Въпреки че самата аз имам две деца, последните коментари ме учудват с крайността си. Ще рече човек, че тези, които избират да имат само едно дете извършват углавно престъпление. 
- Публикувана: 31 юли 2015, 09:14 ч.
- Последно мнение: 15 март 2018, 06:07 ч.
Второ дете в семейството ?
Истината е, че с две деца лудницата си е голяма. Аз имам три, така че мога спокойно да е изкажа. Но мен битовизми като това, че децата крещят из къщи понякога, не ме трогват особено. Просто ги изпращам да си викат в другата стая и това е. Никога не ме е било страх, че ще ми изчезне комфорта заради тях. Дъщеря ми е такова кротко дете, че ако имах само нея например, сигурно цял живот бих се чудила защо някои родители се оплакват от децата си 
Добре, че са братята й да ме подсещат - според мен момче се гледа доста по-трудно. 
Не съм имала колебания дали да родя децата, нито съм правила грандиозни планове за наследства поколения напред. Ако човек е мотивиран да има още едно дете, винаги ще се справи. Аз минах през най-трудния период от живота си точно след раждането на третото дете, щом тогава се справих, значи няма невъзможни неща. Но ако не си сигурен дали го искаш - не знам какво трябва да се направи. Ако комфорта и удобствата в смисъл на непроменяне на вече изградения живот са ти по-важни, наистина не е удачно да се раждат повече деца може би. Иначе и целия си живот да преустроиш заради желано дете, не го чувстваш като тежест и не го и мислиш по този начин.
Добре, че са братята й да ме подсещат - според мен момче се гледа доста по-трудно. Не съм имала колебания дали да родя децата, нито съм правила грандиозни планове за наследства поколения напред. Ако човек е мотивиран да има още едно дете, винаги ще се справи. Аз минах през най-трудния период от живота си точно след раждането на третото дете, щом тогава се справих, значи няма невъзможни неща. Но ако не си сигурен дали го искаш - не знам какво трябва да се направи. Ако комфорта и удобствата в смисъл на непроменяне на вече изградения живот са ти по-важни, наистина не е удачно да се раждат повече деца може би. Иначе и целия си живот да преустроиш заради желано дете, не го чувстваш като тежест и не го и мислиш по този начин.
Ами виж сега, ти щом си толкова категорична, че рахата ти е най-важен за момента, ние и 50 страници да изпишем, все тая. Да, факт е, рахатът се разваля за години и години наред, при мен, покрай дребната, още сме рахатясали - сега ще става на 5.
Ако имах дар слово, бих ти описала как гледането на второто дете беше едно от най-хубавите неща в живота ми, но няма да мога да го кажа добре. С една дума ако мога да кажа, отглеждането на първото бебе беше притеснение, на второто - чиста любов. И това не означава, че не съм обичала сина си като бебе - ами че тогава за всичко се притеснявах, тревожех, не бях сигурна, побърквах се от тревоги. С второто - о, боже мой, няма такова блаженство! Като си минал през всичко и знаеш, че каквото и да е, ще мине и замине, цялото ти време е посветено на това да го обичаш и да му се радваш на това дребното
А синът ми беше много щастлив да има мама у дома точно в онзи училищен период. Това заздрави много и връзката им с мъжа ми (който не му е биологичен баща), защото прекарваха повече време заедно само двамата и това ги сближи.
А за връзката между децата ми ... просто нямам думи!
Бях предубедена и бях с разбирането, че няма да имат силна връзка, защото хем са разнополови, хем са с 10 години разлика. Е, грешала съм! С влизането през вратата питат един за друг, търсят се, забавляват се, обичат се много - все още ми е чудно как се случи, ако трябва да съм честна.
Колкото до притесненията дали няма да обичам едното повече от другото - на теория, аз никога не съм ги имала, знам, че в себе си имам любов за още 3. На практика, усещането е все едно сърцето ти расте, расте и колкото повече обич раздаваш, толкова по-голямо и любящо става, неописуемо е чувството.
Но! Рахат и спокойствие няма, дотук бяха. И финансовите, и логистичните, и чисто физически като обгрижване - всичките усилия се умножават не по 2, ами по 10 - необяснимо математически, но факт
Особено когато разликата е голяма като при нас, често имам усещането, че съм шизофреник, ума ми е разделен на сто подсекции по теми. Така че, човек, който не иска дете, никога не бих седнала да убеждавам да има - защото трябва да си много мотивиран и много да го искаш, за да може да се съсредоточиш върху нещата от предния ми абзац и да пренебрегнеш тези от сегашния. Затова и смятам, че за теб е по-добре да си останеш с едно дете, въпреки че личното ми разбиране е, че това е върховна проява на егоизъм спрямо съпруга и детето ти.
