И аз искам второ дете, та дори и трето. И да са с малка разлика. Малко ме притеснява дали ще се справя психически, понеже гледаме малкия сами, без помощ от баби. Хората казват, че ще се ошашкам още известно време, но като поотраснат ще ми е лесно. Та се чудя. Малкия е на 10 месеца, може би догодина или по-следващата пак ще опитаме. Спира ме също и страха от операцията, понеже бях секцио първия път заради проблеми с очите и втория път предполагам пак ще е така, а вече като знам какво е било и не искам пак.
- Публикувана: 31 юли 2015, 09:14 ч.
- Последно мнение: 15 март 2018, 06:07 ч.
Второ дете в семейството ?
При нас инициаторът беше голямото дете. Все говореше как иска брат или сестра, че да има с кой да си играе. А ние бяхме сигурни, че не искаме второ. Но лека полека започна да ми се иска голямото да не остава само. Аз имам брат и сестра и винаги при нужда си помагаме и споделяме. Знам колко е хубаво да имаш братя и сестри и не исках да му отнемам това, което аз имах. Затова се навих първо аз, а след това и мъжа ми. Прекрасно е, но много трудно.
Не бяхме решили...но се случи.Родих второто си дете на 40 гд-сега е на 9 месеца.Трудно ми е-гледаме си сами децата.Често съм изнервена,най-вече от факта,че не мога да намеря време за елементарни неща-да остана по-дълго време под душа,да не ставам всяка сутрин в 6 ч,или по 5 пъти на вечер,да мога да отида на фризьор-без да се налага да правя сложни изчисления-кога каката ще е на градина,а мъжът ми ще си е вкъщи -дали ще имат свободен час и ще приключа ли до 17-за да мога да прибера детето от градина и т.н-и така за всяко нещо... 
Но е факт и че вече не мога да си представя живота без това малко човече и усмивката му,а като ги видя как се гушкат и смеят двете ми деца-и ми стоплят сърцето.
Но е факт и че вече не мога да си представя живота без това малко човече и усмивката му,а като ги видя как се гушкат и смеят двете ми деца-и ми стоплят сърцето. 
Темата е страхотна и ми е много полезна и обнадеждаваща 
Аз съм на 32г ,ще гледаме да я свършим тази задача до към 35 най-късно,защото после ми се струва,че няма да мога да издържа психически
Финансовата страна на въпроса също много ме притеснява,аз се върнах на работа ,когато бебето навърши 1г с огромна вина в душата и ми беше много болно,но нямаше начин,изплащаме ипотека с вноска 410 лв на месец и не можех да си позволя да остана да си го гледам
За сега да чукна на дърво се справяме много добре,но като си помисля,че децата ми ще искат нещо,а аз няма да имам възможност да им го купя и направо лошичко ми става ....искам да са задоволени,да имат самочуствие,да сме спокойни..,но пък в крайна сметка най-важното е човек да е жив и здрав,другото са подробности
Шапка свалям на маминките с повече от едно дете
Аз съм на 32г ,ще гледаме да я свършим тази задача до към 35 най-късно,защото после ми се струва,че няма да мога да издържа психически
Финансовата страна на въпроса също много ме притеснява,аз се върнах на работа ,когато бебето навърши 1г с огромна вина в душата и ми беше много болно,но нямаше начин,изплащаме ипотека с вноска 410 лв на месец и не можех да си позволя да остана да си го гледам
За сега да чукна на дърво се справяме много добре,но като си помисля,че децата ми ще искат нещо,а аз няма да имам възможност да им го купя и направо лошичко ми става ....искам да са задоволени,да имат самочуствие,да сме спокойни..,но пък в крайна сметка най-важното е човек да е жив и здрав,другото са подробности
Шапка свалям на маминките с повече от едно дете
В един момент осъзнахме, че първото дете ще остане съвсем само, понеже няма и първи братовчеди или други по-близки роднини. Бебето "стана" от първи опит, докато баткото го "правихме" 7 месеца 
Преди да родя първото си дете , исках да имам две деца . Ноо когато родих , беше много трудно , детето много ревливо , капризно , помощ от никъде . Тогава си казах , че повече няма да раждам. Таткото искаше две деца с малка разлика , но никога не ме е натискал , защото виждаше колко ми е трудно , а той работи много и не успява да ми помага пълноценно. Когато сина ми стана на около 5-6г. започна постоянно да подпитва,защо няма брат или сестра , а аз наближавах 35 г и усетих , че скоро дори и да искам няма да мога . Та така изведнъж реших , че е хубаво да пробваме , но не стана толкова лесно , последваха два спонтанни аборта , които обаче мен ме амбицираха повече от колкото да ме откажат .До дни очаквам второ си детенце ( живот и здраве 
) и вече се плаша как ще се справям , но смятам че с добра организация и здрави нерви ще успеем .Като цяло смятам , че е трудно първите 3 години , после нещата се нареждат, а и баткото е голям и доста самостоятелен и не изисква толкова физическа грижа, колкото преди.Дългосрочно дали децата ще се разбират или близки - предстои да видим ..
