Кога проговориха децата ви?

да, именно за този друг въпрос говоря. Много е лесно да бъдат обвинявани другите (специалисти, система на здравеопазването, образователна система и т.н.) как не са поели инициативата, не са хванали за ръка родителя и не са го повели по пътеката и на тепсия да му поднасят, все едно не е възрастен човек, а малко дете. Дори и в развитите държави със силна социална политика, и там родителят трябва да преодолее доста препятствия и много често дори да имат възможност да си платят, не могат да го направят, защото системата е така организирана, че не може да се заобиколи   и да се прави терапия извън пътеката, и затова щат-нещат чакат, а времето си минава. 

Ми да, аз плащам по 25 лв на логопед, три пъти в седмицата. 20 лв за психолог на час, сметнете си колко прави на месец. Другите неща да изброявам ли? Не знам хората  какви заплати вземат, но аз не мисля, че всеки може да си го позволи. Давам ги доброволно тия пари, защото съм решила кое ми е важно, но има хора, които не могат и да си го помислят. Това по темата с парите.
Колкото до обвиненията към специалистите - както казах, поставиха диагноза и не ни казаха къде на частно да си даваме парите, за да ни помогнат. Другият пък психиатър предложи да давам лекарство, което 
се дава само, ако пациента се наблюдава в болница по време на приема. Родители сме обикновени хора без
нужното образование да знаем какво да правим, нужно е да има кой да ни насочва. Като ти се развали пералнята, викаш специалист да ти я ремонтира, не си я поправяш сам. За отношението в образователната система ще говоря друг път, че много лоша ще стана

Ако ти бяха казали къде да отидеш на частно, тогава вероятно щеше да се оплачеш, че те източват, че лобират за определени специалисти и те изнудват да ходиш точно там. Не е етично да ти кажат "отиди при Х и давай по 25 лева на час". Могат да те насочат към държавните и общински структури и здравната система, доколкото тя има клинични пътеки, свързани с неврологични и др. дефицити.  Терарията е пак лечение, не е детски клуб, нито забавление, и за нея важи същото, каквото е и за всеки проблем със здравето. Аз не зная някъде някой да води родителя за ръка и да му казва да отиде тук, да отиде там и той да няма грижи, нека кажат и родители в чужбините по-точно, но доколкото съм запозната, и там не е като да не се бориш, включително като обикновен човек да започне безкрайното интересуване и пробване на какво ли не. Точно за това говорех - не е кола да я закараш на сервиз и да ти я фикснат специалисти.

Ура, за здравната система в България, дето никой лекар не ти препоръчва частния си кабинет.
Ура, за образователната система, дето изолира или директно изключва деца с увреждания, защото предполага, че може да навредят на другите. Без изобщо да има индикации, че въпросните деца са агресивни или пречат на някого с нещо.
Отклоняваме се от темата, за което се извинявам. Оставям хората, които могат да помогнат с нещо на питащите за проговарянето, да се включват.

няма нужда да се държиш така с ура-тата, за да дискредитираш това, което съм написала. Всеки носи отговорност за себе си, а ако лекар ти препоръчва частния си кабинет, то се жалвай от него където е нужно. А и явно ти не си прочела какво съм написала, затова ще го повторя - ако лекарят, който е правил диагностиката ти беше казал да отидеш в центъра Х или при сцециалист У, обаче трябва да си плащаш, тогава щеше да сметнеш, че те изнудват и има лобиране за съответните други специалисти (което е доста по-различно от онова, което ти пишеш за частния кабинет на лекаря). Разбирам, че ти е криво, но относно агресията се обърнИ към конкретните хора, които изолират детето ти. Няма нужда на мен да ми скачаш.

Отклоняване от темата няма, защото една потребителка написа, че тук сме били много назад в превенция, диагностика и лечение. Ако под "напред" се разбира "някой ми казва, че детето ми има проблем, хваща ме за ръчичка и ме води, и ми дава всичко, без аз да си мръдна пръста4, то това никъде го няма.

