Мен ме интересува как по-точно наличието на целенасочено мамино влияние ще предпази или подготви децата за толкова бруталната реалност.
- Публикувана: 31 юли 2015, 09:14 ч.
- Последно мнение: 15 март 2018, 06:07 ч.
Второ дете в семейството ?
Мен ме интересува как по-точно наличието на целенасочено мамино влияние ще предпази или подготви децата за толкова бруталната реалност.
И аз искам да знам, как да отгледаме деца, които се оправят в живота. Така че, чета с интерес. Решението дали е едно, две или повече деца.
Съмнява ме да отгледаш перфектни и адаптивни деца, ако следиш всичко да им е перфектно и с всички усилия превръщаш детството им в уникално преживяване стил Magical La-La Land.
Имането на брат или сестра например автоматично ще принуди другите деца да са адаптивни.
Реалността на Контеса не е брутална, брутално е, ако има война, глад и епидемия. Другото е White Person Troubles. Дали ще влезе в най-доброто училище, дали ще учи флейта или арфа...
Имането на брат или сестра например автоматично ще принуди другите деца да са адаптивни.
Реалността на Контеса не е брутална, брутално е, ако има война, глад и епидемия. Другото е White Person Troubles. Дали ще влезе в най-доброто училище, дали ще учи флейта или арфа...
Контесо, и аз имах някои от твоите опасения и дълго мислих дали да имам второ дете. Истината е обаче,че когато се роди детето се намира начин да организираш ежедневието. А в дългосрочен план няма как да знаем какво ще се случи наперд в годините. Този страх не бива да ни парализира и да не смеем да имаме деца. Да, разваляш си рахата за известно време,но си заслужава. Безкрайно щастие е за мен като ги видя двамата как се обичат. Всяка трудност си заслужава.
Към авторката на темата: При тези условия за отглеждане на деца, които предлага Канада просто се чудя на разсъжденията ти! За мен ти си поредното доказателство за хора, които не искат да си развалят рахатлъка, защото ще имат ангажимент за определен брой години и няма да ходиш на работа за една година. Или си от хората, които казват, че не знаят дали ще могат да дарят другото си дете със същата доза любов като при първородното. Може да разчитате и на една заплата , не е проблем, няма да изгубите къщата си, няма да е лишена дъщеря ти от елементарните неща. Това просто е бягство от възможността да бъдеш отново майка, както иска съпруга ти.
Запази тази тема! Принтирай всичко и я прочети след 20 години! Вече, обаче ще е късно да се радваш на друго детенце, което да те нарече "мамо"!
Поздравления и адмирации към тези, които са осъществили желанието си да се наслаждават на повече от едно детенце!
Запази тази тема! Принтирай всичко и я прочети след 20 години! Вече, обаче ще е късно да се радваш на друго детенце, което да те нарече "мамо"!
Поздравления и адмирации към тези, които са осъществили желанието си да се наслаждават на повече от едно детенце!
Да бе, ще кажеш, че не живее в една от най-развитите и социални държави на планетата, а е някъде в Либерия или Сомалия и се чуди как ще й оцелее детето, ако го роди...
В Албания да живееше дори, няма нужда да я пращаме в Африка, нямаше да се замисля за броя деца, различен от едно.
За егоизма съм напълно съгласна- колкото повече материално има, толкова по-малко деца ни се искат. Или изобщо.
Знаете ли, парадокса при тази жена е, че тя иска да прави нещо като детска градина у тях (има такава практика в Канада, гледа към 5-6 деца), а не да дари собственото си дете с щастието да стане кака и т.н. Образована е, но разсъжденията са и абсолютно егоистични. Тук е рай за децата, вярвайте ми!
Да, на нея и трябва човек, който да и води и взима детето от у-ще. Може да намери, не е никакъв проблем.
Да, на нея и трябва човек, който да и води и взима детето от у-ще. Може да намери, не е никакъв проблем.
Както е казал един мъдър писател, не е ясно защо някои жени смятат, че е по-престижно да обясняваш простото тройно правило на 30 деца, вместо да разясниш цялата вселена на едно дете.
Между другото, доста типично- като си с единствено дете, много е трудно да делегираш задачите около детето. Все си мислиш, че трябва всичко да правиш лично, иначе ще повредиш детето издълбоко. А истината е, че детето се оправя чудесно, когато не само мама го възпитава. Даже може да е доста по-добре да се дистанцира.