) и вече се плаша как ще се справям , но смятам че с добра организация и здрави нерви ще успеем .Като цяло смятам , че е трудно първите 3 години , после нещата се нареждат, а и баткото е голям и доста самостоятелен и не изисква толкова физическа грижа, колкото преди.Дългосрочно дали децата ще се разбират или близки - предстои да видим .. 
При нас предварителната нагласа беше за 3 деца, но започнахме късно /бях на 29/, не искахме породени, улисахме се в работа и така, докато усетих, че гледайки си рахата, изтърваваме времето и за трето, та поне с второто сколасахме. Инициаторът май бях по-скоро аз, въпреки че благоверният не се е дърпал. 
Децата ни са с разлика от 9г., голямата почти се беше отказала да се надява на брат или сестра. Разбират се добре, драпат се умерено, въпреки че малкото е дразнител, но пък умее да вади душата с памук. Каката пък е неизчерпаем източник на вдъхновение и лафове. Не мога да кажа обаче, че сме се водили от нейния интерес, просто моделът с едно дете вътрешно не ни е присъщ. Възпитаваме ги да се поддържат, но дали винаги ще е така зависи основно от тях. Двете са много различни, дори чисто възрастово, така че принципът "каквото за едната - това и за другата" не е много приложим.
По-спокойно минаваме детските етапи на малката, отпуснали сме и примката на каката, доскоро единствено дете и в двете фамилии, съответно обираща всички ползи и негативи от това.
С второто ми е много по-лесно психически, въпреки че имам значително по-малко помощ отстрани и повече грижи покрай други членове на семейството. Динамиката ни се промени коренно - преди аз работех по-дълго и отсъствах по-често от нас, сега мъжът ми е на 3 работи, а аз смених изцяло попрището и съм по-уседнала, но това не ни притеснява.
По стечение на обстоятелствата, имам племенник почти на възрастта на малката, разбират се чудесно с моите, това много ни сближи със сестра ми, така че къщата ни винаги е пълна и екшънът е на макс.
За трето време вече нямам, но се надявам, живот и здраве, децата да не се мотат като мен и да проимаме внуци в една все още енергична възраст.
Децата ни са с разлика от 9г., голямата почти се беше отказала да се надява на брат или сестра. Разбират се добре, драпат се умерено, въпреки че малкото е дразнител, но пък умее да вади душата с памук. Каката пък е неизчерпаем източник на вдъхновение и лафове. Не мога да кажа обаче, че сме се водили от нейния интерес, просто моделът с едно дете вътрешно не ни е присъщ. Възпитаваме ги да се поддържат, но дали винаги ще е така зависи основно от тях. Двете са много различни, дори чисто възрастово, така че принципът "каквото за едната - това и за другата" не е много приложим.
По-спокойно минаваме детските етапи на малката, отпуснали сме и примката на каката, доскоро единствено дете и в двете фамилии, съответно обираща всички ползи и негативи от това.
С второто ми е много по-лесно психически, въпреки че имам значително по-малко помощ отстрани и повече грижи покрай други членове на семейството. Динамиката ни се промени коренно - преди аз работех по-дълго и отсъствах по-често от нас, сега мъжът ми е на 3 работи, а аз смених изцяло попрището и съм по-уседнала, но това не ни притеснява.
По стечение на обстоятелствата, имам племенник почти на възрастта на малката, разбират се чудесно с моите, това много ни сближи със сестра ми, така че къщата ни винаги е пълна и екшънът е на макс.
