Но тук бях останала с впечатлението, че е задължително вече да е минала през психиатър и логопед.
Има деца, които всички тези неща не ги правят и е хубаво нещата да се наблюдават, за да могат да се вземат мерки навреме.
- Публикувана: 23 юли 2015, 23:21 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2015, 22:48 ч.
Кога проговориха децата ви?
Не е нужно да си иронична. При децата комуникацията се осъществява по много начини. Има деца, които от много малки бърборят и дори да не разбираш какво, виждаш, че комуникират. Дори с удоволствие се включват в различни игри, закачат се, има ясно изразена интеракция.
Има деца, които всички тези неща не ги правят и е хубаво нещата да се наблюдават, за да могат да се вземат мерки навреме.
Не става въпрос "да си мерим децата", а в това, че когато едно дете е под обичайното ниво за възрастта на повечето си връстници, то както възрастните, така и другите деца не могат да го разбират и страда комуникацията. От комуникацията детето започва да усеща нещата и започват поведенчески проблеми - може да се затвори, а може ии да стане по-агресивно, по-нервно и т.н. Едва ли има родител, който да иска това за детето си. Признавам, че за мен първите специалисти, които са длъжни да са не само информирани, но и да имат много знания по въпроса, са педиатрите или ЛЛ на детето, защото майките първо тях питат, а и те са хората, които трябва първи да забележат, ако има нещо. Не е редно педиатър да се държи като комшийката и да подхвърля реприки "а на братовчедка и детето..." Таблиците са ориентировъчни, и макар сега да са постаряли, ги има на гърба на всеки медицински картон и е добре майката от време на време да хвърля по едно око какво влиза в общото развитие за конкретния период. Според мен на майките трябва да се вярва повече, рядко има майка-хипохондричка, и щом майката забелязва нещо, то е много вероятно наблюдението й да е точно.
Здравейте,
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Моето хлапе скоро ще направи 2 години, а все още не говори. Казва понякога единични думи и толкова, за изречения и дума да не става. Това не ме притеснява, защото със сигурност чува добре и ако иска може да говори, но вече е въпрос на желание от негова страна. Интересно ми е, че се обсъждат специалисти и се насажда едва ли не вина у родителите, че видиш ли не се интересуват от развитието на децата си. До тук добре, но има много фактори, които да окажат влияние, без това да е израз на патология. Това дали ходи на ясла или градина, това дали има по-голям брат или сестра, дали предпочита да си играе самостоятелно или винаги иска да има с него възрастен или по-голямо дете, което вече говори, самия характер на детето и още не малко причини. Съгласна съм, че е важно мнението на специалиста, но при мен лично така преди години посещението на логопед повече ми навреди, отколкото да ми помогне и след като майка ми отказа да ме води вече, беше заклеймена като безкрайно безотговорна и лоша, а точно година след това говорният ми проблем изчезна и то благодарение на търпението и волята на моята майка. Така, че не винаги това е решението. (Не заклеймявам всички, защото познавам прекрасни и отговорни такива, но за съжаление са малко!). Децата не са таблици и графики, който да гонят, а са различни и нормата за едно не значи, че е норма за друго. Не ми допада да си "мерим децата", това не е състезание и те не са идеални. Да си майка също не значи, че си свръхчовек, който е информиран на всякакви теми и е незавършил лекар, психолог, логопед и какво ли още не. Вместо да се хвърля топката от едното поле в другото, за сметка на децата е редно да се работи в екип - специалисти + родители. И за да не остана грешно разбрана - не нападам никого и не подценявам компетентността на специалистите, просто изказвам личното си мнение и не ангажирам никого с него.
Аз не съм сигурна, че майките винаги усещат нещата точно както са. Понякога правят точно обратното, затварят си очите.
Имам приятелка, чието дете според мен е с аутизъм. Подозирах това още като беше на 2, сега е на 3 и съм още по-убедена. През последните години съм работила ежедневно с деца с аутизъм и тъй като е трябвало нпрекъснато да търся начин за успешна комуникация, имам много подробни наблюдения за спецификите на тяхното поведение.
Това дете е много класически случай - не комуникира изобщо, не прави очен контакт, не се обръща, когато го повикат, не взаимодейства, подрежда предмети в редица, повтаря стотици пъти едно и също действие или поредица от действия, но най-вече не говори.
Майката смята, че няма проблем, защото е само на 3г, а и все пак казва няколко думи, макар и да не се получават под формата на разговор.
Странното е, че детето посещаваше ясла и там никой не е забелязал нищо нередно. Надявам се сега като е на градина да му обърнат по-голямо внимание.
