Слабите дечица

В момента колко тежи твоето бебе??

Е, аз ще се похваля със финна дама  . роди се 3 300, обаче не качваше добре и се въртеше все около долната граница и под нея. На годинка я заведохме за месец в България и отказа яденето почти изцяло. Изкара цял месец на АМ в минимални количества и болна, но пък точно тогава проходи. Имала е и други такива злояди периоди. Сеага е на 3 и 6 месеца и е около 13 кг. Педиатърката казва, че щом е здрава и се развива правилно - килограмите не са проблем. Важно е детето да приема нужните за развитието му вещества, а това че не яде много не е проблем.

Споко и аз се депресирам, родени сме 3.180 до 6-ти месец само на кърма беше добре, след това нищо не качва. Теглиха е на 11 месеца 8.150, на година и един месец доки каза, че е 8 кг и се ужаси. Ядем стабилно 4 основни ястия, но не качва, слаба е и постоянно ме питат има ли годинка. Свеки само ми надува главата, че е слаба и ме изкарва некадърна, че не го храня, даже я лъжа, че е 9 кила иначе няма да се живее. Карали сме се хиляди пъти. С това съм се изнервила якоо и направо съм се вманиачила вече, здрава е иначе, изследванията и са добре, но с тези кила незнам. Сега прохожда и на това го отдавам. Не се претеснявай, не може всички да са дебели, но предпочитам слабо и здраво дете, от колкото затлъстяло и дебело после да се чудим как да сваляме, но децата са различни

Синковеца вчера направи годинка и в момента тежи 9.450. Роди се 3.360. Яде като не виждал никога храна и не се спира на едно място. Редовно го бъркат с момиченце защото е слабичък, с къдрички и големи мигли  Каката беше другата крайност. Роди се 4.150 и до годинката си вървеше пухкава. Сега е тапициран скелет  Висока 140 см и тежи 27 кг и е на 7 и 6 месеца.

Не килограмите са важни, а това детето да е здраво.
Дъщеря ми спря да качва преди около два месеца. Яде стабилно, но много се движи (преди пълзеше, а сега се опитва да ходи), а има и много бърз метаболизъм. Родих я 3270 гр, сега е на годинка и е 8500 гр. Изследванията й са отлични, не е боледувала досега, така че нямаме никакви поводи за притеснение. С мъжа ми си казваме, че отсега си отговаря на етимологията на името - да е стройна и грациозна като ела.

Моето момиче също е от слабичките, роди се 3,300 кг и 48 см, на годинка беше 8,800 кг и 72 см. Оттогава расте само на см, до преди 2 - 3 месеца хапваше всичко, което й дам, но после започнаха да я тормозят зъбки и намали храненето значително. Досега не съм се притеснявала, че е по-слабичка, щом е здрава, весела и жизнена, значи всичко е наред. Сега и аз се притеснявам относно теглото й, защото преди седмица вдигна температура от зъбки, поддържа я 3 дни и оттогава почти не се храни, видимо е отслабнала, но нищо не мога да направя за да я накарам да яде. Например днес е хапнала 70 гр каша за закуска, след това й дадох АМ, изпи само 30-40 мл, на обяд изяде 150 гр месно пюре, след обяд няколко хапки банан, вечерята й беше 60 гр пюре и после изпи само 50 мл АМ. Ужасно малко е, но заключва устата и удря с ръчички шишето или лъжицата, не мога да й дам повече колкото и да опитвам. Давам й все неща, които харесва, но резултата е един и същ. Надявам се скоро да започне да се храни нормално, защото ме е страх да не се разболее. При вас случвало ли се е дечицата ви да отказват всякаква храна и колко време е продължавал този период?

Ето ти за успокоение едни таблици, в които диапазоните са доста широки:
http://www.moetodete.com/content/view/131/66/

Моето не е от най-слабите и дребни, но пък имаше период от над 6 месеца, в който не качи абсолютно нищо и порасна само 2-3см. Този период беше от малко преди да навърши 2 до преди 1-2 месеца (сега е на 2г и 8 месеца), в последните месеци с изненада открих, че е качила нещо. Този период при нас съвпада с тръгването на ясла и многото боледувания, та може и да има нещо общо с това, но по принцип си е много претенциозна към храната и яде с удоволствие броени неща.

Island_of_dreams, отглеждаш човек, а не прасе. Не се старай детето ти да изглежда пухкаво, а да е здраво и щастливо.

Моите фръцли винаги са били в долната зона на таблиците за тегло. Всички педиатри са ми обяснявали, че това не е причина за тревога, щом детето е здраво.

В бебешката възраст пада голямо сравняване колко тежи,височина,размер на обувките-и ,съответно големи драми.
Първо децата носят различни гени-при едри родители и детето може да върви едро,но може и да е дребно-не се знае на коя баба е взело гените.
Второ -детето също може да проявява вкусови предпочитания и категорично да отказва нещо.Понеже в бебешка възраст изборът не е  100%,понякога родители се виждат в чудо
Зъбките ,отбиване,махане на биберона,прохождане могат да доведат до голяма промяна в поведението на детето също водещо до проблеми.На тая възраст всеки ден е с различна стратегия за отглеждане.
Децата имат периоди ,в които могат да ядат само една храна,което не е достаъчно,например солети ,хляб,макарони.Отминават тези периоди,със сигурност няма умряло дете,зашото се е хранило така.
При такива периоди моята стратегия е била да спазвам интервалите между храненето за да може детето да огладнее.А не да му се дава нещо за дояждане ,от което резултатът е само липса на апетит.
Второ-опитване с други храни/ако възрастта позволява/ за да се нацелят неговите вкусови предпочитания.
Повече движение,разходки навън може да помогне.
Даване на сокове,мляко /с какао за по -големите/щото били много полезни,абсолютно компроментира
храненето.Детето се засища с 100 мл сок,по-лесно му е да не дъвче, и така си преживява само на течности.Виждала съм деца,които са 5 година на такъв режим на хранене и иобщо не могат да се хранят правилно по режим ,да приемат горе-долу разнообразна храна и да се научат да дъвчат.Някои деца на 3 години не могат все още да пият вода,щото мама непрекъснато предлага сокчета.
Подслаждането на водата за мен е абсолютно порочно.

Айде да следя, защото и ние сме стройни- 2г.  - 10,600.

island_of_dreams, опитай се да спреш да се тормозиш ... Знам, че е трудно ... Последните ми 2 щерки се родиха по 2200; на годинка бяха по 8000 ... Щом са здрави и жизнени няма място за притеснение ... Усмихни се; давай АМ щом не иска друго да хапва ... и не се карай с домашните Пробвай да даваш неща, които да държи в ръчичка и да хапва - коричка хляб, бисквита, резан - краставица, ябълка, круша ... Моята най-малка яде по цял ден - обикаля и задължително държи плод в ръката си - хапва си го макар и бавно И двете ми щерки са се "движили" до към 3-тата година - средната; в диапазона - > -2;-1 от таблицата на Световната здравна организация ... Но тъй като са здрави и жизнени не се притеснявам ...


Таблица за ръст при момичета на СЗО
Таблица за тегло при момичета на СЗО


Опитай се да си позитивна, да си спокойна и усмихната ... Детето усеща, че нещо не е наред ... Трябва му здрава майка, за да расте и то здраво, па макар и с по-ниско тегло 

Моят син се роди 3.250, на 1 година е бил 8.300 и 75см. Винаги е бил дребен и слаб, но здрав и пъргав. Непрекъснато е в движение. Сега е на 3 г и 2 м и няма 12 кг още. На височина също е малък - около 90-92 см.  Иначе яде, почти само домашно приготвена храна, никога не е бил на АМ или кухня. Може и това да има някаква връзка с наддаването. Не се притеснявай, има много деца, които вървят по-дребни.

 Моите момчета и те са слаби. Родиха се 3-3,100, на година бяха около 8,900.
Баткото яде всичко, септември ще направи 4г.  и тежи 14кг. , висок е около 105см.
Малкото е на 2 и е 10,500. И той яде почти всичко. Двамата почти непрекъснато са в движение, аз съм слаба, баща им е нормален. Както са писали по-горе височината и килограмите зависят от много неща, ако са здрави и щастливи, бъди и ти 

И моят син е слабичък, Island of dreams. Роди се 2650, към 17 дни по-рано. После започна да качва добре, без да е бил тъпкан, някак навакса самичък.
 На годинка беше около 10 кила без 200-300 грама. Сега на 20 месеца не е качил почти - върти се около 10,5 кг.
Допреди 2 месеца ядеше стабилно, направо песен за мен, но не качваше; оттогава изведнъж спря да яде манджи (зеленчуци/месо), пие само АМ и яде плодове. Сега минава в категорията "Злояди деца".
И аз съм мн притеснена да не вземе съвсем да отслабне, от друга страна не искам да го насилвам, но пък то не става и без никакво ядене, та успявам да го залъжа с по 10-тина лъжици в рамките на час-два...
Аз също съм била мн слаба. Винаги около долна граница и под нея. Успокоявам се с това, че евентуално прилича на мен.

