Имам нужда да споделя, за да се справя ....

  • 31 168
  • 613
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 222
То е ясно, че ти пука. просто е дошъл момента, в който колкото и да го обичаш, повече трябва да обичаш себе си и децата.

Да си решава той - ще си живеете ли заедно и нормално, или ще се изнася. Да ти го съобщи. Ти прецени какво ще правиш. И действайте. Какви са тези примък - отмък, ще си ида, няма да си ида, намери ми квартира.  #Crazy за бащата не вярвам да има психични проблеми, но децата може да побъркате наистина  Tired

# 31
  • Мнения: 2 506
При голяма вероятност за психически срив, картината става друга и е съвсем различно от това "мъжът ми иска да ме напусне".Разговаряй със свекър си за да си изясниш симптомите на болестта до отиването ви на лекар.Ти не си за психиатър,както казваш .И по-внимателно с този човек да не тръгне да се самоубива.Аз децата си не бих държала,ако е възможно, в такъв екшън.При баби и дядовци ,ако може да отидат ,а ти да се концентрираш върху съпруга си.

# 32
  • Мнения: 66
Свекър ми ще остане при нас до края на седмицата, защото и двамата сме много обострени и лесно си казваме неща, за които сетне съжаляваме/поне аз съжалявам/.
Аз съм решила да минимизирам комуникацията с мъжа ми до срещата с лекаря. Надявам се след срещата в четвъртък да имам яснота как ще мине почивката ни. Мисля, че трябва да почна да живея ден за ден, да не планувам. В краен случай ще ида сама с децата на почивка.
Ще пиша и тук често, защото ми е по-лесно като пиша. Знам, че оголвам душата си, но пишейки ми става малко по-леко.

# 33
  • Мнения: 14 168
Скрит текст:
Биполярно афективно разстройство
Какво е биполярно ефективно разстройство (БАР)?

Всеки човек има мигове на подем и мрачни дни. Всеки може да се почувства окрилен или смачкан, но това обикновено е свързано с конкретни житейски обстоятелства и скоро преминава. За разлика от това при БАР промените на настроението са почти винаги без сериозен външен повод, резки, много интензивни и траят поне по няколко седмици. По време на тези епизоди се изменя цялостното поведение и привичното ежедневие грубо се нарушава. Това не е просто реакция на нещо отвън, нито странност на характера или просто прищявка. Всъщност БАР се дължи на химично неравновесие в някои области на мозъка и е болест - толкова болест, колкото диабетът или хипертонията. Не мислете, че Ви е сполетяло някакво специално, предназначено само за вас зло. Ако сте заболели от БАР, Вие не сте сами: болестта засяга средно по един от всеки сто души по цял свят и е добре позната за съвременната медицина.

 
Защо точно Вие заболяхте от БАР?

Причината за появата и развитието на БАР никога не е една-единствена. Вашето състояние обаче не се дължи на характерови недостатъци, слабост на волята или неспособност да се справяте с живота. Една от възможните причини за Вашата болест е наследствеността. Експертите смятат, че някои хора унаследяват склонността към заболяването. Тази болест може да бъде отключена също и от други системни заболявания на човешкия организъм, както и от травма на главата, от някои медикаменти, от стимуланти и алкохол. Възможно е също и някои екстремни житейски стресори да я изявят или да попречат на пълното й излекуване. В повечето случаи началните прояви на БАР се регистрират още през юношеските години.
Кои са основните симптоми на БАР?

Проявите на БАР са твърде разнообразни, но основният признак на заболяването е необичайно интензивната и продължителна промяна на настроението В посока към единия от два противоположни полюса - състояние на свръхмерна приповдигнатост и енергичност (мания) или дълбоко и всеобхватно отчаяние и апатия (депресия). Тези състояния могат да се редуват в произволна последователност и през различни интервали от време. Болестното състояние на духа Ви пречи да мислите последователно и логично, да имате нормални емоционални реакции, да се държите естествено сред хора и да изпълнявате професионалните си задължения. Това не са просто обичайно преживяваните „светли” и „мрачни” периоди в живота на всеки един от нас, а болест. Разбира се, такава болест може да засегне всеки. Важно е да се знае, че промените при БАР ангажират не само настроението и мислите, а целия организъм и имат всеобхватно въздействие върху ежедневието. Симптомите са различно изразени при различните индивиди, а освен това интензивността им варира често (понякога - от ден на ден или дори в рамките на само едно денонощие). Болестните епизоди са с различна продължителност и могат да се повтарят (веднъж или многократно) през живота - понякога след десетки години на напълно нормално и спокойно съществуване. Овладяването на тези прояви - както на проявите при всяка болест - изисква специфично лечение.

