Второ дете в семейството ?

Второ дете и АЗ искам, но не мога да убедя съпругът ми, че от това по-хубаво няма, че един ден нас няма да ни има на белия свят и тогава дъщеря ни ще остане сама, докато всички около нея имат брат или сестра. Но....  инат, трудно се убеждава. Не съм се отказала от желанието си и смятам, че да имаме още едно дете е задължително. Ако ли не то сигурна съм един ден той ще съжалява за своето нежелание и дъщеря ни ще ни обвинява за това 

Няма по-хубаво от пълната къща с деца! Никога не съм искала да оставаме с едно дете. Мъжът ми също. Винаги сме искали 3 деца. Но съдбата реши да ми отнеме едното... Така че родих четвърти път и сeга отново сме с три деца. Имаме тийн на 17, кака на 11 и бебе почти на годинка. Разкош! Моменти, които остават незабравими, когато ги видиш тримата заедно! Не отлагайте, момичета! Времето лети незабелязано и особено на тези, които живеят извън БГ, един ден ще им е много трудно без братя и сестри. Остават сами за цял живот. Струва си да жертваш собствения си комфорт, за да могат един ден децата ти да са единни, задружни и щастливи!

Аз пък имам брат, с който никак, ама никак не се разбираме.
Основно проблемът идва от родителите ни, които всъщност са прекрасни родители, но спрямо брат ми, който е по-малък от мен с 4 години, са прекалено лигавещи. А към мен пък са взискателни и изискващи.
Поначало не ми пречи, защото аз съм много отговорен и борбен човек, но много неща в отношението им към него ме дразнят.

Някога с него имахме конфликти за дреболии, после, когато като студент дойде да живее с мен 5 години, караниците ни се задълбочиха. Заради неуважението към мен, заради очакванията му, че ще му слугувам както майка ми му слугува, заради това, че всеки път когато се опитвах да му обясня, че се връщам изморена от работа и нямам възможност да чистя след него, а на него не би му представлявало трудност поне да ПАЗИ чисто, ако не да чисти къщата, молбите ми завършваха с крясъци от негова страна.
И всеки път, когато имаше такъв скандал, брат ми се оплакваше на родителите ми, колко съм лоша с него. В крайна сметка те ми вдигаха скандал на мен, ибвиняваха ме, че съм психопатка на тема чистота, че по този начин съм неуважитена към тях че щом те са преценили брат ми да живее с мен, значи ще живее и аз ще го гледам като писано яйце...
Колко пъти съм плакала, колко пъти...
Към днешна дата брат ми е на 30 години, с бебе, не работи, родителите ми издържат изцяло и него, и приятелката му, и детето им.

Нсакоро с мъжа ми коментирахме въпроса за второ дете, и реших да бъда честна с него- казах му, че искам, но ме е страх да имам, за да не направим двамата с него така, че двете ни деца да не се понасят, както ние с брат ми.
Защото грешката е на родителите ми. Те, без да го осъзнават, правят така. И на тях им е непонятно защо отношенията ни са такива. Не го правят нарочно.
Хиляди пъти, наистина хиляди, съм се опитвала да им отворя очите, че отношението им към барт ми, който е възрастен човек, като към малко дете, не му прави услуга, че той става все по-безотговорен, че е неуважителен към тях, че е повърхностен, че не може дори 1 яйце да свари сам, но те не разбират какво им казвам. Не виждат проблема.
Когато приятелката му забременя без да е планирано, той се е допитал до тях, а те са го подкрепили.
Имаше 9 месеца да се промени, но това не стана. Сега бебето е почти на 6 месеца, а той още не е глава на семейството. Само кафета и фитнес, а парички- от мама и тати.
Аз не съм такъв човек, и когато срещна такива хора в живота си, бягам от тях надалеч, а точно собственият ми брат е такъв!

Не съм решила за второ.
Травмите от отношенията с брат ми много ми влияят.
Блазе на тези, които се разбират с брат си/сестра си. Много пъти съм мечтала и аз да имам брат, с който да се разбирам, но не било писано...

И при моя съпруг има неразбирателство с другото дете в семейството му, но, мисля си, това беше и основният му мотив да иска повече от едно дете. Някак чрез отношенията, правилните спрямо нашите деца, да реабилитира разбитите между него и другото дете на родителите му.

Най-смешен ми е пък типичният български довод "да имам само едно дете, за да не се карат за наследства". Тоест вместо да се замислят как да възпитат децата така, че да не се карат, те просто не раждат второ...

Касита, така е, но пак да кажа- родителите ми са всъщност много разумни, умни и образовани хора.
Това, което правят, при тях е по-скоро инстинктивно, те не го усещот като нещо лошо. Напротив, мислят си, че трябва да закрилят малкото си детенце /брат ми/, който отдавна трябваше да е станал голям и отговорен мъж, който да е опора на родителите си и да им помага, а не обратното.
Тоест, никой не е застрахован, че може да направи същото, и то без да се усети изобщо.

