Второ дете в семейството ?

Това се много индивидуална тема и честно казано отговорите по-скоро ще те объркат повече, от колкото да ти помогнат.
С мъжът ми още преди да се оженим решихме, че искаме 3 деца. При нас това е вътрешно чувство, че това е бройката с която нашето семейство ще се чувства пълно и завършено.
Двете ми деца с разлика 3 години. Искаше ми се да е по-малка, но просто знаех, че няма да се справя ( на мен няма кой да ми помага).
Ако го има желанието всичко се постига и нарежда. 

Аз бях инициаторът, мъжът ми не искаше. На мен лично ми е много трудно - нямам предвид финансово. Причините да искам да имам още едно дете са разни трагедии, които сполетяха мои приятели и познати.
Мислех, че с второто дете ще ми е по-лесно, но не е така. Не агитирам никой да има второ, дори и първо дете. Просто имам нужда от помощ.
На приятелките ми без деца, които не са убедени, че искат деца им казват да не си усложняват излишно живота.

Инициатор беше съпругът ми.
Реших се, изхождайки от собствената си съдба.
Промените намирам само за положителни- от това че още в средата на бременността останах у дома и в пъти по-адекватно от преди обръщах внимание на голямото си дете, през това че бях у дома с двете деца още три години и половина, че имах възможност да уча по време на второто си майчинство, че бетонирахме отношенията си със съпруга ми, че създадох две приятелчета, дано за цял живот, че израснах, узрях, помъдрях с и покрай второто дете.
Разликата им е пет години. Динамиката у дома винаги е била на ниво висока скорост. Позабави се за мен покрай второто бебе, но днес с пълна сила сме четирима динамични. Фейсът ти дава отговор дали ни е зле с две деца.
А как се справяме ли? Нормално. Аз всъщност отдавна съм забравила какво е да имаш само едно дете, дали е било-по-лесно или по-трудно и пр.

Моите деца имат голяма разлика- 14 години. Докато синът ми стане на 13 години категорично исках само едно дете. После поисках още едно. До голяма степен повлия фактът, че аз съм едно дете и майка ми и баща ми също са без братя и сестри. На практика почти нямам роднини- нито братя и сестри, нито братовчеди, освен съвсем далечни. Бях около 35, когато забелязах, че по празниците у нас е доста камерен съставът, а в другите семейства се събират братя, сестри и купонът тече. Може би идеализирам, но кой каквото си няма за това мечтае. И аз така.

Винаги съм искала две деца. Отне повече време отколкото очаквахме. Разликата им е 8 години. И двамата със съпруга ми искахме, макар че той е едно дете и с едно дете вкъщи също щеше да му е добре, така че първоначално инициативата беше моя.

Има чар в голямата разлика, всички сме се вдетинили, мисля, че сега съм по-забавна майка отпреди, защото с голямото исках всичко да е наред, да е правилно. Сега го давам много по-лежерно.

Умората е по-голяма, нямам време за себе си, нямам и толкова време за малкото, все гледаме уроците с голямо, задълженията, на малкия основно се радваме вечер , след това всички по леглата. Точно наскоро разказвах на мъжа ми,че когато големият беше на същата възраст, редяхме мозайки, четях му много книжки, рисувахме, занимавах се много с него.....сега съм оставила всичко на детеглдачката.
(Както се казва срам не срам, но това е положението:)

Лично аз съм привърженик на поне 2 деца.

Трудно първо раждане, директно казах на мъжа ми да забрави за второ
Второто дете се появи 5 години след първото по инициатива на мъжа ми, да е жив и здрав - той има брат и сестра и е изтърсакът, който винаги е искал да има три деца.
Динамиката се промени с бясна сила - първата година се въртеше само около бебето, което претърпя малко след раждането животоспасяваща операция, после нужда от почти стерилна обстановка, никакви контакти с външния вят и т.н. Трудно беше, не искам да си спомням.
Сега се справяме някакси, но сме като във военно положение - всеки ден се правят планове и стратегии кой докога е на работа, кой кое дете ще прибере/заведе и т.н. Някой ден ще забравим някое от децата някъде 

Третото дете щеше да има разлика с второто също 5 години , но уви, не се получи и още страдам. За себе си взех решение да не правя повече опити, а да си гледам тези, които вече имам. 

Винаги сме били с решението, че няма да останем с едно дете. Но времето минаваше, дъщеря ни растеше и все отлагахме, че не е дошъл момента ни. През всичките години, дъщеря ни много силно искаше братче или сестриче! Аз си мислех, че живот и здраве, ако доживея да остарея, един ден, няма да си простя никога, че не съм родила второ дете!
И така, когато дъщеря ни стана на 10г., аз навърших 35г., решихме, че вече е време да действаме
Получи се веднага и дори "преизпълнихме" замисления план, защото се оказа, че съм бременна с близнаци  
Към момента каката е на 16г., близнаците ни (момче и момиче) са на 5г.Щастието е огромно!
Каката беше много щастлива и ми помагаше много. Тя се грижеше за тях от новородени, преобличаше ги, хранеше ги, къпеше ги, гушкаше ги, приспиваше, играеше, бе всичко, което една майка прави... Ритъмът и живота ни се промениха коренно! От скучно и еднообразно ежедневие с едно дете, до пълна къща с детски смях, глъч, щастие....
Малките обожават кака си, както и тя тях! Гледката отстрани на тримата пълни душата ми!
Пожелавам всекиму това щастие !

ilik123, ако на аватара ти е снимката на децата ти, много стоплящи са подобни гледки.

Реших се на второ дете много трудно. Най - вече, защото се познавам добре и знаех, че
психически ще ми е много трудно. Но ... реших да послушам все пак сърцето си.

Равносметката. Едно сладко, добричко същество. Да, по - трудно е с две деца и не разбирам как на
някои им е по- лесно. Физически и психически съм натоварена, гледаме ги сами с мъжа ми и не ми е
лесно. Но ...Щастлива съм, че го направих. 

За финал да допълня, че не искам и да чуя за трето дете....

