Кога проговориха децата ви?

Неврологог по-скоро, след това психолог за да определи състоянието на детето. Обследватето се извършва и от логопед. Може да има проблем със слуха.

Моят син е с диагноза от психиатрията. Нямаше престой в клиниката, а ходене няколко пъти. Имаше среща с психиатър, след това с логопед-там си преценяват от какъв преглед има нужда. Могат да насочат към невролог, ушен лекар или друг специалист. Но, на нас с диагноза атипичен аутизъм не ни казаха какво правим след това. И от други родители на деца със подобни диагнози знам, че всеки сам си пробва различни терапии, ходи при различни специалисти по своя преценка, просто в България няма изградена система за такива проблеми. Та, диагнозата не е най-важното нещо, особено за дете на 2 години. Важното е с детето да се работи. Логопед, психолог-това е началото. Те провеждат сеансите като игра и не са натоварващи за децата.

Да повечето не казват какво следва след диагнозата как и с какво да се помогне на детето. Понякога логопед и психолог не са достатъчни за съжаление.

И аз това си помислих Моят син на 2 години казваше само "ъхъ-ъхъ". Като каза "Дай ябълка" хвърлях шапка във въздуха от радост.
п.п. сега говори много, разказва, съставя сложни изречения. Е, думите не всички са му верни, но говори добре.

Месечинка,при твоето детенце изведнъж ли се "отпуши" работата и кога ,повтаряше ли преди това ,би ли разказала малко подробности?
Моят бандит казва около 9  "думи" и предимно е ъ-кане и мучкане,ядосва се ,когато се правя на неразбрала,за да го провокирам да каже нещичко,но ме притеснява,че не повтаря нищо и не си дава грам зор поне някакви опити да научи нещо новичко да казва..

Речника е беден и включва:

баба,бира,бау-бау,бу-бу,биби,тати,дедей,пиле,ам-ам

свързва 2 думи-баба спи,дедей спи,тати спи

teddynm преди 20 дена стана на 2г моята, и повечето думи ги съкращаваше до една сричка например "бате" беше "ба", от няколко дни има поне по 2-3 верни думи на ден, нови. Днес например бяха "бате", "батко", "леля" и "Еме" на баба си, така че не става за 1 ден, но става изведнъж, ако разбира се няма проблеми детето. Очаквам в скоро време да почне и изречения по-различни от "дай ...", че за момента само с дай еди какво си се е ограничила.

Не съм чела назад, та не знам дали дискутирате конкретен случай, за това ще отговоря според заглавието на темата.
До годинка и 10м казваше само баба, мама, тати, гооооол и всичко останало беше "ъ-ъ-ъ", придружено със сочене. След това започна да повтаря всичко, което можеше да асимилира. Не сме го предпазвали от сложни думи, винаги сме му казвали истинските наименования на нещата. След като тръгна на ясла започна да прави кратки изречения. За 2 месеца напредна супер много, което го отдавам и на яслата, но и вкъщи говорим много. Приказки и стихотворения не четем, песни също не пеем, защото не желае да слуша и да се концентрира върху такива дейности. Всичко, което знае, е базирано на обяснения и разговори. В момента е на 2,7г, има доста богат речник, не произнася всичко правилно, има проблем с произношението на звуци като "с, з, ш, щ, ч, ц, р". Понякога сменя местата на буквите, напр. "пакак - капак". Образува минало, сегашно и бъдеще време, както и множествено число, оправя родовете и членува в съответния род. Използва местоимения от всички групи по няколко (не абсолютно всички), без личните, и говори за себе си в трето лице, а отскоро и във второ. Учим го упорито де  . Използва и някои предлози, за да определи къде се намира даден предмет в пространството.
Аз се бях притеснила, че до много късно не проговаряше, понеже имам пресен пример с много близко дете, което на 1,6г правеше доста добри изречения, но за щастие нещата при нас се развиха ОК. Според мен трябва да се търси помощ, ако семейството не се чувства комфортно с даден развой или застой в речта. 

teddynm,
общо взето докато се притеснявах, че не говори (казваше само отделни думи) и той започна да връзва изречения. Миналото лято го учех да не вика с цяло гърло, когато иска да ми привлече вниманието, а да казва "мамо, ела". Това му беше първото изречение Както някой писа започна да казва думи, но му се губеха срички, напр. вместо "няма" казваше "ма". После стана "ама" и накрая "няма". И с други думи беше така, изтърваше първите срички, изтърваше предлози... Но в един момент просто започна да прави изречения, макар и със супер неправилно произнасяне на думите. Сега постепенно си оправя това, все повече думи казва правилно, започна и предлозите да включва И така.