П.П. Мхм, и при мен така. Явно е черта на свекитата. То не беше сравняване с други дундести бебета, не беше чудо!

И моят син е слабичък. На 2 години е и е 12кг. , неговите връцници са по 15-16кг. и той нареден до тях е като скакалец
Споделих на педиатърката това и тя каза, че не той е под нормата, а те са над нея.
Но щом е здрав и жизнен няма повод за притеснение!

Внучка, родена под 1.500. на 1 година 5 кг.  Като стана лято, едни бутове   се размахаха, мойто  - като пилешки бутчета.  Здравичко е, хапва си, но лятото отказва храна. Май на плодове го кара.

Според мен ти си имаш някакви страхове относно теглото на детето ти и затова приемаш така написаното.
В теми от този сорт човек просто отговаря на въпроса. Освен да излъжат, за да не се приеме за хвалене  

Както и преди мен са ти казали - децата са различни. Затова и нормите ръст/тегло - широки. Зависи от структурата на детето и много други неща, но в общи линии повечето попадат в нормата. Ако драстично е под или над предполагам е необходима консултация с лекар, който да прецени дали всичко е наред. Но ако все пак е около нормата и е жизнено едва ли има проблем  


Това също не го разбирам. Как ще дава заключения за деца, които не познава. Лекарите често изстрлват такива заучени фрази, включително по повод децата при тях - над нормата е и под нормата, за деца, които са си съвсем в норма. Не мога да си го обясня. После защо родителите са наплашени...

Предполагам, че говори за своите пациенти. Затлъстяването стана нормално и при нас - стигнахме ги американците.  По мое време ни се караха, ако дебелеем прекомерно като бременни, ако децата наддават повече. 

Ето ги нормите за
12м --- 7,070 --- 12,585 --- 9,828 минимум, максимум, среда


 2год. --- 8,992 --- 14,606 --- 11,804

 Друг е въпросът, че всеки си преценя. И на мен ми се иска моето да качи поне половин кило, ама не става.

Важен е и ръста, все пак.

Да, това не го съобразих. Приех, че е питала защо нейното не е като приятелчетата си 
Защото при едно дете на 2 г. 92-94 см. 15 кг са едно, а за друго - 82, съвсем друго...

cherenlebed, не гледай възрастта, гледай ръста. Това с годините не го разбирам. Как да накараш едно дете да стигне височината, посочена там насила или да го спреш да расте?
Преди време бях намерила от една книга за бебета, издадена 80-те тази таблица, от подобна гледаше и нашата педиатърка.

.      Дъщеря ми се роди 1кгв 6 м. Винаги е била под нормата.Сега ще бъде втори клас и тежи 19кг.😊 Здраво ли е детето....другото е без значение.

Пуснах темата неслучайно. Знам, че не отглеждам прасе, както някой тук изкоментира:)))), но тя е почти на 10 месеца и е 7 кг има-няма, защото има дни в които е под 7. На месец качва по около 300 и ако така вървят нещата, на годинка ще е около 7,600 кг., което си е..... доста малко. Аз такива деца не съм виждала и не знам има ли изобщо. Притеснено ми е как ще се развие като е толкова малка и изостанала от връстниците си. Изключително злояда е. Мрази си шишетата вече, май ще ги сменям. Не яде твърда храна освен няколко трошички бебешки бисквити.

Моят син се роди 51 см, 2850 г, изписаха ни, когато той беше 2600 грама. Роди се ден преди термин, доносен, напълно здрав. Но акушерките ми казаха - строен ще ти е, отсега да го знаеш, виж го какъв е дълъг, а пък слабичък.
И наистина винаги е бил точно такъв - висок и слаб. И много здрав      
В момента е на почти 11 години, 147 см, но тежи едва 33 кг. Носи обувки № 38, дланите му са по-големи от моите. Почти колкото мен е висок /аз съм само 149 см/. Има мускули, силен е, рита футбол всеки ден, развива се чудесно физически. Има плочки на корема, но е слаб.
А аз му се кефя. Взел е гена на баща си и слава Богу. Защото аз съм ниска и пълничка, а татко му е висок и строен.
Остров на мечтите, гледай си спокойно детенцето и се радвай, че е здраво! Другото са дреболии.
На годинка по мои спомени тежеше около 8 кг, при добър ръст за момче.

Island, синът ми се роди 2480, на годинката беше някъде 8,5 кг, сега предполагам е около 9 кг на 1,2г. Това при условие, че никога е нямал никакви проблеми с храненето, камоли 2 операции на червата, и има зверски апетит. Детенцето ти си е съвсем добре, стига се притеснява. Жизнена ли е, весела ли е, добре ли се чувства? Ако да, няма какво да ги мислиш килограмите. На 10 месеца да качи 300 грама си е повече от ОК.
Чета те и в другата ти тема, пак ти казвам - не се вторачвай в храненето и килограмите, най-много накрая сама да го отваратиш от яденето с това постоянно предлагане и насилване. Радвай се на детенцето си!

Хайде и аз да се присъединя към вашата групичка. Бебчо се роди 2880гр преносен с 6 дни, на 6 месеца е 6850. За първите три месеца си удвои теглото, но през последните 2 е качил 500гр. За сметка на това продължава да расте на дължина (с по 2см на месец) и не спира да се движи. Никога досега не е бил по-весел. Лекарката да говори каквото си иска.

Разбирам, че твърде много се тревожа, но с това отказване от храна не знам изобщо как живее само от мляко. Не е ли опасно на тази възраст нищо да не яде?? Имам една стара книга за гледане на детето,... ами там менюто за 11-ти месец е мусака с кайма и кюфтета с бял сос... А моето на  10 месеца още не кусва пюре. Не знам как ще си набавя необходимите вещества. За весела, весела е, жизнена, но пие само мляко и то с голям зор. Днес е пила много малко, просто не иска, реве, гърчи се и аз се отказвам. Всички се опитваме да я храним, да не би да е нещо от човека, но не. Преди в дядо си ядеше най-добре, но сега и с него не иска. Може ли само това да яде?? Гледам навсякъде пише колко е важно да яде месо вече, жълтък, зеленчуци, плодове, а тя не иска да погледне даже ((((( Мъжът ми се заяжда, че до годинка можело на мляко, ами да ама тя като досега нищо не е яла, как ще започне после.... Не знам, изплашена съм и само това мисля. вече един смислен разговор не мога да проведа с близките си, защото само това ми е в главата.

Island, нормално е първоначално децата да изпитват отвращение от консистенцията на твърдата храна.

Каква е реакцията на пасирани плодове? Предполагам си пробвала банани, добре узрели нектарини... Можеш да пробваш и със смутита (като начало от плодове, за които си сигурна, че не са алергени за твоето дете), в които да "скриваш" зеленчуци от типа на целина (стръкове), спанак, лапад, киселец... Добавяй нови съставки една по една.

Дъщеря ми се роди 2100кг и на годинка още караше само на мляко и не искаше друго.И до сега има проблем със храненето.На 5 гд е в момента и тежи 15 кг.Мъка и е храненето и това е.Важно  е детето да е здравичко.Децата са различни просто.Синът ми е на 8 месеца и е над нормата и по тегло и по ръст-има страхотен апетит.С други думи-до дете си е,не се тревожи излишно.

ТИ самата ядеш ли с апетит и с удоволствие?
Вижда ли те ТЕБ да се храниш с кеф?

Друго: пробвала ли си нарочно да НЕ предлагаш никаква храна за известно време, да речем 3 часа не й предлагаш нищичко?

В същото време се държиш нормално. Играете си, говорите си, излизате навън. Ти ядеш около нея. Пиеш. Обаче не даваш никаква храна на нея. Да видим дали няма сама да си поиска, а?