За трето време вече нямам, но се надявам, живот и здраве, децата да не се мотат като мен и да проимаме внуци в една все още енергична възраст.
При нас инициаторът беше ММ. Аз също след първото раждане бях категорична, че повече няма да се подлагам на това. На петата година се навих. Трудно е, каката ревнува много. Тя никога не е казвала, че иска брат или сестра. Но много обичам малкия бонбон. 
Днес ще правим кръщене. Ще е лудница. ММ има двама братя и се събираме много народ.
И аз не исках породени, но сега си мисля, че май това е по-добрия вариант. Поне порастват наведнъж.
Днес ще правим кръщене. Ще е лудница. ММ има двама братя и се събираме много народ. И аз не исках породени, но сега си мисля, че май това е по-добрия вариант. Поне порастват наведнъж.
Аз бях инициатора.
2 години разлика,2 момчета.
5 години слято майчинство-най-хубавия период в живота ми.
Не съм усетила някакви свръх трудности,освен,когато са болни,разбира се.
В момента,в който започнах отново работа,ежедневието взе да се върти откачено бързо.Растат бързо,а някак вътрешно не искам.
Разбират се много,във всяка щуротия са заедно,допълват се като характери,защото единия е свит много,другия точно обратно.Бият се умерено.Хубаво е с две деца,различно е и по-пълно.
2 години разлика,2 момчета.
5 години слято майчинство-най-хубавия период в живота ми.
Не съм усетила някакви свръх трудности,освен,когато са болни,разбира се.
В момента,в който започнах отново работа,ежедневието взе да се върти откачено бързо.Растат бързо,а някак вътрешно не искам.
Разбират се много,във всяка щуротия са заедно,допълват се като характери,защото единия е свит много,другия точно обратно.Бият се умерено.Хубаво е с две деца,различно е и по-пълно.
Здравейте,
red_violet Честито!
Аз имам момиченце на 1 год и 5м и съм бременна с 2рото в 5тия... Първото ми раждане мина много лесно и родих за 20 мин без никакви болки, а и попринцип сме го обсъдили с ММ че искам да имаме 3 деца (той иска по скоро 2, ама няма кой да го пита), но с поне 5-6 години разлика между 1вите и вече 3тото когато дойде.. До 3тия упорито настоявах да го махнем, но живеем в Германия и тук са много против абортите, не става така както в България, трябваше да ходя при спецялисти да одобрят, след това при психолози и чак накрая да запиша час в болницата и оттам ако одобрят... Стана дълга и широка цял месец глупости и то вече време не остана, пък и карах цветна та докато разберем бях във 2рия..
Сега незнам със смесени чувства съм, но пък каката е много щастлива, още едва говори но вече казва ''Аз съм кака'' и постоянно идва да ми гушка и целува корема. Реших че е по добре веднага да и обясним, че има бебе на мама в корема и трябва да внимава, понеже на моя приятелка 2годишното дете се уплаши когато корема и порасна и хич не искаше бебето като се роди.
red_violet Честито!
Аз имам момиченце на 1 год и 5м и съм бременна с 2рото в 5тия... Първото ми раждане мина много лесно и родих за 20 мин без никакви болки, а и попринцип сме го обсъдили с ММ че искам да имаме 3 деца (той иска по скоро 2, ама няма кой да го пита), но с поне 5-6 години разлика между 1вите и вече 3тото когато дойде.. До 3тия упорито настоявах да го махнем, но живеем в Германия и тук са много против абортите, не става така както в България, трябваше да ходя при спецялисти да одобрят, след това при психолози и чак накрая да запиша час в болницата и оттам ако одобрят... Стана дълга и широка цял месец глупости и то вече време не остана, пък и карах цветна та докато разберем бях във 2рия..
Сега незнам със смесени чувства съм, но пък каката е много щастлива, още едва говори но вече казва ''Аз съм кака'' и постоянно идва да ми гушка и целува корема. Реших че е по добре веднага да и обясним, че има бебе на мама в корема и трябва да внимава, понеже на моя приятелка 2годишното дете се уплаши когато корема и порасна и хич не искаше бебето като се роди.
Не е имало 'инициатор' по въпроса. По принцип с ММ отначало сме на една вълна, че е хубаво човек да има повече от едно дете. Аз по детински исках 6. Той 2-3.
Разбира се, още с първото разбираш, че да имаш дете означава да превъзмогнеш егоизма си. А това е доста трудно.
