Като ви чета направо се психирам още повече... НА 6 месеца гонило 7 кг и било слабо... А моята перушинка е на почти 10 и е толкова.... Реве ми се. Не знам какво ще стане с нея.
- Публикувана: 11 юли 2015, 22:58 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2015, 15:40 ч.
Слабите дечица
Де, бе, жена ... Успокой се ... Ей, сега премерих най-малката заради теб 
На 17 месеца + 16 дни е 8800 ... Не мога да я спра да тича, да се катери ... Е, не хапва колкото на мен би ми се искало, но е щастливо и здраво дете Стига се психира и вкарва във филми ... Вярна е приказката: Спокойна майка - здраво бебе! Опитай се да си спокойна, за да не предаваш подсъзнателно страховете си на малката 
На 17 месеца + 16 дни е 8800 ... Не мога да я спра да тича, да се катери ... Е, не хапва колкото на мен би ми се искало, но е щастливо и здраво дете Стига се психира и вкарва във филми ... Вярна е приказката: Спокойна майка - здраво бебе! Опитай се да си спокойна, за да не предаваш подсъзнателно страховете си на малката 
...Не знам какво ще стане с нея.
Както прави, откакто се е родила. Вече се е преборила с най-страшното.Чета те внимателно. Както и момичетата, които ти отговарят и ти дават подкрепа.
Остров на Мечтите, добре са те посъветвали: главното е ТИ да се успокоиш, другото ще се нареди.
Виждам, че си грижовна майка. Че я водиш редовно на прегледи. Така че не си немарлива или безотговорна.
Просто прочети отново по-горе какво ти писаха. Ако не можеш сама да се успокоиш, потърси професионална помощ, не е срамно. Има психолози. Ще ти се помогне.
Храната е средство да утолим глада си. Естествена нужда е. При нея в миналото е била свързана с болка. Нормално е да мине време, докато се успокоят нещата. Затова засега вие имайте здравословно отношение към храната - яжте спокойно и с удоволствие. Тя ще ви последва в един момент.
Винаги ми е било много странно това отприщване на апетит и килограми след различни операции. Имам много такива примери около себе си.
Конкретно в нашия случай мисля, че огромните сливици са създавали дискомфорт на детето по време на хранена а от там и занижения апетит.
Винаги ми е било много странно това отприщване на апетит и килограми след различни операции. Имам много такива примери около себе си.
Конкретно в нашия случай мисля, че огромните сливици са създавали дискомфорт на детето по време на хранена а от там и занижения апетит.
тя е почти на 10 месеца и е 7 кг има-няма, защото има дни в които е под 7. На месец качва по около 300 и ако така вървят нещата, на годинка ще е около 7,600 кг., което си е..... доста малко. Аз такива деца не съм виждала и не знам има ли изобщо.
Аз писах и в една от другите ти теми. Нашата буболечка е на прага на годинката и на последната консултация беше 7300 и 73 см. Точно на минимума по всички таблици е. На годинката може и да няма 7500 гр.
Ужасно злояда е, ако може само ще суче, но пък не й стига за нахранване само кърма вече. Важното е, че се развива нормално. Не че и аз не се притеснявам на моменти, но се старая да го давам по-спокойно. 
И двете ми момчета бяха вечно под нормите и след много лични терзания стигнах до извода, че за техните организми това е ОК и лека полека спрях да се притеснявам.
Големият започна да прилича на човек и видът му да съответства на възрастта чак към 6-7 годишен. Сега пък, 5 клас, е трети по височнина в класа
, като и двамата с баща му сме дребни, но продължава да си е слаб.
Дребчо е почти на 4 години и миналия месец при докторката беше 13 кг с дънки и яке, още няма 90 см. На бузки го докарва, но който го види гол се плаши от изскочилите му кокали. Но пък е здрав, нечовешки енергичен и не се спира и за минута, независимо че дневно изяжда по-малко от дете на 1 година. Според нашата докторка, освен в главата ми, други проблеми детето няма. Според г-жите в детската умственото му развитие е като за 5 годишен - та явно липсата на апетит и малкото килограми не му пречат.
Големият започна да прилича на човек и видът му да съответства на възрастта чак към 6-7 годишен. Сега пък, 5 клас, е трети по височнина в класа
, като и двамата с баща му сме дребни, но продължава да си е слаб.Дребчо е почти на 4 години и миналия месец при докторката беше 13 кг с дънки и яке
, още няма 90 см. На бузки го докарва, но който го види гол се плаши от изскочилите му кокали. Но пък е здрав, нечовешки енергичен и не се спира и за минута, независимо че дневно изяжда по-малко от дете на 1 година. Според нашата докторка, освен в главата ми, други проблеми детето няма. Според г-жите в детската умственото му развитие е като за 5 годишен - та явно липсата на апетит и малкото килограми не му пречат.
Винаги ми е било много странно това отприщване на апетит и килограми след различни операции. Имам много такива примери около себе си.
Конкретно в нашия случай мисля, че огромните сливици са създавали дискомфорт на детето по време на хранена а от там и занижения апетит.
Пасирани храни не съм и давала, т.к. е голяма за такива, но сега като се замисля пиеше много прясно мляко. А каква е твоята логика за отприщването на апетита след операции?
