Ултиматуми

аз не си спомням да съм казвал, че няма мъже, които да искат доброволно да се обвържат .
ако съм казал нещо в този смисъл , то е било в контекст на общото правило .. тоест по принцип повечето мъже , а не че няма изключение ..

даже за това .. бих казал, че мъжете не са толкова изключение .. по скоро са малцинство ..
тоест принципно зора/напъна идва от жената .. но това не тема , която мен лично ме вълнува силно

Честно казано, имаш изключително лош опит във връзките.Особено ако всичките ти са били подобни....
Когато двама души се "открият" и искат едни и същи неща, тогава връзката е изключително лека, нещата се случват спонтанно, без натиск, без "насилие", моделирането, за което говориш, аз го наричам напасване и то се случва незабележимо, човек дори не усеща как се напасва към другия (важи и в двете посоки), защото му е приятно.
Ако при вас нещата по принцип се получават трудно, едва ли занапред ще става по-лесно.

И това също е проблем според мен.
За какво точно си му благодарна?
Че по някакъв начин те е принудил да променяш характера, същността си?
Човек не става коренно различен характер, когато обича.Ако другият те обича, то би трябвало да те обича такава, каквато си, а не да те моделира по свой си стереотип.
И изобщо, аз съм на мнение, че ако една връзка се поддържа само от "работата" по нея, а не от спонтанна любов, уважение и разбирателство, не е никаква връзка, няма бъдеще и по-добре без такава.

Извинете ме, не изчетох цялата тема защото още,четейки споделеното от авторката на много от въпросите тя сама си е дала отговори. И проблема изобщо не е в жилищата или кой къде да се пренесе или логистика, ти просто искаш чрез тях да не си признаеш пред себе си, че не би искала да живееш с този човек. Или, че връзката ви се е изчерпала. За жалост. Двустранно.Ултиматумът само го доказва. Иначе решения много, когато човек иска да прави компромиси в името на някой. Аз на прима виста се сещам за поне  две. /относно жилищата/

Сега прочети само това, което съм оставила от твоя постинг, early evening. И то внимателно.  И, не, не се губиш, което многократно си написала, в момента се намираш!  Но когато една връзка те натоварва и е мъчителна тя е приключила... Всичко останало са оправдания. И двамата ви страх да седнете да поговорите и да изясните защо се стигнало до тук. А последното, което може да направите е точно това -  да  поговорите със спокоен тон и всеки да  изложи аргументите си, чувствата си, необходимостите си, с уговорката ултиматумът като начало да отпадне.
Успех!

early evening, когато започнеш да усещаш тези неща, които са нормални за една връзка като насилие, значи е време да прекратиш връзката.
Това по принцип, в твоя случай пренасяш проблеми от стари връзки в новата, което е голяма грешка.


Е, няма принципно тук, както виждаш. И това, че ти не си искал не значи, че са малцинство желаещите го  както казах и преди - светът е шарен, пък ти си повтаряй, че ти си класически случай, другите са изключения 

тоест искаш да приема , че аз съм изключението , а класическия случай е ..
мъжа умира от желание да си вземе ортак на кесията и душманин на възглавницата 

Не, казвам, че всеки случай и всеки човек е различен, а дали ще го приемеш си е твое решение

  

 
 Е как. Умира от желание, че и се моли даже.
 После се осъзнава, ама е  късно, късноооо...

 


тоест искаш да приема , че аз съм изключението , а класическия случай е ..
мъжа умира от желание да си вземе ортак на кесията и душманин на възглавницата 
[/quote]
А нима ти казваш,че класическият случай е "мъжът бяга от душманина и ортака...но е много мекушав и рано или късно се поддава на нахалната жена"? 

Прочетох многократно и собствените си писания и отговорите на другите. Просветление не настъпи разбира се, но моите  формулировки ми изянсиха какво подсъзнателно искам да кажа или внуша на другите, постовете на включилите се ми дадоха поглед отстрани.
Ще напиша до какви изводи стигнах за да уважа времето и труда на хората които писаха.

Стигнали сме с моя човек до момента в който трябва да се вземе решение, аз трябва да го взема и ако не искам да живеем заедно то е редно да предложа алтернатива и то таква че и двамата да се успокоим или да продължим напред поотделно, а не да се измъчваме взаимно.
Да, колебанията са при мен, несигурността дали да се обвържа е при мене, знам го и той го знае. Решението трябва да дойде от мен. Връзката, във вида в който съществува в момента, е садомазохистична и не може да продължава. Факт.

Това че искането е поставено като ултиматум е само предтескт от моя страна да се дърпам, неприятен извод за мене самата но верен. не се гордея със себе си. Няма да разсъждавам върху човешката природа.

В никакъв случай не искам да кажа че човекът е насилник, това което съм писала е че аз го чувствам на моменти така. Обиждайки него по някакъв начин, обиждам себе си, защото аз съм го избрала.  И той и аз си имаме тъмните и светли страни. не всичко е цъфнала вишнева градина през пролетта за съжаление. Искам ми се всичко да минава гладко и естествено, така се случват нещата при повечето връзки между хора между 20 и 30 години. Наблюденията ми са че всичко доста се усложнява след това, всеки има своя опит и подозрения, трудно е да не ги пренасяме в следващите връзки, желателно е но е трудно.
Това е от мен, благодаря на всички. 
 

