Мили мами кога почнаха да приказват вашите дечица? Моето детенце е на 1,10 и казва само мама баба някой звуци на животни как прави колата и ам ам иначе разбира всичко и изпълнява каквото и кажа да донесе
- Публикувана: 23 юли 2015, 23:21 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2015, 22:48 ч.
Кога проговориха децата ви?
Е те сега ще получиш отговори от майките на вундерките 
- на 3 месеца проговарят, на година четат "Тъй рече Заратустра" на Ницше. 
Детето ти се развива съвсем нормално. Това което казва си е напълно нормално за възрастта му и показва, че няма проблем с говора и умственото развитие. Ако желаеш може да почетеш методики за стимулиране на говоренето или просто да отделяте повече време да го стимулирате да изговаря повече думички.
Някой деца имат много добре развита фонематичен слух и започват отрано да изговарят думите правилно, а други имат нужда малко да се опростят думите /да се обебешорят/, за да се отключи говора в смисъла му на правене на изречение и изразяване на мисли, чувства и емоции.
- на 3 месеца проговарят, на година четат "Тъй рече Заратустра" на Ницше. Детето ти се развива съвсем нормално. Това което казва си е напълно нормално за възрастта му и показва, че няма проблем с говора и умственото развитие. Ако желаеш може да почетеш методики за стимулиране на говоренето или просто да отделяте повече време да го стимулирате да изговаря повече думички.
Някой деца имат много добре развита фонематичен слух и започват отрано да изговарят думите правилно, а други имат нужда малко да се опростят думите /да се обебешорят/, за да се отключи говора в смисъла му на правене на изречение и изразяване на мисли, чувства и емоции.
и как го направи това заключение от два реда и пет думи? Да се чудиш защо изобщо хората си губят времето да правят диагностика. Не зная с какъв акъл и самочувствие си позволяваш да изказваш мнение, пък било то и успокояващо, на базатта на толкова оскъдна информация. Със същия успех можеш да хвърляш боб. ако майката вижда някакви тревожни сигнали е по-добре да направи коннсултация.
На 2 год и 4 мес проговори сина ми. До тогава казваше само "да", което значеше и вода, и храна, и пиш, и какво ли не. Тръгна на детска градина тогава и за 1 седмица проговори.
Дорисче, оборих те
ЕДИТ - И през ум не ми е минавало да го водя на лекар, защото не говори. За изследвания на слуха да не говорим. В ИСУЛ са му изследвали слуха заради чести отити, но връзка с говора никой не спомена. А и аз с моя 23-годишен акъл не със мислила за това
Е те сега ще получиш отговори от майките на вундерките - на 3 месеца проговарят, на година четат "Тъй рече Заратустра" на Ницше.
- на 3 месеца проговарят, на година четат "Тъй рече Заратустра" на Ницше. ЕДИТ - И през ум не ми е минавало да го водя на лекар, защото не говори. За изследвания на слуха да не говорим. В ИСУЛ са му изследвали слуха заради чести отити, но връзка с говора никой не спомена. А и аз с моя 23-годишен акъл не със мислила за това
Дорис 
съгласна с теб, още първото мнение след теб беше, води го на лекар, очаквам още много такива. Понякога имам чувството, че логопедите си търсят клиенти в бг мама.
На детето му е рано да говори.
По темата - моето ще стане на 2 другата седмица и не говори в общоприетия смисъл, не прави изречения. Иначе отделни думи има в речника си поне 100, но се разбираме прекрасно и без да говори. Допреди 3 -4 месеца и тя само баба, мама и там дежурните казваше. Сега като каже "пи" "папу" "биба" аз си знам, че иска да спи с патето и бибата. Голямата и толкова не говореше, тя знаеше само "кън-кън" и "гън-гън", тръгна на ясла на 2г и един месец по-късно проговори с изречения без бебешки думи, всички можеха да я разбират.
съгласна с теб, още първото мнение след теб беше, води го на лекар, очаквам още много такива. Понякога имам чувството, че логопедите си търсят клиенти в бг мама.На детето му е рано да говори.
По темата - моето ще стане на 2 другата седмица и не говори в общоприетия смисъл, не прави изречения. Иначе отделни думи има в речника си поне 100, но се разбираме прекрасно и без да говори. Допреди 3 -4 месеца и тя само баба, мама и там дежурните казваше. Сега като каже "пи" "папу" "биба" аз си знам, че иска да спи с патето и бибата. Голямата и толкова не говореше, тя знаеше само "кън-кън" и "гън-гън", тръгна на ясла на 2г и един месец по-късно проговори с изречения без бебешки думи, всички можеха да я разбират.
Синът ми на тази възраст знаеше 10-15 думи. След като навърши 2, започна да проговаря изведнъж. Аз бях решила, че няма да чакам по-дълго от две години и половина, ако няма напредък, за да го заведа на специалист, тъй като ранната интервенция дава най-добри резултати.
Дъщеря ми е на 1 г. и 10 м., говори с изречения от поне няколко месеца.
Това, че детето разбираи изпълнява, е добре. Аз лично бих изчакала поне до 2, ако няма някакви други съмнения, че има изоставане в развитието или проблем със слуха.
Дъщеря ми е на 1 г. и 10 м., говори с изречения от поне няколко месеца.
Това, че детето разбираи изпълнява, е добре. Аз лично бих изчакала поне до 2, ако няма някакви други съмнения, че има изоставане в развитието или проблем със слуха.
и как го направи това заключение от два реда и пет думи? Да се чудиш защо изобщо хората си губят времето да правят диагностика. Не зная с какъв акъл и самочувствие си позволяваш да изказваш мнение, пък било то и успокояващо, на базатта на толкова оскъдна информация. Със същия успех можеш да хвърляш боб. ако майката вижда някакви тревожни сигнали е по-добре да направи коннсултация.
О не - гадая на руни. Те ми показват, че всичко с детето на авторката е наред, но уви за теб новините не са толкова добри
Andariel , реплики тип "недоклатена караща се лелка" може да пускаш на който е длъжен или се е вързал да те търпи. Аз обаче не съм и от воле ти пожелавам "Попътен вятър"
И моето някъде около навършването на 2 г. започна да повтаря почти всичко казано от нас. До тогава имаше 5 думи в репертоара. Можеше да каже какво иска със знаци и с наличните думи. Разбираше абсолютно всичко. Аз също се притеснявах, защото виждах как други деца, по-малки от нея, свързват по 2-3 думи. Още повече, че на консултацията на 2г. лекарката и ме пита дали задава въпроси, а тя едва свързваше 2 думи, предимно "говореше" с една дума. След 2-рата година започна някак много бързо да си обогатява речника и сега мисля, че е на средно ниво за възрастта и. Изчакай още малко, до към 2 и половина, и ако още имаш притеснения, се консултирай
и как го направи това заключение от два реда и пет думи? Да се чудиш защо изобщо хората си губят времето да правят диагностика. Не зная с какъв акъл и самочувствие си позволяваш да изказваш мнение, пък било то и успокояващо, на базатта на толкова оскъдна информация. Със същия успех можеш да хвърляш боб. ако майката вижда някакви тревожни сигнали е по-добре да направи коннсултация.
О не - гадая на руни. Те ми показват, че всичко с детето на авторката е наред, но уви за теб новините не са толкова добри
Andariel , реплики тип "недоклатена караща се лелка" може да пускаш на който е длъжен или се е вързал да те търпи. Аз обаче не съм и от воле ти пожелавам "Попътен вятър"
В такъв случай си безотговорна към хората. Ако си в професионалната област и така от пет приказки отсичаш, значи си и професионално безотговорна, в случая към авторката на темата. На мен можеш да ми пожелаваш каквото си щеш - това говори най вече за теб.
Светли,преди три месеца започна да ходи на логопед,и едва преди един месец започна да казва смислено думички,не са кой знае колко много някъде десетина са,но пасивният му речник е много добре развит.Водили сме го и на психолог,и слухова диаграма сме му правили и всичко му е наред.Просто има деца които проговарят по-късно.
Дъщеря ми е на година и 7 месеца и говори абсолютно всичко. Прави изречения, а по-сложните думи изговаря по своему, но разбираемо. Като излизаме навън, майки на по-големи дечица се очудват, когато детето ми заговори, но а също съм проговорила, докато съм била на проходилка. Мисля, че при всяко дете е индивидуално. Важното е да разбира, какво му се говори и да се насърчава, дпри само със звуци.
Децата ми общо взето не са от бързо проговарящите.......Може би донякъде изкл. прави №3 - той около 2г. говореше приемливо за възрастта си.....След това се нарежда каката - №2.....Най-голямото и най-малкото обаче твърдо след 3г. започнаха да имат повече думички в речника си, а хубаво започнаха да говорят около 4г. Голям батко ходи и на логопед към 1г. - за да може да изкара по-хубаво някои звуци. Питах тогава има ли връзка между това, че аз късно съм проговорила и сега при децата ми - отговорът бе - децата не наследяват късното проговоряне, а типа нервна система......
Синът ми е на 2.2год. и говори добре за възрастта си. Прави изречения, обяснява това, което му се е случило през деня. Някои думи му ги разбирам само аз , но като цяло говори добре.
, но като цяло говори добре.Съншайн,изведнъж ли се отпусна детето или плавно преди да започне с изреченията е повтарял думите?
Нашия нищо не иска да повтаря,иначе всичко разбира и изпълнява,но си използва само няколко думички и дотам...
Някъде към 1.6год. започна да повтаря всичко, което чува от нас. После започна да казва отделни думички, след това прости изречения с по две думички и така постепенно се получиха нещата.
Аз също имам съседче, малко по-голямо от сина ми, което от година и половина говори перфектно, направо да ти е кеф да го слушаш. До деца си е.
Аз също имам съседче, малко по-голямо от сина ми, което от година и половина говори перфектно, направо да ти е кеф да го слушаш. До деца си е.
Не разбирам какво толкова страшно има в това да се направи консултация. Когато детето има упорити сополи или упорита кашлица седиш, които се влачат дълго време какво правиш? На някого, който те посъветва да го заведеш на лекар му казваш да си гледа работата, защото лекарите само се чудят как да си търсят пациенти?
Именно, гледат се много неща. авторката на темата е описала три или четири неща, които са крайно недостатъчни за каквото и да било ориентиране, но една потребителка веднага отсече, че на детето нищо му нямало. На какво основание? Много често за едно и също нещо родителят разбира едно, а специалистът съвсем друго.
На авторката като за начало й препоръчвам да попрочете малко от темите за късното проговаряне и консултация с логопед, поне ще се ориентира горе-долу и ще реши какво да предприеме и ще види какво са казали логопедите, които са консултиралли хората в темата, а и майките какво точно са описали. Ако ли не, нека да вярва на врачката от темата, не помня как й беше името.
Именно, гледат се много неща. авторката на темата е описала три или четири неща, които са крайно недостатъчни за каквото и да било ориентиране, но една потребителка веднага отсече, че на детето нищо му нямало. На какво основание? Много често за едно и също нещо родителят разбира едно, а специалистът съвсем друго.
На авторката като за начало й препоръчвам да попрочете малко от темите за късното проговаряне и консултация с логопед, поне ще се ориентира горе-долу и ще реши какво да предприеме и ще види какво са казали логопедите, които са консултиралли хората в темата, а и майките какво точно са описали. Ако ли не, нека да вярва на врачката от темата, не помня как й беше името.
Не знам какво значи "само" късно проговаряне, но покрай късното проговаряне започват да страдат и други неща, като например социализацията и емоционалното състояние на детето. На 2 г. все още може да се изчака, на 3 г. моментът, в който майката е трябвало да се обезпокои, вече отдавна е минал. Също така логопедите не ядат хора, и ако детето ви има истински проблем (говоря по принцип, не за някой от пишещите в темата), чакането няма да направи така, че да изчезне.
Мисля, че тази лекция е хубаво да се види и чуе
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=859990.0%3Btopicrefid%3D6
Аз виждах, че нещата не са наред още на 2-годинки, но все си казвах - ще навакса и ще ни изненада изведнъж
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=859990.0%3Btopicrefid%3D6
Аз виждах, че нещата не са наред още на 2-годинки, но все си казвах - ще навакса и ще ни изненада изведнъж
Ние на годинка започнахме да се притесняваме за говоренето и споделихме с педи,тогава тя каза,че според нея няма проблем и е рано да се тревожим,но за наше успокоение ни препоръча да изследваме слуха, понеже не говореше дори и на бебешки ,изследвахме го и всичко си беше в норма.На годинка и половина казваше само мама,тати и кола,тогава посетихме и психолог и заключението беше детето няма проблем.На две годинки започна да посещава логопед,още с първото посещение ни обясни,че ако той се инати и не иска да говори тя няма как да го накара на сила и,че ще развива като за начало концентрацията му.След една седмица всеки ден ходене ни обясни,че всичко си е наред с детето просто не може да си задържи вниманието и бързо се изнервя ако не може да каже дадена дума и за него е по-лесно да не я казва докато не е сигурен,че може да я каже,препоръча ни да пие Ескимо кидс за да може да се концентрира.Сега е на две годинки и три месеца почти,разпознава пет цвята,осем букви,знае кое е триъгълник,кръг и квадрат и разпознава цифрите от 1 до 5.Казва мама,тати,дядо,баба,новините,вода,вдигни ме,кола,искам,котка,парички и хайде.Изречения не може да прави все още,но тези думи които ги казва ги изговаря точно и правилно.