Сирена, чувала съм и аз това. Смешно звучи, но, както се казва, "парен каша духа". Сигурно зад такава позиция на някого стоят някакви сериозни основания, а не просто брътвежи.  

Сериозно ли ? Имаше предвид това , което и Сирен има предвид ?!

Не се бях замислила въобще за такава вероятност ,Сирен !
Мотивацията ми би била друга ,а и смятам ,че е по-вероятно да забременее на 16/17 и да е тийн майка ,отколкото да не е майка въобще. Прекалено много обича децата и говори как иска най-малко две ...

Аз имам брат и се разбираме доста добре с него. Мъжът ми е единствено дете и винаги е искал да има 2 деца . Хвърлихте ме в размисъл за съвсем други неща ,които не са ми били важен фактор....

Вашата работа като емигранти едва сега започва- намирането на работа и дом е само началото. Може би истинският труд ще го положи дъщеря ти, нейните деца по-малко. И затова ще й дойде нанагорно, ако остане сама. Защото нали не сте излязли само с идеята да не ви е гадно в БГ, а евентуално да построите нещо повече, да създадете традиция и поколения, не просто да си изживеете живота по-комфортно...

Не е достатъчно просто да се изнесеш от БГ, да намериш добра работа и да си мислиш, че си построила рая. Едва сега започваш да копаеш основите. С още едно дете може да се окаже, че основите ще са по-здрави...но вие си преценявате.

Не бих вярвала на момиченце по отношение на броя на децата. Като порасне, може да усети друг повик.

Разясни ,моля !
 
Нямам нито едно дете за да продължа нечий род или за да се подсигуря с повече деца за внуци и при трагедия.  Имахме го ,защото се обичаме и тя бе символът на тази любов

За последното не мисля въобще ,защото за мен всяко дете е уникално и никое друго не може да го замени и тази аргументация винаги ми е издишала като сериозност.

А на момченце ще се довериш ли за броя на децата ? 

Абе и аз със сестра ми не се понасям много, ама е друго да знам,че я има.

За теб детето е символ, но то си има и реални измерения и прозаични житейски задачи. Не може да функционираме само в света на символите и идеите, всичко трябва да си има основа. На мен ми е странно, защото аз живея и мисля с усещането за 4 поколения назад и три напред, не само за своите усещания и цели. Виждам някаква картинка и не ми се ще точно аз да се фръцна и да я разваля. За да има любови, символи и всякакви хубави работи, трябва да има и личен състав, така да се каже. Да има кой да ги прави тия неща 100 години напред. Така някак ми е по-приятно, като си го представя.

Момченцето е лесно, нали няма той да ги ражда:) а момичето може да реши, че не е за нея тази работа. Ми гадно си е, какво да го говорим.

Разбирам те теб ,но не мисля по този начин за имането на дете.

Не мисля за миналите поколения толкова и не държа на родова традиция на всяка цена .
На мен ми беше по интересно подчертаното за бъдещата ни работа като имигранти и анонса ,че дом и добра работа не са достатъчни ,а са само началото .На кое ?

Какво мислиш ,че е  по-доброто в в тази ситуация отколкото да си единствено дете ?
Аз не виждам разлики ,особено ако не се разбирате и нямате близки отношения.

В момента съм на голям кръстопът .От години не съм била по несигурна ,че не искам дете .Ако ще се случва някога ,то ще е скоро ,иначе не го виждам въобще да стане.

Контеса и аз на времето пусках тема за третото дете - хем го исках много, хем не - не можех и сама да се разбера. Всъщност исках много, но ме беше страх и аз не знам от какво. Е забременях, родих прекрасният Йоан и разбрах, че това е най-хубавото и умното нещо в живота ми .

Не го мисли много, детето не може да ти отнеме нищо, то само дава - щастие и любов.

Контеса и за миг не искам да си представя,  че сестра ми не съществува. А в случая аз съм малката и ако някой не е "трябвало"да го има съм аз.
Не искам да съм единствено дете. Колкото и да се караме никога не е завинаги. Различно е. От моята призма никой приятел не може да ми бъде близък колкото сестра ми.

Цветенце ,чак за трето съм убедена ,че не желая. Но разбирам твоето обяснение като работещо за вас.

 

Магнет, попитах друго. Не дали е трябвало някой да се ражда или не ,а дали не е по-добре да си само дете и да не се налага да разбираш за ревност , егоизъм ,родителско съревнование и постоянно присъствие?

Повечето деца ,които виждам около нас и са по двойки или са три все се карат, бият, шумотевица, препирни, мрънкане за всяко нещо и т.н.

 А у нас е тихо, спокойно и приятно да се върнеш след работа .
Това не ми се ще да развалям ,както и удобството при пътуване, гледане на децата и логистика с у-ща и курсове.