 Дааа, моите слънчица са на снимката  ! Децата осмислят живота! Не се страхувайте, ако го искате! Щастието и любовта са в пъти по-големи, и трудностите си заслужават!
Само да са здравички, нищо друго не ме плаши 

Трудно се реших на второ, колкото повече минаваше времето и по- голяма ставаше дъщеря ми, по- малко ми се искаше да си "развалям рахата" Обаче точно около 30- те и след една операция, която бе на път да ме лиши от възможността да имам повече деца, пожелах неистово бебе. То хубаво пожелах, но не стана така лесно. След две процедури инвитро се роди малката ми щерка. Разлика с кака й 11 години. Едната родих на 20, другата на 31. Дали се промени животът ни- да и то с главата на долу. Дали си струваше и дали сме щастливи- много! Напоследък и трето ми се иска, но не мога да раждам повече, иначе почти сигурно бих:) Така ми се гушка бебенце!
Контесо, не чакай

Винаги съм искала 2 деца с по-голяма разлика в годините и когато дъщеря ни поотрасна, решихме, че е дошъл моментът да стане кака. Тя отдавна искаше братче и мечтата й се сбъдна.  Гледането на 2 деца се оказа по-лесно и весело, отколкото само на едно. Няма скука вкъщи. 
Понякога се усещам, че още веднъж ми се гушка мъничко бебче, но лекарите ме предупредиха, че още една бременност може да се окаже трудна и натоварваща за тялото ми. Живот и здраве, някой ден, когато стана леля...

Благодаря ви ,момичета 

Чета ,че и при повечето мъжът е бил инициаторът. 

И при нас тази дилема стои на преден план от раждането на детето . Аз уж исках 3 ,а мъжът ми поне 2 ,но след като родих и имах спокойно бебе се насладих на гледането от дома и не ми се започваше наново с бебе. Колкото повече пораства детето ,толкова по-лесно ми става и не знам дали ще имам същия късмет и с друго дете и дали някога ще поискам второ дете напълно.


Има моменти през годините ,в които мъжът ми подновява проекто-атаките за второ дете и този е един от тях . Стабилизираме се , оставам си у дома така или иначе в момента, купихме си голяма къща , детето ни обожава бебета и е много любвеобилно човече ,което би било страхотна сестра ,но аз не искам да си 'развалям рахата'.

Снаха ми роди миналата година на 39 второ дете и ми казваше как иска на Коледа да има пълна къща с деца и внуци .Сега не им е лесно ,но са щастливи ,а малкият е такъв рус и синеок бонбон 

При нас има голяма тенденция за близнаци също и съм на 90 % убедена ,че ако се реша ще имаме близнаци ,а това ме плаши за второ дете .За първо много ама много се надявах да са две ,но не би.

С едно дете имам повече възможности за намиране и задържане на добра работа , имаме повече мобилност за пътувания и гледане и ми е по-лесно . Но не мога да кажа ,че съм на 100 % убедена ,че друго не искам въобще. Просто все не е подходящия момент за мен ,което ме навежда на мисълта ,че не искам реално .

Ставам на 36 след няколко месеца , откриха ми Синдром на поликистозните яйчници преди 4 години и мъжа ми все казва да пробваме ,а ако не стане не стане .Да ,но първото стана от първия месец на опити 

Родих първото, на втория ден след това с гордия баща си стиснахме ръцете,че ще има и второ/щури хормони побеснели-какво да правиш/. Номер 2 се роди след година и 10месеца, без помощ от баби се справяме с железния баща. Както казаха и по-горе - не помня какво е да си бил само с едно, а аз имах и много малко време да се усетя какво е да си само с едно.
Обожавам да ги гледам как играят заедно, дори и когато се карат - пак са ми сладури.
Скоро се шегувах с мъжа ми, докато ги гледах как се боричкат - че имаме най-голямото богатство/има-няма към 50 кила общо /.

И аз искам второ дете, та дори и трето. И да са с малка разлика. Малко ме притеснява дали ще се справя психически, понеже гледаме малкия сами, без помощ от баби. Хората казват, че ще се ошашкам още известно време, но като поотраснат ще ми е лесно. Та се чудя. Малкия е на 10 месеца, може би догодина или по-следващата пак ще опитаме. Спира ме също и страха от операцията, понеже бях секцио първия път заради проблеми с очите и втория път предполагам пак ще е така, а вече като знам какво е било и не искам пак.

При нас инициаторът беше голямото дете. Все говореше как иска брат или сестра, че да има с кой да си играе. А ние бяхме сигурни, че не искаме второ. Но лека полека започна да ми се иска голямото да не остава само. Аз имам брат и сестра и винаги при нужда си помагаме и споделяме. Знам колко е хубаво да имаш братя и сестри и не исках да му отнемам това, което аз имах. Затова се навих първо аз, а след това и мъжа ми. Прекрасно е, но много трудно.

Не бяхме решили...но се случи.Родих второто си дете на 40 гд-сега е на 9 месеца.Трудно ми е-гледаме си сами децата.Често съм изнервена,най-вече от факта,че не мога да намеря време за елементарни неща-да остана по-дълго време под душа,да не ставам всяка сутрин в 6 ч,или по 5 пъти на вечер,да мога да отида на фризьор-без да се налага да правя сложни изчисления-кога каката ще е на градина,а мъжът ми ще си е вкъщи -дали  ще имат свободен час и ще приключа ли до 17-за да мога да прибера детето от градина и т.н-и така за всяко нещо... Но е факт и че вече не мога да си представя живота без това малко човече и усмивката му,а като ги видя как се гушкат и смеят двете ми деца-и ми стоплят сърцето.

Темата е страхотна и ми е много полезна и обнадеждаваща

Аз съм на 32г ,ще гледаме да я свършим тази задача до към 35 най-късно,защото после ми се струва,че няма да мога да издържа психически
Финансовата страна на въпроса също много ме притеснява,аз се върнах на работа ,когато бебето навърши 1г с огромна вина в душата и ми беше много болно,но нямаше начин,изплащаме ипотека с вноска 410 лв на месец и не можех да си позволя да остана да си го гледам
За сега да чукна на дърво се справяме много добре,но като си помисля,че децата ми ще искат нещо,а аз няма да имам възможност да им го купя и направо лошичко ми става ....искам да са задоволени,да имат самочуствие,да сме спокойни..,но пък в крайна сметка най-важното е човек да е жив и здрав,другото са подробности

Шапка свалям на маминките с повече от едно дете 

Второто дете при нас дойде много желано и планирано, по инициатива на мъжа ми   В един момент осъзнахме, че първото дете ще остане съвсем само, понеже няма и първи братовчеди или други по-близки роднини. Бебето "стана" от първи опит, докато баткото го "правихме" 7 месеца 