Роди се 3 кг и 51 см.,на 1 год. беше 9.200кг и 86см.,а сега на 2г. и 7 мес. е едва 11.800 и 91 см
Доста е слабичък,но пък и нищо не яде,няма как да дебелее.

Две от децата ми са с поднмормено тегло. В един момент човек претръпва. 
Синът ми е почти на 7 години, а е само 21 кг. Иначе е много висок за възрастта си - 130см.
Малката ми дъщеря се роди 2 900 г, на 1 година беше 7500 г, на 2 години - 8500г. Тя върви и много дребна на ръст, в момента е 80 см. И двамата не са злояди, но ядат само, когато са гладни.  Иначе може да карат на кора хляб или салата. Не ги насилвам, оставям ги да ядат колкото поискат.

Ами аз имам позната, която захрани детето си след годинката. До тогава караше на кърма и АМ. Това било някаква схема май американска ( не съм сигурна ). Детето вече е госпожица, умна, красива, добричка... та, не се притеснявай толкова и според мен не я насилвай, защото съвсем ще я отвратиш от храната.

Вихрогонче, пробвали сме да ядем пред нея неведнъж, мъжът ми особено добре хвали храната а тя му се смее и никога не е поисквала да яде. Не 3 часа, ами и 5 часа пауза сме правили между храненията и пак не е гладна. Преди малко вече изтерясах като пак от 200 мл изпи само 40 и ревна и бута шишето. Отидох до магазина и купих хубава извара. Сложих си малко на пръста, лапна я , глътна, пак сложих, пак лапна и така около 6-7 пъти и накрая повърна всичко..... Еми, не знам къде бъркам.

Бъркаш, че й даваш храна, когато не й се яде.  Вече си към групата на майки на "злояди деца".  А това е много тежка диагноза.

А кога й се яде? Как да преценя, след като изчаквам по 4-4,5 часа между храненията. Режимът й е толкова разтеглен, че последното хранене за деня е в 3 през нощта. Тя никога не плаче, ако е гладна или да дава някакви признаци, а ние чакаме максимално много уж, за да огладнее. Как да разбера кога е гладна? И как да я храня по 5 пъти след като толкова много се отлага във времето...

Предлагаш на три часа примерно без да настояваш. Знам колко трудно постижимо е това. Моето дете беше ужас, изкарвала ме е извън кожата ми, освен че не растеше ами не и харесваше да яде. Сега не смея да се зарадвам и похваля, но нещата са мнооого различни. Пак е много слаба, но пък има апетит. Давам само домашно приготвена храна, дори пиците и сладоледите приготвям. Та нещата се обръщат в един момент, ама оставаш без нерви.

island_of_dreams, а да не би да има някаква алергия? Това, че е повърнала от изварата такива мисли ми навява, но мнението ми не е обективно, моето дете е с АБКМ и съответно все търся такива признаци. Не знам заради алергията ли, но коликите при нас продължиха много дълго време, не искаше да суче от около 4 месечна до към 9-10, хранехме се само като беше полуспяща, само тогава ставаше, нерви не ми останаха, но в последствие я кърмих до 1г и 8 месеца. С твърдата храна също винаги е била злояда, винаги е било залъгване с играчки, филмчета и т.н. докато яде. Що-годе ядеше 2 вида пюрета на Хип на тези месеци. Сега има 2 манджи, които горе-долу яде, яде зърнена каша, хляб с краставица и домати, сандвич с един пуешки салам, кроасаните с масло от лидл, солети, някои плодове и май това е.  Злоядството си има и предимства обаче  , не я влече към шоколад, сладолед и т.н., единствено бонбони харибо обича от нещата, които не съм много склонна да ѝ давам, но и тях не ги яде в грандиозни количества.

Не, няма алергия. Тя така повръща вече за трети път последните дни и то защото й присяда трошичката. Трябва всичко да е супер миниатюрно иначе се дави и повръща. Намерих един трик-като я видя че започва да се плези да се дави започвам да й търкам брадичката и й разминава, но този път не можах да спася положението. По-горе някой ме пита за плодовете- плодови пюрета отказва категорично, само веднъж на Хип сините сливи хапна половинка но не повтори. Иначе съм пробвала варена ябълка, пъпеш, круша, банан, кайсия, нектарина. Успех имах само  с кайсията, но само я ближе, а ябълката я налапва цялото парче и понякога си отгризва, но пак се дави. Малко парченце ябълка остъргано с нокът понякога гълта, но рядко. Пасирана не иска.

Пробвай да не й даваш пасирани или кашави храни, а парчета, с които да си играе и да ближе. Не я карай да яде, нека да е само на мляко, но да има възможност да си играе с храната, да я докосва и изследва.
Синът ми беше с подобни проблеми, свързани с дъвченето, на 1.2-1.4 год. се давеше от инстантна каша, ако не я пасирах допълнително. До тогава беше само и единствено на мляко. В момента е на 2.8 год. и все още не се храни нормално за възрастта си, слаб е. Много е важно да не се насилва детето и да не се пришпорва, ако не е готово за твърда храна, защото се постига обратният ефект.

Давам й да си играе с парче ябълка (защото обича като аз й давам да я гризе) или една от нейните бисквити, но не се сеща да ги лапне, а ги подмята. Ще продължавам да опитвам.

Терапевтката, при която водех сина ми за тези проблеми, казваше да му давам обелена ябълка, но цяла и с дръжката. И да го стимулирам да я помирише, да я оближе, да я докосне, да я потъркаля. Естествено, на края на цялото упражнение, става мазало и ябълката е негодна за ядене, но въпросът е да се стимулира интересът.
Също може да наредиш кукли или някакви плюшени животни, които задължително се "хранят" по ред на номерата. И много "хранителни" приказки, от типа на Житената питка, Дядо вади ряпа и пр., разказани с много драматичен глас. И в началото се започва с по 1-2 лъжици от няколко различни вида пюре, в зависимост от това, с кое си захранила. Целта не е да я нахраниш с пюрето, а да се провокират усещанията и интереса. Максимумът на тия "сеанси" е 30 мин., независимо от изяденото количество.

  Първо не се тревожете напразно! По-слабите и жилави деца и възрастни, по принцип са по-здрави от тези с наднормено тегло. Вижте нашата супер тенис звезда Григор Димитров, Нове Джокович, който днес спечели тенис турнира Уимбълдън. В момента, децата по света са заплашен от  наднормено тегло, вече и в България. Манията децата да са пълнички е от времето на войните и след тях, като се предава от баба на баба - та чак до 21-и век!

island_of_dreams, моята малка дъщеря се роди малко над 3 кг. Сега е на 5 години и е 16 кг. За справка: някои нейни връстници стигат такива кг още на 4 години. Да, обаче е енергична, бодра, усмихната, яде доста стабилно, има здраво отношение към храната и аз (макар от време на време да се зачудвам да се притеснявам ли) съм спокойна като цяло. Според мен не се тревожи - всяко дете си е различно, с различен метаболизъм. Познавам уж злояди, но по-пълни деца. Ето, за моето всички мислят, че не яде, но то си яде - просто такъв му е метаболизмът.
Не се притеснявай, защото има опасност да започнеш да напрягаш и детето на тема хранене, оттам следват проблеми с храната, които понякога остават за цял живот. Предлагай разнообразна храна и не мисли малко ли, много ли е яло детето. Гладно дете няма. Днес ще яде по-малко, утре ще има скок в растежа и няма да можеш да му насмогнеш. Не гледай другите деца! Мен са ми чудни майките, дето се фукат колко тежи детето им - много важно. Важното е единствено да е живо, здраво, да расте усмихнато и доволно от живота.
Ако детето:
1. расте здраво и боледува рядко
2. има настроение, желание за игра и занимавки
3. спи добре
4. има здравословно отношение към храната (да не бута лъжицата, да не плюе всяка хапка, да е склонно да опитва нови храни, да си яде нормално, да не преяжда, но и да не стои гладно)
значи всичко му е наред.
Ако се мръщи на яденето, бута лъжицата, има нужда да бъде забавлявано, молено, разсейвано, за да яде (все неща, дължащи се на родителска грешка), значи нещо не е наред и следва да бъде коригирано.
Не брой залците му, не се взирай във всяка хапка, не се тюхкай, че другите, видиш ли, ядат повече, че всички ядат пюрета, а твоето не, че другите харесват кухнята, а твоето не. Радвай се на детенце, предлагай му домашно сготвена, разнообразна храна. Нека времето за ядене да е време за ядене - да не се четат приказки, да няма игра, да не се пуска детско. Давай му, когато сметнеш, че е време да се учи да яде самичко, да държи плодове и да ги смуче/дъвче, да се храни само, покажи му, че му имаш доверие и знаеш, че то усеща кое е най-доброто за него (защото децата имат вродени инстинкти, които им помагат най-добре да усещат нуждите си). Изобщо отърси се от страха и следвай детето ти - нека се захрани, както предпочита (било с пюрета, било с храна от вашата); да яде, колкото му се яде; да не се насилва да яде, когато и каквото не желае. И най-важното: не го сравнявай с другите - защото винаги ще има някой, спрямо когото уж изостава и спрямо когото уж не се представя добре. Да, но това не е състезание - всяко дете се развива по различна схема, със собствено темпо и особености. Следвай го и всичко ще е наред!
Според мен започне ли майката да се взира твърде много на тема хранене, задължително изниква проблем!!!И с времето той се задълбочава. Храненето не бива да се проблематизира, ако детето си расте здраво и щастливо, пък дори то да яде по съвсем малки порции. Когато беше на 2 години нещо, моята дъщеря, след прекаран вирус ядеше символнични количества и изкара няколко месеца на АМ, бисквити и банан. Мина и това, оставих я да яде каквото желае, убедена бях, че когато е готова, отново ще прояде. Ако се бях затюхкала и бях я насилвала, вероятно завинаги нещата щяха да се скофтят.
P.S. Моят брат израсна само на месо, хляб, яйца, картофи, сладки неща и малко млечни. Буквално плодове и зеленчуци не яде вече 20 и няколко години. Ами жив и здрав е!