Всичко си е строго индивидуално, но и за мен лично една консултация със специалист за собствено успокоение, никога не е излишна. Водили сме големият ни син на УНГ, за да се уверим, че със слуха му всичко е наред и е въпрос на време и търпение от наша страна, за да проговори.
Проговори на 3, след като тръгна на детска градина. Процеса продължи около година.
Малкият проговори преди да проходи, включително и тъй трудният звук за децата "Р". Една от първите му думи беше хубаво звучно "Крррай!!!" за да накара изумената му педиатърката да спре да го преслушва.
На 1г.8м. тръгна на ясла, беше напълно контактен с възрастните там, размилаше им главите по цял ден, че и вече се беше научил да псува като каруцар. 
Досега като манталитет са коренно различни - единият е свит и не говори с непознати, докато другия... мадре миа!
Проговори на 3, след като тръгна на детска градина. Процеса продължи около година.
Малкият проговори преди да проходи, включително и тъй трудният звук за децата "Р". Една от първите му думи беше хубаво звучно "Крррай!!!" за да накара изумената му педиатърката да спре да го преслушва.
На 1г.8м. тръгна на ясла, беше напълно контактен с възрастните там, размилаше им главите по цял ден, че и вече се беше научил да псува като каруцар. Досега като манталитет са коренно различни - единият е свит и не говори с непознати, докато другия... мадре миа!
Мисля, че тази лекция е хубаво да се види и чуе
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=859990.0%3Btopicrefid%3D6
Аз виждах, че нещата не са наред още на 2-годинки, но все си казвах - ще навакса и ще ни изненада изведнъж
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=859990.0%3Btopicrefid%3D6
Аз виждах, че нещата не са наред още на 2-годинки, но все си казвах - ще навакса и ще ни изненада изведнъж
Julia,би ли споделила теб какво те притесняваше при детето ти на 2г?
В общи линии имаме почти всички показатели, изключващи аутистичния спектър, които са изговорени в лекцията. И всичко стана късно. Понеже е дълго чакано дете, мъжът ми взе една дебела тухла, какво се случва месец по месец с бебето. Е, при нас се случваха нещата с месец-два-три закъснение. За жалост обаче пропастта продължаваше да расте и сега детето е с над една година закъснение. Единственото ''хубаво'' е, че проходи късно - 1,6 г но стабилно, буквално тичаше, и нямахме патешко ходене и падания, също от раз, но много късно, отказа памперса - преди по-малко от месец, но за сметка на това нямаме нито една засечка. Сега ще я водя на кислородна терапия и се надявам на успех и по-висока успеваемост в говора и осъзнаването. 
На 2г говореше с изречения от 2-3 думи.На 2,6 го разбираха почити всички.Започна на 1,4 г.,като аз имах проблем да го разбирам ,защото думите бяха все нови и много и не винаги можеше да посочи за да видя „нещото”.Преди това бяха мама,баба,тате,дядо,чао,кола,да,не,дай..Не е говорил бебешки.Буквата „р” взе да казва на 3г и нещо,но на 4г се появо ясно във всички думички.Откакто е проговорил говори непрекъснато.Непоседлив и буен е.Аз също говоря много.
Познавам 2 дечица.На 6г.Говорят на ниво 2-3г.Имат проблем дори да повторят някой думи.Няма словоред,няма число. Липсват „на,по,че,и..” в изречението.
Обясняват с жестове много думи.Заведени са на логопед на 5г.Напредъка е бавен.Дори незабележим за околните.Майката казва,че научават нови думички.Казани не правилно,но нови.Тя вярваше,че ще проговорят от веднъж,но нямаше този късмет.
Познавам 2 дечица.На 6г.Говорят на ниво 2-3г.Имат проблем дори да повторят някой думи.Няма словоред,няма число. Липсват „на,по,че,и..” в изречението.
Обясняват с жестове много думи.Заведени са на логопед на 5г.Напредъка е бавен.Дори незабележим за околните.Майката казва,че научават нови думички.Казани не правилно,но нови.Тя вярваше,че ще проговорят от веднъж,но нямаше този късмет.
Имам близка, на която детенцето и е на 4г. и малко, но не говори.Казва мама, тати и друго като думи, но са неразбираеми. Иначе разбира всичко, което му се каже, но не комуникира.Ходят на логопед от 1 година, но няма сериозен напредък.Майката не е особено притеснена казва, че било наследствено, в семейството по-късно проговаряли, и все пак почти на 5 години е и да не казва нищо..... Дано да е права, защото в първи клас ще имат огромни проблеми.
В родата на ММ почти всички мъже са с говорни дефекти - заекване, непроизнасяне на някой звук, късно проговаряне..
Та затова не помня детето кога проговори, щото май ме изненада с по-ранно говорене..
На един от братовчедите и 3-те деца проговориха след 3-тата година, едното на 3.6м говореше с всички звуци - р, л, ш, з, с.. като голям човек.
Понеже са хора с фин,възможности обиколиха с номер едно де що доктор им казаха - "лечението" се състоеше в ПРАВИЛНО говорене на детето, а не папка, нанка и всякакви други
Та затова не помня детето кога проговори, щото май ме изненада с по-ранно говорене..
На един от братовчедите и 3-те деца проговориха след 3-тата година, едното на 3.6м говореше с всички звуци - р, л, ш, з, с.. като голям човек.
Понеже са хора с фин,възможности обиколиха с номер едно де що доктор им казаха - "лечението" се състоеше в ПРАВИЛНО говорене на детето, а не папка, нанка и всякакви други
Като каза правилно говорене. Дребната е била на 1г. и 9-10 м. и вървим по улицата. Насреще ни куче и тя казва "бау-бау", аз и казвам "не е бау-бау, а куче". Тя пак "бау-бау", аз - "куче" и така над 10 пъти. Е, едва от 2-3 седмици се "излъже" някой път да каже куче 
Котето още е "мяу"
Котето още е "мяу"
Баткото почна да говори и свързва изречения след 2г. и 4м., а всичко разбираше. До тогава казваше 5 думи на кръст, като бяха ''бем''- студено и ''аба''- кола, мама, баба, тата и ам, всичко друго беше ъ-ъ-ъ-ъ. Малкото проговори рано (1г. и 3-4м.) само с думички, от 2 месеца прави изреченения от рода на ''куче бау бау, куче ла тук'' и тн., сега е на 1г. и 10м.
Моето момче след 2 седмици ще направи 2 години. Не спира да говори... на бебешки някакви неразбираеми неща, основата на които е "татю". "А татю" значи всичко - жаден съм, гушни ме, какво е това, виж това, обърни ми внимание, дай това и т.н. и т.н. Едвам го научих наскоро, че око е "ко". Понякога казва ам-ам - когато се кани уж да изяде нещо, което знае, че не се яде и го приближава към устата си, гледайки за реакция от моя страна...Другото са жестове. Иначе ме разбира като му говоря и понякога се изумявам какви неща помни.
Мили мами кога почнаха да приказват вашите дечица? Моето детенце е на 1,10 и казва само мама баба някой звуци на животни как прави колата и ам ам иначе разбира всичко и изпълнява каквото и кажа да донесе
Най-важното е детето да разбира, да реагира, да изпълнява прости команди. На тази възраст малко деца говорят кой знае колко.
Конкретно на въпроса ти: синът ми проговори много рано, на около година и половина, година и 10мес. На 2г и 1-2 мес говореше като възрастен, без бебешки думи, с изречения. Разказваше приказки, казваше стихотворения и т.н.
Дъщеря ми /на 2г и 3 мес в момента/ едва сега започна да казва по-разбираемо повечето думи. Изречения, освен от типа на:"Дай колата" почти не прави. Даже още името си не може да каже добре
С което искам да кажа, че всяко дете е различно и има свой темп на развитие. Щом все пак прави опити да говори, щом разбира и реагира, което е най-важно в момента, значи всичко е наред. Рано е да се притесняваш, че не говори.
Дай Боже до двете год да е казала др думички
Мон правилно е казала, не е важно колко говори, а дали те разбира. Моето каза първо изречение вчера /в сряда става на 2г/ " Дай къп" - дай кърпа. До тук добре, но сега като иска нещо, примерно вода, пак повтаря "Дай къп"
явно си мисли, че това е вълшебната формула, ами по-добре да си казва "бебе" повече ще се разберем, че тази сутрин искала бебе-кукла, но повтаря "дай къп"
А кое се брои за изречение? Дай да (дай вода) брои ли се? Моето е на 1г. и 4м и повтаря разни думи (цвете, топка, луна и т.н.) и казва "дай да" като иска вода. Когато беше на 1г. казваше само няколко думи - мама, тата, баба и т.н. Изобщо не съм се притеснявала. Според мен дете на 1г и 1м е съвсем нормално да казва само няколко думи.
според мен е важно дали повтаря. сина е на 3 и 7 м., разбира абсолютно всичко, изпълнява това, което му се каже, но отказва да повтаря. Днес чу сестра си да казва "кола", попитах го какво е това, той каза кола и край повече не можах да го накарам да я повтори тази дума. Водих го на логопед когато навърши 2 г. и никакъв напредък за 7-8 месеца. Сричка не успя да го накара да повтори.
Всичко правеше в норма- обръщане, изправяне, сядане, прохождане. Единствено лепетна реч нямаше или може би едва на 1 г. се появиха дада, тата.
Устата му не спирал но нищо не му се разбира.
Всичко правеше в норма- обръщане, изправяне, сядане, прохождане. Единствено лепетна реч нямаше или може би едва на 1 г. се появиха дада, тата.
Устата му не спирал но нищо не му се разбира.
Устата му не спирал но нищо не му се разбира.
Каката - 1,6г; малкия - след 3.
Дъщеря ми проговори с изречения, но разбира се по бебешки. На 3 и нещо започна да пише с печатни букви, след това започна и да чете. Сега обаче изобщо не обича да чете
Синът ми едва в подготвителната група (6г) изчисти и започна да казва много от липсващите му звуци. Все още има проблем с някои. Ходи на логопед.
И двамата говорят много
Дъщеря ми проговори с изречения, но разбира се по бебешки. На 3 и нещо започна да пише с печатни букви, след това започна и да чете. Сега обаче изобщо не обича да чете
Синът ми едва в подготвителната група (6г) изчисти и започна да казва много от липсващите му звуци. Все още има проблем с някои. Ходи на логопед.
И двамата говорят много
Можете ли да ми кажете как минава тестът за проверка на слуха?
По темата: моите са близнаци на 2г.6м. Дъщеря ми проговори с разбираеми думи и изречения от по 2-3 думи на 2 години. Сега вече мога да провеждам горе-долу нормални разговори с нея.
Синът ми бърбори непрекъснато на бебешки, казва отделни думи и до тук. Не му се повтаря, не му се правят усилия. От време на време го хващаме, че всъщност ни говори на български, но така изяжда думите, че нищо не се разбира. Решихме да го водим на невролог, или както ги водят в Белгия, не са точно логопеди. Педиатърката каза да направим и тест на слуха и се чудих как протича.
По темата: моите са близнаци на 2г.6м. Дъщеря ми проговори с разбираеми думи и изречения от по 2-3 думи на 2 години. Сега вече мога да провеждам горе-долу нормални разговори с нея.
Синът ми бърбори непрекъснато на бебешки, казва отделни думи и до тук. Не му се повтаря, не му се правят усилия. От време на време го хващаме, че всъщност ни говори на български, но така изяжда думите, че нищо не се разбира. Решихме да го водим на невролог, или както ги водят в Белгия, не са точно логопеди. Педиатърката каза да направим и тест на слуха и се чудих как протича.
Тестът се прави в ИСУЛ и макар да е 20-минутен, ви хоспитализират за 3 дни. А, и в епикризите пишат почти винаги, че детето има проблем със слуха, дори да няма.
А самата процедура каква е? Задават му въпроси, за да отговаря, или му правят някакво измерване с апаратура? Ние няма да го правим в България.
При нас беше с упойка, тъй като не говори и не разбира. Нека и други се включат.
Значи мерят нещо с апаратура. И аз така чух и никак не ми се иска да го упояват. Благодаря за отговора!
Равитие на детската реч:
Скрит текст:
По тази статия ние сме на 1,5-2 годинки Речта при детето се формира по време на неговото развитие и растеж.
Новороденото може да киха, да кашля, да плаче в следствие на глад, болка или дискомфорт. Това са вродени рефлекси, чиято звукова изява се определя като предшественик на речта.
ЕТАПИ:
0м. - първата гласова изява е плачът, викът, непосредствено след раждането;
2-3м. - появяват се първите гърлени звукове, т.нар. “ гукане”. То е много приятно за бебето и трябва да бъде насърчавано от майката;
4м. - поява на гласните звукове;
5м. - поява на устните звукове /билабиални/ - М,П,Б. Причината за първата поява на тези звукове е сукането, тъй като при него се развиват мускулите на устните;
6м. - поява на Т, Д – детето започва да казва “та-та”,” да-да”, без да влага смисъл;започва да разбира интонация, темп, тон на гласа и да реагира на тях; разпознава гласове;
9-10м. - детето може да имитира звукове и да повтаря срички по подражание.Наблюдават се първите опити за образуване на думи.Речниковият запас е от около 10 думи;започва да използва съзнателно несловесни сигнали, за да насочи вниманието на възрастния към обект или събитие.В първите изказвания жестът идва да замести , а не да допълни изказването.Детето търси с поглед предмет при запитване.Знае и реагира на името си.Разбира прости команди в зависимост от ситуацията;
1г. - Произнася 5-10 осмислени думи;
1г. и 3м. - Служи си с повече от 10 думи на “свой език”.Гледа предмет, който е обект на разговор.Разглежда картинки в книжки;
1г. и 6м. –Употребява 15-20 думи.Опитва се да съставя елементарна фраза.Казва “няма”.При въпрос – “Къде е …?” – посочва картинка.Разпознава и посочва една или няколко части на тялото си, посочва по картинка.