Преди да родя първото си дете , исках да имам две деца . Ноо когато родих , беше много трудно , детето много ревливо , капризно , помощ от никъде . Тогава си казах , че повече няма да раждам. Таткото искаше две деца с малка разлика , но никога не ме е натискал , защото виждаше колко ми е трудно , а той работи много и не успява да ми помага пълноценно. Когато сина ми стана на около 5-6г. започна постоянно да подпитва,защо няма брат или сестра , а аз наближавах 35 г и усетих  , че скоро дори и да искам няма да мога . Та така изведнъж реших , че е хубаво да пробваме , но не стана толкова лесно , последваха два спонтанни аборта , които обаче мен ме амбицираха повече от колкото да ме откажат .До дни очаквам второ си детенце ( живот и здраве ) и вече се плаша как ще се справям , но смятам че с добра организация и здрави нерви ще успеем .Като цяло смятам , че е трудно първите 3 години , после нещата се нареждат, а и баткото е голям и доста самостоятелен и не изисква толкова физическа грижа, колкото преди.Дългосрочно дали децата ще се разбират или близки - предстои да видим ..

При нас предварителната нагласа беше за 3 деца, но започнахме късно /бях на 29/, не искахме породени, улисахме се в работа и така, докато усетих, че гледайки си рахата, изтърваваме времето и за трето, та поне с второто сколасахме. Инициаторът май бях по-скоро аз, въпреки че благоверният не се е дърпал.

Децата ни са с разлика от 9г., голямата почти се беше отказала да се надява на брат или сестра. Разбират се добре, драпат се умерено, въпреки че малкото е дразнител, но пък умее да вади душата с памук. Каката пък е неизчерпаем източник на вдъхновение и лафове. Не мога да кажа обаче, че сме се водили от нейния интерес, просто моделът с едно дете вътрешно не ни е присъщ. Възпитаваме ги да се поддържат, но дали винаги ще е така зависи основно от тях. Двете са много различни, дори чисто възрастово, така че принципът "каквото за едната - това и за другата" не е много приложим.
 По-спокойно минаваме детските етапи на малката, отпуснали сме и примката на каката, доскоро единствено дете и в двете фамилии, съответно обираща всички ползи и негативи от това.

С второто ми е много по-лесно психически, въпреки че имам значително по-малко помощ отстрани и повече грижи покрай други членове на семейството. Динамиката ни се промени коренно - преди аз работех по-дълго и отсъствах по-често от нас, сега мъжът ми е на 3 работи, а аз смених изцяло попрището и съм по-уседнала, но това не ни притеснява.

По стечение на обстоятелствата, имам племенник почти на възрастта на малката, разбират се чудесно с моите, това много ни сближи със сестра ми, така че къщата ни винаги е пълна и екшънът е на макс.

За трето време вече нямам, но се надявам, живот и здраве, децата да не се мотат като мен и да проимаме внуци в една все още енергична възраст.

При нас инициаторът беше ММ. Аз също след първото раждане бях категорична, че повече няма да се подлагам на това. На петата година се навих. Трудно е, каката ревнува много. Тя никога не е казвала, че иска брат или сестра. Но много обичам малкия бонбон.  Днес ще правим кръщене. Ще е лудница. ММ има двама братя и се събираме много народ.
И аз не исках породени, но сега си мисля, че май това е по-добрия вариант. Поне порастват наведнъж. 

Аз бях инициатора.
2 години разлика,2 момчета.
5 години слято майчинство-най-хубавия период в живота ми.
Не съм усетила някакви свръх трудности,освен,когато са болни,разбира се.
В момента,в който започнах отново работа,ежедневието взе да се върти откачено бързо.Растат бързо,а някак вътрешно не искам.
Разбират се много,във всяка щуротия са заедно,допълват се като характери,защото единия е свит много,другия точно обратно.Бият се умерено.Хубаво е с две деца,различно е и по-пълно.

Здравейте,
red_violet Честито!

Аз имам момиченце на 1 год и 5м и съм бременна с 2рото в 5тия... Първото ми раждане мина много лесно и родих за 20 мин без никакви болки, а и попринцип сме го обсъдили с ММ че искам да имаме 3 деца (той иска по скоро 2, ама няма кой да го пита), но с поне 5-6 години разлика между 1вите и вече 3тото когато дойде.. До 3тия упорито настоявах да го махнем, но живеем в Германия и тук са много против абортите, не става така както в България, трябваше да ходя при спецялисти да одобрят, след това при психолози и чак накрая да запиша час в болницата и оттам ако одобрят... Стана дълга и широка цял месец глупости и то вече време не остана, пък и карах цветна та докато разберем бях във 2рия..
Сега незнам със смесени чувства съм, но пък каката е много щастлива, още едва говори но вече казва ''Аз съм кака'' и постоянно идва да ми гушка и целува корема. Реших че е по добре веднага да и обясним, че има бебе на мама в корема и трябва да внимава, понеже на моя приятелка 2годишното дете се уплаши когато корема и порасна и хич не искаше бебето като се роди.

Не е имало 'инициатор' по въпроса. По принцип с ММ отначало сме на една вълна, че е хубаво човек да има повече от едно дете. Аз по детински исках 6. Той 2-3.

Разбира се, още с първото разбираш, че да имаш дете означава да превъзмогнеш егоизма си. А това е доста трудно.

Отне 6-7 години, докато се решим за второ и не стана веднага. Разликата им е 8.

Как се решихме ли, ами както и за първото - уж все не беше моментът и отлагахме, отлагахме. С времето обаче осъзнаваш, че точният момент никога не идва, а в живота ти не се случва нищо съществено и ценно. Е, може би живееш в малко по-хубав дом, караш по-скъпа кола, имаш по-добра работа, хобитата и забавленията ти са по-лъскави и си купуваш маркови дрешки, но това не ти носи Истинска радост. Не осмисля живота ти.

А това, което осмисля събуждането ти сутрин (и нощем дори  ) е онази напълно безкористна и чиста детска усмивка, с която детенцето ти те гледа. А и двамата с ММ имаме, аз брат, той сестра, и много си ги обичаме. Имаме и доста роднини, аз съм израснала сред братовчеди и шумни семейни празници, тип италианска фамилия. Ами много ме зареждат. Хем е шумно и изморително, хем се чувствам Жива.