Допълвам се (че прочетох пак): Мисля, че твърде много се проблематизира храненето. Няма нужда от театър, толкова усилия, че чак и пиеси да се правят и на маймуни да ставате. Сядате, храните се всички дружно, държите я при вас просто. Никой да не й предлага храна, никой да не се прави на маймуна, никой да не се занимава с нея. Просто се храните на спокойствие. (а не в напрежение, защото тя не проявява интерес към храната, не е гладна, не иска да яде). И защо е това хранене в 3 часа през нощта?!...
Пак казвам: дете, умряло от глад, няма. Когато огладнее, ще си поиска по един или друг начин. Ако се инати и не поиска веднага, рано или късно ще се предаде. Но мисля, че много напрежение има на тема хранене.
Наистина има деца, които даже до 1 година и нещо САМО на кърма или САМО на АМ си живеят. И после изведнъж започват да проявяват интерес към храната. Хора всякакви.
Ето: ние сме големи, уж можем да насочим храненето си даже в здравословна посока, ама не ядем всички по една и съща схема, нали? Аз може да обичам авокадо, ти не. Аз може да мразя неща с кремообразна консистенция, ти можеш да не понасяш зърнени продукти.
Схемите, менютата са САМО ОРИЕНТИРОВЪЧНИ!!! Това не е норматив, който следва да се покрива.
Моите деца никога не са яли по схема. Яли са каквото харесват, в количестват, които са им достатъчни. Хич не ме интересува колко изяжда и изпива детето на съседката, нито че яде всеки ден на детска кухня, нито че яде каши на закуска, обяд и вечеря. Захранвала съм по интуиция и също винаги водена от детето и неговите предпочитания и готовност.
Мисля, че ако спреш да четеш и да сравняваш детето с другите деца, както и да се опитваш да го вкараш в някаква схема, всичко ще си дойде на мястото!!!

Синът ми се роди 2850, спадна до 2650. Слаб, злояд, ревлив. Сега е на 5г и 6м. от около половин година почна да проявява интерес към храната и да яде и съответно да качва. До 3г. живееше основно от АМ по около 500мл. на ден, след годинката добави и по една ябълка или парче месо или филия хляб към млякото. А съм го накарала да яде, е повърнал задължително. Винаги е бил около и под долната граница на кг., за тримесечие след годинката ми е качвал между 70 и 150гр. До лудост ме докара. И близките с коментарите си, допълнително ме сдухваха. Всичко минава, по - важното е да е здраво детето, не го насилвай, ако иска ще яде. Трудно да преодолееш притесненията си, но когато спреш да фокусираш към храната почват малко по малко да ядат.   

Някъде бях чела, че всичко е ОК ако до годинката си бебето утрои рожденното си тегло.

Темата е за децата с поднормено тегло. Не виждам защо им давате пример с хора с идеално тегло. За всеки е ясно, че то е най-доброто.

Island, не знам защо, но взех историята ти присърце още от предната тема и ще си позволя един по-дълъг пост с надеждата да съм ти полезна. Ти, разбира се, ще си прецениш какво да правиш в крайна сметка.
Първо искам да кажа, че на твое място и аз вероятно щях да съм вторачена в храната, количествата, килограмите. Много е лесно да се коментира така от страни, когато нещо не ти е до главата, но и е много трудно да си обективен, когато си изцяло потопен в един такъв проблем, като вашия. А за разрешването му според мен, в момента имаш нужда от малко повече обективност и да погледнеш ситуацията от страни.
Та, ето ти няколко предложения и идеи за това какво си мисля, че бих направила аз на твое място:
1. Първо и най-най-най-важно - ще се опитам да се успокоя. Не да спре да ми пука, няма как да стане, не да спра да се тревожа, не да спра да смятам всяко хранене, грамче и милилитърче, а да не позволявам всички тези неща да ме побъркват до степен, в която само за това мисля, само за това се тревожа. Изяденото количесвто храна или килограмите сами по себе си не са признак, че детето е здраво. Признаците са други и според тях детето ти Е здраво. Повтаряй си го постоянно и не позволявай тревогите за храната да те превземат.
2. Спри да ровиш и да сравняваш своето дете с всевъзможни таблици, другите деца, нормите, изказванията на педиатрите, кой как изглеждал на площадката и т.н. Това не ти помага по никакъв начин, само точно обратното. Гледай си детето. Повтаряй си - има ли признаци на здраво дете? Има ги. Значи всичко е наред! Само за твое успокоение ще кажа, че имам приятелка, чието дете спря да яде след като въведе твърдата храна. Тя самата ми е споделяла, че се чуди как функционира това дете изобщо. Е, сега детето й е на 3 години, храни се, здраво е, щастливо е. Няма дете, което ще се умори само от глад. Няма.
3. След като ти само се успокоиш, намисли си някакъв план за действие и го следвай поне месец, преди да решиш да пробваш нещо друго. Няма как да промениш каквото и да било за един ден или даже седмица, иска се търпение и постоянство. Не пробвай нов "номвер" всеки ден, така само объркваш детето.
4. Първото нещо, което трябва да направиш според мен, щом като почнеш с плана си, е да дадеш време не детенце да се поуспокои и да позабрави това чудо с храната. Спираш да пледлагаш нон-стоп, спират театрите, клипчетата, моленето, тикането на шишето, насилването. Тези стратегии ги пробваш вече месеци наред и ако съдя по темите ти, не помагат. Така че пробвай нещо друго, ако и да ти се струва драстично. Щом яде само мляко, давай само мляко. Не насилвай, само предлагай. Ако не иска, да не пие. Пак ти казвам, дете, което се е уморило само от глад просто НЯМА. Аз бих държала едно шише с АМ винаги на видно и достъпно за детенцето ти място и от време на време бих й насочвала вниманието към него. (Естествено, периодично подменяй млякото, ако решиш да пробваш.) Само толкова. Ако тя иска, и сама ще си вземе да пие. Ако не иска, всяко допълнително предлагане, настояване и т.н. е точно обратното на това, което целиш, а именно - детето ти да се успокои, да тушираш негативните асоциации свързани с храненето, които си създала, и то да разбере, че не е нужно да се храни на сила. В крайна сметка само да пожелае да се храни. В началото това може да означава да изпие две глътки само, но по собсвено желание и инициатива.
5. Предизвикай интерес към храната: щом пищи само като си види шишетата, смени ги с други, по възможност с картинки и т.н. После й остави едно и не я насилвай, за да не намрази и новите шишета. Демонстрирайте ядене с апетит винаги, когато можете, но не я натискайте нея да яде, тя ако иска, ще си покаже. Ако си поиска, давай само колкото тя поиска. Никакви "тъкмо е поискала да хапне, само още една лъжичка, моля те". Идеята да дадеш цяла обелена ябълка за игра е супер. Може да дадеш и морков така, синът ми цял ден се забавлява с един, накрая си беше и изгризкал доволна част от него. Пробвай да дадеш бебешка бисквитка (на Плазмон са много подходящи) да си я държи. Ако ще да я яде. Но вероятно накрая ще стигне и до устата и като усети вкуса, ако й хареса, пак ще пробва. Ако не, нищо. Важното е да има интерес.
6. Ако искаш наум смятай, претегляй и записвай всеки погълнат или не грам и милилитър, но навън показвай само едно - добре, щом не ти се яде, значи не си гладна, когато огладнееш, ето го млякото къде е, ако поискаш и от нашата храна ще ти дадем. Не си искаш? Не си гладна. Въоръжи се с търпение, не говоря за часове, вероятно ще продължи дни, ако не и седмици. Но бъди сигурна, че детето ти няма да седи гладно. Огладнее ли, ще намери начин да яде/пие мляко и повярвай ми, няма да те остави да не разбереш, че иска да яде. Не очаквай чудеса. Днес ще пожелае да изпие малко мляко, утре може пак почти нищо да не консумира. Но постепенно вероятно ще започне да консумира повече и повече храна. Докато си изяжда нормална порция може да минат месеци, но това няма значение.
7. Дори да започне да яде, не си позволявай промяна в отношението. АКо е гладна, яде и то само, докато сама иска. Ако не е, не. Нека да разбере, че нещата зависят от нея - така хем ще забрави за лошите асоциации, хем ще й хареса, че има контрол и като цяло ще се изгради едно по-здравословно отношение към храната.
8. Не забавлявай с театър, филмчета, седене в този и онзи и т.н., само и само да изяде една лъжичка. Прави това, което искаш да се случва и за в бъдеше - слагаш, предлагаш, яде. Ако не иска, прибираш. Приеми, че не всички деца са еднакви и твоето не е единственото злоядо.
И въобще, започни промяната първо и най-вече от себе си и собсвеното си отношение към проблема, защото докато ти подхождаш по един и същ начин, ще получаваш един и дъщ резултат. Позволи си да се успокоиш и покажи това и на детенцето. Нали не мислиш, че то не усеща всичкото това напрежение около храната. Няма нищо чудно, че не иска да яде.
9. Забрави за историите с операциите! Било каквото било. Сега е минало, зад гърба ви, детето ти е здраво. Докато страдаш от тоя синдром на "горкото ми детенце, оперираха го два пъти и сега не иска да яде", няма да можеш да постъпваш обективно. Гледай какво се случва сега, не какво е било преди половин година. Сега детето ти е здраво, само е злоядо.
Стана доста дълго и не знам дали въобще ще ти допаднат предложенията ми, но ако да, ще се радвам да споделиш наблюдения. И не забравяй - говорим за месеци, не за дни и седмици. Каквото и да се промени, то ще е бавно и постепенно, не изведнъж.
Давам ти един пример, който няма нищо общо с яденето, но има всичко общо с това да промениш дълбоко вкоренен навик в дете, което не иска да се раздели със стария си начин. Синът ми до 10,5 месеца заспиваше единсветно и само с разхождане на ръце по 30 минути и повече. Разреваваше се в мига, в който усетеше, че искам да го оставя в лвглото си. Искрено вярвах, че ще е така, докато започне да разбира и мога да обяснявам, ако не и след това, защото съм категорично против насилието под всякакви форми, като това да го оставя да реве, докато се научи да заспива сам (както и това да насилвам да яде, докато не се научи да гълта покорно). Е, промяната дойде, когато аз промених отношението си - казах си, че пак ще пробвам, но ще дам всичко от себе си и ще бъда постоянна. За да се случат нещата мина поне месец, а преди да посмея да кажа, че детето ми заспива само минаха сгурно 3 месеца. Но сега си заспива сам - синът ми, който мислех, че ще дундуркам едва ли не до абитуриентската. Тъй че няма невъзможни неща. Обаче се иска търпение и спокойствие.
Успех!   