Някои характерни прояви могат да насочат както Вас, така семейството Ви и Вашия лекар, че се нуждаете от квалифицирана помощ.

В състояние на депресия най-често се наблюдават следните симптоми и признаци:

    Трайно понижено, мрачно настроение
    Загуба на интерес и радост от себе си, от любимите дейности, от живота въобще
    Липса на хъс и мотивация, даващи усещане за неизпълнимост даже на най-простите задачи
    Невъзможност за концентриране и за вземане на решения
    Възбуда или неспокойствие
    Постоянно усещане за тежка умора
    Промяна на апетита с покачване или спадане на теглото
    Невъзможност за външна изява на привързаност; отказ от секс
    Загуба на самоувереност, отбягване на хора
    Раздразнителност
    Чувства за безполезност, неадекватност, лошотия, безпомощност и безнадеждност
    Мисли за самоубийство

На другия си полюс (наричан от специалистите мания) болестта се характеризира с:

    Трайно и абнормно приповдигнато, самоуверено или раздразнително настроение
    Свръхактивност или двигателна възбуда
    Повишено самочувствие или идеи за величие
    Намалена нужда от сън (напр. чувство за отпочиналост след тричасов сън)
    Прекомерна приказливост и контактност
    Усещане за препускане на мислите („полет на идеите”)
    Много лесна отвлекаемост (дори от маловажни, незначителни външни стимули)
    Свръхмерно ангажиране с дейности, носещи удоволствие или наслада, но имащи лоши последствия (прекомерно харчене, несъответни сексуални контакти, глупави инвестиции и неразумен бизнес)
    Крайно повърхностна и лекомислена преценка на действия и ситуации
    Усещане за величие
    Множество планове, множество започнати и недовършени дейности, постоянно движение
    Агресивност

Лечима ли е тази болест изобщо?

Не бива да се твърди, че съществува абсолютно и вечно излекуване от Вашата болест, но симптомите й могат да бъдат овладяни пълноценно и дългосрочно с богата гама много ефективни съвременни лекарства. Такова лечение премахва болката и страданието от заболяването Ви и с негова помощ ще можете да водите продуктивен, пълноценен и удовлетворяващ живот: да работите, да се забавлявате, да живеете със семейството си, да общувате с удоволствие със своите близки и приятели.

Подходящите за лечение на БАР медикаменти не са успокоителни, макар да намаляват напрежението Ви. Към тях не се привиква и не се развива зависимост. Те са много ефективни и ще възвърнат нормалното Ви психично състояние, но пълният им ефект настъпва след две-три седмици и те трябва да се приемат месеци наред дори след като сте се почувствали напълно добре. Неразумно е да очаквате, че такава сериозна болест ще премине напълно за няколко дни. Възможно е (както при всяка друга болест) да са необходими един-два лечебни курса, докато се намери най-подходящото лекарство. Не се отчайвайте, ако първият опит е несполучлив - наличните ефективни лечебни подходи не са малко.
Как да си помогнете, за да се справите с болестта си?

Помнете, че както при всички болести, така и при БАР, колкото по-дълго сте боледували, преди да потърсите помощ, толкова по-трудно ще се подадете на лечение. Едно добро начало е отрано да приемете сериозно отговорностите си като пациент. Това просто означава да следвате съветите на лекаря си възможно най-съвестно. Всъщност това не е никак трудно - само трябва да спазвате стриктно няколко прости правила: да се явявате на всички уговорени срещи с лекаря; да задавате въпроси за всичко, което не ви е ясно или Ви тревожи; да следвате предписаното приемане на лекарства; да съобщавате за всички странични ефекти на лечението; да регистрирате промените в състоянието си. Само Вие знаете как се чувствате и това няма да проличи от кръвното налягане, температурата или от измененията в кръвта и урината. Затова споделяйте с лекаря си всяка промяна в състоянието Ви, за да получите най-подходящото и ефективно лечение. Винаги му съобщавайте за всеки усетен от Вас неблагоприятен ефект на лекарствата. Страничните ефекти могат да са дължат на телесната биохимия, на възрастта Ви, на приеманите от Вас други лекарства, както и на други болести, от които евентуално страдате. Лекарят Ви може да намали или премахне тези неблагоприятни ефекти като намали дозата, като определи друг режим на приемане, като замени лекарството или добави коригиращи средства. Страничните ефекти са най-честата причина за самоволно прекратяване на лечението. Разбира се, Вие не сте толкова елементарен и безразсъден пациент и подхождате отговорно към своето здраве. При поява на неприятни усещания, потърсете веднага лекаря си без да чакате времето на уговорения преглед.