Синът ми е на 2 годинки и не говори, казва само мама, баба, тати... .Само сочи с пръст и вика ъъъъъ (като иска нещо), знае всички предмети как се казват, но не ги назовава( като поискам да ми донесе нещо ,го носи).Питам постоянно педиатъра му дали да го водя някъде, но все ми казва , че щом разбира всичко и изговаря звуците - никъде да не го водя -всичко му е наред 

В София може да има безброй центрове, кабинети и по градините да ходят логопеди, kно не на всекъде е така. Още когато сина ми беше на 8 м. го заведох на логопед заради липса на лепетна реч. В града ни обиколихме ко де има центрове и логопеди. За алтернативни терапии няма да споменавам. С низане на макарони редене на кубчета ре се получават нещата. Има биохимичен подход, ММС, ХБОТ, БКБГ диета и още и още, за които като спомена и ме гледат с неразбране.

Нашия разбойник започна преди да навърши годинка да казва отделни думи, сега е на 1 г и 8 м и казва цели изречения... та кола на петето, баби чичи няма, та вода на петето, тати мами тука, бейби тв няма, те коли имат гуми и т.н.

Йоко, на логопеда не му е работа да се занимава с неща, които са от компетентността на лекарите. Най-малкото е неетично, а на всичко отгоре е и незаконно. Нямаш никакво право, от никоя гледна точка, да изискваш от специалист да наруши границите. Ако искаш терапия като част от упоменатите, отиваш при лекари, а не при логопеди. Ако ти решиш, на своя глава можеш да прави каквото си щеш, детето си е твое, но нямаш право да изискваш от никого да си слага главата в торбата заради това, че ти си решила, че има терапии, които искаш той да ти назначи (и съответнода носи отговоорността), макар да не му е в професионалните изисквания и правомощия. Ако стане беля после кой ще е виновен? Нали ти ще си първата, която ще скочи и ще каже, че си обикновен човек и не разбираш, а логопедът те е накарал, а ти си му се доверила! Щом искаш биохимичен, вземаш си нааправление от ЛЛ и отиваш при лекар, който ще ти каже дали е показно или противопоказно за детето ти. Така че по-полека с обвинанията за алтернативните терапии и изостаналостта! Всеки специалист си знае професионалнаата област и докъде му се простират правомощията. Тъй както психолог няма право да препоръчва лекарства, така и логопедът няма право да изземва фукциите на лекаря и да препоръчва дори хранителни добавки, защото хранителнитедобавки също са лекарства, няма право да препоръчва нито барокамери, нито нищо, ако ще Земята да се врътне наобратно! Ако родителят е решил, да прави каквито иска алтернативни терапии, но на своя отговорност или да се обърне към съответните лекари за преценка. Ако има логопеди, които препоръчват и предписват, то те го правят на своя отговорност, защото те не са с висше медицинско образование, т.е. не са лекари. По простонародному казано - всяка жаба да си знае гьола1

Моето сега ще го записвам при логопеда в градината, че едни изречения реди... Иначе какви ли не думи знае, ама като започне да обяснява и умирам от смях.

Би ли дала някои примери, моля те, че искам да си сверя часовника. Мерси.

Словореда му е сбъркан на изреченията, казва постоянно "кигето", "гъгаличкане", "писписание", вместо вземи казва "дай", малко сдъвква буквите като говори, не се чуват ясно. На фона на приятелите му той сякаш говори на бебешки. Малко работа с логопед ще му се отрази добре.
Но той е почти на 4, а твоето като гледам няма 3.

Здравейте,

Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.

Nayilia    моята е на 2г и 1м също казва отделни думи, изреченията са от сорта на "Дий кон" "Дай къпа" и "Гоям дите" май до тези се свеждат, думи знае много, но не ги свързва  водих я при педиатърката, оставих й я да я "пази" и наблюдава за около 30мин /аз си имах работа, навремето работех при нея/, за да ми каже какво мисли за говора, лекарката каза, че това е абсолютно нормално за дете на нейната възраст, което не ходи на ясла. Но тук бях останала с впечатлението, че е задължително вече да е минала през психиатър и логопед. Мисля, че често излишно се стресират родителите. Очаквам много противници на това мнение, не ме притеснявате, всеки има право на мнение.

Проговарянето е едната част, другата, във възрастта до към 3-3,5 години по-важната, е разбирането на речта, интересът на детето към другите деца, към възрастните, към всичко и всички, към предметите, към играта, очния контакт. Това че на две години и половина казва само "мама", "тата", "па-па", е малкият дявол, дори дявол не е, но да няма реакция при обръщане към детето с името му и на това да му се казва "Малко ми е детето, ще проговори. На съседката сина й .....".