Не е лесно с двете деца. Голямото определено "страда" от по-малко внимание, няма как. А и бебешкият период може да е ужасно досаден, омръзващ и тежък. Но с всеки месец става все по-лесно и времето работи в твоя полза. След години съм сигурна, че ще се чудя защо все пак нямаме повече деца.

Понякога с ММ обсъждаме дали и да не осиновим едничко в не съвсем бебешка възраст... Хем да си имаме три, хем да помогнем на детенце в нужда, хем да прескочим най-трудната възраст. Засега обаче не сме го обсъждали наистина сериозно. Това е изключително важно и отговорно решение и не може да се вземе с лека ръка. Струва ми се даже по-отговорно, отколкото да си родиш свое...

Аз нямам две деца. Иска ми се някой ден и второ, все пак. Просто исках да кажа на майките, писали тука, че много вдъхновяващо и топло са описали семействата и децата си и на всички истории много се радвах, докато чета.    И за себе си направих извода, че не бива дълго да се отлага, то, както и за първото, не е подходящ моментът никога.

Винаги сме искали 2 деца, но след първата тежка бременност , ужасно раждане и ревливо бебе се бяхме поотказали.
След 3- 4 год обаче  ми се прииска бебе, коментирахме го с мъжа ми, но той се страхуваше и се дърпаше отначало. После се съгласи. Сега пък аз съм категорична, че съм приключила с ражданията, а той иска трето.
За трудно- трудно е, на мен в момента ми е ужасно трудно. Опитвам се хем да не ощетявам голямото от към внимание и занимания, хем да осигуря спокойна атмосфера и внимание за малкото.
Единствено професионалното ми развитие пострада, зациклих пак за 3-4 год на едно място, но пък използвах майчинството, за да завърша още една магистратура, та да не съм съвсем прецакана.
Моите деца са с 5 год разлика, еднополови, и като гледам май ще са с подобни характери, надявам се това да е предпоставка да изградят добри отношения помежду си. За сега се обичат много, големия никога не е ревнувал, напротив от деня, в който разбра, че ще има братче е много щастлив.

Искахме и двамата. Аз обаче държах ако раждам второ то да е преди на чукна 40-така. Е успяхме. 😄
Децата са с разлика 2.5г и съм много щастлива. Много са сладки в игрите, дори се поступват,  но са другарчета.  Тя още не говори много,  но той често й казва колко много я обича😍
Не е лесно с две, но сега светът ни е пълен, съвършен. Всеки ден е интересен,неочакван. Страхотно е в лоши, но и в добри моменти всичко е по две смях,  викове, тропкане на крачета,прегръдки, целувки...е и болести. ....

В идеята за имане или нямане на деца решение взимам лесно, на принципа "Done is better than perfect." Тоест правиш важното и после останалото го доизкусуряваш в движение.

Иначе добре се отрази на психичното ми здраве, вече не се вторачвам толкова нито в първото, нито във второто дете. Така че и двете "страдат" от липса на внимание, но пък виждам как сами откриват доста неща, без нужда от микромениджмънт.

Общо взето си свалих стандартите. Отказах се от "Кодак моментите" и организирането на празненства и пътешествия, ако усетя, че ще ми е стресово. Отказвам ангажименти и действия, ако не ми отърва. Така намирам време- просто си държа времето максимално празно.

А инициатор...ми да кажем, че беше въпрос на пръст на съдбата. С първия си съпруг по-вероятно щях да си остана само със сина си. Иначе по принцип две деца за мен са си по дифолт, вече за повече се мисли и решава.

Моите са с 4г. разлика, искаше ми се да е доста по-малка, но ММ държеше да имаме добри финанси преди да се появи номер 2.
Всичко се промени, лудницата е на макс у нас  Второто се оказа лудо за три и ни побърква 
Трудно е понякога и наистина едва си открадвам време за мен, домакинската работа нарастна главозамайващо и критериите ми за чистота и подреденост паднаха.
Обаче така са сладки, когато играят ...
Онзи ден едно хлапе удари малката на площадката и батко и веднага тръгна да се разправя 
"Само аз мога да тормозя сестра си"

И двамата искахме 2 деца - аз съм само дете и винаги съм мечтала да имам брат или сестра, а той пък има сестра с година по-голяма от него и са си расли заедно.
Голямото ни дете беше много ревливо (още е всъщност  ), боледуваше много, стапяше ми лагерите, но в един момент наближи 3 и решихме, че ако изчакаме още малко, после няма да ни се занимава с бебета и на двамата. Затова решихме и веднага действахме 
И така - ето ни с 2 деца, много е хубаво и забавно. Да, не е лесно, но пък е интересно, а аз съм достатъчно млада да родя още 2 ако искам. Физически може би бих издържала, но не и психически.
Според мъжа ми, след 2-3 години ще му се моля да имаме 3, но за сега съм категорична - 2 стигат. 

Исках две, но не ми стискаше  Първото не лагерите, ми не знам какво ми стопи. Бях толкова стресната, че няма да се справя, че отлагах и се правех на разсеяна. Мъжът ми обаче не се отказваше...и успя да ме излъже. Сега сме с две деца, малката също е много будно, енергично и своенравно дете, но се радвам, че така стана. Ако чаках сама да се навия съм сигурна, че нямаше да има второ. Трудно ми е, но не бих го заменила. Разликата им е 5.5 години.

Аз не се вписвам много в темата, защото сме с четири - всички желани и планирани - от един баща, и сме от бялата раса . Прекрасно е! Възрастта им е 12, 10,2.9, 11м.
Чета ви и си мечтая отново за всички страхотни моменти около бременеенето и раждането, гушкането на новородено и т.н. За съжаление няма да стане, но аз си мечтая де 
Не мислете много момичета, раждайте деца, създавайте приятели за цял живот, няма по прекрасно нещо от това. Трудно е, но в това е смисъла на живота 

Разликата на моите момчета е 2г. и 1м. Първото ми раждане беше много дълго и трудно, и не исках да си помислям за второ раждане. Отделно с баткото не пропуснахме всички екстри като колики, зъбки, безсънни нощи, събуждания по 10 пъти на вечер до годинката, после намаляха на 5.Година и половина след първото раждане решихме, че е време за още едно дете. ММ има брат, аз имам брат, нормално е да искаме и нашето дете да има братче/сестричка. И двете ми деца са много енергични и буйни деца, но се радвам, че се решихме на тази стъпка, въпреки че никой не ми помага. Даже се замисляме за трето дете.

