-не е народ.
И не мисля, че е късно човек да се учи. Сега се намират "доброжелатели", уж близки приятели, дето като чуят за идеята да уча висше (сега на 25-26г.) и гледат с насмешка, цитирам "кой ще те вземе баш теб на 30?"
Което пък за мен е много странно, по корабите бачках с един 47г. сервитьор-българин, който учеше нещо си задочно и беше много щастлив от тоя факт. Никой, никога не му се е подигравал там, всички го подкрепяха. Той самия не беше с идея да сменя бранша, щото нямало за кога 
, а да се учи и да придобива знания. Това е нещо, което много уважавам в хората. Примерно бих чистила и тоалетни за 300лв. (Ако опра до там), но с идеята, че е временно и се стремя нагоре. От тая гледна точка и за мен няма срамна работа, срамно е да се застопориш без развитие и да вдигаш рамене и да викаш "Ем нема". 
Аз примерно много уважавам лекари и учители. Народ без тях-не е народ. И не мисля, че е късно човек да се учи. Сега се намират "доброжелатели", уж близки приятели, дето като чуят за идеята да уча висше (сега на 25-26г.) и гледат с насмешка, цитирам "кой ще те вземе баш теб на 30?"
Което пък за мен е много странно, по корабите бачках с един 47г. сервитьор-българин, който учеше нещо си задочно и беше много щастлив от тоя факт. Никой, никога не му се е подигравал там, всички го подкрепяха. Той самия не беше с идея да сменя бранша, щото нямало за кога , а да се учи и да придобива знания. Това е нещо, което много уважавам в хората. Примерно бих чистила и тоалетни за 300лв. (Ако опра до там), но с идеята, че е временно и се стремя нагоре. От тая гледна точка и за мен няма срамна работа, срамно е да се застопориш без развитие и да вдигаш рамене и да викаш "Ем нема".
Не бих определила някоя професия като "лоша".
Определено, обаче, има професии, за които аз не ставам или би ми било неприятно да работя.
- чистачка - мразя да чистя
- гладачка- мразя да гладя
- маникюрист - не понасям да пиля чужди нокти
- санитар - гнуслива съм
- кранист - имам страх от високо
- учител/възпитател в детска градина или начален курс - нямам нервите за това (уважавам много професията, от учителско семейство съм)
- педиатър - пак заради това
- подолог (специалист лекуващ заболявания на краката, не знам има ли българска дума за това) - чуждите крака са ми неприятни
- ветеринар - страх ме е от кучета
- юрист (адвокат, съдия, юрист-консулт, прокурор и т.н.) - материята ми е суха и безинтересна
- касиер - би ми било мега досадно
Вероятно, ако се замисля сериозно, бих допълнила списъка още.
Определено, обаче, има професии, за които аз не ставам или би ми било неприятно да работя.
- чистачка - мразя да чистя
- гладачка- мразя да гладя
- маникюрист - не понасям да пиля чужди нокти
- санитар - гнуслива съм
- кранист - имам страх от високо
- учител/възпитател в детска градина или начален курс - нямам нервите за това (уважавам много професията, от учителско семейство съм)
- педиатър - пак заради това
- подолог (специалист лекуващ заболявания на краката, не знам има ли българска дума за това) - чуждите крака са ми неприятни
- ветеринар - страх ме е от кучета
- юрист (адвокат, съдия, юрист-консулт, прокурор и т.н.) - материята ми е суха и безинтересна
- касиер - би ми било мега досадно
Вероятно, ако се замисля сериозно, бих допълнила списъка още.
Не бих работила нещо, което:
- предполага неотлъчно спазване на работно време 8.00-17.00
-предполага отпуск само от 20 дни
-предполага невъзможност да "събереш" празници и почивни дни
-предполага досег с човешкото тяло/ в др. тема писах, че се отказах някога да се пробвам да кандидатствам медицина/
-предполага монотонен и еднообразен труд.
