Кога децата се влюбват? Ама наистина.

  • 9 158
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 10 704
И аз да се запиша и да не е съвсем гол запис- моят син още няма такива признаци,обаче негова приятелка само с два дни по-голяма от него и са в една група в детската и от бебета са заедно,за нея той е нейният съпруг! Shocked вчера майка й ми разказа...пита- как е моят съпруг,оздравя ли? и после-татко чу ли,съпругът ми е здрав вече! а на рождения му ден тя го беше затиснала и го целуваше  Crazy
Не знам до колко при нея има нещо...

# 16
  • Мнения: 120
Как да не се запишеш в тази тема Simple Smile Аз да си кажа за мен. Сега съм на 22 години, а първата ми любов се появи когато бях на 9 години. Честно казано си беше любов от пръв поглед и беше несподелена Grinning до преди 3 години и половина. От малка все си бях влюбена в това момче. Мислех си, че като порасна всичко ще е само спомен, да ама не. Девет години мъки по него и накрая взе, че си ме взе за гадже (след дълго настояване от моя страна) Simple Smile Сега съм щастлива с него и може би още по-влюбена!!
А точен отговор на въпроса "Кога децата се влюбват, ама наистина?" - няма. За любовта възраст няма Simple Smile

# 17
  • Мнения: 818
Учи го как се правят нещата - среща, отношение към момиче, и т.н. Дали за тази или за следващата, ще му потрябва да знае, а не се знае дали на 13 пак ще се обърне към теб или ще си мълчи. По-добре сега, като е отворен към разговори... Попитай го какво очаква от отношенията си с момичето, какво иска... ей такива.

# 18
  • Мнения: 2 760
Интересна тема Peace

Дъщеря ми има "гадже" от първа група в детската градина, сега са на по 11 години и още са "гаджета", не знам коя дума е уместно да използвам. Значи говорим за 8-годишна връзка. Отношенията им са по-различни от приятелските, пишеха си писма, когато и двамата са болни, се гледат по скайп и си говорят. Той беше жестоко обиден на майка си, че го записа в друго училище, и беше правил сериозни планове как щял да запуши всички мивки в своето училище, за да стане наводнение и да преместят всички ученици в училището на дъщеря ми. След 4 години раздяла аз сега я местя в неговото училище и наесен ще бъдат в един клас. Градят си съвсем сериозно звучащи планове за бъдещето - ферма с животни ще имат, той намерил на улицаъта пръстен и й го беше подарил...
Тя говори за него така, сякаш наистина е предначертано и цял живот ще са заедно, той я гледа като кученце в очите с обожание.
Не се отнасям нито с присмех, нито със снизхождение към техните отношения. Тяхното е истинска романтика, истинска връзка, може и неуместно да звучи, но красотата на тяхната връзка е истинска.

Синът ми е друга бира...на 5 години е и дотук е предложил брак на двете госпожи от детската градина, на мед, сестра, а последно реши, че ще се жени за възглавницата си Мекушка. Доскоро ми беше сърдит, че не мога да се омъжа за него.

# 19
  • Мнения: 8 321
Сина ми е на 5,5 години.
Често казано не очаквах, че на тази възраст ще го връхлетят чувства ама ей на.
Миналата година момичетата в ДГ обясняваха кой с кой е гадже, коя за кого ще се ожени. Сина ми за 1 месец - 3 булки смени. Изобщо беше като на игра.
До тази година - преди 2-3 месеца започна да споделя как харесва едно момиче. Как като лягал искал да спи на леглото до нея, как я галел по косата, как я целувал.
Няколко дни не ходи на ДГ и се оказа че друг младеж бил станал гадже с въпросната мома. Моя син ревнуваше много силно. Обяснявах че е нормално двама да се влюбят в една жена и т.н. Случайно се заговорих с учителката един ден докато го взимах. Тя ми сподели, че трепетите са взаимни. Че девойката също харесвала моя син. Че се държали за ръка. Че той целувал ръцете й. Че докато тя спяла той я гледал.
Радвам се, че споделя чувствата си.  Говоря с него така както бих говорила и с дете на 16-18 години. Използвам обаче думи достъпни за него.

# 20
  • Мнения: 4 841
Отнасям се с изключително сериозно отношение към всички чувства на сина ни, независимо за какво става въпрос. Разговаряме много - споделя, цени съветите ни.

В детската градина и началното училище мисля че разби доста сърца с категоричен отказ за стават "гаджета" и класиката "Ако искаш, можем да сме приятели"  Sunglasses  
Имаше и доста неприятни моменти, в които напористи майки едва ли не се опитваха да ми държат сметка, защо синът ми не "уважава чувствата" на принцеските им  Stop Мисля, че бях споделяла в една тема за една неприятна ситуация с твърде скъп подарък, досадни семейни каненици на гости и опити за "сприятеляване" и т.н., които трябваше да отбивам, къде любезно, къде не съвсем  Crossing Arms

В тази връзка искам да използвам случая и да кажа - оставете децата сами да изразяват и да се борят за чувствата си; агресивен тип родителска намеса освен че е дразнеща, не прави услуга никому. Все пак не сме в Индия, да си "купуваме" и уговаряме булки и зетьове от бебешката им възраст.
Родителската подкрепа според мен трябва да се изразява в споделяне и съвети, свързани с нашето дете, и неговите чувства и поведение, а не в изкуствено създадени условия за общуване, излишно насърчаване чрез подаръци, оставяне насаме, и т.н. и т.н. Съжалявам, че ще използвам силна дума, но типът родителско "сводничество" никак не ми е по вкуса, и не го одобрявам.



