Въпросът ми е има ли горе- долу уеднаквена възраст за първата любов?
Не говоря за това- "С Петьо...Ванко...Минчо...сме "гаджета " от детската градина, защото ..."нещо си"...например в стил "бански на лалета"
Говоря за истинските трепети, които вълнуват, замайват или не дават мира понякога.
Синът ми е доста инфантилен в социален смисъл, а и визуално - под годините си. Дълго време беше и "поднормен" на ръст и тегло, сега вече е в медицинските норми, но пак по-дребен. Иначе се "зевзечи", има вкус към красивото и общо взето се "жени" за всяко по-симпатично или приятелски настроено момиче.
Въпросът е, че от ІV група на ДГ досега- ІV клас в ума му и в приказките му е едно създание, което и не беше виждал отдавна, но скорошна среща отпуши взрив.На мен ми е смешно и ме избива на майтап, но се чудя-дали пък детето ми не изживява насериозно първата си любов/ вече почти 4 години
/
Как се говори по тези теми?
Вкл. и в този форум се говори много за познания, за секс, но не и за любов
Как трябва да се отнасяме към трепетите и особено към тяхната недостижимост?
Спомням си, че в детските си години, но много по-сериозни като цифрово изражение, отколкото са тези на сина ми, се бях влюбила в известен човек на изкуството.Тогава нямаше фен-клубове и в обожанието си бях самотна и страдаща.
Поне моето дете си споделя всичко.
Каква е нормалната реакция?Защото аз се усещам, че го вземам "на подбив" ,но с неговата настоятелност и постоянство, не съм сигурна, че съм на прав път.Така или иначе любовта му ще остане неосъществена, поне аз да успея да се държа приятелски и адекватно.
А вие в такива ситуации ?
Не говоря за това- "С Петьо...Ванко...Минчо...сме "гаджета " от детската градина, защото ..."нещо си"...например в стил "бански на лалета"
Говоря за истинските трепети, които вълнуват, замайват или не дават мира понякога.
Синът ми е доста инфантилен в социален смисъл, а и визуално - под годините си. Дълго време беше и "поднормен" на ръст и тегло, сега вече е в медицинските норми, но пак по-дребен. Иначе се "зевзечи", има вкус към красивото и общо взето се "жени" за всяко по-симпатично или приятелски настроено момиче.
Въпросът е, че от ІV група на ДГ досега- ІV клас в ума му и в приказките му е едно създание, което и не беше виждал отдавна, но скорошна среща отпуши взрив.На мен ми е смешно и ме избива на майтап, но се чудя-дали пък детето ми не изживява насериозно първата си любов/ вече почти 4 години
/Как се говори по тези теми?
Вкл. и в този форум се говори много за познания, за секс, но не и за любов
Как трябва да се отнасяме към трепетите и особено към тяхната недостижимост?
Спомням си, че в детските си години, но много по-сериозни като цифрово изражение, отколкото са тези на сина ми, се бях влюбила в известен човек на изкуството.Тогава нямаше фен-клубове и в обожанието си бях самотна и страдаща.
Поне моето дете си споделя всичко.
Каква е нормалната реакция?Защото аз се усещам, че го вземам "на подбив" ,но с неговата настоятелност и постоянство, не съм сигурна, че съм на прав път.Така или иначе любовта му ще остане неосъществена, поне аз да успея да се държа приятелски и адекватно.
А вие в такива ситуации ?
истински хипар от комуна. 
Казва, че играе само с него. Гажета са по техния си начин. После като пораснат, ще са гаджета по друг начин.