Въпреки, че засега имам само едно дете с радост бих родила още едно за да почувствам пълно и завършено семейството си. Няма по-голям дар към детето да му се осигури вечна дружка в живота.

Ами ние за сега сме с едно дете. И двамата не искаме, защото детето все още е на 1,5г.. но аз лично искам да си има другарче. С по-малка разлика, надявам се, но както дойде. Инициативата за сега е само моя, но ще се наложи  Предполагам, че ще се побъркаме 

В момента докато чета, двамата ми сина ( на 4,5 и 1,9 ) играят толкова бясно и шумно, че даже мислите си не чувам но пък.. Щастлива съм, раждайте повече деца  те са чудото на живота ... Мъж ми постоянно ме напира, и защото знае, че много искам момиченце, каза , че ще ми подпише нотариално заверен документ, че ще е момиче и ще я гледа през цялото време може би след 2-3 години бих се съгласила...

Първото родих на 30 г. Желано от мен, нежелано от бащата. Мислех, че съм приключила с бебетата, но се оказа,че не е така. Запознах се с ММ когато дъщеря ми беше на 1 годинка. Живяхме си доста добре, но на мен все нещо ми липсваше. Преди две години сключихме брак, а преди 1 година родих едно прекрасно момченце. Децата ми имат 7 години разлика. Не усещам да ми трудно. Понякога изморително, но пък е весело

Имам двама сина - на 20г. и на 4г. Малкият дойде, когато вече бяхме спрели с баща му да го чакаме. Родих го почти на 40г. Трудно преодолях шока от гледката на двете черти и коренната промяна във вече наредения ни живот. Но това се оказа най-прекрасното нещо, което сме направили с мъжа ми! След раждането на големия, разбира се!

Моите са с 9 г. разлика. Инициатор беше мъжът ми,аз много се колебаех. Синът порасна,спях по цяла нощ,имах време за срещи с приятелки,четене на книжка на спокойствие и т.н....Не исках да си развалям рахата.
Това което най много ме нави е ,че не исках синът ми да остане сам.
На всички мами,които се чудят мога да кажа-зорът е да се навиеш. Решиш ли се един път,нещата се нареждат.
Покрай второто дете се чувствам подмладена,пълна с енергия. Не мога да кажа,че ми е трудно. С първото бебе ми беше по-трудно,отколкото сега. Научих се да бъда много организирана, да планирам нещата,за да се справям с всичко.Определено сега съм по-спокойна.
А щастието е безкрайно....

Преди 9 години, когато мъжа ми ми предложи брак, ми обеща 3 деца. И ние си имаме едно момиченце, което стресира ужасно много баща си, докато мине 4 годинки - колики, зъбки, постоянни болести от детската градина... Но след това нещата се успокоиха и аз започнах да си търся обещаното 😊 С много уговорки и търпение, много спънки и препятствия, най-накрая след месец ще се появи и малкия хулиган 👶 Със сестра си ще имат 7 години разлика, Вики е щастлива и постоянно ми гушка и целува коремчето. Тя сега ще е в първи клас и се надявам да ми помага и да се разбират и обичат 💗 Иска ми се третото детенце да се появи по навреме - да речем след 3 години, за да не съм прехвърлила 40-те, и тогава ще се чувствам напълно завършена 😃

Решението за второ си дойде самичко.Просто един месец имах голямо закъснение,чакахме цикъл,но не идваше.Така в тръпнене да не сме направили "белята" не смеех да си направя тест.Една неделна сутрин отидох да правя кафе по пижама и видях,че ми е дошъл МЦ.Ревнах като магаре.ММ дотърча от горния етаж да види какво става,помислил си е,че е станала някаква злополука.Казах му през сълзи,че ми е дошъл цикъла и реакцията му беше"Нищо бебче,другия месец ще се постараем да не дойде".И така,поговорихме,решихме да бебеправим активно и ето ни сега,чакаме второто.

И двамата искахме второ дете, но съдбата ни изненада с близначки . Та сега си имаме батко на 5 години и две момиченца на 15 дена . прекрасно е да имаш много деца!!!. Пожелавам на всеки, който желае това щастие да го получи!   

Ние сме с 1 дете. ММ иска и второ, аз още мисля. Иска ми се сякаш, но се чудя кога  Детето ни е спокойно, нямаше колики, раждането беше лесно, но финансово не чувствам да сме готови. ММ започва нова работа скоро, доходите ни ще се увеличат, но пък изникват други неща, които ме спират. От друга страна с първото ни трябваха 2 години да забременея, в този смисъл, колко дълго мога да си позволя да чакам!? На 31 съм, но пък сега може и повече време да е нужно.

Колкото време ти трябва, за да се чувстваш емоционално стабилна. Колкото и да е емпатичен бащата към бременността, раждането и грижите за бебето  и другите деца в семейството, жената е тази, която тегли най-много и поради трябва да бъде във върховата си форма, предприемайки съзнателно стъпката "дете".

Три години между децата, поне. За да си върнеш формата.

На доста места съм чела, че за пълното възстановяване на женския организъм от едното до другото раждане трябва да са минали две години. За емоционалното си права- поне три.

Аз за физическото имам предвид. Емоционалното варира, някои жени са готови веднага, няма рецепта за емоционален капацитет, при някои хора е десеторен. Особено ако е решена, че ще е преди всичко майка и не се опитва да си върне способностите на светска мацка. Но това си е до човек и приоритети.

Физическото състояние си го върнах още година след раждането.
Виж, емоционалното състояние, минимум 2-3 години минаха, преди да се почувствам отново "на себе си".
Това при мене де. И то преди 11 години време. Когато съм била едва на 26. Ако сега родя второ, представям си колко време ще ми трябва да се възстановя цялостно... 

По темата: от години много искам второ детенце.
Но мъжът ми отказва от също толкова дълги години.

Когато бяхме разделени на два пъти по половин година, имаше възможност да забременея, но не стана. Просто не заченах. Явно ми е писано да си остана само с едно дете. Да ми е живо и здраво!