# 21
  • Мнения: 21 648
  В четвърта група моята дъщеря и едно момчнеце изживяха абсолютно истинска първа любов. Момченцето   го записаха  в същото училище и "връзката" продължи и в първи клас. Говорим за обяснение в любов, решение за общо бъдеще и бележки с обяснения. Абе любов си беше.
 За съжаление обстоятелствата попречиха да се виждат - юнака е в друга смяна от една година, а и дъщеря ми има нов любим, сега харесва по-възрастни и новата тръпка е от горен клас.

 Но не само моята се занимава с такива неща. Доколкото разбирам е обичайно да си пращат бележки. Например виждала съм следното творение "Искаш ли да си с мене?" и отдолу нарисувани два бутона с надписи - ДА и Не, един от които  трябва да се отбележи. Това в първи клас.

# 22
  • София
  • Мнения: 38 905
Засега /малкият е на 4,5, голямата е на 10,5/ нищо сериозно не мога да забележа.
По време на учебната година се водеха някакви гаджета, но по-скоро по етикет, отколкото по любов.

# 23
  • Берлин
  • Мнения: 4 598
Свежа тема,адмирации.
Аз съм си била любовчийка от детската градина.Но винаги исках най-хубавото момче за себе си и винаги го получавах. Не че нещо следваше от това. В училище на същия принцип си беше. 1та обаче истинска любов ме порази лятото между 7 и 8 клас...
А синът ми сега е на 18. В 1ва група вдигна сватба с любимката си...Още помня репликата на 1 от майките: "заради сина ти щяха да ме изгонят от работа.Обещал на моя да е кум и закъсняхме много,защото търсихме вратовръзка".... После се позагледа по разни девойки други, в техникума все погледът му беше към горните класове.В момента има сериозна приятелка и е щастлив.
Всеки си изживява любовите по свой начин и за всеки неговите чувства са най-святи и истински. Аз си мисля,че най-важната роля на майката не е в това да нахрани,облече и подслони детето, а да му даде крила и да го научи да лети. Така съм възпитавала сина си. Такъв човек е - летящ високо,високо. Винаги съм работила върху отношенията ни - на доверие и зачитане на чувствата. До ден днешен знам какво преживява и какво чувства, мечтите му. Много ми е важно това. В повечето случаи само коментирам - не наставлявам,не се подигравам,не омаловажавам нищо,което ми казва. И нищо от това не го е направило синковец - живее сам,учи,работи за дневните си... Доверие и разбиране, разбиране и доверие - това ми е подходът. И към любовните му трепети - все е така

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 3 602
Въпросът ми е има ли горе- долу уеднаквена възраст за първата любов?
А има ли уеднаквена възраст за последната любов?! Не си правете труда да ми отговаряте...

# 25
  • Мнения: 1 004
Аз лично си харесвах тайно едно момченце от предучилищна до 5ти клас. Така се случи, че тогава той разбра, че го харесвам и аз толкова се притесних, че спрях да го харесвам вече. Сега като го гледам...добре, че съм спряла  Simple Smile
Моето дете е на 10....засега няма никакви мисли за гаджета и слава Богу...макар, че се развива доста бързо и вече има белези на жена.

# 26
  • Мнения: 572
Привет,
и аз да се отчета все пак  Laughing
Дъщеря ми е на 5 и половина и със съседското хлапе от долния етаж били гаджета.
Детската любов е много мило и сладко нещо. При Михаела и нейния момък нещата са следните, излизат зад блока заедно, играят ту у нас, ту у тях, гушкат се, разменят си целувки по бузката. Той и прави подаръци, гледа тя не се удари, все такива мили нещица. То любовта при децата с какво може да се изрази в край на сметка ако не това. Като не са се виждали известно време и почва да ми надува главата за него.
Скоро бяха много смешни, защото щяли да се оженят че искали да спят заедно  Mr. Green

# 27
  • Мнения: 478
Уеднаквена възраст няма. Няма как да има. Има хора, които не се влюбват и в зряла възраст, има влюбчиви натури, които от яслите все са влюбени. Crazy
Различно се влюбват хората, та и децата така, нали и те са хора.

# 28
  • Мнения: 5 291
Много готина тема Simple Smile Нашите са на 8 и половина и засега нито единия, нито другия е показвал симпатия към някой от другия пол. Нито в детската, нито в училище. Ще видим кога ще ме сюрпризират  Heart Eyes Надявам се да успея да реагирам адекватно, защото си спомням, че аз с нашите нищо не споделях и когато към 16-17 годишна изживявах някаква любовна драма и те се опитаха да говорят с мен се почувствах адски неловко. Не искам да изпускам всички тези моменти и искам да съм близо до децата си Rolling Eyes

# 29
  • Мнения: 2 265
Някак си самото развитие и възпитание на децата не ми дава представа, че може да възникне влюбване и още повече споделено, преди 12-13 години.

И аз смятам така.

Тези "връзки" между деца в ранна училищна възраст или такива в детската градина според мен са основани на харесване и приятелство. Останалите типове любов идват със съзряването.

Общи условия

Активация на акаунт