Отне 6-7 години, докато се решим за второ и не стана веднага. Разликата им е 8.
Как се решихме ли, ами както и за първото - уж все не беше моментът и отлагахме, отлагахме. С времето обаче осъзнаваш, че точният момент никога не идва, а в живота ти не се случва нищо съществено и ценно. Е, може би живееш в малко по-хубав дом, караш по-скъпа кола, имаш по-добра работа, хобитата и забавленията ти са по-лъскави и си купуваш маркови дрешки, но това не ти носи Истинска радост. Не осмисля живота ти.
А това, което осмисля събуждането ти сутрин (и нощем дори
) е онази напълно безкористна и чиста детска усмивка, с която детенцето ти те гледа. А и двамата с ММ имаме, аз брат, той сестра, и много си ги обичаме. Имаме и доста роднини, аз съм израснала сред братовчеди и шумни семейни празници, тип италианска фамилия. 
Ами много ме зареждат. Хем е шумно и изморително, хем се чувствам Жива.
Не е лесно с двете деца. Голямото определено "страда" от по-малко внимание, няма как. А и бебешкият период може да е ужасно досаден, омръзващ и тежък. Но с всеки месец става все по-лесно и времето работи в твоя полза. След години съм сигурна, че ще се чудя защо все пак нямаме повече деца.
Понякога с ММ обсъждаме дали и да не осиновим едничко в не съвсем бебешка възраст... Хем да си имаме три, хем да помогнем на детенце в нужда, хем да прескочим най-трудната възраст. Засега обаче не сме го обсъждали наистина сериозно. Това е изключително важно и отговорно решение и не може да се вземе с лека ръка. Струва ми се даже по-отговорно, отколкото да си родиш свое...
Той 2-3.Разбира се, още с първото разбираш, че да имаш дете означава да превъзмогнеш егоизма си. А това е доста трудно.
Отне 6-7 години, докато се решим за второ и не стана веднага. Разликата им е 8.
Как се решихме ли, ами както и за първото - уж все не беше моментът и отлагахме, отлагахме. С времето обаче осъзнаваш, че точният момент никога не идва, а в живота ти не се случва нищо съществено и ценно. Е, може би живееш в малко по-хубав дом, караш по-скъпа кола, имаш по-добра работа, хобитата и забавленията ти са по-лъскави и си купуваш маркови дрешки, но това не ти носи Истинска радост. Не осмисля живота ти.
А това, което осмисля събуждането ти сутрин (и нощем дори
) е онази напълно безкористна и чиста детска усмивка, с която детенцето ти те гледа. А и двамата с ММ имаме, аз брат, той сестра, и много си ги обичаме. Имаме и доста роднини, аз съм израснала сред братовчеди и шумни семейни празници, тип италианска фамилия. Ами много ме зареждат. Хем е шумно и изморително, хем се чувствам Жива.Не е лесно с двете деца. Голямото определено "страда" от по-малко внимание, няма как. А и бебешкият период може да е ужасно досаден, омръзващ и тежък. Но с всеки месец става все по-лесно и времето работи в твоя полза. След години съм сигурна, че ще се чудя защо все пак нямаме повече деца.
Понякога с ММ обсъждаме дали и да не осиновим едничко в не съвсем бебешка възраст... Хем да си имаме три, хем да помогнем на детенце в нужда, хем да прескочим най-трудната възраст. Засега обаче не сме го обсъждали наистина сериозно. Това е изключително важно и отговорно решение и не може да се вземе с лека ръка. Струва ми се даже по-отговорно, отколкото да си родиш свое...
Аз нямам две деца. Иска ми се някой ден и второ, все пак. Просто исках да кажа на майките, писали тука, че много вдъхновяващо и топло са описали семействата и децата си и на всички истории много се радвах, докато чета. 
И за себе си направих извода, че не бива дълго да се отлага, то, както и за първото, не е подходящ моментът никога.
И за себе си направих извода, че не бива дълго да се отлага, то, както и за първото, не е подходящ моментът никога.
Винаги сме искали 2 деца, но след първата тежка бременност , ужасно раждане и ревливо бебе се бяхме поотказали.
След 3- 4 год обаче ми се прииска бебе, коментирахме го с мъжа ми, но той се страхуваше и се дърпаше отначало. После се съгласи. Сега пък аз съм категорична, че съм приключила с ражданията, а той иска трето.
