Здравейте, имам нужда да споделя, а наистина няма с кого 
На 34 години съм, омъжена от 10 години с две деца на 5 и 9 години.
Преди около 4 години съпруга ми ми изневери, но някак в името на двете деца - едното от който съвсем малко бебе и поради факта, че сам си призна и се разкая продължихме напред. И така до началото на тази година - съпруга ми напълня драстично след спиране на цигарите и след забележка от ръководството започна драконовска диета и тренировки. Килограмите са свалени, но диетата и неговата изнервеност сложиха началото на непрестанни скандали у дома. Той вечно е уморен и не иска да го закачам със себе си и децата. Той се сближи изключително много с разведен колега и коренно промени отношението си у дома. Иска да излиза сам с колегите - винаги се връща пиян след това, иска да ходи на фитнес. А ние нямаме баби в града, в който живеем и всичко пада върху мен. Аз изкарвам повечето пари у доба - около 2 пъти повече, и в допълнение с факта, че трябва да търча по децата съвсем се изнервих и започнах да му държа сметка какво прави. Върха беше, когато заради излизане с колеги ми заяви, че пропуска изява на малката в градината и аз трябва да ида - всичко това 1 час преди самата изява. С пряко сили не оставих детето самичко.
В допълнение той спря да е интимен с мен. Няма секс, няма целувки, няма докосване. До снощи ми казваше да излизам с приятелки, да излизам и да се разсейвам сега лятото като ги няма децата. Снощи излязох на бизнес вечеря, която продължи в пиано бар и кафе сутринта с колегите. На сутринта той ме чакаше бесен - поставя ултиматуми, че щял да се изнесе, че 10 годни живота му е ад с мен, че го контролирам и следя, че и той започвал да си прави каквото иска също като мен. Днес беше на работа, но обикновено съвршва към 16,сега е почти 18. Намя телефонно обаждане, няма вест, ни кост. Голямата ме пита къде е баща й, а аз не знам какво да кажа. Освен към мен има същото поведение има и с родителите и брат си, защото те ме подкрепят и му казват, че не е прав. Питала съм много пъти дали има друга жена, отрича и казва, че проблема със секса е подади голямата загуба на тегло - над 20 килограма. Парите си ги носи у дома и не харчи, не се конти повече от нормалното - но казвам, че иска свобода, излизания и да не му се меся. Но как, как? И най-лошото е, че след седмица заминаваме на 5 дневна почивка, а аз нямамидея какво става с нас.
Моля Ви дайде ми съвет, как да укротя ревноста си, да съм равнодушна към всичките глупости, които говори и прави. Купихме си голямо жилище и трябва да започнем ремонт, а той иска свобода. И аз искам свобода, но повече от всичко искам да си легна и да заспя 3 дни без да ме тормози - че го задушавам, че съм гадна, че му вадя душата и му тровя живота.
Аз трябва да призная, че съм си позволила да преглеждам телефона му, но когато веднъж си преживял изневяра и когато поведението се промени и в мен светна лапичка, че нещо не е наред.
Истина е, че когато закъснее звъня и го търся - но това е, защото е с колата и се притеснявам да не кара пил - нещо, което преди не правеше, а сега за 2 месеца се случи 2 пъти.
Истина е, че викам и си изпускам нервите и с това го отблъсквам, но не мога повече. Не издържам да гледам все едно 3 деца у дома.
На 34 години съм, омъжена от 10 години с две деца на 5 и 9 години.
Преди около 4 години съпруга ми ми изневери, но някак в името на двете деца - едното от който съвсем малко бебе и поради факта, че сам си призна и се разкая продължихме напред. И така до началото на тази година - съпруга ми напълня драстично след спиране на цигарите и след забележка от ръководството започна драконовска диета и тренировки. Килограмите са свалени, но диетата и неговата изнервеност сложиха началото на непрестанни скандали у дома. Той вечно е уморен и не иска да го закачам със себе си и децата. Той се сближи изключително много с разведен колега и коренно промени отношението си у дома. Иска да излиза сам с колегите - винаги се връща пиян след това, иска да ходи на фитнес. А ние нямаме баби в града, в който живеем и всичко пада върху мен. Аз изкарвам повечето пари у доба - около 2 пъти повече, и в допълнение с факта, че трябва да търча по децата съвсем се изнервих и започнах да му държа сметка какво прави. Върха беше, когато заради излизане с колеги ми заяви, че пропуска изява на малката в градината и аз трябва да ида - всичко това 1 час преди самата изява. С пряко сили не оставих детето самичко.
В допълнение той спря да е интимен с мен. Няма секс, няма целувки, няма докосване. До снощи ми казваше да излизам с приятелки, да излизам и да се разсейвам сега лятото като ги няма децата. Снощи излязох на бизнес вечеря, която продължи в пиано бар и кафе сутринта с колегите. На сутринта той ме чакаше бесен - поставя ултиматуми, че щял да се изнесе, че 10 годни живота му е ад с мен, че го контролирам и следя, че и той започвал да си прави каквото иска също като мен. Днес беше на работа, но обикновено съвршва към 16,сега е почти 18. Намя телефонно обаждане, няма вест, ни кост. Голямата ме пита къде е баща й, а аз не знам какво да кажа. Освен към мен има същото поведение има и с родителите и брат си, защото те ме подкрепят и му казват, че не е прав. Питала съм много пъти дали има друга жена, отрича и казва, че проблема със секса е подади голямата загуба на тегло - над 20 килограма. Парите си ги носи у дома и не харчи, не се конти повече от нормалното - но казвам, че иска свобода, излизания и да не му се меся. Но как, как? И най-лошото е, че след седмица заминаваме на 5 дневна почивка, а аз нямамидея какво става с нас.
Моля Ви дайде ми съвет, как да укротя ревноста си, да съм равнодушна към всичките глупости, които говори и прави. Купихме си голямо жилище и трябва да започнем ремонт, а той иска свобода. И аз искам свобода, но повече от всичко искам да си легна и да заспя 3 дни без да ме тормози - че го задушавам, че съм гадна, че му вадя душата и му тровя живота.
Аз трябва да призная, че съм си позволила да преглеждам телефона му, но когато веднъж си преживял изневяра и когато поведението се промени и в мен светна лапичка, че нещо не е наред.
Истина е, че когато закъснее звъня и го търся - но това е, защото е с колата и се притеснявам да не кара пил - нещо, което преди не правеше, а сега за 2 месеца се случи 2 пъти.
Истина е, че викам и си изпускам нервите и с това го отблъсквам, но не мога повече. Не издържам да гледам все едно 3 деца у дома.
Трябва да продължите напред с децата и да решите ще го наказвате ли или просто ще го оставите да се мота наоколо. 