1г. и 9 м.- Произнася изречения от две думи;повтаря името на предмета, който му се посочва.
2г.в. - задава първи въпроси;активният речник се състои от 50 думи;разбира около 300 думи.Детето използва изречения от 3 думи.
2г. и 6 м. - - задава разнообразни въпроси;употребява местоимения , минало време,множествено число.Може да разказва свързано.Назовава правилно поне един цвят.
3г.в. – Може да разказва свързано.Говори за себе си в първо лице /единствено число /”Аз”/.Знае пола си.Рецитира стихчета.Разбира 2-3 предлога.Разказва приказки.Свързва събитията от ежедневието.Сравнява правилно размерите на 2-3 неща.
4г.в. – Назовава 3 и повече цвята.Разказва какво е направило или нарисувало.Разбира по-абстрактни понятия като студ, умора, глад.
5г.в. – разказва история.Сформират се най-сложните звукове
*съскави- с,з,ц
*шушкави- ш,ж,ч,щ
*сонори-р,л
6г.в.- Разпознава и назовава
*цветове
*части на тялото
*дните на седмицата
*месеците
*сезоните
Има ориентация за време и пространство.Брои до 10.
7г.в.- Започва изграждане на писмената реч/съотнасяне на звук с буква/.Развива се способността за самостоятелно разказване и преразказване.
Последователността на етапите е задължителна при всички нормално развиващи се деца, но тяхната специфика зависи силно от индивидуалните особености на детето , а така също от различни фактори като пол, социална среда, обучение и т.н. Момичетата обикновено проговарят по-рано от момчетата. Също така се наблюдава забавяне на речта при деца билингви и деца в многоезична среда.
Границите и продължителността на тези периоди могат да варират, т.е. някои да бъдат по-кратки за сметка на други.
За нарушение в езиковото развитие може да се говори тогава,когато даден етап закъснява с повече от 6 месеца по отношение на приетите норми.
Последици от речевите нарушения:
Езиково-говорните нарушения могат да доведат до някои изменения в психиката на детето.Може да се появи емоционална нестабилност, изнервеност, капризнечене, агресивност.Някои деца осъзнават проблема си , но са безпомощни да го отстранят. Търпят обидите и подигравките на децата и често чуват неодобрението на възрастните.
Понякога се стига до загуба на самочувствие, неувереност в собствените възможности не само при дейности, свързани с речта.Някои изпадат в депресивни състояния и се затварят в себе си.Тези кризисни моменти се съпътстват от нощни страхове, нощни напикавания, липса на апетит, слаба мотивация за каквато и да е дейност.
Родителите,учителите и близките трябва да са изключително внимателни и да потърсят съдействието на специалистите.
Новороденото може да киха, да кашля, да плаче в следствие на глад, болка или дискомфорт. Това са вродени рефлекси, чиято звукова изява се определя като предшественик на речта.
ЕТАПИ:
0м. - първата гласова изява е плачът, викът, непосредствено след раждането;
2-3м. - появяват се първите гърлени звукове, т.нар. “ гукане”. То е много приятно за бебето и трябва да бъде насърчавано от майката;
4м. - поява на гласните звукове;
5м. - поява на устните звукове /билабиални/ - М,П,Б. Причината за първата поява на тези звукове е сукането, тъй като при него се развиват мускулите на устните;
6м. - поява на Т, Д – детето започва да казва “та-та”,” да-да”, без да влага смисъл;започва да разбира интонация, темп, тон на гласа и да реагира на тях; разпознава гласове;
9-10м. - детето може да имитира звукове и да повтаря срички по подражание.Наблюдават се първите опити за образуване на думи.Речниковият запас е от около 10 думи;започва да използва съзнателно несловесни сигнали, за да насочи вниманието на възрастния към обект или събитие.В първите изказвания жестът идва да замести , а не да допълни изказването.Детето търси с поглед предмет при запитване.Знае и реагира на името си.Разбира прости команди в зависимост от ситуацията;
1г. - Произнася 5-10 осмислени думи;
1г. и 3м. - Служи си с повече от 10 думи на “свой език”.Гледа предмет, който е обект на разговор.Разглежда картинки в книжки;
1г. и 6м. –Употребява 15-20 думи.Опитва се да съставя елементарна фраза.Казва “няма”.При въпрос – “Къде е …?” – посочва картинка.Разпознава и посочва една или няколко части на тялото си, посочва по картинка.
1г. и 9 м.- Произнася изречения от две думи;повтаря името на предмета, който му се посочва.
2г.в. - задава първи въпроси;активният речник се състои от 50 думи;разбира около 300 думи.Детето използва изречения от 3 думи.
2г. и 6 м. - - задава разнообразни въпроси;употребява местоимения , минало време,множествено число.Може да разказва свързано.Назовава правилно поне един цвят.
3г.в. – Може да разказва свързано.Говори за себе си в първо лице /единствено число /”Аз”/.Знае пола си.Рецитира стихчета.Разбира 2-3 предлога.Разказва приказки.Свързва събитията от ежедневието.Сравнява правилно размерите на 2-3 неща.
4г.в. – Назовава 3 и повече цвята.Разказва какво е направило или нарисувало.Разбира по-абстрактни понятия като студ, умора, глад.
5г.в. – разказва история.Сформират се най-сложните звукове
*съскави- с,з,ц
*шушкави- ш,ж,ч,щ
*сонори-р,л
6г.в.- Разпознава и назовава
*цветове
*части на тялото
*дните на седмицата
*месеците
*сезоните
Има ориентация за време и пространство.Брои до 10.
7г.в.- Започва изграждане на писмената реч/съотнасяне на звук с буква/.Развива се способността за самостоятелно разказване и преразказване.
Последователността на етапите е задължителна при всички нормално развиващи се деца, но тяхната специфика зависи силно от индивидуалните особености на детето , а така също от различни фактори като пол, социална среда, обучение и т.н. Момичетата обикновено проговарят по-рано от момчетата. Също така се наблюдава забавяне на речта при деца билингви и деца в многоезична среда.
Границите и продължителността на тези периоди могат да варират, т.е. някои да бъдат по-кратки за сметка на други.
За нарушение в езиковото развитие може да се говори тогава,когато даден етап закъснява с повече от 6 месеца по отношение на приетите норми.
Последици от речевите нарушения:
Езиково-говорните нарушения могат да доведат до някои изменения в психиката на детето.Може да се появи емоционална нестабилност, изнервеност, капризнечене, агресивност.Някои деца осъзнават проблема си , но са безпомощни да го отстранят. Търпят обидите и подигравките на децата и често чуват неодобрението на възрастните.
Понякога се стига до загуба на самочувствие, неувереност в собствените възможности не само при дейности, свързани с речта.Някои изпадат в депресивни състояния и се затварят в себе си.Тези кризисни моменти се съпътстват от нощни страхове, нощни напикавания, липса на апетит, слаба мотивация за каквато и да е дейност.
Родителите,учителите и близките трябва да са изключително внимателни и да потърсят съдействието на специалистите.
Това не е вярно, така че хич не се притеснявай. Да не го е писал логопед, който си търси клиенти?! Малко са децата, които на 1г и 9м свързват прости изречения.
http://www.detskigovor.com/normi-i-periodizacia
тук пише различно нещо, така че не се доверявайте на сляпо на информация от интернет. Ако нямаше интернет дали щяхте да се притеснявате?! Или щяхте да се огледате, и да видите, че то и другите деца не говорят с изречения на току-що навършени 2, и нямаше да си го слагате на сърцето.
http://www.detskigovor.com/normi-i-periodizacia
тук пише различно нещо, така че не се доверявайте на сляпо на информация от интернет.
Ако нямаше интернет дали щяхте да се притеснявате?! Или щяхте да се огледате, и да видите, че то и другите деца не говорят с изречения на току-що навършени 2, и нямаше да си го слагате на сърцето.
Skarlet, а вие посещавали ли сте Ана Заимова? Опитах се да й изпратя онлайн запитване, но формата за контакт не работи.
За теста в ИСУЛ някой питаше по-напред - в слушалки пускат определени звуци и чрез налепени по главичката накрайници /не знам как точно се казват/, следят мозъчната активност спрямо звуците. Прави се с пълна упойка при по-малки деца, защото изпадат в паника и късат накрайниците, а била много скъпа апаратурата.
Това ни обясниха на нас в ИСУЛ и ние се отказахме да подлагаме детето на подобен тест. Тогава доцентката каза, че ако чува ниския регистър - шепот, и високия регистър - звън на звънец примерно, значи вероятно няма проблем със слуха. Естествено го прегледа физически и го накара да изпълни няколко команди шепнейки, както и да и донесе предмети в определени цветове. Понеже той така или иначе изпълняваше всякакви команди без проблем и разбираше абсолютно всичко, тя ни успокои, че според нея всичко е наред. Тогава беше на 2 и малко, както вече писах - на 3 проговори, когато рязко смени средата - тръгна на градина.
Това ни обясниха на нас в ИСУЛ и ние се отказахме да подлагаме детето на подобен тест. Тогава доцентката каза, че ако чува ниския регистър - шепот, и високия регистър - звън на звънец примерно, значи вероятно няма проблем със слуха. Естествено го прегледа физически и го накара да изпълни няколко команди шепнейки, както и да и донесе предмети в определени цветове. Понеже той така или иначе изпълняваше всякакви команди без проблем и разбираше абсолютно всичко, тя ни успокои, че според нея всичко е наред. Тогава беше на 2 и малко, както вече писах - на 3 проговори, когато рязко смени средата - тръгна на градина.
Аз съм мама на цели две вундеркидчета 
едната, бърбори по цял ден 
откъслечно разбирам, за какво иде реч, другото е по-добро в белите
едната, бърбори по цял ден откъслечно разбирам, за какво иде реч, другото е по-добро в белите Изобщо какво разбирате под проговаряне?
На моето дете му изследваха слуха в Токуда, когато се роди. Не знам това изследване с колко дългосрочни резултати е и колко е достоверно. Предполагам, че е след като се предлага като такова.
Scarlet~, и аз това се чудя. При нас е целодневно бърборене, но на бебешки неразбираем език. Когато я помоля да каже нещо в повечето случаи повтаря.
Scarlet~, и аз това се чудя. При нас е целодневно бърборене, но на бебешки неразбираем език. Когато я помоля да каже нещо в повечето случаи повтаря.
За мен проговарянето е детето да каже изречение от поне 2-3 думи.
На дъщеря ми 1вото изречение, силно казано изречение беше "икам вън". След това говореше, но с бебешки думи. За някои от думите бях преводач. Беше решила, че "бабуче" е вафла. Втрещяваше магазинерките.
Синът ми нямаше заменени думи, но пък 1вото си изречение каза много след като навърши 3г. До миналата година всички звуци "с", "з", "ш", "щ" и т.н. бяха "т". Представете си как звучи "искам пушка" с "т". Каза го само веднъж и не повтори.
На дъщеря ми 1вото изречение, силно казано изречение беше "икам вън". След това говореше, но с бебешки думи. За някои от думите бях преводач. Беше решила, че "бабуче" е вафла. Втрещяваше магазинерките.
Синът ми нямаше заменени думи, но пък 1вото си изречение каза много след като навърши 3г. До миналата година всички звуци "с", "з", "ш", "щ" и т.н. бяха "т". Представете си как звучи "искам пушка" с "т". Каза го само веднъж и не повтори.
И аз това си мислех, че проговаряне е, когато говори с прости изречения. Моята е казала досега само две в последният месец преди да направи 2г "ало како" и "дай къ/р/па" но не смятам, че е проговорила. Но пък и не се притеснявам де. Тъкмо не може да ме издава, като клюкари където не трябва
Аз съм мама на цели две вундеркидчета едната, бърбори по цял ден откъслечно разбирам, за какво иде реч, другото е по-добро в белите
едната, бърбори по цял ден откъслечно разбирам, за какво иде реч, другото е по-добро в белите Изобщо какво разбирате под проговаряне?
Вие сериозно ли ме питате? Предлагам да направите справка с тълковен речник там ще узнаете смисъла на бърбори
Нали не си вярвате че дете на година и нещо си ще връзва думи в изречения 
Лично познавам дете на година и седем месеца, което казва изречения. Под изречения разбирайте съществително плюс глагол. В общи линии нивото й е същото като на моя двегодишен син. Това е изключение, разбира се.
Моето наблюдение е,че в момента като цяло децата проговарят по-късно.
Моето наблюдение е,че в момента като цяло децата проговарят по-късно.
Аз съм мама на цели две вундеркидчета едната, бърбори по цял ден откъслечно разбирам, за какво иде реч, другото е по-добро в белите
едната, бърбори по цял ден откъслечно разбирам, за какво иде реч, другото е по-добро в белите Изобщо какво разбирате под проговаряне?