Между другото, доста типично- като си с единствено дете, много е трудно да делегираш задачите около детето. Все си мислиш, че трябва всичко да правиш лично, иначе ще повредиш детето издълбоко. А истината е, че детето се оправя чудесно, когато не само мама го възпитава. Даже може да е доста по-добре да се дистанцира.
Добре де, аз питах за опцията- да си наеме българка за детегледачка. Или филипинка.
Знаете ли, парадокса при тази жена е, че тя иска да прави нещо като детска градина у тях (има такава практика в Канада, гледа към 5-6 деца), а не да дари собственото си дете с щастието да стане кака и т.н. Образована е, но разсъжденията са и абсолютно егоистични. Тук е рай за децата, вярвайте ми!
Да, на нея и трябва човек, който да и води и взима детето от у-ще. Може да намери, не е никакъв проблем.
Да, на нея и трябва човек, който да и води и взима детето от у-ще. Може да намери, не е никакъв проблем.
Както казах именно сега се замислям за второ дете повече от всяко друго време ,защото ще работя от дома ,а това за мен е незаменимо и търсено. Останах си с първото дете 4 години у дома без да работя и ни беше най-доброто време в семейството .
Не съм съгласна ,че с една заплата бихме се оправяли така добре както в Англия и в България. Просто тук разходите ни са тройни за сега .
Тита, защо мислиш ,че е рай за децата? Мога да почти посоча всяка страна за рай за децата без оглед икономическото положение само.
Какво ви мотивира вас ? Как се справихте с логистиката в Канада /България/Европа ?
На каква помощ разчитате ?
Реалността на Контеса не е брутална, брутално е, ако има война, глад и епидемия. Другото е....
+1
Ако нашите родители бяха разсъждавали така по комунистическо, цяло поколение братя и сестри нямаше да ги има.
Просто някои не са създадени са искат и да имат деца. Познавам и такива. Дамата вече гони 50 и никога не е искала деца. Казва, че не може да се занимава и да й се "мотаят наоколо някакви си деца".
Та свят широк. Всеки си преценява. Единственото, което ще добавя, е че не познавам възрастен човек, който да съжалява за това, че има повече деца. Само за това, че са по-малко.
Аз съм горе долу на същото дередже, с единствената разлика, че живея в България. Имаме едно дете, момиче, порасна вече, далеч сме от баби и дядовци и я гледам предимно аз, защото мъжът ми работи по много и до късно. Много дълги години ми отне узряването на идеята за второ дете точно защото са ми трудни комбинациите по логистиката, работата, болестите и какво ли още не. Като по- малка дъщеря ми беше бяс и с кеф релаксирах няколко години след като се поочовечи и се наслаждавах на рахата си.
Сега сме на прага да започнем да работим за второ, защото всичките ми доводи срещу това да го нямам вече ми звучат егоистично. Освен това, щом си отгледал вече едно дете си гърмян заек, много по- комбинативен и разни злободневни стечения на обстоятелствата трудно те събарят. Като цяло с второто дете нещата са много по- лежерни и изобщо не се впрягаш за глупости толкова, колкото с първото.
Основният ми довод е и за дъщеря ми, която е единствено дете, единствено внуче, заобиколена от цяла рода само възрастни. Учителката й в първи клас още в началото на годината ми сподели, че е много по- зряла от връстниците си (като разсъждения и поведение), което аз отдавам основно на това. Тази зрялост повече й пречи в отношенията й с децата, отколкото да й е от полза.
И тя го играе свръх обгрижвана, задоволена принцеса, не че е разхайтена, ама никога не е делила нищо с никого. Та е време вече да развалим рахата си дружно
Сега сме на прага да започнем да работим за второ, защото всичките ми доводи срещу това да го нямам вече ми звучат егоистично. Освен това, щом си отгледал вече едно дете си гърмян заек, много по- комбинативен и разни злободневни стечения на обстоятелствата трудно те събарят. Като цяло с второто дете нещата са много по- лежерни и изобщо не се впрягаш за глупости толкова, колкото с първото.
Основният ми довод е и за дъщеря ми, която е единствено дете, единствено внуче, заобиколена от цяла рода само възрастни. Учителката й в първи клас още в началото на годината ми сподели, че е много по- зряла от връстниците си (като разсъждения и поведение), което аз отдавам основно на това. Тази зрялост повече й пречи в отношенията й с децата, отколкото да й е от полза.
И тя го играе свръх обгрижвана, задоволена принцеса, не че е разхайтена, ама никога не е делила нищо с никого. Та е време вече да развалим рахата си дружно