И бих добавила да спреш да търсиш връзка между ниското тегло и развитието на детето.  Писала съм безброй пъти, че на годинка детето ми беше 6900. (7 по документи). Здраво, право, благодаря на Бог. 

Горе долу тези принципи започнах и аз да използвам, късно преодолях себе си и оставих детето само да почне да иска, някъде към четвъртата му година. Първоначално когато огладнееше , не се сещаше какво се случва, и че е гладен. Малко по малко разбра и почна да си казва, да си иска нещата които обичаше да яде. Имаше дни пак на филия хляб, но си я беше поискал сам. После почнах и да предлагам и нови неща, ако иска да ги опита само без да ги яде и така, сега нещата са доста по-различни. Повече време отне (година и половина), защото едната ни баба не спираше да го гони с лъжицата и да драматизира с яденето. Важно е всички близки участващи в гледането и имащи контакт с детето да приемат новия подход, за да се случат нещата по бързо.   

Още нещо което ни помогна след като почна да иска храна беше, и че му сипвах по-малки количества (колкото малките бурканчета от пюре) в по-голяма купичка. И всеки път казвах - ето мааалко супичка, а пък щом я изядеше го хвалех и му казвах колко добре си е хапнал и колко хубаво ще си поиграем защото ще има сили да ме пребори/надбяга/надскочи и тн. И сега яде по-малко като количество, но яде по собствено желание.

Pingu, и аз вече съм осъзнала, че по-добре 2 хапки, но изядени с мерак, отколкото цяла порция, изядена на сила. Адски нечовешко ми е да тъпча дете с храна вече.

Неудобно ми е и се срамувам да споделя, но ще го направя. Когато детето ми се роди и го оперираха, отслабна още повече. Беше 2100 гр., сбръчкано, белеха й се пръстите, бяха й извели анус-претер (акаше през дупка на корема в пликче). Толкова много се изплаших, че получих психично разстройство и се наложи да посещавам психиатър, поставяха ми инжекции за успокоение  и пиех 6 вида хапчета по схема. Мислих си, че детето е тотално увредено, защото някой ми беше вкарал мухата, че причината за това състояние е недостатъчен приток на кислород, ( първият ми психиатър ми каза "Еми липса на кислород, ей ги тези пред вратата ми повечето са от такова"... смених го веднага)няма да навлизам в подробности. Веднага си помислих, че от кислорода най-много страда мозъка и реших...., че детето е увредено. Че ще има най-малкото ДЦП или умствено изоставане. Треперех, когато трябваше да й сменям торбичката и виждах едно парче от червото на корема й. А тя слаба, слаба, само едни криви крачета. Доста време не се хранеше, за да могат да заздравеят червата и да се възвърне перисталтиката. При първата операция изкара 20 дена на легло в болницата на системи глюкоза. След изписването имахме пак два пъти влизане за по 10 дни за усложнения и в 4 месец я оперираха по спешност, повръщаше тревно-зелени материи, анус-претерът не отделяше... Едва я спасиха, наложи се предсрочно да свържат червата и от тогава ака през дупето. Пак имаше три седмици на ситеми и после много по малко захранване с мялко, като казвам малко- по 20 мл на хранене в 4-ти месец и това две седмици поне, после по 30 мл и така бавно увеличавахме. До ден днешен не съм убедена, че нещата са съвсем нормализирани, тъй като акитата са доста кашави, но лекарите нищо конкретно не казват за това. Не знам дали от престоя в болницата, възстановяването ли , какво ли, но тя много късно започна да контактува, да държи играчка, бяхме полудели от притеснение, беше си неадекватна дълго време. И сега макар на 9,5 месеца е като малко бебе, само дето може да седи и да стои права в кошарата, играе с играчки, но не е като 9-месечно дете. Защо ви разказвам всичко това?? Ами от всички тези преживелици аз получих траен страх. Аз се паникьосвам. Събуждам се в паника, сутрин се будя обляна в пот, плача, страх ме е да оставам сама. А имайте предвид винаги съм била много борбена и самостоятелна още от ученичка, справям се с всичко, не съм разчитала никога на помощ. Да, но.... Докато бях на лекарства за детето не се грижех аз. Аз бях в другата стая полуупоена, спяща. За детето се грижеше свекъра ми, детето се привърза най-много към него. Да е жив и здрав , много ми помага! Всеки ден идва и помага. Но, свикнахме детето още от 3-4 месец да яде с клипчета и телевизия. С времето ставаха все по-шумни и динамични, защото й омръзваха и всячески се опитвахме да я баламосаме и да й отвлечем вниманието. Правим го и до днес, защото само така яде. И то не винаги. Осъзнавам напълно колко грешно е това, но отучването ще отнеме време, през което тя няма да се храни, а е толкова слаба че пропуснатите хранения веднага си проличават- сваля веднага. Вкарали сме се в един омагьосан кръг, а най-страшното е, че аз пак се влошавам. Трудно ми е да приема, че родих детето такова, каквото е. Само за това говоря на мъжа си, само това чета, само това мисля и сънувам. Обсебена съм и не мога да се позная в какво съм се превърнала. Все едно съм друг човек. Постоянно търся да намеря и други като нас, а щом ги намеря (въпреки, че са един-двама) си казвам "Ето, няма оправия. Те са вече на еди колко си годинки и са още така." и се вцепенявам и започвам да плача и всичко пак се завърта като грамофон. Страх ме е, че детето няма да е като другите. А още повече ме е страх, че си навлякох психични проблеми, от които трудно ще се освободя. Написах всичко това, защото имах нужда да споделя. Още повече, че е анонимно. С познатите си не говоря. Какво бих могла да им кажа, като няма да ме разберат.