Вие сериозно ли ме питате? Предлагам да направите справка с тълковен речник там ще узнаете смисъла на бърбори
Нали не си вярвате че дете на година и нещо си ще връзва думи в изречения
Аз не смятам изречението "искам навън" за "съществено" проговаряне, но това беше началото при щерката. До този момент казваше само отделни думи, сочеше с пръст и казваше задължително бебешко "ааа" 
И вдигнах летвата. Педиатърката по едно време ми се скара "стига ги сравнява тези деца". А аз не та не - как каката ще говори/проговори на еди каква си възраст, а брат ѝ - не.
И вдигнах летвата. Педиатърката по едно време ми се скара "стига ги сравнява тези деца". А аз не та не - как каката ще говори/проговори на еди каква си възраст, а брат ѝ - не.
Значи около 2 годинки да чакам нашата, сега сме на 14мес, нищо не иска да казва, преди казваше "мама и тате", "айде" и "да"- дай, сега и това не иска. Говори по цял ден, не млъква, но само на нейния си език Нарежда ме, мята ръката и се нерви, че не я разбирам Сега се кара на един мечок
За слуха, тук (Норвегия) проверяват бебетата преди да ги изпишат от болницата, в БГ не се ли практикува това Някакво уредче, мушка се във всяко ухо на бебето и се изчаква, светват разни светлинки, и ако всичко е ок накрая пише "pass", на 6м и на 1г, ни провери и педиатър, отново.
При нас проблема е, че тя не се интересува от нищо, поне засега, всичко и омръзва за около 10секунди, не се заиграва със абсолютно нищо
Нарежда ме, мята ръката и се нерви, че не я разбирам Сега се кара на един мечок За слуха, тук (Норвегия) проверяват бебетата преди да ги изпишат от болницата, в БГ не се ли практикува това
Някакво уредче, мушка се във всяко ухо на бебето и се изчаква, светват разни светлинки, и ако всичко е ок накрая пише "pass", на 6м и на 1г, ни провери и педиатър, отново. При нас проблема е, че тя не се интересува от нищо, поне засега, всичко и омръзва за около 10секунди, не се заиграва със абсолютно нищо
Моето дете започна да "говори" след 1,6 години, казваше ба-ба-ба(като нещо се дразнеше), ма-ма-ма(на мен и като иска нещо), пу-пу(за грозде и сливи), после биби(за счупено, скъсано, нацапано), на котката казваше Ишиш (от Чуши). Бях се притеснила, че нещо забавя проговарянето и започнах да гледам таблиците с детското развитие. Всичко по таблиците правеше, само дето не искаше да говори и да повтаря думи. Малко след 2-рия си РД започна да казва - Това е..., Там има ....
След това започна да повтаря думи след нас. Вече в първа група на градината започна да се изразява свободно, но пък там има много добри приятели и явно има добра стимулация за общуване. Никога не е имал проблем с произнасяне на звуците, от скоро започна в някои думи да казва хубаво р.
Сега от 2-ра група имат логопед, мисля да го запиша, за да види и специалист дали детето е "наваксало" с говора.
Ето тук закъсняваше само в говоренето:
А тук вече всички критерии покрива/ше.
След това започна да повтаря думи след нас. Вече в първа група на градината започна да се изразява свободно, но пък там има много добри приятели и явно има добра стимулация за общуване. Никога не е имал проблем с произнасяне на звуците, от скоро започна в някои думи да казва хубаво р.
Сега от 2-ра група имат логопед, мисля да го запиша, за да види и специалист дали детето е "наваксало" с говора.
Ето тук закъсняваше само в говоренето:
Цитат
18 месеца
· Разбира лесни команди – "донеси това", "вдигни онова"
· Прикляка да вземе играчка и се изправя без подкрепа от възрастен
· Познава частите на тялото си
· Използва спонтанно 10 – 20 думи
· Изучава тялото си с любопитство
· Катери се на високи мебели
· Разбира лесни команди – "донеси това", "вдигни онова"
· Прикляка да вземе играчка и се изправя без подкрепа от възрастен
· Познава частите на тялото си
· Използва спонтанно 10 – 20 думи
· Изучава тялото си с любопитство
· Катери се на високи мебели
А тук вече всички критерии покрива/ше.
Цитат
24 месеца
· Може да скочи едновременно с два крака
· Може да изкачва стълби с помощта на парапет
· Бяга стабилно на цяло стъпало
· Формира изречения от 2 – 3 думи
· Участва в дейности „на ужким“ – символна игра
· Имитира домакински дейности на възрастните
· Показва загриженост, ако някой около него страда
36 месеца
· Вече има водеща ръка – лява или дясна
· Може да редува краката, качвайки се по стълби
· Играе с други деца
· Говори с изречения, използвайки съюзи – но, и, без да
· Задава въпроси
· Може да скочи едновременно с два крака
· Може да изкачва стълби с помощта на парапет
· Бяга стабилно на цяло стъпало
· Формира изречения от 2 – 3 думи
· Участва в дейности „на ужким“ – символна игра
· Имитира домакински дейности на възрастните
· Показва загриженост, ако някой около него страда
36 месеца
· Вече има водеща ръка – лява или дясна
· Може да редува краката, качвайки се по стълби
· Играе с други деца
· Говори с изречения, използвайки съюзи – но, и, без да
· Задава въпроси
Моят син е на 2г. и 3 месеца, изречения прави от около месец, преди това някакви странни като "къде кало" - къде е колата, ама аз това за изречение не го броя, няма глагол.
Има доста думи, в които така бърка реда на гласните. До 2 години почти не говореше - знаеше няколко играчки - пафпуф (влакче), кало, ам-ам, дай, мама, тати, баба, дадо и горе-долу това. След 2 много се разговори.
На моето бебе провериха слуха в болницата.
Има доста думи, в които така бърка реда на гласните. До 2 години почти не говореше - знаеше няколко играчки - пафпуф (влакче), кало, ам-ам, дай, мама, тати, баба, дадо и горе-долу това. След 2 много се разговори.
На моето бебе провериха слуха в болницата.
Голямата ми дъщеря проговори на 1г 6м. Говореше разбираемо, макар и по бебешки. Тати каа бръм-бръм, Мама дади ам-ам. С времето замени бебешките с истинските думи. На 6г е и говори чисто и правилно. Имаше известен проблем с ЩЕ, което беше заменила със СТЕ, но с малко логопедични игри се оправи.
Малката ми дъщеря (1г. 10м) имаше до скоро в речника си само баба, дяди, тати, кака, топта. Мама не искаше да казва на инат, колкото и странно да звучи. Имам я документирана на клип как ми се лигавони и на всяко мое "кажи мама", ми се хили нахално и казва баба или кака
Бях се притеснила по едно време, но рязко се отприщи с думичките. После пак последва затишие, та я чак пак да избухне скоро с нещо ново. Изпълнява команди, прави се, че не чува някои, но може би вечното сравняване с кака й ме беше притеснило.
Другото, което ме изумява, е когато повтаря една и съща бебешка и неразбираема за мен дума. А когато аз я повторя, отговаря с възторжено ДААА. И си ги реди едни бебешки, не й млъква устата, чак се вживява с интонация, ръкомахане и плюене. Но си признавам, че комуникацията ми е по-трудна и е леко изтощително да я питам за всяко нещо, което не съм разбрала, какво е и да ме заведе при него или да ми го покаже.
Препратката, която бяхте пуснали към лекцията ми подейства успокоително, дано само скоро започнем да се разбираме.
Малката ми дъщеря (1г. 10м) имаше до скоро в речника си само баба, дяди, тати, кака, топта. Мама не искаше да казва на инат, колкото и странно да звучи. Имам я документирана на клип как ми се лигавони и на всяко мое "кажи мама", ми се хили нахално и казва баба или кака
Бях се притеснила по едно време, но рязко се отприщи с думичките. После пак последва затишие, та я чак пак да избухне скоро с нещо ново. Изпълнява команди, прави се, че не чува някои, но може би вечното сравняване с кака й ме беше притеснило.
Другото, което ме изумява, е когато повтаря една и съща бебешка и неразбираема за мен дума. А когато аз я повторя, отговаря с възторжено ДААА. И си ги реди едни бебешки, не й млъква устата, чак се вживява с интонация, ръкомахане и плюене. Но си признавам, че комуникацията ми е по-трудна и е леко изтощително да я питам за всяко нещо, което не съм разбрала, какво е и да ме заведе при него или да ми го покаже.
Препратката, която бяхте пуснали към лекцията ми подейства успокоително, дано само скоро започнем да се разбираме.
Дъщеря ми проговори на 1г. и 3м. с изречение от 3-4 думи + глагол. Преди това казваше само по две думи, примерно "Дай ябълка", което не го броях за проговаряне.
На 2г започна да казва поредица от изречения, свързани по смисъл, разказваше по картинка какво се случва в книжката, която ѝ четях, но май само аз разбирах какво разказва. Не заради неясна дикция, а просто заради подбора на кои моменти от историята да акцентира.
Други деца на същата възраст около нас проговориха по-рано, а и очакванията към нея от страна на разни баби бяха болезнено (за мен) високи и като цяло първите години от майчинството ми минаха в ужасни терзания защо това дете така изостава. Помня един случай, в който потънах в земята от срам, че още не казваше "р" и говорът ѝ звучеше като на бебе, а тя беше на цели 2г и 2м.
Имало е случаи, когато съм се разплаквала от напрежение, че не успява да се научи на нещо, за което всички около мен непрестанно и натрапчиво питаха "Хайде, кога ще се научи най-после".
Никога няма да си простя, че се поддадох на този тормоз, а детето ми също усещаше, че каквото и да прави, все не е достатъчно добро.
Сега съм вече бременна в 9-ти месец и явно заради хормоните, споменът за тези моменти с първото ми дете отново ме разплакват.
Никога няма да допусна с второто ми дете това да се повтори!
На 2г започна да казва поредица от изречения, свързани по смисъл, разказваше по картинка какво се случва в книжката, която ѝ четях, но май само аз разбирах какво разказва. Не заради неясна дикция, а просто заради подбора на кои моменти от историята да акцентира.
Други деца на същата възраст около нас проговориха по-рано, а и очакванията към нея от страна на разни баби бяха болезнено (за мен) високи и като цяло първите години от майчинството ми минаха в ужасни терзания защо това дете така изостава. Помня един случай, в който потънах в земята от срам, че още не казваше "р" и говорът ѝ звучеше като на бебе, а тя беше на цели 2г и 2м.
Имало е случаи, когато съм се разплаквала от напрежение, че не успява да се научи на нещо, за което всички около мен непрестанно и натрапчиво питаха "Хайде, кога ще се научи най-после".
Никога няма да си простя, че се поддадох на този тормоз, а детето ми също усещаше, че каквото и да прави, все не е достатъчно добро.
Сега съм вече бременна в 9-ти месец и явно заради хормоните, споменът за тези моменти с първото ми дете отново ме разплакват.
Никога няма да допусна с второто ми дете това да се повтори!
Не точно. Но говореха пред непознати, докато моето в началото се осмеляваше да каже нещо само пред мен. Чак по-късно започна да говори и пред други хора, затова някак си приех, че другите деца са проговорили пред майките си още по-рано.
Може и да не ми е бил верен изводът, но тогава така си мислех.
Може и да не ми е бил верен изводът, но тогава така си мислех.
Моята дъщеря упорито отказваше да говори до двегодишна възраст. Можеше да произнася определени думи, но го правеше само когато на нея и се иска, тоест - рядко.
Иначе си разбираше всичко, изпълняваше нареждания, носеше указани предмети, показваше с жестове какво иска и от какво има нужда.
Някъде на 2.2 години отведнъж започна да говори, повтаря думи, сама назовава познати предмети, дори се опитва да прави поредици от прости изречения.
Аз бях много притеснена в началото, мислех си за селективен мутизъм и какво ли още не, тъй като в парка където ходим има деца, дори и по-малки от нея, които опитваха да говорят.
Но ето, че нещата си дойдоха на мястото.
Отделно от това, детето на една позната започна да говори на близо 4 годинки. Преди това си нареждаше някакви ясни само на него неща, разбираеми единствено за майката, която е свикнала. След консултация с лекари и казали, че детето няма психическа или физическа невъзможност да говори и - да чака. И така, след доста чакане, детето наистина започна да говори и то учудващо чисто, свързано, без бебешки думи, съставяйки изречения.
Една баба в стария квартал казваше "Ще говори като му разрешат отгоре"...
Не знам, кои са "ТЕ" и на каква база дават разрешението си, но наистина съм чувала за много случаи, в които след дълго мълчание, децата проговарят отведнъж, като с магия.
Иначе си разбираше всичко, изпълняваше нареждания, носеше указани предмети, показваше с жестове какво иска и от какво има нужда.
Някъде на 2.2 години отведнъж започна да говори, повтаря думи, сама назовава познати предмети, дори се опитва да прави поредици от прости изречения.
Аз бях много притеснена в началото, мислех си за селективен мутизъм и какво ли още не, тъй като в парка където ходим има деца, дори и по-малки от нея, които опитваха да говорят.
Но ето, че нещата си дойдоха на мястото.
Отделно от това, детето на една позната започна да говори на близо 4 годинки. Преди това си нареждаше някакви ясни само на него неща, разбираеми единствено за майката, която е свикнала. След консултация с лекари и казали, че детето няма психическа или физическа невъзможност да говори и - да чака. И така, след доста чакане, детето наистина започна да говори и то учудващо чисто, свързано, без бебешки думи, съставяйки изречения.
Една баба в стария квартал казваше "Ще говори като му разрешат отгоре"...
Не знам, кои са "ТЕ" и на каква база дават разрешението си, но наистина съм чувала за много случаи, в които след дълго мълчание, децата проговарят отведнъж, като с магия.