Ако имах дар слово, бих ти описала как гледането на второто дете беше едно от най-хубавите неща в живота ми, но няма да мога да го кажа добре. С една дума ако мога да кажа, отглеждането на първото бебе беше притеснение, на второто - чиста любов. И това не означава, че не съм обичала сина си като бебе - ами че тогава за всичко се притеснявах, тревожех, не бях сигурна, побърквах се от тревоги. С второто - о, боже мой, няма такова блаженство! Като си минал през всичко и знаеш, че каквото и да е, ще мине и замине, цялото ти време е посветено на това да го обичаш и да му се радваш на това дребното
А синът ми беше много щастлив да има мама у дома точно в онзи училищен период. Това заздрави много и връзката им с мъжа ми (който не му е биологичен баща), защото прекарваха повече време заедно само двамата и това ги сближи.
А за връзката между децата ми ... просто нямам думи!
Бях предубедена и бях с разбирането, че няма да имат силна връзка, защото хем са разнополови, хем са с 10 години разлика. Е, грешала съм! С влизането през вратата питат един за друг, търсят се, забавляват се, обичат се много - все още ми е чудно как се случи, ако трябва да съм честна.Колкото до притесненията дали няма да обичам едното повече от другото - на теория, аз никога не съм ги имала, знам, че в себе си имам любов за още 3. На практика, усещането е все едно сърцето ти расте, расте и колкото повече обич раздаваш, толкова по-голямо и любящо става, неописуемо е чувството.
Но! Рахат и спокойствие няма, дотук бяха. И финансовите, и логистичните, и чисто физически като обгрижване - всичките усилия се умножават не по 2, ами по 10 - необяснимо математически, но факт
Особено когато разликата е голяма като при нас, често имам усещането, че съм шизофреник, ума ми е разделен на сто подсекции по теми. Така че, човек, който не иска дете, никога не бих седнала да убеждавам да има - защото трябва да си много мотивиран и много да го искаш, за да може да се съсредоточиш върху нещата от предния ми абзац и да пренебрегнеш тези от сегашния. Затова и смятам, че за теб е по-добре да си останеш с едно дете, въпреки че личното ми разбиране е, че това е върховна проява на егоизъм спрямо съпруга и детето ти.
Няма норматив
Написала съм го за конкретния случай при тях, защото Контесата не веднъж е казвала, че мъжът й много иска второ дете, тя не иска. А по отношение на дъщеря й съм солидарна с предишните коментари, че е направо престъпление да я оставят самичка без близък човек в далечна страна.
Ако си живееха тук, заобиколени от баби, лели и братовчеди на по час-два път, ако и мъжът й беше на мнение, че иска спокойствие, а не дете, нямаше да го напиша последното.
Аз впрочем съм напълно ОК с това хората не второ, ами и първо дете да нямат, ако не го искат от сърце.
Написала съм го за конкретния случай при тях, защото Контесата не веднъж е казвала, че мъжът й много иска второ дете, тя не иска. А по отношение на дъщеря й съм солидарна с предишните коментари, че е направо престъпление да я оставят самичка без близък човек в далечна страна.
Ако си живееха тук, заобиколени от баби, лели и братовчеди на по час-два път, ако и мъжът й беше на мнение, че иска спокойствие, а не дете, нямаше да го напиша последното.
Аз впрочем съм напълно ОК с това хората не второ, ами и първо дете да нямат, ако не го искат от сърце.
А по отношение на дъщеря й съм солидарна с предишните коментари, че е направо престъпление да я оставят самичка без близък човек в далечна страна.
Мен пък с 2-3 деца в крайна сметка ще ми се улесни животът, защото някои финансово-логистични моменти ще се обединят. С едно дете например все още си достатъчно свободна (и луда), че да му готвиш специално меню. С две-три след няколко години ще постигна Светия Граал на отглеждането: всички да седнат и да ядат от чинии нещо, което съм сготвила за цялото семейство.
С повече от едно дете освен това няма да се нагърбвам с ненужните ранни курсове и всякакви идеи за развитие, защото е ясно, че за момента децата изглеждат като да знаят, но всичките тия неща ще им се изтрият от съзнанието и всъщност най-важната способност е катеренето по дървета. Наскоро четох статия, че развивало интелекта повече, отколкото всякакви образователни игри. Като станат на възраст сами да ходят по школи, ще си ходят.