Не се колебайте и за миг да потърсите веднага лекаря си, ако в главата Ви се завърти мисъл за прекратяване на живота!

    Съпротивявайте се на изкушението да удавите мъките си в алкохол. Това ще усложни допълнително нещата и ще попречи на пълноценното лечение.
    Вършете нещо: излезте навън, правете упражнения, разхождайте се. Ако не сте в състояние да се занимавате с обичайната си работа, вършете нещо из къщи. Това ще поддържа физическата Ви форма и ще Ви отвлича от мъчителните усещания, свързани с болестта Ви.
    Не предприемайте важни житейски промени и не взимайте важни за живота Ви решения по време на болестен епизод.
    Ако Ви е трудно да поговорите с най-близките си хора за болестта си, уговорете среща между тях и лекаря Ви и той ще обясни нещата по най-приемлив за всички начин.
    Разберете, че както е било нужно достатъчно време, за да се разбие болестта Ви, така ще е необходимо и достатъчно време тя да си отиде. Помнете, че няма да сте „на ниво” доста време след овладяването на симптомите и не бива да се нагърбвате с повече ангажименти, отколкото сте в състояние да поемете. Създайте си реалистичен график. Околните биха разбрали това по-добре, ако намерите сили в себе си да разговаряте открито с тях за заболяването си.

Достатъчни ли са само лекарствата?

Освен че съхраняват ранимостта си към развитие на бъдещи болестни епизоди, засегнатите от БАР понякога страдат и от усложнения вследствие на преживените мании и/или депресии. Например лесното разплакване може да бъде преценено от околните като слабост на характера. Хора, които са винаги в лошо настроение може да са по-малко привлекателни за другите. Тъй като хората с БАР често се оценяват несправедливо от околните, възможностите им да създадат приятелства или интимни връзки, както и перспективите за кариера не винаги са оптимални. Усилията да се наложиш при подобни обстоятелства може допълнително да подкопаят самочувствието на всеки. При подобни проблеми може да помогне психотерапевтична намеса.

Това в скрития текст е информация за биполярното разстройство. Слагам го за тези, които казват, че мъжът на авторката е "поредният изперкал" и да се оправя сам. Човекът има нужда не само от специализирана помощ, но и от помощта на семейството си. Той не осъзнава поведението си, както го правят здравите хора. Авторката си преценява дали го обича достатъчно и дали ще остане до него, за да му помогне. Щом баща му е болен, а брат му е проявил симптомите, изключително голяма е вероятността и той да страда от същото. Родителите си знаят най-добре какво се случва в семейството им и дали има и други в рода им, нормално е да се притесняват за сина си. Вероятно на авторката са спестени доста неща за здравословното състояние на семейството.
Авторката, ако лекарят потвърди твоите опасения, най-добре да изчакате с почивката и да направите това след като попие известно време лекарства и се е успокоил.  Peace
Желая ти късмет и много сила да се справите с този труден период.

# 34
  • Мнения: 165
Какъв е този спектакъл който поднасяте на децата си,вие зрели хора ли сте или непораснали деца?Децата нямат право да присъстват на идиопатични изпълнения,голямото е на 9г.то вижда и разбира всичко.Какво е това поведение,свекърът ти ще ти помага да го водиш на доктор,да го диагностицират..кви глупости правиш момиче ли си ,жена ли си...отвори си очите сега,щом не си ги отворила преди 10г.когато ти е изневерил-бащата има психич.проблеми,това означава, че е обременен наследствено,още повече щом и брат му има склонност към самоубийство.Ти родители нямаш ли?Оставила си съдбата си и децата си в ръцете на хора,които най-малкото могат да бъдат за себе си отговорни и полезни.Каква логика търсиш,няма я-и да му изпишат лекарства,ти имаш 3 деца.Трябва да си го дундуркаш да си пие хапчетата ,да не пие никакъв алкохол....за какво ги създавате тези деца,после да ви гледат простотиите!И  това отслабване ,екскюз ми,прозвуча супер не на място,в електронен магазин,тинтири минтири,при хора с психични заболявания,в периоди на кризи съпроводени с огромно количество алкохол,кафета и цигари/а ти го държиш под контрол,защото сама за себе си знаеш,че малко не му е на място мозъка/има драстичен спад на теглото.1 си мислех,че се е повел с разведен приятел по клубове,мацки ,смърка кока,ама ми се изясни картината-го го го с 2те си деца,иначе идея си нямаш какво те чака.....