Цитат
Моята дъщеря упорито отказваше да говори до двегодишна възраст. Можеше да произнася определени думи, но го правеше само когато на нея и се иска, тоест - рядко.
Иначе си разбираше всичко, изпълняваше нареждания, носеше указани предмети, показваше с жестове какво иска и от какво има нужда.
Някъде на 2.2 години отведнъж започна да говори, повтаря думи, сама назовава познати предмети, дори се опитва да прави поредици от прости изречения.
Аз бях много притеснена в началото, мислех си за селективен мутизъм и какво ли още не, тъй като в парка където ходим има деца, дори и по-малки от нея, които опитваха да говорят.
Иначе си разбираше всичко, изпълняваше нареждания, носеше указани предмети, показваше с жестове какво иска и от какво има нужда.
Някъде на 2.2 години отведнъж започна да говори, повтаря думи, сама назовава познати предмети, дори се опитва да прави поредици от прости изречения.
Аз бях много притеснена в началото, мислех си за селективен мутизъм и какво ли още не, тъй като в парка където ходим има деца, дори и по-малки от нея, които опитваха да говорят.
MagdaS,при сина ми е абсолютно същото положението, за сега изчакваме ,педиатърката му ни съветва да му се спрат да гледа всякакви детски на друг език,Бейби тв и др,да му четем кратки приказчици,назоваваме животни,предмети,дейностите ,които извършваме и събиране с други дечица,смяна на средата..та ще видим какво ще стане..той от септември е на ясла-не че е голям келепир,но можело да даде благоприятен резултат
Не точно. Но говореха пред непознати, докато моето в началото се осмеляваше да каже нещо само пред мен. Чак по-късно започна да говори и пред други хора, затова някак си приех, че другите деца са проговорили пред майките си още по-рано.
Може и да не ми е бил верен изводът, но тогава така си мислех.
Може и да не ми е бил верен изводът, но тогава така си мислех.
По темата - от около седмица прави изречения от няколко думи, вкл. глагол, а понякога казва и по 2 свързани изречения.
и моето момче отказва да говори (с изречения) - казва отделни думи само но разбира всичко! не съм се притеснила и не мисля да го водя по лекари.
По въпросът с трудното проговаряне на децата билингви - имам приятелка с такова дете (бащата е италианец) - на 1.4г вече казваше думи на български(общо взето това, което моят сега прави), на 1,8-2г вече приказва с изречения Говори на български, но разбира и италиански и английски винаги има изключения
p.s. и аз си мислех, че като тръгне на ясла ще проговори по-бързо, но...вече 1г ходи на ясла и няма кой знае промяна в тази посока
но разбира всичко! не съм се притеснила и не мисля да го водя по лекари.По въпросът с трудното проговаряне на децата билингви - имам приятелка с такова дете (бащата е италианец) - на 1.4г вече казваше думи на български(общо взето това, което моят сега прави), на 1,8-2г вече приказва с изречения
Говори на български, но разбира и италиански и английски винаги има изключенияp.s. и аз си мислех, че като тръгне на ясла ще проговори по-бързо, но...вече 1г ходи на ясла и няма кой знае промяна в тази посока
Мили мами нуждая се от малко помощ!Моето момченце август навърши 2год.и не говори нито ду ума нитго сричка,ходих ме на психиатър,и казах че това не е добре.Трябва да го водим в психиатрична клиника?Аз не искам защото няма ме други проблеми,то е едно сладко хиперактивно дете,не спира да бяга ние не ходим само бягаме навън,Притеснена съм не знам какво да правя?
Off.
Брат ми като малък по същия начин, по спомени на майка ми, обяснил на някого, че има пушка (с Т), защото е момТе.
Синът ми нямаше заменени думи, но пък 1вото си изречение каза много след като навърши 3г. До миналата година всички звуци "с", "з", "ш", "щ" и т.н. бяха "т". Представете си как звучи "искам пушка" с "т". Каза го само веднъж и не повтори.
Не искам защото трябва да стоим минимум 5дни в болницата,скоро бяхме в инфекциозно отделение за 5 дни,,такъв ужас беше за детето и мен!Само ревеше от сестри доктори,защото беше на системи!Сега ако влезим в психиатричната клиника ако реве ,ще се наложи успокойтелни инджекции,защото то много плаче и се наложи,да му бият два пъти диазипан в инфекциозно отделение! А сега ще помислят че ,трябва да му ги бият,защото му има нещо!А в къщи е толкова спокоен!
Тедка , дете на две години ,което не издава никакъв звук , не изглежда никак добре. 5 дни в болница не е края на света , все пак за негово добро го правиш."Хиперактивост , хиперактивност и всичко е наред" ...тези думи чуваше и моя приятелка.На детето му предстои да е в 1-ви клас , а говори като 2 годишно .Тепърва ще му поставят диагноза ,защото "нищо му няма"...и естествено няма да бъде клас с децата от ДГ
Ако не го заведеш сега на специалист ще ти се наложи след време пак да го заведеш.На 3г ,на 5г пак ще реве.Дано само няма и други проблеми вече.
Това,че ще го заведеш и дали ще му сложат диагноза и лечение е едно.А друго е дали ти ще изпълниш лечението и дали ще казваш диагнозата.
Това,че ще го заведеш и дали ще му сложат диагноза и лечение е едно.А друго е дали ти ще изпълниш лечението и дали ще казваш диагнозата.
Ако не го заведеш сега на специалист ще ти се наложи след време пак да го заведеш.На 3г ,на 5г пак ще реве.Дано само няма и други проблеми вече.
Това,че ще го заведеш и дали ще му сложат диагноза и лечение е едно.А друго е дали ти ще изпълниш лечението и дали ще казваш диагнозата.
Това,че ще го заведеш и дали ще му сложат диагноза и лечение е едно.А друго е дали ти ще изпълниш лечението и дали ще казваш диагнозата.
tedka_bella имаме една мама от отчетната, която до миналият месец се оплакваше, че детето само мучи, и даже не била сигурна, че изобщо ги разбира, еми направи детето 2г и почна да говори отделни думи. Така че няма нужда от чак такива притеснения при дете, което няма и 2 години.
А моето все още не говори с изречения, направи 2 преди 2 седмици, докторката каза, че е абсолютно в реда на нещата, рядко са децата, които разказват приказки на току що навършени 2. Стига сте слагали диагнози по форумите.
Аз съм много против такива успокоения - че щяло да проговори от раз по-късно. Предпочитам да проверя дали всичко е наред, отколкото да разчитам на градски легенди.
Но явно има хора, които предпочитат да си водят децата по лекари за какво ли не, лошо няма, но не и на ненавършени 2г, защото е безсмислено.
Ако детето разбира и само не говори, психиатъра е за смяна.
Първо детето е нaвършило 2 години,нaли?
Второ,детето е посетило специaлист и той е дaл стaновище.Мaйкaтa откaзвa дa зaведе детето дa го диaгностицирaт,зaщото щяло дa плaче.Товa е нейно прaво,колкото и безотговорно дa изглеждa в моите очи. Дa aз съм гледaлa .ещaтa от другaтa стрaнa,но съвети от типa " стой и чaкaй" в случaя не сa умесни.
Второ,детето е посетило специaлист и той е дaл стaновище.Мaйкaтa откaзвa дa зaведе детето дa го диaгностицирaт,зaщото щяло дa плaче.Товa е нейно прaво,колкото и безотговорно дa изглеждa в моите очи. Дa aз съм гледaлa .ещaтa от другaтa стрaнa,но съвети от типa " стой и чaкaй" в случaя не сa умесни.
allana и кое му е не нормалното дете да започне да говори след 2 г.? Същото ли щеше да говориш ако детето ти беше на вече 3 г. и повече години? Изобщо какво означава за вас едно дете да не говори? Ако детето е на 2 г. и ни вопъл, ни стон от устата му определено щях да съм разтревожена. Има толкова неща, които подсказват, че едно дете ще е късно проговарящо и ще има изобщо проблем с говора. Ама който не е минал по този път не вярва. Но всичко е в ръцете на родителите и ако те самите отказват да приемат, че детето им има затруднение, нищо не може да се направи.
И какво толкова страшно ще стане, ако проговори не точно навръх 2-ия си РД ами на 2г и 3месеца например? Никъде никой доктор не може да каже кога точно е "нормално" да проговори. Казват между 2 и 3 години, което може да е близо до 2рата, но може и да е близо до 3тата година и не мога да разбера защо щом детето този месец е навършило 2 и не говори, трябва да се води на психиатър, който пък няма връзка с проговарянето.
allana и кое му е не нормалното дете да започне да говори след 2 г.?
Обаче когато човек се тревожи, просто не харесвам реакциите тип - чакай да мине време, може всичко да се оправи от само себе си. По-добре отиди, виж има ли проблем, защото специалистите биха обърнали внимание на много симптоми, които майката не забелязва. Пък ако няма, чудесно, какво губиш?
Но ако има, можеш да започнеш някакви действия навреме и те да подобрят положението.
Едно приятелско дете се оказа с глухота. До 2 години не говореше и не реагираше, като му говорят, но е много социално, комуникира с поглед и жестове. Родителите забелязаха, че нещо не е наред, откриха какво е и му направиха операция, сега е на 3 и вече започва малко по малко да проговаря, но се различава много от другите деца в градината, които доста повече разбират и говорят.
Естествено, ще навакса, но какво щеше да стане, ако бяха чакали още с успокоението, че не е ненормално на 2г да не говори?
Мили мами нуждая се от малко помощ!Моето момченце август навърши 2год.и не говори нито ду ума нитго сричка,ходих ме на психиатър,и казах че това не е добре.Трябва да го водим в психиатрична клиника?Аз не искам защото няма ме други проблеми,то е едно сладко хиперактивно дете,не спира да бяга ние не ходим само бягаме навън,Притеснена съм не знам какво да правя?
Цитат
Ако детето е на 2 г. и ни вопъл, ни стон от устата му определено щях да съм разтревожена
Мили мами нуждая се от малко помощ!Моето момченце август навърши 2год.и не говори нито ду ума нитго сричка,ходих ме на психиатър,и казах че това не е добре.Трябва да го водим в психиатрична клиника?Аз не искам защото няма ме други проблеми,то е едно сладко хиперактивно дете,не спира да бяга ние не ходим само бягаме навън,Притеснена съм не знам какво да правя?
Цитат
Ако детето е на 2 г. и ни вопъл, ни стон от устата му определено щях да съм разтревожена
Моят син е с диагноза от психиатрията. Нямаше престой в клиниката, а ходене няколко пъти. Имаше среща с психиатър, след това с логопед-там си преценяват от какъв преглед има нужда. Могат да насочат към невролог, ушен лекар или друг специалист. Но, на нас с диагноза атипичен аутизъм не ни казаха какво правим след това. И от други родители на деца със подобни диагнози знам, че всеки сам си пробва различни терапии, ходи при различни специалисти по своя преценка, просто в България няма изградена система за такива проблеми. Та, диагнозата не е най-важното нещо, особено за дете на 2 години. Важното е с детето да се работи. Логопед, психолог-това е началото. Те провеждат сеансите като игра и не са натоварващи за децата.
Цитат
Други деца на същата възраст около нас проговориха по-рано,
За теб след като на 1,3 г при дъщеря ти "Дай ябълка " не си го смятала за проговаряне ,представям си онези бебета сигурно са разказвали приказки на 1г ...,,
И аз това си помислих
Моят син на 2 години казваше само "ъхъ-ъхъ". Като каза "Дай ябълка" хвърлях шапка във въздуха от радост.п.п. сега говори много, разказва, съставя сложни изречения. Е, думите не всички са му верни, но говори добре.
Цитат
И аз това си помислих 35 Моят син на 2 години казваше само "ъхъ-ъхъ". Като каза "Дай ябълка" хвърлях шапка във въздуха от радост.
п.п. сега говори много, разказва, съставя сложни изречения. Е, думите не всички са му верни, но говори добре.
п.п. сега говори много, разказва, съставя сложни изречения. Е, думите не всички са му верни, но говори добре.
Месечинка,при твоето детенце изведнъж ли се "отпуши" работата и кога ,повтаряше ли преди това ,би ли разказала малко подробности?
Моят бандит казва около 9 "думи" и предимно е ъ-кане и мучкане,ядосва се ,когато се правя на неразбрала,за да го провокирам да каже нещичко,но ме притеснява,че не повтаря нищо и не си дава грам зор поне някакви опити да научи нещо новичко да казва..
Речника е беден и включва:
баба,бира,бау-бау,бу-бу,биби,тати,дедей,пиле,ам-ам
свързва 2 думи-баба спи,дедей спи,тати спи
teddynm преди 20 дена стана на 2г моята, и повечето думи ги съкращаваше до една сричка например "бате" беше "ба", от няколко дни има поне по 2-3 верни думи на ден, нови. Днес например бяха "бате", "батко", "леля" и "Еме" на баба си, така че не става за 1 ден, но става изведнъж, ако разбира се няма проблеми детето. Очаквам в скоро време да почне и изречения по-различни от "дай ...", че за момента само с дай еди какво си се е ограничила.
Не съм чела назад, та не знам дали дискутирате конкретен случай, за това ще отговоря според заглавието на темата.