Имам приятелка, чието дете според мен е с аутизъм. Подозирах това още като беше на 2, сега е на 3 и съм още по-убедена. През последните години съм работила ежедневно с деца с аутизъм и тъй като е трябвало нпрекъснато да търся начин за успешна комуникация, имам много подробни наблюдения за спецификите на тяхното поведение.
Това дете е много класически случай - не комуникира изобщо, не прави очен контакт, не се обръща, когато го повикат, не взаимодейства, подрежда предмети в редица, повтаря стотици пъти едно и също действие или поредица от действия, но най-вече не говори.
Майката смята, че няма проблем, защото е само на 3г, а и все пак казва няколко думи, макар и да не се получават под формата на разговор.
Странното е, че детето посещаваше ясла и там никой не е забелязал нищо нередно. Надявам се сега като е на градина да му обърнат по-голямо внимание.
То излиза,че е подсъдно да оставиш 10г дете да играе само на вън,а когато родителя се оказва нехан към здравето на детето е в рамките на нормалното.
Очаква се , ЛЛ и учителя да са по-компетентни по ред причини от родителя по тези деликатни и по-трудни за разпознаване проблеми.
Ако Касита имаше право да изкаже съмнения и да изиска документ от специалист и специалиста потвърди опасенията на какво основание вече родителите ще оставят детето без нужното лечение.
Известно е ,че точно говора и общи изоставания имат благоприятно развитие само ,ако се започне на време.Не е рана,не е настинка,че след 5 дни всичко да е о.к. и да сме забравили ,че е болно.
Очаква се , ЛЛ и учителя да са по-компетентни по ред причини от родителя по тези деликатни и по-трудни за разпознаване проблеми.
Ако Касита имаше право да изкаже съмнения и да изиска документ от специалист и специалиста потвърди опасенията на какво основание вече родителите ще оставят детето без нужното лечение.
Известно е ,че точно говора и общи изоставания имат благоприятно развитие само ,ако се започне на време.Не е рана,не е настинка,че след 5 дни всичко да е о.к. и да сме забравили ,че е болно.
кой ми дава правото да кажа това на родителите им? Дори и само да го намекна. Директорите, и на частни, и на държавни структури дават забрана за това.
Това е много странно. Ако детето има нужда от работа примерно с логопед, учителят няма право да каже това на родителите?! И поради каква причина? Да се изпусне най-благоприятното време за разрешаване на проблема и той да бъде открит чак когато вече е доста късно? Яко!
Но тук бях останала с впечатлението, че е задължително вече да е минала през психиатър и логопед.
Е, аз като забелязах още първите дни, че две от децата ми са със сериозни проблеми, кой ми дава правото да кажа това на родителите им? Дори и само да го намекна. Директорите, и на частни, и на държавни структури дават забрана за това.
учителят няма право да поставя диагнози. Изобщо, никой, който не е квалифициран по диагностика на комуникативни нарушения, няма право да дава диагнози. Учителите нямат право да казват на родителя, че нещо не е наред с детето, защото не му е в правомощията. В най-добрия случай може да посочи къде какви трудности изпитва детето, за това дали да препоръчат консултация със специалист не съм сигурна, това началсството го казва.
ЛЛ е лекар и поради това той не само може, но и трябва да забележи маркерите и да насочи родителя към консултация с детски невролог, детски психиатър, офталмолог, УНГ, логопед, психолог и изобщо който специалист е нужен. По същия начин ЛЛ при съмнения за пневмония или нещо друго, праща пациента при пулмолог.
Аутизъм се диагностицира над 3-годишна възраст и то само от екип, в който задължително влиза и детски психиатър. Никой авторитетен специалист няма да тръгне на своя глава да лепва диагнози. Логопедът и псиихологът могат да направят диагностика като ориентир къде и какво да се работи с детето, така да го наречем работна диагноза, но пак може да препоръча консултация със специалисти-лекари.
Скарлет, по-добре "излишна" консултация, отколкото никаква и да се разчита на "а пък на моята кума детето...". Диагностиките затова са сложни, защото децата са различни, а границите на нормата са много широки и се гледа за комплекс от признаци. Едно "само неговорене" може да не е "само неговорене", а и други неща. В крайна сметка всеки родител си преценява, но забелязвам, че на неговоренето се гледа несериозно - нещо, което една майка няма даа си позволи, ако детето кашля дълго време и да чака да мине от самосебе си, вместо да заведе детето на лекар, пък дори само за да му кажат, че на детето нищо му няма.
ЛЛ е лекар и поради това той не само може, но и трябва да забележи маркерите и да насочи родителя към консултация с детски невролог, детски психиатър, офталмолог, УНГ, логопед, психолог и изобщо който специалист е нужен. По същия начин ЛЛ при съмнения за пневмония или нещо друго, праща пациента при пулмолог.