island_of_dreams, много тъжно ми стана за всичко, което си преживяла! Мога само да почувствам болката ти, да се опитам да разбера страховете ти, да си представя през какво сте минали и какво си преживяла!
Няма защо да се срамуваш, нито да ти е неудобно!Не си направила нищо лошо или нередно!!!
Мисля, че трябва да тръгнеш оттук:
Според мен ти чувстваш някаква вина, защото си родила точно такова дете. Вероятно търсиш причината в себе си, вероятно се питаш къде и какво си сгрешила, че да се стигне дотук, как може да си го провокирала. Отговорът е: никак!!! Нямаш вина, няма и от какво да се срамуваш! Всичко, което преживяваш, всички страхове са нормални предвид обстоятелствата. Според мен трябва да потърсиш помощ от специалист (психотерапевт), който да ти помогне да преодолееш вината, да се справиш със страховете си и да осъзнаеш, че всичко лошо е зад гърба ви и че предстоят само хубави неща. Така ще можеш наистина да се радваш на детенцето си и на живота!
Че не си могла да се грижиш за детето си, защото травмата за теб е била огромна, също не е срамно. На всеки може да се случи - не сме машини, хора сме!
Чудесно е, че си имала близък човек, който да поеме грижата за детето в този момент! Естествено е той да действа както намери за правилно!
Какво по-хубаво от това, че детенцето си има такъв чудесен дядо?
Не отлагай, потърси специалист! Твърде тежко е бремето на страховете ти, смазва те, не продължавай да го носиш сама!!!!
Никой не е като никой, защото всяка болка, всяко страдание е толкова индивидуално и лично, че и да има хора с подобна съдба, пак болката е лична, пак човек сам трябва да се справи с обстоятелствата, пак те касаят само и единствено него и той е този, който трябва да намери сили да продължи.
Погрижи се за себе си, върни си живота и ще видиш как всичко ще започне да си идва на място!
И сподели с близките си, не носи цялото това бреме сама, поискай подкрепа и помощ!!!!
P.S. Когато съм била на около годинка и вече съм можела да ходя самостоятелно, съм се заляла с кофа вряла вода и съм била в тежко състояние, в болница и на системи. От всичко това, от залежаването и преживения стрес, буквално съм забравила да ходя (а иначе съм се развивала много добре). Майка ми ми е разказвала как е трябвало да се уча да ходя наново.
Една случка, един престой толкова драстично ми се е отразил. Смятай! А при твоето дете има цялостен проблем, няколко престоя, вероятно и тялото не е получавало достатъчно хранителни вещества, след като с червата не всичко е било наред. Да не говорим пък колко стрес е това - смяна на обстановка, лекарства, операции, непознати хора....
Нормално е детенце да не се развива по схема и да му трябва повече време да навакса. Нормално е да е изживявало стрес, от който да трябва време да се възстанови. Не го сравнявай с другите деца, защото едно, че всяко дете си е различно, второ, че никое от тях не е минало през същото. Ако детенце всеки ден по малко се отваря за света и търси път за комуникация, придобива нови умения, издава нови звуци, ако днес е по-напред в развитието си спрямо преди месец, значи всичко е наред.
А такива лекари, дето ги говорят подобни неща, изобщо не заслужават даже да бъдат коментирани!!!

С това трябваше да започнеш.
Като начало - не се обвинявай, не всичко можем да контролираме. Съдба.
За другото - не сравнявай детето си. Намери си лекар, който е специалист в областта, защото детето изисква специални грижи. Не се води по общите съвети на родители, чиито деца са без здравословни проблеми. Нещата са много различни.
Моето дете има проблем с очите. Ами няма как да я сравнявам с тези, които са със здрави очи. Осигуряваш лечение, консултации, въобще най-доброто, което можеш да направиш за детето.

island_of_dreams, няма от какво да се срамуваш! За нищо не си виновна ти.
Не се сърди, човече ти е казала всичко онова, което мисля и аз. Намерете добър специалист, който да ви помогне. Желая ти много кураж и вяра, че колкото и време да отнеме, нещата ще се оправят.

За съжаление и лекарите вече много често вдигат ръце и те карат да престанеш да ги търсиш, ако не са те накарали преди това сам да се откажеш.

island_of_dreams, не знам дали си попадала на тази тема, аз самата не съм я чела цялата, но на последните страници има споделени добри новини. И това предвид, че темата е стара. Не се отчайвай, докато има надежда нещата да се подобрят.

С най-добри чувства потърси консултация с психолог, за да ти помогне да преодолееш ужаса в теб. Детето ти е здраво и нормално, повтаряй си го всекидневно. Преживели сте много и не ти е било леко. Не се обвинявай, нямаш вина за случилото се. 
И моя син ядеше само на клипчета и с 300 маймунджилъци, той реално не съзнаваше, че яде. Той ревеше защото го карам да яде, аз рева защото той не яде. Първата ни педиатърка, ме хокаше и плашеше, че качва малко, втората ни когато и споделях, че не яде го качваше на кантара и виждаше, че е качил 70-80гр., изправяше го до метъра -виждаше и там +1-2см., и казваше ОК си е, да слаб е, дребен е, но не го тормози и права е била жената, макар и да не ми даваше повече съвети. Водих го и на гастроентеролог, той ме съветваше същото, не го насилвай. Срам ме, но взех решение наистина да спра този цирк и тормоз (и преди се бях опитвала), един ден когато му ударих шамар заради поредната останала не докосната порция. Бавно се случиха нещата при нас, още повече, че му открихме и хеликобактер пилори, която допълнително пък създава проблеми при него, като подувания, киселини и др. Не можехме да приложим лечение с антибиотици, защото не се хранеше. Година отне докато почне сам да иска. През тази година, само предлагах, всеки път различно, малки порции, ако изяде нещо - чудесно, ако не на следващото (много трудно ми беше да не реагирам и да задържа новата тактика), но бабата продължаваше да драматизира и да го кара да яде, а той беше до толкова отвратен вече от храната че повръщаше един два пъти седмично.

Виждам, че сте около годинката - предлагай каквото яде макар и по малко - мляко, месо, варени и сурови зеленчуци, плодове, филии хляб, бисквитки. Смени лъжиците, вилиците, чинии - всичко от което се храни, с ново шарено. Остави детето да пробва само да яде разни кремчета, кисело мляко, плодово такова. . Кекс можеш да направиш в тези силиконови форми с животни или коли.  В началото ще е много трудно, почти нищо няма да влиза в устата, но е важно да не реагираш, да останеш поне външно спокойна. Редях в чинията по 3 неща, едното беше задължително от малкото неща които ядеше. Слагах в определени чсове, за 30-40мин. и толкова. Малко по малко и той и аз се учехме, аз да не истерясвам, той че няма да се случи нищо ако не яде. Когато свикна, че няма драма ако не яде, почнах да го питам не му ли е любопитно какъв вкус има моркова например и ако иска да опита, ако не му хареса може да го изплюе и няма да му предлагам повече и така и правех ако нещо не му харесаше не му го предлагах. До преди половин година ядеше само месо, картофи, ориз и хляб, от плодовете ябълки, макар и в количества като за врабче. Ние ядяхме пред него плодове и зеленчуци без да му предлагаме. Първоначално нищо, после почна да си взима по едно две парченца, а ние го питахме дали му харесва, ако кажеше да, го питахме дали иска - един път искаше, един път не. В началото отслабна много, до толкова, че панталони р-р 12-18м. ставаха в кръста на 4+ годишното ми дете, казваше ми че е уморен, казвах му, че ако хапне малко няма да е уморен, но избора е негов. Периодично му пусках изследвания, да следя състоянието му. Интересното беше, че въпреки не яденето и отслабването, показателите бяха добри, нямаше отклонения и това ме успокояваше. Сега е на 5г.6м. яде  почти всичко, горе долу в нормални порции, навакса с килограмите и ръста.