За съжаление не я познавам лично.
Тежко е безспорно, детето ти да не яде и всички около теб да се вайкат колко е слабичко. Отделно не и е било лесно с тези операции. Нормално е да е в депресия, след тези преживелици, затова я посъветвах да потърси специалист, няма срамно в това. Психолозите помагат много, в такива ситуации. Близките трудно биха помогнали, в повечето случай обвиняват майката, къде директно, къде не, че не се справя добре с гледането на детето, без изобщо да осъзнават до какво води това.
Тежко е безспорно, детето ти да не яде и всички около теб да се вайкат колко е слабичко. Отделно не и е било лесно с тези операции. Нормално е да е в депресия, след тези преживелици, затова я посъветвах да потърси специалист, няма срамно в това. Психолозите помагат много, в такива ситуации. Близките трудно биха помогнали, в повечето случай обвиняват майката, къде директно, къде не, че не се справя добре с гледането на детето, без изобщо да осъзнават до какво води това.
ММ много ме тормозеше за храненето на детето, не съм се грижила добре за него, какво щяло да стане, през деня ми се обажда да ми каже какво кога да му дам, разпитва ме какво съм му дала, защо не е ял и прочие. Аз не искам да преследвам детето си с лъжицата из целия апартамент и да го овиквам, че не е ял.
На годинка беше 9,3кг, скоро ще направи 2 и едва ли е повече от 10,5кг. Кърмен, захранен на 5 навършени месеца, до колкото може да се захрани бебе, което упорито не си отваря устата за лъжицата. На годинка едва хапваше 10-20г на ядене. На много места във форума съм споделяла, че при нас частично проблемът се оказа в по-нисък хемоглобин. Когато го качихме, се отвори апетитът, пак не е вълчи, но отношението му към храненето е положително
Аз вече не виждам проблем, може и да е по-слабичък от връстниците си, но лошо няма, аз също съм сравнително слаба (50кг). НО таткото, както и родата му (баба и прабаба на детето) продължават с тормоза и натякването. ММ като съвсем малък е бил с нормално тегло, капризничел е и са го тормозили с яденето - резултат - затлъстял е още в ученическа възраст и сега е 110кг на 165см ръст. Страхувам се, че ще ми изтормози момчето и накрая и то ще затлъстее. Съзнателно или не, ще му бъде внушено - тати и баба ме обичат когато ям, не ме обичат когато не ям.
Има ли нещо такова, че слабичките в ранна възраст деца, после отиват в другата крайност?
На годинка беше 9,3кг, скоро ще направи 2 и едва ли е повече от 10,5кг. Кърмен, захранен на 5 навършени месеца, до колкото може да се захрани бебе, което упорито не си отваря устата за лъжицата. На годинка едва хапваше 10-20г на ядене. На много места във форума съм споделяла, че при нас частично проблемът се оказа в по-нисък хемоглобин. Когато го качихме, се отвори апетитът, пак не е вълчи, но отношението му към храненето е положително
Аз вече не виждам проблем, може и да е по-слабичък от връстниците си, но лошо няма, аз също съм сравнително слаба (50кг). НО таткото, както и родата му (баба и прабаба на детето) продължават с тормоза и натякването. ММ като съвсем малък е бил с нормално тегло, капризничел е и са го тормозили с яденето - резултат - затлъстял е още в ученическа възраст и сега е 110кг на 165см ръст. Страхувам се, че ще ми изтормози момчето и накрая и то ще затлъстее. Съзнателно или не, ще му бъде внушено - тати и баба ме обичат когато ям, не ме обичат когато не ям.
Има ли нещо такова, че слабичките в ранна възраст деца, после отиват в другата крайност?
Скрит текст:
А за операциите, имам една теория, че след апендицит се затлъстява...
Радея, според мене няма такова нещо - слабото дете винаги да затлъстява.
Сигурно ви омръзнах с примера на дъщерята - родена 1200 гр, на 1 год. 6100 гр, на 2г. - 8 кг.
До към 4 години се изравни с наборчетата си, беше само по-саба и нежна. Злояда си е през цялото време - яде само това, което иска и когато иска. Храни се доста еднообразно, не желае да опита нови храни. Но пък има и дни, в които яде с апетит и различни неща. Може би и аз съм виновна, че я тъпчех с храна докато гледа детско.
Сега на 25 г. - идеално тяло, стройна, стегната, с дълги крака.
Съжалявам, че не разрешава да слагам нейни снимки.
Сигурно ви омръзнах с примера на дъщерята - родена 1200 гр, на 1 год. 6100 гр, на 2г. - 8 кг.
До към 4 години се изравни с наборчетата си, беше само по-саба и нежна. Злояда си е през цялото време - яде само това, което иска и когато иска. Храни се доста еднообразно, не желае да опита нови храни. Но пък има и дни, в които яде с апетит и различни неща. Може би и аз съм виновна, че я тъпчех с храна докато гледа детско.
Сега на 25 г. - идеално тяло, стройна, стегната, с дълги крака.
Съжалявам, че не разрешава да слагам нейни снимки.
X
Реклама