Физическото външно го имах в деня на изписването. За това, което е вътре в организма говорим. 

И аз съм чела , че от 18 - 24 месеца са нужни на  организма да се възстанови след бременност.
Чисто емоционално зависи може би най-много от темперамента на първото дете. Ако е кротко може и породени да се навиеш да гледаш, ако е ревливо и трудно поне 3-4 години минават.
Отделно колкото по- голямо става детето, толкова по- малко ти се занимава отново с бебе, поне това са моите усещания и наблюдения.

Да де, за това говоря- пак да си усетиш, че имаш сили и адаптивност. Общо взето това, че ти се е прибрал коремът, нищо не е. Трябва да почакаш 6 мес. да видиш дали не боледуваш повече, дали не си отключила хормонален дисбаланс, да го балансираш, ако има. Много жени с една бременност си изпържват щитовидната жлеза и после ох, нещо стана, не мога да свалям килограми.

Чака се, докато ти порасне нова и хубава коса. Това е сигнал за по-дълбоко възстановяване на организма.

Но след първото раждане влизането във форма е по-бавно. Първия път ми отне 3 г. да си върна спортната форма и физическата сила. Втория път- около 6 мес., за да се почувствам човек.

А при мен обратното. След първото раждане кондицията ми- и физическа, и психическа беше във върховата си форма 6-9 месеца след това. С второто раждане ми отне години да вляза във физическата форма, която имах преди забременяването. Емоционално бях стабилна.

При мен, като при Каси. Вероятно има и значение, че първото родих на 20, а второто на 31. На 20 се възстанових за около 8-9 месеца, дори на първия рожден ден на детето, бях с 5 килограма по- слаба, отколкото преди бремеността. С второто, едва сега три години след ражаднето, започнах да се връщам към предишната си фигура.

Дали има значение полът на децата за възстановяването...просто се чудя.

И моите, и на Жаки са еднополови.

Моите са разнополови и след двамата влизах в ритъм, физически , малко след 6-я мес. Но и с двамата качих само по 9-10 килограма, бях само "корем", а те дребни бебета.

Мамасита, полът на децата не знам дали играе, годините на майката, да със сигурност.
И то при положение, че при втората бременност много внимавах с храненето и качих само 12 кг.
Нямаха махане и за разлика от други, кърмейки качих, а не свалих. ЕГН- то, само така си обяснявам нещата.

И аз още умувам дали и кога да имам второ...по-скоро бих изчакала малкият да поотрасне (да стане на 4-5г).
Колкото до връщането на формата - още на първия месец след раждането бях 5кг по-малко, от,колкото преди да забременея, и до сега (за 2г) си върнах само 2 от тези 5кг Не мисля, че полът на детето или годините на майката са от значение, а по-скоро метаболизмът

Е, анджък де, с годините метаболизмът се забавя

Не е точно така

Познавам хора на 60г, които са си слаби като клечка (без да пазят диети) и такива на по 20, които пазят сумати диети и пак всичко им се "лепи"
може би въпрос на ген

Между първото и второто си подобрих спортната програма и въпреки че родих на 32, няма правило, че с възрастта възстановяването е по-трудно. Метаболизмът се забавя, ако няма активност, а повечето хора с възрастта просто стават мързеливи и се движат по-неактивно.

А възстановяването не е въпрос на "слаба като клечка" и на килограми. Друго е.

Според мен има значение в какво равновесие са хормоните след ражданията. Мисля си, че много жени се възстановяват бавно заради някакъв дисбаланс.

При мен, чисто физически, възстановяването беше идентично двата пъти. Месец-два след като спрях да кърмя, се почувствах отново себе си. Килограмите и двата пъти ги свалих неусетно. Но психически първият път ми беше трудно, 2г докато се окопитя. Втория път изобщо не съм имала време да се разбалансирам 

Индивидуално е, когато е готова жената, тогава. Аз се възхищавам на майките с породени деца. Изобщо не бих могла да изтегля такова тегло 

Аз бях готова, малкия нямаше година, но едно нещо в матката не беше както трябва и се наложи малко да изчакаме. 10 месеца по- късно бях бременна. И двете деца родих на преклонна възраст и. с двете се възстанових еднакво,  даже сега май по - бързо. Според мен всичко зависи от хормоните.

И аз съм се запътила към преклонната възраст, но искам второ бебе. Magnet for happiness, какво означава 10 месеца чакане - изчака матката да се оправи напълно или я лекува, като същевременно действахте по въпроса?

Преди време мои познати се решиха на трето бебче, с надеждата този път да е момиченце. Но....изненада - близначета. Отново момченца. Как се гледат 4 момчета, акълът не ми го побира. Но всички тоооооолкова им се радват и то си е за радост

След като писах, се върнах да чета старите постове. Много интересни истории - Benisima, Цветенце, майката на баткото и близначките   

Изчакахме да се оправи.

Ако ще зависи от формата ми и оптималната ми форма преди забременяване ..няма смисъл въобще да говоря. Надали ще я постигна скоро или някога. Не и по критериите ,които съм си поставяла или тук се спрягат.

Аз след 30 ставам все по ленива и не виждам как това би било добро за едно бебе/прохождащо дете. Искам си след работа почивката , форума, вечерята на спокойствие и времето за мен си през почивните дни.


Преди раждането си бях нормални кг , качих само 14 кг ,винаги съм си хапвала доста и ако съм минела границата на естетиката за мен бързо с диета съм си връщала формата.



Та за второ дете мерак надали ще ми дойде и май е по-добре така.

Не зная дали годините оказват влияние при връщане формата след раждане. Мога да го кажа, живот и здраве, след третото.
Контеса, за мен начинът и мястото ви на живот изискват да не оставяте дъщеря ви сама. Но вие си знаете, де.

Много точно казано. Въпреки, че първото ми дете не е никак кротко и се събуждаше често нощем, откакто е роден, дори никога не е спал за цяла нощ без да се събуди 3-4 пъти решихме децата да са породени. Защото ако много го мислим е възможно да се откажем. До година трябва да решим дали искаме трето дете, защото после ще изтървем момента, а и предпочитам децата ми да не са с голяма разлика.

На мен пък ми харесва голямата разлика. Тъкмо от баткото се изтриха и последните бебешки черти и пак мога да им се порадвам. Иначе периодът минава много бързо и безпаметно. Няма закъде да се бърза...а заниманието с бебе е в пъти по-лесно, отколкото с 2-4 годишно.