Сега се замислих, че единственото нещо което наистина желаеше бяха гумените бонбони. Защо, защото с тях не го насилвах - даже го ограничавах.

Ей това ми е много нечовешко вече на мен. Все пак храним съзнателни същества и това да ги пълним като тенджера не трябва да се случва.

Ама тя нищо не яде, как да предложа каквото яде? Освен това няма как да я оставя сама да яде кремче или плодово мляко, как да стане това, тя не може да държи лъжица, а с ръце няма изобщо да си го сложи в устата. Явно наистина много изоставаме щом мислите, че тя ще може да прави това сама (( И ми става още по-мъчно....

Затова казвам, че се осъзнах късно, много късно. Яд ме много на мен си, за това което му причиних, но го преодоляхме. И бабите видяха, че гоненето с лъжицата и всичките циркове дето спретвахме не действат и не доведоха до нищо добро. Нито качваше, нито растеше до тогава, ако имахме късмет да сме на долната граница, беше чудо. Сега е 116см и 20кг., номера на обувките му се качи до 29ти, в началото на лятото му купихме сандали, вече почнаха да малеят.

Около годинката, бях почнала с това да му давам сам да яде, и ядеше макар и малко. Но всички почнаха, да пеят в един глас колко е малък, гърчав, не говори (за ходенето нищо не можеха да кажат, защото проходи на 11м. сам) и че така му вредя, трябвало аз да го храня. Защо не се намери един тогава да ми удари два шамара и да ми каже да не ги слушам.

Това което установих сама за себе си е, че трябва да се доверявам на детето, не на бабите му. Защото когато почнат да ти говорят само едно и също, само за това да питат и  почваш да вярваш в него.  Ако тогава се бях доверила на детето, нямаше да минем през този ужас. За съжаление трябваше да си науча урока по трудния начин.


И моя не държеше лъжица сам, когато започнах, камо ли да си уцели устата, мазането беше пълно, 90% сигурно от храната беше по пода, стола и него. Оставях го само по памперс. Първо му я давах да си играе с нея, да я разглежда да я лапа, понякога с втора лъжичка му давах и аз. Плодове, зеленчуци, месо на парченца и пред него да ги разглежда, ако иска да вземе да пипне да опита. Тогава бях чела тема за захранване водено от бебето или нещо такова. И много ми хареса идеята и почнах така, но тогава се включиха баббите и аз поддадох.

Моето дете вече е на 7 години, още върви слабо, но все още се намират дори и млади хора, които да ме упрекнат, че не го храня насила.  Така му се свивало още повече стомахчето. 

И на мен това ми прави впечатление. Обикновено бабите сме виновни и тъпчем децата, но във форума срещам толкова майки на злояди деца. Не говоря за авторката на тази тема, там проблемите са много дълбоки.

Риъл и моя си изглежда слаб, въпреки кг., в панталони за неговия ръст могат да влязат горе долу двама като него, няма панталон на който да не съм издърпала ластиците на най-тясното, има и такива дето освен че са издърпани ластиците ги носи и с колан, явно е с тежък кокал.   Вече не обръщам внимание кой каво ми казва.  Това приключи. Не само бабите са го тъпкали, Трещерица, аз също съм го правила, но факт е че бабите спряха последни. В моята ситуация аз бях най-виновната, после всички останали.

А забравих, когато беше на годинка и почнах да му предлагам храната, така че сам да яде, не се сещаше да я пъхне в уста. Никога нищо сам не е пъхал в устата си освен биберон и шише с вода. Нито играчки, нито гризалки, нито ръце. Тогава взимах парченце от нещо и почвах аз да го пипам, облизвам, отхапвам а той по някое време почваше да ме имитира. Имаше период на адаптация към новия вид на храната, към липсата на лъжица, махнах и столчето за хранене и го оставих на нашата маса. От тогава отказа пасирано. Искаше да вижда какво има в чинията. И сега като виждаше пасирано (покрай сестра си) и бяга и казва бляк.

Моята е слабичка на 20месеца е около 10кг

И аз да се похваля с един слаб левент,роден е 3600гр и 56см,сега на две годинки е 12кг и 96см,висок и слаб,но той по принцип никога не е бил дебел,иначе е здрав и жизнен.Е,като излезем в парка бабите ме питат дали го храня,но за мен е по-важно,че е здрав пък колко тежи няма значение щом детето се чувства добре.

Иска ми се да погледна в бъдещето и да видя, че детето ми ще порасне въпреки изоставането и е е станала едно нормално дете.... Но искам да видя и себе си здрава и спокойна.

Разбира се, че ще порасне като здраво и хубаво дете. Е, може да е малко по-стойна и слаба. Но какво по-хубаво от това. Погледни големите /16 - 20г/ момичета. Повечето от тях са като бойлери - равно закръглени в тялото. А твоето ще е като моето - добре оформена, издължена госпожица. И ще яде всичко без диети и ограничения. Пиша го от опит - не си заслужвава нервните кризи, че не яде достатъчно. Късно го осъзнах...
А като гледам в колко часа си пуснала темата и сега в колко пишеш имам предложение.
Приспивай детето и се мятай на ММ, обърни му внимание. И той човек, душа носи 

Ооо, тримцата бяхме на пицария. Сега мънинката си изпи млякото в тати и си заспива. Чакам да си вземе душ и сме в кревата:))) Да спим де!

Щом е пила мляко - спете спокойно.

Мерси, спокойна нощ на всички!

Да ви разкажа и аз за моята дъщеря. Роди се много, много подномерна - 1500гр, 41см и то в деветия месец, но няма да навлизам в подробности, т.к. това е за друга тема. Винаги си е била по-слабичка и по-дребна в сравнения с бебета, а вече деца на нейната възраст. Никога не е имала бебешки тлъстинки, беше като жабче с голям корем и тънки крака. На годинката беше почти 8кг и 76см. Въпреки всичко не изглеждаше клжощава до към 3,5-4г. Тогава обаче започна да боледува много от сливици. Когато беше на 4г. извадиха третата (миналата година през май). Тази година отново през май отстраниха и двете големи сливици. Вече беше станала много слаба и просто виждах как се стопява. Ребрата и си личаха, прешлените на дръбнака, всяка вена прозираше под кожата. На 5г. беше висока 103см, а тежеше едва 13кг. Събираше се в дънки за 2-4 месечно бебе, само дето ги носеше като 3/4 а не като дълги.
Обаче! като извадиха сливиците ткъв апетит и дойде. Само ме пита "Мамо какво да ям днес" и това по няколко пъти на ден. Спрях всякакви сиропи за епитет и др. подобни, защото почна да поема много храна. За по-малко от два месеца от 13 стана 15,5 кг и определено изглежда много по-добре. Пак е слабичкиа, но нормално слаба, а не притеснително слаба.

И както казва майак ми, това че едно дете е дебело не означава, че е здраво! 

Винаги ми е било много странно това отприщване на апетит и килограми след различни операции. Имам много такива примери около себе си.

според мен децата са си на периоди. Моята понякога не иска да яде , след 10 мин ако и предложа яде   

На година и 9 е малката, вече може и да е закачила 9,5 кила 
Кака й е на 6г и 7м и е 18кг. Доносени и по 3кг родени и двете.
 Аз в първи клас съм била 17кг. До преди да родя второто си дете, бях перманенто кокалеста и слаба.
Така и не откачих на тази тема, но се дразнех на провокациите, че бебката е ПРЕКАЛЕНО слаба. Да, но проходи самостоятелно на 10месеца, на 5 месеца полетя от леглото и си спука носа, на 14 пък падна от масата и си съдра челото, всеки ден пада и става и навърта безброй километри в бягане. Просто е с реактивен двигател в гъзината и не се спира и за секунда...дори и като спи  Кака й също е ужасно динамична, но пък са ми здрави, което май е най-важното!
Преди няколко дни ми звънна приятелка да ми сподели притесненията си, че други мами, с които излиза, са й казали, че й е слаб бебока. Гони 7 кила и ще прави 6м. Много сме смотани с всичките непоискани съвети към майките с първо дете, когато често подлагаш на съмнение действията си спрямо бебето и не си толкова уверен. Да са ни здрави, майната му на другото!

