Ултиматуми

Аз също мисля, че проблемът не е толкова в ултиматума, колкото в несигурността на авторката дали иска тази промяна в отношенията им, защото съвместното съжителстване е точно това. Приятелят може наистина да иска "семейно гнездо", някаква определеност в отношенията, а може би и общо дете, защото все пак на тази възраст няма много време за това.... Всичко това е огромна промяна и човек трябва да бъде готов за това и да е наясно - иска ли го, или не..

Мисля , че има нещо друго , което те кара да не се преместиш при него . Този ултиматум само ти затвърждава позицията , така де според мен вътрешния ти глас ти шепне да не го правиш , в противен случай щеше да се пренесеш още в началото , когато неговият апартамент е бил готов . Факта , че има срок за това действие , и ако не стане неговата - край , ме кара да мисля , че това е доста властен човек и ти си го усетила или по - точно интуицията ти ти казва да запазиш своята независимост . А може би , си изпатила с първия брак и не искаш да рискуваш с такава по - сериозна
връзка . За три години трябва да си опознала този човек , както и чувствата си към него .

 Защо сте късали и сте се събирали?

 Струва ми се, както и на другите, че просто не желаеш да се преместиш при него. Ами не го прави. Аз също не приемам ултиматуми. Смятам, че щом между двама души се стига да там, че нещо да се налага с ултиматум от единия, дори и другият след размисъл да го приеме, това не е правилният начин да се решават нещата.

 Помисли си хубаво, какво всъщност искаш и искаш ли въобще тези трудни и тежки отношения. В края на краищата имаш и дете, което явно също не е привързано към този мъж и не е нужно да го влачиш като багаж, след като не го правиш с желание. Ако искаше, вече да си в този апартамент, нали разбираш - по-голям е, по-удобен, имаш възможност за допълнителен доход от твоя... Ако искаше да си с този мъж вече да си там.

 Ултиматумът не е причина за колебанията ти, той е следствие от тях. Човекът се опитва да те принуди да вземеш решение, и има право на това. Отношенията ви са нещо не както трябва, помисли си.

   За какво сте се разделяли преди?

от това което си казала , аз мога да заключа , че пазиш дистанция от този мъж .
основателно или не .. не знам, но знам, че и той го усеща .
ултиматума е поставен като преломен момент в отношенията ви ..
да решиш ти .. ще бъдеш ли с него или няма да бъдеш ..
ясен и недвусмислен знак .. мисля, че шикалкавиш между него и независимост/самостоятелност някаква твоя ..
не го оставяш да се почувства значим и истински мъж .. което го напряга много повече от колкото ти си напрегната зареди ултиматума ..
това че е спокоен не е много добра индикация ..
вероятно той приема нещата наистина като или или
в смисъл, може и да не скъсате напълно ..
но ако не дадеш ясен знак, че виждаш бъдеще с него ..
има вероятност той да спре да гледа на теб , като на човек с който да има бъдеще

 

Ултиматумът може да изплаши само човек, който не е сигурен в принципите си и позициите си. Ако ти си наясно със себе си, то проблем няма - или се местиш или не. Приятелят ти в прав текст ти е казал - или - или. Не всички хора се примиряват да живеят в посредствени отношения с половинките си. Ако аз бях на негово място ( въпреки, че съм жена) бих постъпила по същия начин - или всичко , или нищо, или сте заедно, като семейство, или не.

обмислям това което си написала.

той в властен човек, нещата или се случват както той иска и е решил или всичко е правал, започвайки от това как ще се прекарват празници, свободно време, почивски и прочие. Заради тези неща сме се карали, много. обикновено на мене не ми издържат нервите и си тръгвам.
Но истината е че го обичам.
За тези години много работих върху собствения си егоизъм и това всичко да се случва както аз искам . Успях в много отношения, направих отстъпки за моето свободно време за някои мои приятели, той е по-важен. По-важното е че харесвам промените които се случиха в поведението ми, благодарна съм му за това.
Последните скарвания са основно заради жилището. Не промуявам ултиматума. Отношенята ни в момента са обтегнати, той все по-рядко идва при мен, защото му е неудобно да отиде на работа (с кола е ), но разбирам не се чувства добре. Аз ходя при него винаги когато това е възможно, принзвам не е често, става дума за 1 вечер седмично обикновено. Аз се чувствам наранена защото за мен е нелепо да чуя няма да дойда при теб защото пътувам до работа по-дълго от твоето жилище?! Говорим за потенциално още 1-2 месеца това да е така и след това аз се местя по план. В тази атмосфера всичко предивиква скарвания. Гледам да си сдържам нервите, от месеци щом нещата се обтегнат прекратявам разговора за да не последва скарване. Неприятното ми е че за колкото повече неща отстъпвам толкова повече нови изизквания се появяват, пътво беше свободното време, после някои хора от обкръжението ми, после жилището, след това задължителни правила за сбирки със семейството (неговото)  и т.н.

Вероятно преигравам, вероятно той е прав, по всичко личи от написаното от другите момичета.
чрез мненията на хората тук се опитвам да видя това което ми убягва, предполагам че ако успея то няма да ми хареса...

 Я прочети пак какво си написала. Как ще преиграваш...
 Недопустимо е възрастни хора, каквито вие сте, да си предявяват изисквания за такива неща. Ти му казваш изисквания, аз му казвам налагане и тормоз. Като че нещо те моделира по свои правила, а?