Изобщо, излекувах се от микромениджмътна и прекомерните очаквания и стрес по отношение на единородния ми син.
По отношение на "най-доброто"- животът е дълъг, дори в началните години да има компромиси, после може да има по-богат период и то когато са съзнателни. Например на едно дете няма да му пука дали на 3 мес. е било с турско боди или с боди Puma за 60 лева, обаче на 18 може да му запука, ако майка му вместо да харчи пари за бебешки глезотии ги беше инвестирала.
С повече от едно дете освен това няма да се нагърбвам с ненужните ранни курсове и всякакви идеи за развитие, защото е ясно, че за момента децата изглеждат като да знаят, но всичките тия неща ще им се изтрият от съзнанието и всъщност най-важната способност е катеренето по дървета. Наскоро четох статия, че развивало интелекта повече, отколкото всякакви образователни игри. Като станат на възраст сами да ходят по школи, ще си ходят.
Изобщо, излекувах се от микромениджмътна и прекомерните очаквания и стрес по отношение на единородния ми син.
По отношение на "най-доброто"- животът е дълъг, дори в началните години да има компромиси, после може да има по-богат период и то когато са съзнателни. Например на едно дете няма да му пука дали на 3 мес. е било с турско боди или с боди Puma за 60 лева, обаче на 18 може да му запука, ако майка му вместо да харчи пари за бебешки глезотии ги беше инвестирала.
Контеса, не съм (сме) враждебно настроена към теб. Така зададена темата от теб, ние всички даваме мнението си за това да имаш поне още едно детенце. На пръв поглед толкова естествено нещо! Почти всички ти пишем, че спокойствието и рахата изчезват, но се появяват чувствата на още по-голяма любов, блаженство като гледаш децата си заедно и неописуема радост и веселие в дома. От тук нататък ти решаваш! Но решавай по-скоро, защото дните се изнизват един след друг, а нещата може и да не се получат веднага (ако решиш случайно). Защото може да настъпи и такъв момент, в който вече неистово да искаш, а да не става по една или друга здравословна причина. В теб е топката! Успех!
Познавам много семейства с едно дете. Трябва да ви кажа, че всички сякаш са се наговорили, разсъждават по един и същи начин. Те ходят на някакъв спорт, свирят на някакъв инструмент, ходят на чужд език, ходатайстват детето им да бъде при най-добрата учителка в у-ще, ходят на още не знам си колко извънучилищни форми, което разбира се не е никак лошо, но когато ги поставиш в ситуация да се оправят сами- те не могат. Не могат, защото не са се "изпекли" за елементарните неща. Такива родители винаги казват, че тяхното дете е най-знаещото, то е най-можещото, то е светило. А на практика се оказва друго. Такива деца някак си получават друг вид възпитание, за тях важи само: Аз ,Аз, Аз и никой друг. Опрях пак до егуизма.
Сирен, много ми хареса последния ти абзац!
Успех!Познавам много семейства с едно дете. Трябва да ви кажа, че всички сякаш са се наговорили, разсъждават по един и същи начин. Те ходят на някакъв спорт, свирят на някакъв инструмент, ходят на чужд език, ходатайстват детето им да бъде при най-добрата учителка в у-ще, ходят на още не знам си колко извънучилищни форми, което разбира се не е никак лошо, но когато ги поставиш в ситуация да се оправят сами- те не могат. Не могат, защото не са се "изпекли" за елементарните неща. Такива родители винаги казват, че тяхното дете е най-знаещото, то е най-можещото, то е светило. А на практика се оказва друго. Такива деца някак си получават друг вид възпитание, за тях важи само: Аз ,Аз, Аз и никой друг. Опрях пак до егуизма.
Сирен, много ми хареса последния ти абзац!
Не е съвсем точно по темата, но много внимавам, когато някой се опита да създаде "знаещи" и "можещи" деца. Обикновено моженето идва след години, а ако млад човек има претенции, че знае и може, то това са заучени неща и ще се провалят при по-заплетена ситуация.
Лошото е, че точно много обучаваните деца страдат от един дефект- не предприемат рискове, за да не се провалят и да не им се развали светлият образ.
Та трябва да се внимава, като създаваш перфектното дете...
Лошото е, че точно много обучаваните деца страдат от един дефект- не предприемат рискове, за да не се провалят и да не им се развали светлият образ.
Та трябва да се внимава, като създаваш перфектното дете...