До годинка и 10м казваше само баба, мама, тати, гооооол и всичко останало беше "ъ-ъ-ъ", придружено със сочене. След това започна да повтаря всичко, което можеше да асимилира. Не сме го предпазвали от сложни думи, винаги сме му казвали истинските наименования на нещата. След като тръгна на ясла започна да прави кратки изречения. За 2 месеца напредна супер много, което го отдавам и на яслата, но и вкъщи говорим много. Приказки и стихотворения не четем, песни също не пеем, защото не желае да слуша и да се концентрира върху такива дейности. Всичко, което знае, е базирано на обяснения и разговори. В момента е на 2,7г, има доста богат речник, не произнася всичко правилно, има проблем с произношението на звуци като "с, з, ш, щ, ч, ц, р". Понякога сменя местата на буквите, напр. "пакак - капак". Образува минало, сегашно и бъдеще време, както и множествено число, оправя родовете и членува в съответния род. Използва местоимения от всички групи по няколко (не абсолютно всички), без личните, и говори за себе си в трето лице, а отскоро и във второ. Учим го упорито де. Използва и някои предлози, за да определи къде се намира даден предмет в пространството.
Аз се бях притеснила, че до много късно не проговаряше, понеже имам пресен пример с много близко дете, което на 1,6г правеше доста добри изречения, но за щастие нещата при нас се развиха ОК. Според мен трябва да се търси помощ, ако семейството не се чувства комфортно с даден развой или застой в речта.
До годинка и 10м казваше само баба, мама, тати, гооооол и всичко останало беше "ъ-ъ-ъ", придружено със сочене. След това започна да повтаря всичко, което можеше да асимилира. Не сме го предпазвали от сложни думи, винаги сме му казвали истинските наименования на нещата. След като тръгна на ясла започна да прави кратки изречения. За 2 месеца напредна супер много, което го отдавам и на яслата, но и вкъщи говорим много. Приказки и стихотворения не четем, песни също не пеем, защото не желае да слуша и да се концентрира върху такива дейности. Всичко, което знае, е базирано на обяснения и разговори. В момента е на 2,7г, има доста богат речник, не произнася всичко правилно, има проблем с произношението на звуци като "с, з, ш, щ, ч, ц, р". Понякога сменя местата на буквите, напр. "пакак - капак". Образува минало, сегашно и бъдеще време, както и множествено число, оправя родовете и членува в съответния род. Използва местоимения от всички групи по няколко (не абсолютно всички), без личните, и говори за себе си в трето лице, а отскоро и във второ. Учим го упорито де
. Използва и някои предлози, за да определи къде се намира даден предмет в пространството.Аз се бях притеснила, че до много късно не проговаряше, понеже имам пресен пример с много близко дете, което на 1,6г правеше доста добри изречения, но за щастие нещата при нас се развиха ОК. Според мен трябва да се търси помощ, ако семейството не се чувства комфортно с даден развой или застой в речта.
teddynm,
общо взето докато се притеснявах, че не говори (казваше само отделни думи) и той започна да връзва изречения. Миналото лято го учех да не вика с цяло гърло, когато иска да ми привлече вниманието, а да казва "мамо, ела". Това му беше първото изречение Както някой писа започна да казва думи, но му се губеха срички, напр. вместо "няма" казваше "ма". После стана "ама" и накрая "няма". И с други думи беше така, изтърваше първите срички, изтърваше предлози... Но в един момент просто започна да прави изречения, макар и със супер неправилно произнасяне на думите. Сега постепенно си оправя това, все повече думи казва правилно, започна и предлозите да включва И така.
общо взето докато се притеснявах, че не говори (казваше само отделни думи) и той започна да връзва изречения. Миналото лято го учех да не вика с цяло гърло, когато иска да ми привлече вниманието, а да казва "мамо, ела". Това му беше първото изречение
Както някой писа започна да казва думи, но му се губеха срички, напр. вместо "няма" казваше "ма". После стана "ама" и накрая "няма". И с други думи беше така, изтърваше първите срички, изтърваше предлози... Но в един момент просто започна да прави изречения, макар и със супер неправилно произнасяне на думите. Сега постепенно си оправя това, все повече думи казва правилно, започна и предлозите да включва И така. 
.....знам, че всеки сам си пробва различни терапии, ходи при различни специалисти по своя преценка, просто в България няма изградена система за такива проблеми.....
+1. За съжаление и не виждам положителни промени в тази посока.
Детето ми на 2 години имаше осем думи в речника си, като най-ясно казваше кола. Послушах майчинския си инстинкт и започнахме консултации с различни специалисти - логопед, психолог, включително УНГ за обследване на слуха. Добре, че не се доверих на ЛЛ, според която детето не говори, защото дълго е било в двуезична среда.
Оказа се, че проблема е по-скоро физиологичен, резултат от проблеми, които имаше като бебе. За съжаление тогава невролозите не ни бяха обърнали внимание, че е възможно да има проблеми с говоренето. Никога няма да забравя как на последният преглед ни казаха, че всеки ден трябва да благодаря на Господ, че детето ходи и че "говори" (говореше си на негов език, азбсолютно неразбираемо). Толкова с лекарския такт С две думи, всяка майка най-добре усеща, когат детето не е добре, когато има проблем. Доверете се на инстинктите си.
започна съвсем самичка да прави изречения. Вчера в градината не спря. Кака бага, бебиendora какъв се оказа проблема? И аз съм на споделям мнението, че в България сме много назад в превенцията, диагнотсиката и адекватната помощ за проблемите с говора.
И защо да сме много назад? назад са ЛЛ и доста педиатри, защото при тях първо майките отиват с притесненията си, а получават отговори от сорта "спокойно, ще го израсте", "пък на моята сестра детето проговори на 4 изведнъж с цели изречения, сега е адвокат" и т.н. И по детските градини и училищата минават логопеди да видят децата, оставят списък с децата, у които са забелязали затруднения, но нататък е родителят да се задейства, а и в момента можеш съвсем спокойно да си заведеш детето на консултация - на частно кабинети и логопедични центрове колкото щеш. Кое точно е изостаналото с превенцията, диагностиката и адекватната помощ? На теб кой къде и как не ти е оказал помощ? Това не е като да отидеш в супермаркета и да си купиш хляб, нито е като да си закараш колата в автосервиза и после да си я вземеш поправена! Никой няма да те хване за ръката и да те убеждава насила. Дори бих казала, че по нашенско имаш много по-лесен достъп до специалисти, дори на частно, а не ти се налага да чакаш ред в системата и само в системата, защото са я централизирали. Тук никой не може да ти забрани да правиш терапия на частно, защото има терапия на частно, а на някои места системата е централизирана и нямаш други варианти..
Преди време говорих с една майка, която сподели, че не може да си позволи логопед на частно за тригодишното си дете (което почти не говорело). Било прието в детска градина с логопедична група, но тя била за четиригодишните, т.е. това дете ще чака още една цяла година, докато някой започне работа с него. Една година е ужасно много време в тази възраст.
хубаво де, а ако детето е болно пак ли ще седи и ще чака една година, защото някакъв тип лечение е безплатно за 4-годишните? логопедичната работа не минава през здравна каса, доколкото има държавни и общински центрове, те са претоварени. като с всяко друго нещо, свързано със здравето е - не се чака, а се търсят варианти, включително платени. Ако ЛЛ не даде направление за специалист не се чака, ако нещата са спешни и сериозни, а се отива на частно. Това всички си го знаем.
да, именно за този друг въпрос говоря. Много е лесно да бъдат обвинявани другите (специалисти, система на здравеопазването, образователна система и т.н.) как не са поели инициативата, не са хванали за ръка родителя и не са го повели по пътеката и на тепсия да му поднасят, все едно не е възрастен човек, а малко дете. Дори и в развитите държави със силна социална политика, и там родителят трябва да преодолее доста препятствия и много често дори да имат възможност да си платят, не могат да го направят, защото системата е така организирана, че не може да се заобиколи и да се прави терапия извън пътеката, и затова щат-нещат чакат, а времето си минава.
Ми да, аз плащам по 25 лв на логопед, три пъти в седмицата. 20 лв за психолог на час, сметнете си колко прави на месец. Другите неща да изброявам ли? Не знам хората какви заплати вземат, но аз не мисля, че всеки може да си го позволи. Давам ги доброволно тия пари, защото съм решила кое ми е важно, но има хора, които не могат и да си го помислят. Това по темата с парите.
Колкото до обвиненията към специалистите - както казах, поставиха диагноза и не ни казаха къде на частно да си даваме парите, за да ни помогнат. Другият пък психиатър предложи да давам лекарство, което
се дава само, ако пациента се наблюдава в болница по време на приема. Родители сме обикновени хора без
нужното образование да знаем какво да правим, нужно е да има кой да ни насочва. Като ти се развали пералнята, викаш специалист да ти я ремонтира, не си я поправяш сам. За отношението в образователната система ще говоря друг път, че много лоша ще стана
Колкото до обвиненията към специалистите - както казах, поставиха диагноза и не ни казаха къде на частно да си даваме парите, за да ни помогнат. Другият пък психиатър предложи да давам лекарство, което
се дава само, ако пациента се наблюдава в болница по време на приема. Родители сме обикновени хора без
нужното образование да знаем какво да правим, нужно е да има кой да ни насочва. Като ти се развали пералнята, викаш специалист да ти я ремонтира, не си я поправяш сам. За отношението в образователната система ще говоря друг път, че много лоша ще стана
Ако ти бяха казали къде да отидеш на частно, тогава вероятно щеше да се оплачеш, че те източват, че лобират за определени специалисти и те изнудват да ходиш точно там. Не е етично да ти кажат "отиди при Х и давай по 25 лева на час". Могат да те насочат към държавните и общински структури и здравната система, доколкото тя има клинични пътеки, свързани с неврологични и др. дефицити. Терарията е пак лечение, не е детски клуб, нито забавление, и за нея важи същото, каквото е и за всеки проблем със здравето. Аз не зная някъде някой да води родителя за ръка и да му казва да отиде тук, да отиде там и той да няма грижи, нека кажат и родители в чужбините по-точно, но доколкото съм запозната, и там не е като да не се бориш, включително като обикновен човек да започне безкрайното интересуване и пробване на какво ли не. Точно за това говорех - не е кола да я закараш на сервиз и да ти я фикснат специалисти.
Ура, за здравната система в България, дето никой лекар не ти препоръчва частния си кабинет.
Ура, за образователната система, дето изолира или директно изключва деца с увреждания, защото предполага, че може да навредят на другите. Без изобщо да има индикации, че въпросните деца са агресивни или пречат на някого с нещо.
Отклоняваме се от темата, за което се извинявам. Оставям хората, които могат да помогнат с нещо на питащите за проговарянето, да се включват.
Ура, за образователната система, дето изолира или директно изключва деца с увреждания, защото предполага, че може да навредят на другите. Без изобщо да има индикации, че въпросните деца са агресивни или пречат на някого с нещо.
Отклоняваме се от темата, за което се извинявам. Оставям хората, които могат да помогнат с нещо на питащите за проговарянето, да се включват.
няма нужда да се държиш така с ура-тата, за да дискредитираш това, което съм написала. Всеки носи отговорност за себе си, а ако лекар ти препоръчва частния си кабинет, то се жалвай от него където е нужно. А и явно ти не си прочела какво съм написала, затова ще го повторя - ако лекарят, който е правил диагностиката ти беше казал да отидеш в центъра Х или при сцециалист У, обаче трябва да си плащаш, тогава щеше да сметнеш, че те изнудват и има лобиране за съответните други специалисти (което е доста по-различно от онова, което ти пишеш за частния кабинет на лекаря). Разбирам, че ти е криво, но относно агресията се обърнИ към конкретните хора, които изолират детето ти. Няма нужда на мен да ми скачаш.
Отклоняване от темата няма, защото една потребителка написа, че тук сме били много назад в превенция, диагностика и лечение. Ако под "напред" се разбира "някой ми казва, че детето ми има проблем, хваща ме за ръчичка и ме води, и ми дава всичко, без аз да си мръдна пръста4, то това никъде го няма.
Отклоняване от темата няма, защото една потребителка написа, че тук сме били много назад в превенция, диагностика и лечение. Ако под "напред" се разбира "някой ми казва, че детето ми има проблем, хваща ме за ръчичка и ме води, и ми дава всичко, без аз да си мръдна пръста4, то това никъде го няма.
Синът ми е на 2 годинки и не говори, казва само мама, баба, тати... .Само сочи с пръст и вика ъъъъъ (като иска нещо), знае всички предмети как се казват, но не ги назовава( като поискам да ми донесе нещо ,го носи).Питам постоянно педиатъра му дали да го водя някъде, но все ми казва , че щом разбира всичко и изговаря звуците - никъде да не го водя -всичко му е наред
endora какъв се оказа проблема? И аз съм на споделям мнението, че в България сме много назад в превенцията, диагнотсиката и адекватната помощ за проблемите с говора.
И защо да сме много назад? назад са ЛЛ и доста педиатри, защото при тях първо майките отиват с притесненията си, а получават отговори от сорта "спокойно, ще го израсте", "пък на моята сестра детето проговори на 4 изведнъж с цели изречения, сега е адвокат" и т.н. И по детските градини и училищата минават логопеди да видят децата, оставят списък с децата, у които са забелязали затруднения, но нататък е родителят да се задейства, а и в момента можеш съвсем спокойно да си заведеш детето на консултация - на частно кабинети и логопедични центрове колкото щеш. Кое точно е изостаналото с превенцията, диагностиката и адекватната помощ? На теб кой къде и как не ти е оказал помощ? Това не е като да отидеш в супермаркета и да си купиш хляб, нито е като да си закараш колата в автосервиза и после да си я вземеш поправена! Никой няма да те хване за ръката и да те убеждава насила. Дори бих казала, че по нашенско имаш много по-лесен достъп до специалисти, дори на частно, а не ти се налага да чакаш ред в системата и само в системата, защото са я централизирали. Тук никой не може да ти забрани да правиш терапия на частно, защото има терапия на частно, а на някои места системата е централизирана и нямаш други варианти..