# 35
  • Мнения: 21 668
 Ако човека е болен нещата са съвсем различни, отколкото ако става въпрос за семейни проблеми.

# 36
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 541
При всички случаи, ако имаш възможност да изпратиш децата при роднини до изясняване на ситуацията, ще е най- добре за тях.

# 37
  • Мнения: 66
При всички случаи, ако имаш възможност да изпратиш децата при роднини до изясняване на ситуацията, ще е най- добре за тях.
Да, да след седмицата заедно на почивка децата заминават при моите родители за лятото. Не ми дава сърце да я отложа или отменя - те толкова искат да идем заедно на почивка.

# 38
  • Мнения: 2 222
Аз не виждам нито един признак на психично разстройство у този мъж - напива се, излиза с разведен колега по барове, дразни се от жена си и децата и се чуди как да се скатае. На всичко отгоре е успял и да кръшне... е колко да е разстроен??

# 39
  • Мнения: 316
 panika22, не знам дали твоя мъж има наистина психичен проблем, но от това което описваш твърде вероятно е да е така въпреки, че като чета мненията на някой потребителки определено не ти вярват  Sad
Но аз имам две познати, на които мъжете се държат по подобен начин, като мъжа ти. На единия ден са супер мили,отзивчиви, на другия ден точно обратно обиди,агресия,понякога и бой  Cry
Едната се раздели с мъжа си, другата е все още при него,иска да му помогне,кара го да отидат на психиатър, но той постоянно повтаря, че проблем няма и така ситуацията се повтаря отново и отново. Та както беше казал някой по напред в темата, важно е мъжа ти да осъзнае, че има евентуално проблем, за да му се помогне  Sad

# 40
  • Мнения: 66
Аз наистина смятам, че има известна доза депресия с криза на средната възраст при него. Ако трябва да опиша състоянието му с нещата постанти за депресията той влиза във всички тези рамки:

Трайно понижено, мрачно настроение
Загуба на интерес и радост от себе си, от любимите дейности, от живота въобще
Липса на хъс и мотивация, даващи усещане за неизпълнимост даже на най-простите задачи
Невъзможност за концентриране и за вземане на решения
Възбуда или неспокойствие
Постоянно усещане за тежка умора - постоянно ми повтаря, че е изморен
Промяна на апетита с покачване или спадане на теглото
Невъзможност за външна изява на привързаност; отказ от секс
Загуба на самоувереност, отбягване на хора - избягва контакти с всички
Раздразнителност
Чувства за безполезност, неадекватност, лошотия, безпомощност и безнадеждност
Мисля, че само до мислите за самоубийство за момента не е стигнал.

Преди не беше такъв, новото жилище го избра той - беше му мечта, аз някак се бях пуснала по течението. До преди няколко месеца постоянно говореше за ремонта и кога ще е вече само наше, сега не го споменава въобще.
Преди душа даваше особено за малката, пак казвам той не може да се грижи за тях добре, ама показваше емоция и някакъв блясък в очите само като я види, а сега си позволява да й крещи.

Иначе преди брака свекърва ми ми повтаряше, че не е наследствено, че при свекър ми се е отключило в следствие на силен токов удар. Нямаше как да знам, че има вариант да се принесе при съпруга ми, а недай си Боже и при децата ми.

# 41
  • Мнения: 25 839
Ти сериозно ли имаш проблеми със съпруг, или просто лъскаш пързалката?
Толкова неадекватно поведение демонстрираш, че няма накъде повече...
Хващай си мъжа за ръчичка и го води на лекар, а въпросите си задай на баща му, не на нас.
Ако изобщо има нещо вярно в цялата тази история.

# 42
  • Мнения: 2 222
Хайде сега, на децата ти им няма нищо Peace

Мъжът ти каква причина изтъка за желанието си да не живее при вас?

# 43
  • Мнения: 66
Ти сериозно ли имаш проблеми със съпруг, или просто лъскаш пързалката?
Толкова неадекватно поведение демонстрираш, че няма накъде повече...
Хващай си мъжа за ръчичка и го води на лекар, а въпросите си задай на баща му, не на нас.
Ако изобщо има нещо вярно в цялата тази история.
Знам, че е неадекватно, разбирам го повече от всичко друго. Аз от това се плаша, че и аз вече избухвам, викам, плача - аз самата съм неадекватна.
За лекаря е ясно в четвъртък след работа ще идем двамата при психиатър. По телефона ми обясни, че щял да прецени дали имаме нужда от психотерапия или от лекарства. Казвам имаме, защото аз също се усещам психически нестабилна вече ....

# 44
  • Мнения: 2 222
Какви проблеми смята, че има мъжа ти? (не какво смяташ ти)

Общи условия

Активация на акаунт