Аутизъм се диагностицира над 3-годишна възраст и то само от екип, в който задължително влиза и детски психиатър. Никой авторитетен специалист няма да тръгне на своя глава да лепва диагнози. Логопедът и псиихологът могат да направят диагностика като ориентир къде и какво да се работи с детето, така да го наречем работна диагноза, но пак може да препоръча консултация със специалисти-лекари.
Скарлет, по-добре "излишна" консултация, отколкото никаква и да се разчита на "а пък на моята кума детето...". Диагностиките затова са сложни, защото децата са различни, а границите на нормата са много широки и се гледа за комплекс от признаци. Едно "само неговорене" може да не е "само неговорене", а и други неща. В крайна сметка всеки родител си преценява, но забелязвам, че на неговоренето се гледа несериозно - нещо, което една майка няма даа си позволи, ако детето кашля дълго време и да чака да мине от самосебе си, вместо да заведе детето на лекар, пък дори само за да му кажат, че на детето нищо му няма.
Аутизъм се диагностицира над 3-годишна възраст и то само от екип
Точната диагностика се прави от специалист, за да се определи за кое състояние става дума и какво би могло да се предприеме. Но на 3 години вече отлично се вижда има ли разстройство на развитието или няма.
При нас има деца с аутизъм и Аспергер, които посещават психолози и имат огромен напредък в общуването само за една година. При този прогрес, който показват, очакванията са дори да могат да ходят на обикновено училище.
И просто ми е мъчно за това приятелско детенце, което не получава никаква помощ, а родителите му някак се успокояват, че съвсем скоро ще проговори, все пак е само на 3... Всъщност вече е на 3.5.
Затова бих посъветвала майките да търсят специалисти при съмнения, а не да се чудят как да се успокоят, че всичко е наред. То ако е наред няма да са се минали с една консултация, но ако не е, могат много да помогнат на детето си.
Верно ли не е диагноза? Виж класификатора МКБ10, щом не ги знаеш - има два аутизма - детски и атипичен, всеки от които включва разновидности, и то са първите две в списъка на ГРР. И диагнозите на ГРР не са безброй, а 9 типа, освен ако в "ГРР-ннеуточнено", не напъхаш думата "безброй". Хората са дали и ориентири с а,б,в. Започва от стр. 438 на класификатора
http://ncphp.government.bg/files/nczi/MKB/mkb_v1_part1.pdf
Точната диагностика се прави от екип специалисти, а дали насред целия букет от ГРР е аутизъм, се поставя диагноза след 3-годишна възраст.
http://ncphp.government.bg/files/nczi/MKB/mkb_v1_part1.pdf
Точната диагностика се прави от екип специалисти, а дали насред целия букет от ГРР е аутизъм, се поставя диагноза след 3-годишна възраст.
allana, чудно ми е къде си работила? Имаш познанията, но някак практическата страна на нещата ти се губи.
Като предучилищен педагог аз нямам нито знанията, нито правомощията да кажа в очите на родител, че в детето му виждам реален проблем в развитието. Дори нямам право да го насоча към колега психолог, логопед, камо ли да го правя в Свети Наум за поставяне на диагноза, ако и сляп и глух да вижда, че детето не е в норма, колкото и широка да е тази норма и колкото и да сме толерантни.
Пред очите ми освободиха колега от реномирано и надълго спрягано и хвалено във форума учебно заведение, а аз писах обяснение, макар да не бях на смяна и да не съм присъствала на разговора, заради това че е имало съвет детето преди постъпване в подготвителен клас да се заведе на логопед и психолог, защото не реагира дори, когато се обръщаш към него с името му.
Като предучилищен педагог аз нямам нито знанията, нито правомощията да кажа в очите на родител, че в детето му виждам реален проблем в развитието. Дори нямам право да го насоча към колега психолог, логопед, камо ли да го правя в Свети Наум за поставяне на диагноза, ако и сляп и глух да вижда, че детето не е в норма, колкото и широка да е тази норма и колкото и да сме толерантни.
Пред очите ми освободиха колега от реномирано и надълго спрягано и хвалено във форума учебно заведение, а аз писах обяснение, макар да не бях на смяна и да не съм присъствала на разговора, заради това че е имало съвет детето преди постъпване в подготвителен клас да се заведе на логопед и психолог, защото не реагира дори, когато се обръщаш към него с името му.
Е, аз като забелязах още първите дни, че две от децата ми са със сериозни проблеми, кой ми дава правото да кажа това на родителите им? Дори и само да го намекна. Директорите, и на частни, и на държавни структури дават забрана за това.