Не е изключено господинът да е с тежък характер. Ако беше лесен за съжителство, вероятно отдавна щеше да е семеен и родител, а не прочетох да се споменава развод или деца от негова страна. На 35 плюс, след 3 годишна връзка обаче, отстрани поне изглежда напълно разбираемо двама възрастни да могат да вземат решение поне дали и къде да живеят заедно.

Авторката многократно натъртва на думата ултиматум, подозира партньора си, че е насилник, но това, което описва, ако не бъде погледнато през черния филтър на негативния опит, не звучи толкова фатално. Имал изисквания за сбирки със семейството, ще кажете, че това е симптоп на емоционално насилие. Не разбрах в каква посока са очакванията му към свободното време на авторката, но като цяло, той дърпа здраво нещата към едно интегриране на ежедневието на двамата и една по-задълбочена връзка, а авторката не се чувства готова да постави отношенията им на тази основа. Реално погледнато обаче, ако авторката споделяше, че след 3 години връзка той не я кани да живеят в неговото жилище и не я мъкне по семейни сбирки, едва ли щеше да получи по-окуражителни отговори в темата и вероятно той щеше да бъде определен като несериозен в намеренията си към нея.

Знам само, че когато човек е готов и иска това сливане на ежедневията и обединяване на живота си с партньора, приема с желание тези стъпки и те не му тежат. Ако ги приема трудно, може би не е готов. Ако след няколко години не е готов, може би наистина трябва да си даде срок, в който да вземе решение - така е справедливо към всички замесени. Пожелавам на авторката, каквото и решение да вземе, да я направи щастлива.  

Едит: early evening,  писали сме едновременно 

А нима ти казваш,че класическият случай е "мъжът бяга от душманина и ортака...но е много мекушав и рано или късно се поддава на нахалната жена"? 
[/quote]

не , друга е схемата ..
тестостерона е виновен за всички несгоди на мъжете  
като свикне да омазнява щеката .. мъжа ..
и после на сухо не му се стои .. решава да се примири ..
и приема, че е по добре да има душманин на възглавницата и ортак на кесията ..
от колкот сушинка на щеката  

щот жените обикновено поставят така въпроса ..
може нали ... доооообре.. съгласна съм един вид ... ама дом семейство деца т'ва онова ..
аз не съм сигурна .. я да ти стана ортак аз пък за другото ще видим ..
и мъжа понеже и при него нещата следват естествения си ход ..
к'во да прави .. иска да омазнява щеката нали .. тестостерона си го представи като един рогат дявол с голяма и бодлива вила .. и боцка дупето на мъжа .. вика дай .. дай  
и докат не му дадеш не спира .. и ко да прай мъжа .. то са не трай .. решава да споделя имането и възглавницата с таз дет му гони дяволите  

не е винаги така де ... мъже има много и различни ..
зависи в какво семейство са расли .. зависи с какви жени са общували ..
всичко зависи , но принципно от там иде всичко .. от рогатия с вилата

На мен описаната връзка ми звучи като класически отношения между социопат (насилник и манипулатор) и жертва. Просто като по учебник, включително до момента, в който жертвата започва да оправдава манипулатора и да търси вината в себе си. Съжалявам.

Ултиматуми - без тях не може 

И веднага поставяме диагнозите 

Не ми харесва този мъж, съжалявам, че не мога да се присъединя към поддръжниците му. Той сега с колата си не иска да идва у тях, защото ще шофира по-дълго до офиса, но за детето няма проблем да се премести в неговото жилище и да пътува всеки ден с ГТ по-дълго до училище? Я пак? Чак насилник надали е, но егоист според мен - да.

И също смятам, че щом авторката не иска да се премести при него, просто не се мести при него, дори това да означава край на връзката. Когато хората искат да са заедно, те просто са заедно. С моят втори съпруг заживяхме заедно след около 6 месеца при това той беше в друг град.
Моя приятелка, разведена с 2 деца, се залюби с чужденец с едно дете. Той беше в уредена държава, с хубава работа и заплата, с голяма къща, но ... нея я беше страх да зареже тук всичко и да понесе децата натам. Той не й постави ултиматум, а си намери нископлатена работа в кол-център в София и дойде със сина си в малкия й апартамент. Поживяха известно време така, убедиха се, че се обичат и искат да са заедно, но битово не им е добре, и всички се изнесоха обратно в неговата държава, където са вече сигурно едно 8-9 години.

Искам да кажа, че когато мъжът обича, се съобразява със страховете и притесненията на жена си и прави каквото е нужно, за да я приласкае. Какво ще му стане, ако поживее у тях до лятото поне, да приключи учебната година? Пък то през това време ще си покаже могат ли го, не могат ли го живеенето заедно.

                   А някога живели ли сте например две седмици заедно,сами или съвместно с детето?Поне пробвайте ,бе хора!Може пък да ви хареса и страховете да намалеят...или пък окончателно ще разберете,че не ставате за съвместно живеене.