За трудно- трудно е, на мен в момента ми е ужасно трудно. Опитвам се хем да не ощетявам голямото от към внимание и занимания, хем да осигуря спокойна атмосфера и внимание за малкото.
Единствено професионалното ми развитие пострада, зациклих пак за 3-4 год на едно място, но пък използвах майчинството, за да завърша още една магистратура, та да не съм съвсем прецакана.
Моите деца са с 5 год разлика, еднополови, и като гледам май ще са с подобни характери, надявам се това да е предпоставка да изградят добри отношения помежду си. За сега се обичат много, големия никога не е ревнувал, напротив от деня, в който разбра, че ще има братче е много щастлив.
След 3- 4 год обаче ми се прииска бебе, коментирахме го с мъжа ми, но той се страхуваше и се дърпаше отначало. После се съгласи. Сега пък аз съм категорична, че съм приключила с ражданията, а той иска трето.
За трудно- трудно е, на мен в момента ми е ужасно трудно. Опитвам се хем да не ощетявам голямото от към внимание и занимания, хем да осигуря спокойна атмосфера и внимание за малкото.
Единствено професионалното ми развитие пострада, зациклих пак за 3-4 год на едно място, но пък използвах майчинството, за да завърша още една магистратура, та да не съм съвсем прецакана.
Моите деца са с 5 год разлика, еднополови, и като гледам май ще са с подобни характери, надявам се това да е предпоставка да изградят добри отношения помежду си. За сега се обичат много, големия никога не е ревнувал, напротив от деня, в който разбра, че ще има братче е много щастлив.
Искахме и двамата. Аз обаче държах ако раждам второ то да е преди на чукна 40-така. Е успяхме. 😄
Децата са с разлика 2.5г и съм много щастлива. Много са сладки в игрите, дори се поступват, но са другарчета. Тя още не говори много, но той често й казва колко много я обича😍
Не е лесно с две, но сега светът ни е пълен, съвършен. Всеки ден е интересен,неочакван. Страхотно е в лоши, но и в добри моменти всичко е по две
смях, викове, тропкане на крачета,прегръдки, целувки...е и болести. ....
Децата са с разлика 2.5г и съм много щастлива. Много са сладки в игрите, дори се поступват, но са другарчета. Тя още не говори много, но той често й казва колко много я обича😍
Не е лесно с две, но сега светът ни е пълен, съвършен. Всеки ден е интересен,неочакван. Страхотно е в лоши, но и в добри моменти всичко е по две
смях, викове, тропкане на крачета,прегръдки, целувки...е и болести. ....
В идеята за имане или нямане на деца решение взимам лесно, на принципа "Done is better than perfect." Тоест правиш важното и после останалото го доизкусуряваш в движение.
Иначе добре се отрази на психичното ми здраве, вече не се вторачвам толкова нито в първото, нито във второто дете. Така че и двете "страдат" от липса на внимание, но пък виждам как сами откриват доста неща, без нужда от микромениджмънт.
Общо взето си свалих стандартите. Отказах се от "Кодак моментите" и организирането на празненства и пътешествия, ако усетя, че ще ми е стресово. Отказвам ангажименти и действия, ако не ми отърва. Така намирам време- просто си държа времето максимално празно.
А инициатор...ми да кажем, че беше въпрос на пръст на съдбата. С първия си съпруг по-вероятно щях да си остана само със сина си. Иначе по принцип две деца за мен са си по дифолт, вече за повече се мисли и решава.
Иначе добре се отрази на психичното ми здраве, вече не се вторачвам толкова нито в първото, нито във второто дете. Така че и двете "страдат" от липса на внимание, но пък виждам как сами откриват доста неща, без нужда от микромениджмънт.
Общо взето си свалих стандартите. Отказах се от "Кодак моментите" и организирането на празненства и пътешествия, ако усетя, че ще ми е стресово. Отказвам ангажименти и действия, ако не ми отърва. Така намирам време- просто си държа времето максимално празно.
А инициатор...ми да кажем, че беше въпрос на пръст на съдбата. С първия си съпруг по-вероятно щях да си остана само със сина си. Иначе по принцип две деца за мен са си по дифолт, вече за повече се мисли и решава.
X
Реклама