 

ммм прав си.
времето за танци свърши межу него и мене. нещата са или..или

мнения може да чуеш/прочетеш всякакви  

дори се чудя как още никой не е написал, че той си търси удобна слугиня за големия си апартамент



за съжаление често нещата така се развиват - колкото повече едната страна отстъпва, толкова повече другата изисква

Ако това, което си написала, е вярно, то, ако останеш с този човек, ще патиш.
Направи нещата както на теб ти е удобно. Като не ти харесва при него - не ходи, Кажи му, че не приемаш ултиматома. Бас ловя, че няма да се разделите, ще се поцупи малко, па ще дойде да ти опява на главата, че иска да е с теб и колко си лоша ти.
Любов, любов.... ама човек първо трябва да обича себе си и детето си, след това всички останали.
Направиш ли го, то ще се появи човек, който те обича.

Не , не преиграваш и да , той е много властен . Не знам за теб , но аз бих си запазила независимостта , тези изисквания според мен ще стават все повече и  повече , докато не станеш неговият модел . Така те обработва , че на края сама себе си няма да познаеш , сори ти си си ти . Накрая може да ти определи кога да ядеш , кога да работиш , кога да правите секс , кога да спиш ....  Не съм егоист , но не бих променяла човекът до мен , хайде някакви компромиси да направиш в името на хармоничната връзка ок , но всичко това !? Това те спира да се преместиш при него според мен , ти го усещаш , виждаш , че нещо не е наред , но май не си готова да станеш нечия марионетка и за това търсиш и чуждото мнение . Направи това , което ти подсказва сърцето , много е изтъркано , но е факт .

Той отговорът сам изкочи- не си готова и се страхуваш  да живееш заедно с него, защото е доминиращ. Това е причината, а не ултиматума. Както по-горе ти писаха, той е следствие от нежеланието ти,  а не причина. От това следва:
1.Защитаваш позицията си на равноправен партньор-говорите, разясняваш му, изискваш промяна от него и после следва преместването  
2. Жертваш обичта си/ и секса/, но си запазваш достойнството и независимостта си и не следва преместване, т.е не приемаш ултиматума.
Изборът е твой...
 Има и
3. Местиш се под въздействието на ултиматума и се мъчиш да издържиш по-дълго, като в тоя случай жертваш достойнството си, независимостта си, а на  по-късен етап неизбежно и обичта си към него

 Я прочети пак какво си написала. Как ще преиграваш...
 Недопустимо е възрастни хора, каквито вие сте, да си предявяват изисквания за такива неща. Ти му казваш изисквания, аз му казвам налагане и тормоз. Като че нещо те моделира по свои правила, а?

 
[/quote]
хората взаимно се моделират къде по-нежно къде по-грубо като живеят заедно. насилието е част от отношенията между хората, леко и нежно с манипулиране или по-грубо и властно. реалността е такава.
аз съм ветеран от връзка където войната се водеше с кадифени ръкавици и от двете страни.
Много по-лесно е да напуснеш някого когато той ти удари шамар ( независимо дали насилника е мъж или жена) отколкото някой който те насилва чрез вменяване на вина, аз не съм достатъчно отговорна, аз съм лош родител, аз не се държа в тази връзка така както е нормално значи не съм нормална. Защото това псавино насилие много повече те мачка, подрива самочувствие, себеуважение, аз вече съм нищо.

Имам опит с този вид насилие. Може би заради това се страхувам да направя крачката тук. Но и той не ми помага.
Той ме познава, знае от какво се страхувам, знае какво искам... малко търпение, малко щедрост и великодушие от негова страна биха ми позволили да не губя самочувствието си на човек който действа под нечия диктовка.
Може би и той е стигнал неговата граница и има нужда от яснота,стигнал е предела... Само че как да повярвам че ще бъде по-добре при него ако в момента нещата не са ок.
Пак се загубих...
 

Възможно ли е да си с изострена чувствителност на тази тема и да виждаш сенки там, където ги няма?

Отдавнашен потребител на бг-мамма си, сигурно ти е ясна динамиката на такива теми. С всеки следващ пост, поведена от инерцията, ще изнасяш все повече и повече негови "отрицателни" качества, а мненията на съфорумките от "той е прав", през "той може и да не е прав", ще стигнат накрая до удивително кресчендо, че той е насилник, властен злодей, манипулативна гад и сериен тормозител... Но той едва ли е такъв, или поне в първите ти постове беше представен по друг начин 

Казваш, че той знае какво искаш, но не ти го дава... А ти знаеш ли какво иска той? Даваш ли му го?

Не мисля, че си се загубила. По-скоро нямаш достатъчно воля да поемеш по нов път, а предпочиташ да стоиш на кръстопътя и да чакаш някой да те поведе по него, но ако може пък и да не те дърпа твърде бързо...

Възможно е да греша. Не познавам теб, не познавам него, просто така усещам нещата от всичко написано дотук.

Аз пак не намирам нищо странно в тези неща, просто иска да сте семейство. И няма начин, когато сте такова, да не си съобразявате свободното време (ако не го правите, кога ще се виждате?), както и за нормално намирам общуването със семействата.

Когато човек е сам, тогава може да решава всичко сам, явно това е твоето желание, в което няма нищо лошо.

Имате прекалено различни виждания за живота, мислиш ли, че можете да се срещнете някъде по средата?

А може и BirdsFlu да е права.

птеродакти, видя ли, че има мъже, които искат доброволно да се обвържат, а не винаги жените ги гонят и изнудват