Според теб.
И зависи от детето, разбира се.
Ако ми дадат възможност за избор, да се грижа за бебе или за 2-4 годишно, ще избера втората опция.
Особено ако бебето е ревливо и неспокойно.
Каквото беше моето като бебе.
Сега е най-чудесното и разбрано дете на света.
На почти 11 е 

Това донякъде разбирам защо го пишеш ,но пак да си попитам защо мислиш така ?

Контесо, не съм Каси, но мисля че има предвид животът ви в чужбина, далеч от близките и това, че някой ден, когато си отидете, дъщеря ви ще бъде съвсем сама. А има моменти, в които човек има нужда от опора.
Този мотив, да не е голямата ми дъщеря сама, също беше водещ за решението ми за второ. Аз имам брат, не мога да си представя живота без него, той е човек, на когото мога да разчитам на за всичко, по всяко време.

Логиката е и друга: детето на Контеса, ако е само, ще е много гледано и много образовано. Успешна и умна млада жена. Само че проблемът е там, че колкото по-образована е една жена, толкова по-малка вероятност има да се реши да има деца. Тоест може да отгледат дъщерята прекалено добре и да стане перфектния човек...и дотам. Да си отрежат клона и цялата работа по местене, работа и мъки накрая да свърши с един затрит род.

Повечето деца увеличават шанса за внуци. А това си е някак важно, пък нека съм старомодна.

Основният ми аргумент е, че някой ден бъдещият ми Аз ще ми благодари, че настоящият се е измъчил да има повече деца. По отношение на децата не може да разсъждаваш само краткосрочно- ясно е, че краткосточното е гадно, но има дългосрочни позитиви.

Честно разсмя ме  , по-точно накара ме да се хиля с глас и едвам не събудих най-малкият мъчител вкъщи 

Кое е смешното? Може ли да обясниш?

Мога, но едва ли ще ме разбереш, щом разсъждаваш по този начин.
Познавам много деца от многодетни семейства, които са много образовани и добре гледани и обратното - сами деца, прекалено глезени и израстнаха абсолютни паразити. Все още висят на мама и тати да ги дундуркат и им вадят душичката.
А това за бъдещият Аз, който ще ми благодари, че съм се измъчила, въобще няма да го коментирам.

Това за бъдещия Аз е напълно логично. Например в момента имам възможности, пари, бъдеще и доста хубави неща, защото миналият ми Аз вместо да се забавлява е помислила за бъдещето. Доста решения взимам така: как ще се отразят на мен след 10 години. Мога да избера да подкрепя себе си или да саботирам себе си. Мога да избера днес да похабя всичко или да си постеля занапред.

Да, на 26 щеше да ми е по-гот да купонясвам и да бачкам и да пътувам по света, но днешният ми Аз си има чудесен син и това си е ценност.

Не споря, че има всякакви деца, но едно момиченце и то точно такова, като на Контеса, за което се е писало много как е гледано, планирано, обгрижвано- това си е частен случай и е почти ясно накъде вървят нещата. Дали ще стане хипер образована кариеристка или мамино дете, крайният резултат е, че може буквално да й повредят желанието и възможностите да стане майка. Да не говорим, че колкото и да е демократичен един родител и да иска свобода за детето си, ако това дете е единствено, ще почне да усеща натиска на прекомерната отговорност.

Да имаш брат или сестра?

Имам брат. Аз имам деца. Той за момента е off the hook, така да се каже, да прави кариера и да пътува и да се уфлянква. Никой не му пили на главата за внучета. Защо ли...

Старомодно е, но хората обичат внучета и ако ги няма, е криво.

Значи априори теорията за единствените деца, които няма да имат свои деца е гола вОда, защото съм живото доказателство за обратното, че и по 2 разплодила се.

Нали разбираш, че това не е твърда теория, а е въпрос на вероятности. И не е свързана с единствени деца, а с образованието. Има колкото искаш проучвания, че колкото по-гледана и образована е една жена, толкова по-малко вероятно е да стане майка. Това за западния свят.

Освен това, Аница, нали разбираш, че има разлика между данни и личен анекдот? Ти може и 10 деца да имаш, но масовата вероятност да сочи в друга посока и твоето да е рядко изключение.

Ако съществува статистика в подкрепа на думите ти, ще ми е любопитно да се запозная с данните й.
А ,мисля, е напълно приемливо да ползвам индуктивните методи като водещи, за да обхвана събитията, които ме касаят.

Не, в случая индуктивните методи не са коректни, изобщо.

Но си остава факт, че ако си единствено дете и родителите ти искат внуци...всичко пада върху теб.

И Жаки, и Мамасита всъщност са казали това, което исках да кажа на авторката на темата.
Не виждам поводи за смях в думите на Сирен.

Наличието на брат/сестра явно също не е категоричен фактор за последващо наследство...

Само бих добавила, че детето на имигранта е още в много несигурна позиция. Може просто да се чувства зле и инстинктивно да реши да не ражда, защото се усеща все още в режим на оцеляване. Колкото и райско място да е Канада, колкото и гледано и образовано да е детето.

"не е категоричен фактор"

Разбира се, че не е. Но увеличава вероятността. Нали разбираш от статистика и вероятност поне мъничко?

Обяснявам като на студент първи курс: ако в една торба сложа 10 сини и 10 червени топчета и после добавя още 10 червени, няма категорична вероятност, че ще изтеглиш червено, но общата вероятност се е увеличила в полза на червените.

Аз пък си родих второ дете от егоистични подбуди, страх ме е да не се случи нещо с първото, а и се надявам поне от едното да излезе нещо. Понеже не съм идеалната всеотдадена майка, която може да си стои вкъщи до пълнолетие на децата, никой от обкръжението ми не ме подкрепи, само мъжът ми защото иска да ме направи щастлива човечецът. Та се борим колкото можем.
Аз доколкото разбирам авторката, тя е по-скоро против, но все още не е взела окончателно решение. Аз си мислех, че ако не го направя цял живот ще съжалявам за пропуснатата възможност.

  А може и торбата да е с пробито дъно и тегленето на тиража да пропадне. Благодаря за разведряването и опресняването на познанията.