+1. За съжаление и не виждам положителни промени в тази посока.

Детето ми на 2 години имаше осем думи в речника си, като най-ясно казваше кола. Послушах майчинския си инстинкт и започнахме консултации с различни специалисти - логопед, психолог, включително УНГ за обследване на слуха. Добре, че не се доверих на ЛЛ, според която детето не говори, защото дълго е било в двуезична среда.Оказа се, че проблема е по-скоро физиологичен, резултат от проблеми, които имаше като бебе. За съжаление тогава невролозите не ни бяха обърнали внимание, че е възможно да има проблеми с говоренето. Никога няма да забравя как на последният преглед ни казаха, че всеки ден трябва да благодаря на Господ, че детето ходи и че "говори" (говореше си на негов език, азбсолютно неразбираемо). Толкова с лекарския такт 

С две думи, всяка майка най-добре усеща, когат детето не е добре, когато има проблем. Доверете се на инстинктите си.

endora какъв се оказа проблема? И аз съм на споделям мнението, че в България сме много назад в превенцията, диагнотсиката и адекватната помощ за проблемите с говора.

Здравейте отново,
Аз съм много доволна от едното ми момиченце   започна съвсем самичка да прави изречения. Вчера в градината не спря.  Кака бага,  беби
 нани . Сестра и обаче, е по-мълчалива. Хайде, го казва, много хубаво. Тата,  дяди и мами, също  

И защо да сме много назад? назад са ЛЛ и доста педиатри, защото при тях първо майките отиват с притесненията си, а получават отговори от сорта "спокойно, ще го израсте", "пък на моята сестра детето проговори на 4 изведнъж с цели изречения, сега е адвокат" и т.н. И по детските градини и училищата минават логопеди да видят децата, оставят списък с децата, у които са забелязали затруднения, но нататък е родителят да се задейства, а и в момента можеш съвсем спокойно да си заведеш детето на консултация - на частно кабинети и логопедични центрове колкото щеш. Кое точно е изостаналото с превенцията, диагностиката и адекватната помощ? На теб кой къде и как не ти е оказал помощ? Това не е като да отидеш в супермаркета и да си купиш хляб, нито е като да си закараш колата в автосервиза и после да си я вземеш поправена! Никой няма да те хване за ръката и да те убеждава насила. Дори бих казала, че по нашенско имаш много по-лесен достъп до специалисти, дори на частно, а не ти се налага да чакаш ред в системата и само в системата, защото са я централизирали. Тук никой не може да ти забрани да правиш терапия на частно, защото има терапия на частно, а на някои места системата е централизирана и нямаш други варианти..

Преди време говорих с една майка, която сподели, че не може да си позволи логопед на частно за тригодишното си дете (което почти не говорело). Било прието в детска градина с логопедична група, но тя била за четиригодишните, т.е. това дете ще чака още една цяла година, докато някой започне работа с него. Една година е ужасно много време в тази възраст.

хубаво де, а ако детето е болно пак ли ще седи и ще чака една година, защото някакъв тип лечение е безплатно за 4-годишните? логопедичната работа не минава през здравна каса, доколкото има държавни и общински центрове, те са претоварени. като с всяко друго нещо, свързано със здравето е - не се чака, а се търсят варианти, включително платени. Ако ЛЛ не даде направление за специалист не се чака, ако нещата са спешни и сериозни, а се отива на частно. Това всички си го знаем.

Това вече е друг въпрос, жената явно не беше особено притеснена, а чакаше и второ дете.