Една моя приятелка с едно дете. Мъжа й иска второ,но тя не дава да се продума. Дори детето е обработила- няма да искаш братче или сестриче! Как ще ме разделиш? Нищо няма да е вече само за теб: нито аз,нито дрехите, нито играчките, нито лакомства и т.н Искаш ли мама да не целува само теб? !- лично пред мен ги е говорила. .
И детето знае, че трябва да е само тя!
Те е едно мило дете, което пострада сега в пубертета- много е пълна, но учи в частно училище, яде без ограничение каквото иска, ходят постоянно по екскурзии и се държи надменно дори с възрастните.
И детето знае, че трябва да е само тя!
Те е едно мило дете, което пострада сега в пубертета- много е пълна, но учи в частно училище, яде без ограничение каквото иска, ходят постоянно по екскурзии и се държи надменно дори с възрастните.
Контеса, не съм (сме) враждебно настроена към теб.
И аз не съм, Контесата е от потребителите, които са ми симпатични.
Благодаря Ви!
Не се чувствам нападната по никакъв начин .Напротив.
Намирам във всяко мнение по нещо ценно и вече наболяло на преден план по отношение на този разговор.
Преди 5 години когато детето ни бе на 2 отново участвах в такава тема ,но не бях готова за коментарите ,които не съвпадат с моите виждания. Сега приветствам различното мнение ,защото ми дава различна отправна точка и мироглед.
Бърди, той наистина иска много друго дете ,а детето ни също обожава децата . Говорехме с него преди една седмица именно по този въпрос и снощи би ви благодарил лично за коментара за детето в чужбина
Сирен, аз нямам перфектно дете и не възпитаваме детето-чудо с 3 спорта, 2 инструмента и не знам си още какво. Именно ,защото работя с деца знаех какво ме очаква и ми беше ваканция гледането на едно бебе .И за 10 деца и за 1 не готвя отделна храна ,а се храним заедно всички и наистина не смятам ,че имайки едно дете е толкова низвергнато положение .
Магнет, това е доста манипулативно и неприятно . Все едно 'двете с/у тати'
А_тита , надявам се нашето дете да не е такова. Не смятам ,че растенето сам те прави егоист, именно трябването да споделяш , да делиш всичко т.н. са по основополагащи.
Аз съм доста строг родител и надали някой може да каже ,че отглеждаме лигла или разглезена принцеса. Нито ходи а хиляди извънкласни ,нито е най-можещото и успешно дете ,нито пък е свръх-обгрижена ,защото е възпитавана да е независима ,но и да уважава авторитети и труда .
И да не стане ода ,ще спра ,че постовете ми са все едни 'кратки'
Не се чувствам нападната по никакъв начин .Напротив.
Намирам във всяко мнение по нещо ценно и вече наболяло на преден план по отношение на този разговор.
Преди 5 години когато детето ни бе на 2 отново участвах в такава тема ,но не бях готова за коментарите ,които не съвпадат с моите виждания. Сега приветствам различното мнение ,защото ми дава различна отправна точка и мироглед.
Бърди, той наистина иска много друго дете ,а детето ни също обожава децата . Говорехме с него преди една седмица именно по този въпрос и снощи би ви благодарил лично за коментара за детето в чужбина
Сирен, аз нямам перфектно дете и не възпитаваме детето-чудо с 3 спорта, 2 инструмента и не знам си още какво. Именно ,защото работя с деца знаех какво ме очаква и ми беше ваканция гледането на едно бебе .И за 10 деца и за 1 не готвя отделна храна ,а се храним заедно всички и наистина не смятам ,че имайки едно дете е толкова низвергнато положение .
Магнет, това е доста манипулативно и неприятно . Все едно 'двете с/у тати'
А_тита , надявам се нашето дете да не е такова. Не смятам ,че растенето сам те прави егоист, именно трябването да споделяш , да делиш всичко т.н. са по основополагащи.
Аз съм доста строг родител и надали някой може да каже ,че отглеждаме лигла или разглезена принцеса. Нито ходи а хиляди извънкласни ,нито е най-можещото и успешно дете ,нито пък е свръх-обгрижена ,защото е възпитавана да е независима ,но и да уважава авторитети и труда .
И да не стане ода ,ще спра ,че постовете ми са все едни 'кратки'
И аз се включвам да следя темата. Винаги са ми били интересни доводите за желанието за второ дете, защото при всеки човек е различно и определено изказаните мнения ми бяха полезни и ме накараха да се замисля над други гледни точки. Надявам се всеки да стигне до най-правилното решение за неговото семейство.