Сина ми се роди преждевременно - 2240 и 47 см. На годинката да кажем е бил към 9 кила. Сега е на 4г. и 4 месеца и е към 16-17 кила при ръст към 104-105 см. Обаче е с по кръгло лице и създава илюзия, че не е слаб. След толкова боледувания при него само се моля да е здрав пък дали ще е под или над нормата няма значение.

Като ви чета направо се психирам още повече... НА 6 месеца гонило 7 кг и било слабо... А моята перушинка е на почти 10 и е толкова.... Реве ми се. Не знам какво ще стане с нея.

Де, бе, жена ... Успокой се ... Ей, сега премерих най-малката заради теб На 17 месеца + 16 дни е 8800 ... Не мога да я спра да тича, да се катери ... Е, не хапва колкото на мен би ми се искало, но е щастливо и здраво дете Стига се психира и вкарва във филми ... Вярна е приказката: Спокойна майка - здраво бебе! Опитай се да си спокойна, за да не предаваш подсъзнателно страховете си на малката  

Оценявам желанието на някои от вас да ме успокоят. 

Ще порасне и тя    Както прави, откакто се е родила. Вече се е преборила с най-страшното.
Чета те внимателно. Както и момичетата, които ти отговарят и ти дават подкрепа.
Остров на Мечтите, добре са те посъветвали: главното е ТИ да се успокоиш, другото ще се нареди.
Виждам, че си грижовна майка. Че я водиш редовно на прегледи. Така че не си немарлива или безотговорна.
Просто прочети отново по-горе какво ти писаха. Ако не можеш сама да се успокоиш, потърси професионална помощ, не е срамно. Има психолози. Ще ти се помогне.
Храната е средство да утолим глада си. Естествена нужда е. При нея в миналото е била свързана с болка. Нормално е да мине време, докато се успокоят нещата. Затова засега вие имайте здравословно отношение към храната - яжте спокойно и с удоволствие. Тя ще ви последва в един момент.

island,искаш ли да ти пиша на ЛС?

Спокойно бе жена. Дъщеря ми се роди 1400 гр и сега на две години и 5 месеца е 13 кила. На една годинка беше 7 или 8 кила. Кльощава е, но яде за трима и тича като щура.

Конкретно в нашия случай мисля, че огромните сливици са създавали дискомфорт на детето по време на хранена а от там и занижения апетит.

Моята логика не ми дава да се съглася напълно с това. Ако наистина големината е пречила, детето ти щеше да яде изобилно течни, пасирани храни. Така ли беше?

Аз писах и в една от другите ти теми. Нашата буболечка е на прага на годинката и на последната консултация беше 7300 и 73 см. Точно на минимума по всички таблици е. На годинката може и да няма 7500 гр. Ужасно злояда е, ако може само ще суче, но пък не й стига за нахранване само кърма вече. Важното е, че се развива нормално. Не че и аз не се притеснявам на моменти, но се старая да го давам по-спокойно.

И двете ми момчета бяха вечно под нормите и след много лични терзания стигнах до извода, че за техните организми това е ОК и лека полека спрях да се притеснявам.
Големият започна да прилича на човек и видът му да съответства на възрастта чак към 6-7 годишен. Сега пък, 5 клас, е трети по височнина в класа , като и двамата с баща му сме дребни, но продължава да си е слаб.
Дребчо е почти на 4 години и миналия месец при докторката беше 13 кг с дънки и яке , още няма 90 см. На бузки го докарва, но който го види гол се плаши от изскочилите му кокали. Но пък е здрав, нечовешки енергичен и не се спира и за минута, независимо че дневно изяжда по-малко от дете на 1 година. Според нашата докторка, освен в главата ми, други проблеми детето няма. Според г-жите в детската умственото му развитие е като за 5 годишен - та явно липсата на апетит и малкото килограми не му пречат.

Сигма, не трябва да се сравнява развитието на доносени и недоносени деца. Недоносените сякаш по-бързо наваксват теглото, а доносените  с ниско тегло-не.

Пасирани храни не съм и давала, т.к. е голяма за такива, но сега като се замисля пиеше много прясно мляко. А каква е твоята логика за отприщването на апетита след операции?

За съжаление не я познавам лично.
 Тежко е безспорно, детето ти да не яде и всички около теб да се вайкат колко е слабичко. Отделно не и е било лесно с тези операции. Нормално е да е в депресия, след тези преживелици, затова я посъветвах да потърси специалист, няма срамно в това. Психолозите помагат много, в такива ситуации. Близките трудно биха помогнали, в повечето случай обвиняват майката, къде директно, къде не, че не се справя добре с гледането на детето, без изобщо да осъзнават до какво води това.

ММ много ме тормозеше за храненето на детето, не съм се грижила добре за него, какво щяло да стане, през деня ми се обажда да ми каже какво кога да му дам, разпитва ме какво съм му дала, защо не е ял и прочие. Аз не искам да преследвам детето си с лъжицата из целия апартамент и да го овиквам, че не е ял.
На годинка беше 9,3кг, скоро ще направи 2 и едва ли е повече от 10,5кг. Кърмен, захранен на 5 навършени месеца, до колкото може да се захрани бебе, което упорито не си отваря устата за лъжицата. На годинка едва хапваше 10-20г на ядене. На много места във форума съм споделяла, че при нас частично проблемът се оказа в по-нисък хемоглобин. Когато го качихме, се отвори апетитът, пак не е вълчи, но отношението му към храненето е положително
Аз вече не виждам проблем, може и да е по-слабичък от връстниците си, но лошо няма, аз също съм сравнително слаба (50кг). НО таткото, както и родата му (баба и прабаба на детето) продължават с тормоза и натякването. ММ като съвсем малък е бил с нормално тегло, капризничел е и са го тормозили с яденето - резултат - затлъстял е още в ученическа възраст и сега е 110кг на 165см ръст. Страхувам се, че ще ми изтормози момчето и накрая и то ще затлъстее. Съзнателно или не, ще му бъде внушено - тати и баба ме обичат когато ям, не ме обичат когато не ям. 
Има ли нещо такова, че слабичките в ранна възраст деца, после отиват в другата крайност?

Радея, според мене няма такова нещо - слабото дете винаги да затлъстява.
Сигурно ви омръзнах с примера на дъщерята - родена 1200 гр, на 1 год. 6100 гр, на 2г. - 8 кг.
До към 4 години се изравни с наборчетата си, беше само по-саба и  нежна. Злояда си е през цялото време - яде само това, което иска и когато иска. Храни се доста еднообразно, не желае да опита нови храни. Но пък има и дни, в които яде с апетит и различни неща. Може би и аз съм виновна, че я тъпчех с храна докато гледа детско.
Сега на 25 г. - идеално тяло, стройна, стегната, с дълги крака.
Съжалявам, че не разрешава да слагам нейни снимки.

 island_of_dreams, не е важно колко тежат, важно е да са здрави и нормално развиващи се. Моето на 1год. беше 6,9 кг и 69 см. На 4,5г. - 12кг и към 101-102 см. И сега не е качила повече.

Моята дъщеря си беше кльощава до пубертета, почти нищо не ядеше. Ама сега - мрънка, че е дебела и каквото хапне и се лепи, и апетит има голям. Не се безпокойте само да е здраво детето!

. Моята девойка се роди един килограм в 33г.с на 8 г. Тежеше 19 и половина.Сега половин година по късно е близо 20' Яде основно салати таратор сандвич половинка.Неще ида чува за манджи,понякога вика нали вчера ядох сега пак ли....

И аз до скоро се притеснявах за това, а сега си се чудя на акъла.. Моето дете (момче) се роди 2,500кг 48 см.. Сега на година е висок 78 см и тежи 9 кг, но не се спира.. хапва,но не много и има периоди по месец на фотосинтеза. Правилно са ти казали щастливо ли е детето, няма значение колко тежи..

На 20-ти септември ще стане на годинка, а в момента тежи 7300гр. (((( Нямам ршение на проблема. Изобщо не иска да яде.....

На кой проблем нямаш решение?
Ако излезеш навън ще видиш слаби, нормални и дебели хора. От гледна точка на медицината, проблем са последните.
Гледай други маркери дали са в норма на детето