Йоко, на логопеда не му е работа да се занимава с неща, които са от компетентността на лекарите. Най-малкото е неетично, а на всичко отгоре е и незаконно. Нямаш никакво право, от никоя гледна точка, да изискваш от специалист да наруши границите. Ако искаш терапия като част от упоменатите, отиваш при лекари, а не при логопеди. Ако ти решиш, на своя глава можеш да прави каквото си щеш, детето си е твое, но нямаш право да изискваш от никого да си слага главата в торбата заради това, че ти си решила, че има терапии, които искаш той да ти назначи (и съответнода носи отговоорността), макар да не му е в професионалните изисквания и правомощия. Ако стане беля после кой ще е виновен? Нали ти ще си първата, която ще скочи и ще каже, че си обикновен човек и не разбираш, а логопедът те е накарал, а ти си му се доверила! Щом искаш биохимичен, вземаш си нааправление от ЛЛ и отиваш при лекар, който ще ти каже дали е показно или противопоказно за детето ти. Така че по-полека с обвинанията за алтернативните терапии и изостаналостта! Всеки специалист си знае професионалнаата област и докъде му се простират правомощията. Тъй както психолог няма право да препоръчва лекарства, така и логопедът няма право да изземва фукциите на лекаря и да препоръчва дори хранителни добавки, защото хранителнитедобавки също са лекарства, няма право да препоръчва нито барокамери, нито нищо, ако ще Земята да се врътне наобратно! Ако родителят е решил, да прави каквито иска алтернативни терапии, но на своя отговорност или да се обърне към съответните лекари за преценка. Ако има логопеди, които препоръчват и предписват, то те го правят на своя отговорност, защото те не са с висше медицинско образование, т.е. не са лекари. По простонародному казано - всяка жаба да си знае гьола1
Моето сега ще го записвам при логопеда в градината, че едни изречения реди... Иначе какви ли не думи знае, ама като започне да обяснява и умирам от смях.
Би ли дала някои примери, моля те, че искам да си сверя часовника. Мерси.
Моето сега ще го записвам при логопеда в градината, че едни изречения реди... Иначе какви ли не думи знае, ама като започне да обяснява и умирам от смях.
Би ли дала някои примери, моля те, че искам да си сверя часовника. Мерси.
Но той е почти на 4, а твоето като гледам няма 3.
Здравейте,
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Nayilia 
моята е на 2г и 1м също казва отделни думи, изреченията са от сорта на "Дий кон" "Дай къпа" и "Гоям дите" май до тези се свеждат, думи знае много, но не ги свързва водих я при педиатърката, оставих й я да я "пази" и наблюдава за около 30мин /аз си имах работа, навремето работех при нея/, за да ми каже какво мисли за говора, лекарката каза, че това е абсолютно нормално за дете на нейната възраст, което не ходи на ясла. Но тук бях останала с впечатлението, че е задължително вече да е минала през психиатър и логопед. Мисля, че често излишно се стресират родителите. Очаквам много противници на това мнение, не ме притеснявате, всеки има право на мнение.
моята е на 2г и 1м също казва отделни думи, изреченията са от сорта на "Дий кон" "Дай къпа" и "Гоям дите" май до тези се свеждат, думи знае много, но не ги свързва водих я при педиатърката, оставих й я да я "пази" и наблюдава за около 30мин /аз си имах работа, навремето работех при нея/, за да ми каже какво мисли за говора, лекарката каза, че това е абсолютно нормално за дете на нейната възраст, което не ходи на ясла. Но тук бях останала с впечатлението, че е задължително вече да е минала през психиатър и логопед. Мисля, че често излишно се стресират родителите. Очаквам много противници на това мнение, не ме притеснявате, всеки има право на мнение.
Проговарянето е едната част, другата, във възрастта до към 3-3,5 години по-важната, е разбирането на речта, интересът на детето към другите деца, към възрастните, към всичко и всички, към предметите, към играта, очния контакт. Това че на две години и половина казва само "мама", "тата", "па-па", е малкият дявол, дори дявол не е, но да няма реакция при обръщане към детето с името му и на това да му се казва "Малко ми е детето, ще проговори. На съседката сина й .....".
Но тук бях останала с впечатлението, че е задължително вече да е минала през психиатър и логопед.
Има деца, които всички тези неща не ги правят и е хубаво нещата да се наблюдават, за да могат да се вземат мерки навреме.
Не става въпрос "да си мерим децата", а в това, че когато едно дете е под обичайното ниво за възрастта на повечето си връстници, то както възрастните, така и другите деца не могат да го разбират и страда комуникацията. От комуникацията детето започва да усеща нещата и започват поведенчески проблеми - може да се затвори, а може ии да стане по-агресивно, по-нервно и т.н. Едва ли има родител, който да иска това за детето си. Признавам, че за мен първите специалисти, които са длъжни да са не само информирани, но и да имат много знания по въпроса, са педиатрите или ЛЛ на детето, защото майките първо тях питат, а и те са хората, които трябва първи да забележат, ако има нещо. Не е редно педиатър да се държи като комшийката и да подхвърля реприки "а на братовчедка и детето..." Таблиците са ориентировъчни, и макар сега да са постаряли, ги има на гърба на всеки медицински картон и е добре майката от време на време да хвърля по едно око какво влиза в общото развитие за конкретния период. Според мен на майките трябва да се вярва повече, рядко има майка-хипохондричка, и щом майката забелязва нещо, то е много вероятно наблюдението й да е точно.
Здравейте,
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Аз не съм сигурна, че майките винаги усещат нещата точно както са. Понякога правят точно обратното, затварят си очите.
Имам приятелка, чието дете според мен е с аутизъм. Подозирах това още като беше на 2, сега е на 3 и съм още по-убедена. През последните години съм работила ежедневно с деца с аутизъм и тъй като е трябвало нпрекъснато да търся начин за успешна комуникация, имам много подробни наблюдения за спецификите на тяхното поведение.
Това дете е много класически случай - не комуникира изобщо, не прави очен контакт, не се обръща, когато го повикат, не взаимодейства, подрежда предмети в редица, повтаря стотици пъти едно и също действие или поредица от действия, но най-вече не говори.
Майката смята, че няма проблем, защото е само на 3г, а и все пак казва няколко думи, макар и да не се получават под формата на разговор.
Странното е, че детето посещаваше ясла и там никой не е забелязал нищо нередно. Надявам се сега като е на градина да му обърнат по-голямо внимание.
Имам приятелка, чието дете според мен е с аутизъм. Подозирах това още като беше на 2, сега е на 3 и съм още по-убедена. През последните години съм работила ежедневно с деца с аутизъм и тъй като е трябвало нпрекъснато да търся начин за успешна комуникация, имам много подробни наблюдения за спецификите на тяхното поведение.
Това дете е много класически случай - не комуникира изобщо, не прави очен контакт, не се обръща, когато го повикат, не взаимодейства, подрежда предмети в редица, повтаря стотици пъти едно и също действие или поредица от действия, но най-вече не говори.
Майката смята, че няма проблем, защото е само на 3г, а и все пак казва няколко думи, макар и да не се получават под формата на разговор.
Странното е, че детето посещаваше ясла и там никой не е забелязал нищо нередно. Надявам се сега като е на градина да му обърнат по-голямо внимание.
То излиза,че е подсъдно да оставиш 10г дете да играе само на вън,а когато родителя се оказва нехан към здравето на детето е в рамките на нормалното.
Очаква се , ЛЛ и учителя да са по-компетентни по ред причини от родителя по тези деликатни и по-трудни за разпознаване проблеми.
Ако Касита имаше право да изкаже съмнения и да изиска документ от специалист и специалиста потвърди опасенията на какво основание вече родителите ще оставят детето без нужното лечение.
Известно е ,че точно говора и общи изоставания имат благоприятно развитие само ,ако се започне на време.Не е рана,не е настинка,че след 5 дни всичко да е о.к. и да сме забравили ,че е болно.
Очаква се , ЛЛ и учителя да са по-компетентни по ред причини от родителя по тези деликатни и по-трудни за разпознаване проблеми.
Ако Касита имаше право да изкаже съмнения и да изиска документ от специалист и специалиста потвърди опасенията на какво основание вече родителите ще оставят детето без нужното лечение.
Известно е ,че точно говора и общи изоставания имат благоприятно развитие само ,ако се започне на време.Не е рана,не е настинка,че след 5 дни всичко да е о.к. и да сме забравили ,че е болно.
кой ми дава правото да кажа това на родителите им? Дори и само да го намекна. Директорите, и на частни, и на държавни структури дават забрана за това.
Това е много странно. Ако детето има нужда от работа примерно с логопед, учителят няма право да каже това на родителите?! И поради каква причина? Да се изпусне най-благоприятното време за разрешаване на проблема и той да бъде открит чак когато вече е доста късно? Яко!
Но тук бях останала с впечатлението, че е задължително вече да е минала през психиатър и логопед.
Е, аз като забелязах още първите дни, че две от децата ми са със сериозни проблеми, кой ми дава правото да кажа това на родителите им? Дори и само да го намекна. Директорите, и на частни, и на държавни структури дават забрана за това.
учителят няма право да поставя диагнози. Изобщо, никой, който не е квалифициран по диагностика на комуникативни нарушения, няма право да дава диагнози. Учителите нямат право да казват на родителя, че нещо не е наред с детето, защото не му е в правомощията. В най-добрия случай може да посочи къде какви трудности изпитва детето, за това дали да препоръчат консултация със специалист не съм сигурна, това началсството го казва.
ЛЛ е лекар и поради това той не само може, но и трябва да забележи маркерите и да насочи родителя към консултация с детски невролог, детски психиатър, офталмолог, УНГ, логопед, психолог и изобщо който специалист е нужен. По същия начин ЛЛ при съмнения за пневмония или нещо друго, праща пациента при пулмолог.
Аутизъм се диагностицира над 3-годишна възраст и то само от екип, в който задължително влиза и детски психиатър. Никой авторитетен специалист няма да тръгне на своя глава да лепва диагнози. Логопедът и псиихологът могат да направят диагностика като ориентир къде и какво да се работи с детето, така да го наречем работна диагноза, но пак може да препоръча консултация със специалисти-лекари.
Скарлет, по-добре "излишна" консултация, отколкото никаква и да се разчита на "а пък на моята кума детето...". Диагностиките затова са сложни, защото децата са различни, а границите на нормата са много широки и се гледа за комплекс от признаци. Едно "само неговорене" може да не е "само неговорене", а и други неща. В крайна сметка всеки родител си преценява, но забелязвам, че на неговоренето се гледа несериозно - нещо, което една майка няма даа си позволи, ако детето кашля дълго време и да чака да мине от самосебе си, вместо да заведе детето на лекар, пък дори само за да му кажат, че на детето нищо му няма.
ЛЛ е лекар и поради това той не само може, но и трябва да забележи маркерите и да насочи родителя към консултация с детски невролог, детски психиатър, офталмолог, УНГ, логопед, психолог и изобщо който специалист е нужен. По същия начин ЛЛ при съмнения за пневмония или нещо друго, праща пациента при пулмолог.
Аутизъм се диагностицира над 3-годишна възраст и то само от екип, в който задължително влиза и детски психиатър. Никой авторитетен специалист няма да тръгне на своя глава да лепва диагнози. Логопедът и псиихологът могат да направят диагностика като ориентир къде и какво да се работи с детето, така да го наречем работна диагноза, но пак може да препоръча консултация със специалисти-лекари.
Скарлет, по-добре "излишна" консултация, отколкото никаква и да се разчита на "а пък на моята кума детето...". Диагностиките затова са сложни, защото децата са различни, а границите на нормата са много широки и се гледа за комплекс от признаци. Едно "само неговорене" може да не е "само неговорене", а и други неща. В крайна сметка всеки родител си преценява, но забелязвам, че на неговоренето се гледа несериозно - нещо, което една майка няма даа си позволи, ако детето кашля дълго време и да чака да мине от самосебе си, вместо да заведе детето на лекар, пък дори само за да му кажат, че на детето нищо му няма.
Аутизъм се диагностицира над 3-годишна възраст и то само от екип
Точната диагностика се прави от специалист, за да се определи за кое състояние става дума и какво би могло да се предприеме. Но на 3 години вече отлично се вижда има ли разстройство на развитието или няма.
При нас има деца с аутизъм и Аспергер, които посещават психолози и имат огромен напредък в общуването само за една година. При този прогрес, който показват, очакванията са дори да могат да ходят на обикновено училище.
И просто ми е мъчно за това приятелско детенце, което не получава никаква помощ, а родителите му някак се успокояват, че съвсем скоро ще проговори, все пак е само на 3... Всъщност вече е на 3.5.
Затова бих посъветвала майките да търсят специалисти при съмнения, а не да се чудят как да се успокоят, че всичко е наред. То ако е наред няма да са се минали с една консултация, но ако не е, могат много да помогнат на детето си.