Второ дете и АЗ искам, но не мога да убедя съпругът ми, че от това по-хубаво няма, че един ден нас няма да ни има на белия свят и тогава дъщеря ни ще остане сама, докато всички около нея имат брат или сестра. Но....  инат, трудно се убеждава. Не съм се отказала от желанието си и смятам, че да имаме още едно дете е задължително. Ако ли не то сигурна съм един ден той ще съжалява за своето нежелание и дъщеря ни ще ни обвинява за това 

Няма по-хубаво от пълната къща с деца! Никога не съм искала да оставаме с едно дете. Мъжът ми също. Винаги сме искали 3 деца. Но съдбата реши да ми отнеме едното... Така че родих четвърти път и сeга отново сме с три деца. Имаме тийн на 17, кака на 11 и бебе почти на годинка. Разкош! Моменти, които остават незабравими, когато ги видиш тримата заедно! Не отлагайте, момичета! Времето лети незабелязано и особено на тези, които живеят извън БГ, един ден ще им е много трудно без братя и сестри. Остават сами за цял живот. Струва си да жертваш собствения си комфорт, за да могат един ден децата ти да са единни, задружни и щастливи!

Аз пък имам брат, с който никак, ама никак не се разбираме.
Основно проблемът идва от родителите ни, които всъщност са прекрасни родители, но спрямо брат ми, който е по-малък от мен с 4 години, са прекалено лигавещи. А към мен пък са взискателни и изискващи.
Поначало не ми пречи, защото аз съм много отговорен и борбен човек, но много неща в отношението им към него ме дразнят.

Някога с него имахме конфликти за дреболии, после, когато като студент дойде да живее с мен 5 години, караниците ни се задълбочиха. Заради неуважението към мен, заради очакванията му, че ще му слугувам както майка ми му слугува, заради това, че всеки път когато се опитвах да му обясня, че се връщам изморена от работа и нямам възможност да чистя след него, а на него не би му представлявало трудност поне да ПАЗИ чисто, ако не да чисти къщата, молбите ми завършваха с крясъци от негова страна.
И всеки път, когато имаше такъв скандал, брат ми се оплакваше на родителите ми, колко съм лоша с него. В крайна сметка те ми вдигаха скандал на мен, ибвиняваха ме, че съм психопатка на тема чистота, че по този начин съм неуважитена към тях че щом те са преценили брат ми да живее с мен, значи ще живее и аз ще го гледам като писано яйце...
Колко пъти съм плакала, колко пъти...
Към днешна дата брат ми е на 30 години, с бебе, не работи, родителите ми издържат изцяло и него, и приятелката му, и детето им.

Нсакоро с мъжа ми коментирахме въпроса за второ дете, и реших да бъда честна с него- казах му, че искам, но ме е страх да имам, за да не направим двамата с него така, че двете ни деца да не се понасят, както ние с брат ми.
Защото грешката е на родителите ми. Те, без да го осъзнават, правят така. И на тях им е непонятно защо отношенията ни са такива. Не го правят нарочно.
Хиляди пъти, наистина хиляди, съм се опитвала да им отворя очите, че отношението им към барт ми, който е възрастен човек, като към малко дете, не му прави услуга, че той става все по-безотговорен, че е неуважителен към тях, че е повърхностен, че не може дори 1 яйце да свари сам, но те не разбират какво им казвам. Не виждат проблема.
Когато приятелката му забременя без да е планирано, той се е допитал до тях, а те са го подкрепили.
Имаше 9 месеца да се промени, но това не стана. Сега бебето е почти на 6 месеца, а той още не е глава на семейството. Само кафета и фитнес, а парички- от мама и тати.
Аз не съм такъв човек, и когато срещна такива хора в живота си, бягам от тях надалеч, а точно собственият ми брат е такъв!

Не съм решила за второ.
Травмите от отношенията с брат ми много ми влияят.
Блазе на тези, които се разбират с брат си/сестра си. Много пъти съм мечтала и аз да имам брат, с който да се разбирам, но не било писано...

И при моя съпруг има неразбирателство с другото дете в семейството му, но, мисля си, това беше и основният му мотив да иска повече от едно дете. Някак чрез отношенията, правилните спрямо нашите деца, да реабилитира разбитите между него и другото дете на родителите му.

Най-смешен ми е пък типичният български довод "да имам само едно дете, за да не се карат за наследства". Тоест вместо да се замислят как да възпитат децата така, че да не се карат, те просто не раждат второ...

Касита, така е, но пак да кажа- родителите ми са всъщност много разумни, умни и образовани хора.
Това, което правят, при тях е по-скоро инстинктивно, те не го усещот като нещо лошо. Напротив, мислят си, че трябва да закрилят малкото си детенце /брат ми/, който отдавна трябваше да е станал голям и отговорен мъж, който да е опора на родителите си и да им помага, а не обратното.
Тоест, никой не е застрахован, че може да направи същото, и то без да се усети изобщо.

Сирена, чувала съм и аз това. Смешно звучи, но, както се казва, "парен каша духа". Сигурно зад такава позиция на някого стоят някакви сериозни основания, а не просто брътвежи.  

Сериозно ли ? Имаше предвид това , което и Сирен има предвид ?!

Не се бях замислила въобще за такава вероятност ,Сирен !
Мотивацията ми би била друга ,а и смятам ,че е по-вероятно да забременее на 16/17 и да е тийн майка ,отколкото да не е майка въобще. Прекалено много обича децата и говори как иска най-малко две ...

Аз имам брат и се разбираме доста добре с него. Мъжът ми е единствено дете и винаги е искал да има 2 деца . Хвърлихте ме в размисъл за съвсем други неща ,които не са ми били важен фактор....

Вашата работа като емигранти едва сега започва- намирането на работа и дом е само началото. Може би истинският труд ще го положи дъщеря ти, нейните деца по-малко. И затова ще й дойде нанагорно, ако остане сама. Защото нали не сте излязли само с идеята да не ви е гадно в БГ, а евентуално да построите нещо повече, да създадете традиция и поколения, не просто да си изживеете живота по-комфортно...

Не е достатъчно просто да се изнесеш от БГ, да намериш добра работа и да си мислиш, че си построила рая. Едва сега започваш да копаеш основите. С още едно дете може да се окаже, че основите ще са по-здрави...но вие си преценявате.

Не бих вярвала на момиченце по отношение на броя на децата. Като порасне, може да усети друг повик.