Второ дете в семейството ?

 Нито едно от изброените аз не съм почувствала...наистина .
А сега откакто останахме и без родители пък съвсем не искам и да си помислям да съм без сестра.

Добре, че успях да родя две- да са живи и здрави.

"дом и добра работа не са достатъчни ,а са само началото .На кое ? "

Достатъчно ще е, когато ви се родят внучета. Иначе може заради едните пари и дом да сте направили нещо...как да кажа, да си отрежете клона, колкото и да не вярваш в родове. Вашето е все още краткосрочно решение. За мен е много тъжно и странно хората да са толкова атомизирани и да се реализират поединично или в много малки групички. Това не е устойчиво и не ми дава усещане за сигурност.

А шумотевицата е много полезна за децата. Нарича се автоматичен курс по преговори и управление на конфликти. Тихият живот не подготвя за нищо.

Мен като едно обгрижвано, макар и с много трудно от емоционална точка дете, животът за нищо не ме подготви. Т.е. подготви ме за света на възрастните, но за този на връстниците ми- не.

Подобно, макар че имам сестра, но по-малка с 5г. Никога не бях ходила на лагер или екскурзия с преспиване до 7 клас. Общежитието и първата бригада в подготве ми разказаха играта.

Всяко дете си е различно, но в крайна сметка въпросът е краткосрочно срещу дългосрочно мислене.

След 20 години няма да си прекарваш през главата нон стоп спомени колко е било шумно с 2 деца и как ти е било гадно. Напротив, някои моменти стават хубави със задна дата, ако са довели до хубаво развитие на събитията.

На мен ми е странно, че за успех в живота се брои битие, в което не може лесно да постигнеш дори нещо толкова базово като 2 деца. Но е нормално: все пак в момента сте само на мускули и лични усилия, нямаш спасителна мрежа, изключая социалната система на Канада.

Лошото е, че малкото семейство е fragile. С две-три деца става robust. С пет и нагоре- antifragile. Тоест една голяма фамилия може да е много по-добре при разпад на социалния строй и разхлабване на правилата, отколкото малките семейства, които в момента са защитавани от този социален строй.

Каси , аз си бях такова дете независимо наличието на брат и братовчеди около мен .
Много трудно се вписвах между връстниците си .

И аз така. Брат ми ходеше навсякъде ,аз не желаех .Първият ми спортен лагер в 3 срещу 4ти клас ми беше последния до 11 клас

Не виждам как едно по-голямо семейство би било по- устойчиво  в тези условия.

Нали знаеш ,че всичко е спирала в развитите страни ;губиш работа  и след 2-3 месеца и дома си , нямаш как да плащаш сметки и данъци и децата ти са застрашени в пъти повече при такива катаклизми отколкото ако сте си в Б-я и разчитате на жилище от баба и подслон и помощ от мама.

 Просто не смятам ,че сме избрали по-лесното както описваш и мислим за далеч по дългосрочно от спряганото.

Аз мисля за всичко .
Ако се разведа ще ми е по-лесно да обгрижвам и да издържам едно дете прекрасно ,но с две ще ги лишавам и от време с мен и от неща ,които са им нужни. Ако се разболее баща им/аз  или ако и двамата починем ще е по-лесно за нея да се грижат близките ми отколкото да намерят място и време за още 2-3 деца.

Шансът да попаднат в системата на социалната система се увеличват с броя на децата . Родителите стават все по неглижиращи,позволяващи ,невпрягащи се и спокойни и последствията са налице. Особено при разпад на семейния модел и катаклизми в микро средата.

Много по-лесно е в нашата ситуация да организираме логистиката с гледане /водене/вземане всеки ден и времето с всеки от нас отколкото с две деца .Отделно писах вече за пътуванията, възможностите за по-добра работа с едно дете и почивката

Времето с теб не им е толкова нужно и ще става по-малко нужно.

Ама вече ти си решаваш дали да правиш всичко разумно и възможно...или да направиш невъзможното.

Ти си поредният пример как хората, които поддържат висок стандарт на живот, остават с
едно дете. А би трябвало да е обратното. Това за мен е абсолютен парадокс.

Иначе те разбирам. В чужбина сте абсолютно сами, навярно и аз не бих се навила на второ. Тук, в БГ,
се навих. Различно е.

Решението е- да не си увеличаваш стандарта на максимум, така че след 2-3 месеца да си изпаднал.

При мен пък хората с наистина висок стандарт са с повече от две деца. Дори е масова тенденция третото дете, а четвъртото зачестява като опция.

Де да беше на максимум .Тогава щях да спрягам яхти и комплекси за под наем ,а не имането на второ дете. Въобще пък тогава няма да ми е до друго дете,а щяхме само да пътуваме ,да не работим и да се забавляваме 
Това е за мен максимум стандарт .

Максимум спрямо доходите. А не например да си оставяте 30-50% резерв и да живеете доста под възможностите. По-малка къща и кола, такива работи. Въпрос на приоритети.

ОК. Ние сме с по-малка къща и кола на стандарта ни от години

Обичаме да харчим ,но и спестяваме  като не се изхвърляме ,но тук за друго иде реч.

Децата са огромна отговорност и не са моментен копнеж . Именно осъзнаването на тези 18-20 години ангажимент, радост и грижа са основния препълни камък.

Не е като да нямаме деца и да си хортуваме сладки приказки за пухкави уханни бебенца ,Стокке и панделки  Реалността е брутална ,жестока и ако не се взема предвид ..е безотговорност към децата . 

Стига де, не е 20 години 24/7! Не е 20 години микромениджмънт (въпреки че за теб може и това да е...)

Ми като имате бюджет, наемете си филипинска бавачка. Или българска.

Чак брутална не е реалността. Реалността е каквато си я направиш.

Ако здравословното ти състояние ти позволява роди си още едно дете. Така ми казват всички баби от квартала, такъв съвет ти давам и на теб. Колкото и да го мислим, животът винаги ни изненадва.