Верно ли не е диагноза? Виж класификатора МКБ10, щом не ги знаеш - има два аутизма - детски и атипичен, всеки от които включва разновидности, и то са първите две в списъка на ГРР. И диагнозите на ГРР не са безброй, а 9 типа, освен ако в "ГРР-ннеуточнено", не напъхаш думата "безброй". Хората са дали и ориентири с а,б,в. Започва от стр. 438 на класификатора
http://ncphp.government.bg/files/nczi/MKB/mkb_v1_part1.pdf
Точната диагностика се прави от екип специалисти, а дали насред целия букет от ГРР е аутизъм, се поставя диагноза след 3-годишна възраст.
http://ncphp.government.bg/files/nczi/MKB/mkb_v1_part1.pdf
Точната диагностика се прави от екип специалисти, а дали насред целия букет от ГРР е аутизъм, се поставя диагноза след 3-годишна възраст.
allana, чудно ми е къде си работила? Имаш познанията, но някак практическата страна на нещата ти се губи.
Като предучилищен педагог аз нямам нито знанията, нито правомощията да кажа в очите на родител, че в детето му виждам реален проблем в развитието. Дори нямам право да го насоча към колега психолог, логопед, камо ли да го правя в Свети Наум за поставяне на диагноза, ако и сляп и глух да вижда, че детето не е в норма, колкото и широка да е тази норма и колкото и да сме толерантни.
Пред очите ми освободиха колега от реномирано и надълго спрягано и хвалено във форума учебно заведение, а аз писах обяснение, макар да не бях на смяна и да не съм присъствала на разговора, заради това че е имало съвет детето преди постъпване в подготвителен клас да се заведе на логопед и психолог, защото не реагира дори, когато се обръщаш към него с името му.
Като предучилищен педагог аз нямам нито знанията, нито правомощията да кажа в очите на родител, че в детето му виждам реален проблем в развитието. Дори нямам право да го насоча към колега психолог, логопед, камо ли да го правя в Свети Наум за поставяне на диагноза, ако и сляп и глух да вижда, че детето не е в норма, колкото и широка да е тази норма и колкото и да сме толерантни.
Пред очите ми освободиха колега от реномирано и надълго спрягано и хвалено във форума учебно заведение, а аз писах обяснение, макар да не бях на смяна и да не съм присъствала на разговора, заради това че е имало съвет детето преди постъпване в подготвителен клас да се заведе на логопед и психолог, защото не реагира дори, когато се обръщаш към него с името му.
Е, аз като забелязах още първите дни, че две от децата ми са със сериозни проблеми, кой ми дава правото да кажа това на родителите им? Дори и само да го намекна. Директорите, и на частни, и на държавни структури дават забрана за това.
Ти би предпочела, но когато има входирана жалба срещу теб в РИО, в МОН и при директора на учебното заведение от родител, който твърди, че нарушаваш правата на детето му, навлизаш в личното му пространство и накърняваш психичното равновесие на семейството им, се научаваш да мълчиш.
Отделно и от страна на директора, и от РИО позивната е: НЯМАШ ПРАВО.
Отделно и от страна на директора, и от РИО позивната е: НЯМАШ ПРАВО.
В случая това ,че ще се сложи диагноза нищо не променя.Защото универсално хапче няма.
Липсата на диагноза също нищо не променя.Защото с порастването раликата между него и другите деца ще е очевидна и без диагноза.
В случая „оправянето” на проблема се проточва във времето.И на кого ще му е приятно 6г му дете да се учи на словоред и звуци,а другите да пишат букви,защото до 4г е чакал да върже изречение.
И ,какво ще стане ,ако на 2г отиде на логопед.Без нужда.Както се посещава ортопед.Не защото е очивидно кривокрако,а да не би да има нещо и майката да не го види.
Липсата на диагноза също нищо не променя.Защото с порастването раликата между него и другите деца ще е очевидна и без диагноза.
В случая „оправянето” на проблема се проточва във времето.И на кого ще му е приятно 6г му дете да се учи на словоред и звуци,а другите да пишат букви,защото до 4г е чакал да върже изречение.
И ,какво ще стане ,ако на 2г отиде на логопед.Без нужда.Както се посещава ортопед.Не защото е очивидно кривокрако,а да не би да има нещо и майката да не го види.
Лл трябва да си прави прегледите съвество, а не да ги претупва, ама то вече май това е лукс, нали все бързат. Аз разбирам и многократно съм изпитвала страха от това какво ще ми каже лекарят, когато се наложи да водя дете или за мен да се търси допълнителна консултация, че ще струпа сто диагнози, но при децата всяко изпускане на времето е трудно да се навакса после.
В случая това ,че ще се сложи диагноза нищо не променя.Защото универсално хапче няма.
Липсата на диагноза също нищо не променя.Защото с порастването раликата между него и другите деца ще е очевидна и без диагноза.
В случая „оправянето” на проблема се проточва във времето.И на кого ще му е приятно 6г му дете да се учи на словоред и звуци,а другите да пишат букви,защото до 4г е чакал да върже изречение.
И ,какво ще стане ,ако на 2г отиде на логопед.Без нужда.Както се посещава ортопед.Не защото е очивидно кривокрако,а да не би да има нещо и майката да не го види.
Липсата на диагноза също нищо не променя.Защото с порастването раликата между него и другите деца ще е очевидна и без диагноза.
В случая „оправянето” на проблема се проточва във времето.И на кого ще му е приятно 6г му дете да се учи на словоред и звуци,а другите да пишат букви,защото до 4г е чакал да върже изречение.
И ,какво ще стане ,ако на 2г отиде на логопед.Без нужда.Както се посещава ортопед.Не защото е очивидно кривокрако,а да не би да има нещо и майката да не го види.
Не е вярно, че нищо не се променя. Напротив. Променя се и още как. Знаеш ли как се променя дете с ГРР за една година работа с логопед, психолог и целенасочени и одобрени от родителите действия на педагога в ДГ?
Диагнозата е ориентир, тя е код, под който е описан комплекс от симптоми. Просто така са организирани нещата, че това са описания в медицинската номенклатура, в случая МКБ-10. Специалистите са длъжни да работят с този класификатор, защото така се издават всички документи. Същото е като с нормативните документи в счетоводството примерно - счетоводителят знае какво означава и какво се "случва" там.
Касита, надявам се все пак при запитване от родителя за детето, учителят да може да изкаже личното си мнение.
За мен личната лекарка е човекът, който отговаря за физическото здраве на детето ми. Колкото и добър лекар да е, отклоненията в развитието не винаги са лесно различими. Учителя прекарва 8 часа с детето 5 дни в седмицата, а личната лекарка - не повече от 15-20 минути, когато го заведеш и обикновено е болно.
За мен личната лекарка е човекът, който отговаря за физическото здраве на детето ми. Колкото и добър лекар да е, отклоненията в развитието не винаги са лесно различими. Учителя прекарва 8 часа с детето 5 дни в седмицата, а личната лекарка - не повече от 15-20 минути, когато го заведеш и обикновено е болно.
В случая това ,че ще се сложи диагноза нищо не променя.Защото универсално хапче няма.
Липсата на диагноза също нищо не променя.Защото с порастването раликата между него и другите деца ще е очевидна и без диагноза.
В случая „оправянето” на проблема се проточва във времето.И на кого ще му е приятно 6г му дете да се учи на словоред и звуци,а другите да пишат букви,защото до 4г е чакал да върже изречение.
И ,какво ще стане ,ако на 2г отиде на логопед.Без нужда.Както се посещава ортопед.Не защото е очивидно кривокрако,а да не би да има нещо и майката да не го види.
Липсата на диагноза също нищо не променя.Защото с порастването раликата между него и другите деца ще е очевидна и без диагноза.
В случая „оправянето” на проблема се проточва във времето.И на кого ще му е приятно 6г му дете да се учи на словоред и звуци,а другите да пишат букви,защото до 4г е чакал да върже изречение.
И ,какво ще стане ,ако на 2г отиде на логопед.Без нужда.Както се посещава ортопед.Не защото е очивидно кривокрако,а да не би да има нещо и майката да не го види.
Не е вярно, че нищо не се променя. Напротив. Променя се и още как. Знаеш ли как се променя дете с ГРР за една година работа с логопед, психолог и целенасочени и одобрени от родителите действия на педагога в ДГ?
А педиатърът на детето отговаря не само за кашлянето и повръщането, а и за неврологичното и психичното здраве. И никакъв не е проблем вместо да чакаме педагога в детската градина да ни каже, да си заведем детето при педиатъра специално за примерно неговоренето. Виж друг е въпросът, ако той неглижира, но ние може и да досаждаме, така както досаждаме за кашлицата. Защото педиатърът ще види и другите симптоми в развитието на детето.
И никакъв не е проблем вместо да чакаме педагога в детската градина да ни каже, да си заведем детето при педиатъра специално за примерно неговоренето.
йоко, и при моето дете беше така, но това не променя факта че трябва да търсим лекаря за проблема, а не педагога.
ant G , а на мен са ми интересни родители, които не забелязват толкова значим проблем като говора, а в същото време и тук във форума масово се интересуват от вида на пелените на детето, на количката и др. подобни
ant G , а на мен са ми интересни родители, които не забелязват толкова значим проблем като говора, а в същото време и тук във форума масово се интересуват от вида на пелените на детето, на количката и др. подобни
Здравейте,
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Привет!
С радост ще отговоря на въпроса ти. Разбирам любопитството и това, че си "загрижена", но не разбирам защо задаваш въпросът си така сякаш вече детето ми вече има проблем (както и да е)? Първо съм работила не малко години с деца (всякакви) на възраст между 2 и 7 години и имам известни наблюдения още преди да имам свое дете. През това време разбрах, че всяко дете е различно и не бива да бъдат сравнявани и поставяни в рамки - моето дете, твоето дете. Второ образованието ми е биологично и все пак смятам, че съм добре информирана или ако не съм при съмнение мога лесно да се информирам и да си отсея нужната и точна информация по темата. И не на последно място смятам, че познавам детето си много добре и знам в каква среда расте. Не смятам, че възрастта на проговаряне е основен и единствен фактор, който да е индикатор на подобен тип проблем. Аз лично съм проговорила много рано, но пак се налагаше посещение при специалист, защото имах говорен дефект при изговаряне на буквата "р". Познавам хора, който са проговорили на 3-4 годишна възраст (вече са големи хора с деца), те не са посещавали такъв специалист и не очевидно не е и било нужно. Да не говорим, че съм срещала в практиката си деца, които на 7 години още говорят на бебшки и ми се е струвало странно и едва ли не за специалист, но осъзнах, че на тях така им се говори, а те са си съвсем наред. Знам, че детето ми чува много добре, няма проблем с не вербалната комуникация, въпреки, че не прави изречения все пак ми отговаря с да или не и ако желае нещо се опитва да каже какво е, че понякога дори го успява да го каже с една дума, а не само показва, тананика си познати мелодии и редовно говори на неговият си език, разпознава някои животни и може да ги назовава, ЛЛ не смята, че има проблем (питала съм я). Има една камара други фактори, които "пречат" на детето да проговори по-рано, като това, че не посещава ясла, често без да се налага да ми казва аз знам какво иска, няма по-голям брат или сестра и тъй като аз първа родих в кръга си от приятели, за съжаление не познавам много майки с по-големи или поне проговорили деца, с които често да общува (това не значи, че ние не му говорим и не го стимулираме). Всички тези пречещи фактори не са константа и не са валидни за други деца, но това е моето си дете и моето обяснение за ситуацията. Когато се почувства готово и уверено ще го направи и този момент не е далеч. Надявам се да съм отговорила изчерпателно на запитването Smile
Обясни добре ситуацията и не смятам ,че си глупав човек и ,че не знаеш какво правиш.Но попитах,кога би се притеснила.Какво би те притеснило за да потърсиш помощ.На мен тази граница ми е интересна къде е.
От моите близки имам познати с деца с говорни проблеми.За съжаление не са добре нещата.И понеже ги виждам често доста неща понаучих покрай тях.В крайна сметка се оказа,че индикации е имало много,но всяка е била разглеждана самостоятелно или е смятана,като не основателна и лечението е закъсняло.Наваксването е бавно,трудно и не забележимо.Едно от най-отчайващите неща е ,че когато ги караш да повторят думата я повтарят и то с желание,но не могат да я кажат правилно.Изпитват видими затруднения и въпреки усилието ,което полагат не могат да кажат думата.Далеко са от словоред,род,число,богатство от думи,в кратките изречения липсват на,по,че,и,ще...
На 6г са.
Затова попитах кога човек започва да се притеснява.Може всеки да отговори не го приемай ,като лично запитване.
От моите близки имам познати с деца с говорни проблеми.За съжаление не са добре нещата.И понеже ги виждам често доста неща понаучих покрай тях.В крайна сметка се оказа,че индикации е имало много,но всяка е била разглеждана самостоятелно или е смятана,като не основателна и лечението е закъсняло.Наваксването е бавно,трудно и не забележимо.Едно от най-отчайващите неща е ,че когато ги караш да повторят думата я повтарят и то с желание,но не могат да я кажат правилно.Изпитват видими затруднения и въпреки усилието ,което полагат не могат да кажат думата.Далеко са от словоред,род,число,богатство от думи,в кратките изречения липсват на,по,че,и,ще...
На 6г са.
Затова попитах кога човек започва да се притеснява.Може всеки да отговори не го приемай ,като лично запитване.
Затова попитах кога човек започва да се притеснява.Може всеки да отговори не го приемай ,като лично запитване.
Запитването, според мен, е съвсем нормално...Аз не разбрах, защо авторката пререагира толкова...