-предполага сериозни математически познания- и да искам, не бих се справила
-предполага строга йерархична зависимост от горестоящи началници
-предполага приготвяне на храна- не ми е амплоа/виж, като камериерка съм работила за кратко в студ. години и ме бива/
- предполага неотлъчно спазване на работно време 8.00-17.00
-предполага отпуск само от 20 дни
-предполага невъзможност да "събереш" празници и почивни дни
-предполага досег с човешкото тяло/ в др. тема писах, че се отказах някога да се пробвам да кандидатствам медицина/
-предполага монотонен и еднообразен труд.
-предполага сериозни математически познания- и да искам, не бих се справила
-предполага строга йерархична зависимост от горестоящи началници
-предполага приготвяне на храна- не ми е амплоа/виж, като камериерка съм работила за кратко в студ. години и ме бива/
Ради, не съм се изразила добре, ще поясня. Аз съжалявам не за английската филология, нея я започнах на 26 и си я завърших с кеф 
Навремето не исках да кандидатствам веднага след гимназията и съответно информирах майка ми. Ден по-късно двете роди знаеха и се започна война. В крайна сметка ме натиснаха и кандидатствах, но тъй като съм с англ. гимназия и категорично отказах да ходя на уроци, кандидатствах само с инглиш. В желанията помня, че бях изброила само 3-4 специалности, ей така, да не е без хич. Първата не ме приеха, влезнах Новогръцка филология. Изкарах 2 години, но по това време и много пиех, та накрая съвсем се разкисна работата и се махнах.
После сътворих една камара красоти, но на 26 реших, че ми стига толкова и искам да уча. Знаех и какво точно, и до ден днешен не съжалявам.
Съжалявам, че тогава се поддадох на истерията на майка ми и на роднинските молби..костваше ми 2 загубени години.
Хич да не ти пука кой какво ти говори - на 25-26 си е страхотно време да учиш, човек е много по-зрял отколкото на 19. Важното е ти какво искаш..а не родата или приятелите
Навремето не исках да кандидатствам веднага след гимназията и съответно информирах майка ми. Ден по-късно двете роди знаеха и се започна война. В крайна сметка ме натиснаха и кандидатствах, но тъй като съм с англ. гимназия и категорично отказах да ходя на уроци, кандидатствах само с инглиш. В желанията помня, че бях изброила само 3-4 специалности, ей така, да не е без хич. Първата не ме приеха, влезнах Новогръцка филология. Изкарах 2 години, но по това време и много пиех, та накрая съвсем се разкисна работата и се махнах.
После сътворих една камара красоти, но на 26 реших, че ми стига толкова и искам да уча. Знаех и какво точно, и до ден днешен не съжалявам.
Съжалявам, че тогава се поддадох на истерията на майка ми и на роднинските молби..костваше ми 2 загубени години.
Хич да не ти пука кой какво ти говори - на 25-26 си е страхотно време да учиш, човек е много по-зрял отколкото на 19. Важното е ти какво искаш..а не родата или приятелите
А, да, сега те разбрах. Моите на времето и те много ме натискаха и много се ядосваха, че са разрешили веднага след училище да се хвана да бачкам. Когато ме приеха с психологията вече имах един тур на корабите и развивах теории "О, не. Луди ли сте? Пътувам, бачкам с хора от цяла Европа, контакти, кинти. Тука кво? Да кретам с 5 лв. на ден ли?" 
В момента, вече се радват, че е станало така. Даже баща ми чат-пат ме бъзика, че с "остарелия" материал по психология, който се учи в България най-голямото ми постижение щяло да бъде телевизионно предаване от ранга на "Съдби на кръстопът". 
В момента, вече се радват, че е станало така. Даже баща ми чат-пат ме бъзика, че с "остарелия" материал по психология, който се учи в България най-голямото ми постижение щяло да бъде телевизионно предаване от ранга на "Съдби на кръстопът".