Здравейте! Въпроса ми е един такъв и живо ме интересува. Имате ли брат или сестра от единия ви родител. Тоест майка ви или баща ви имат друго дете от друг човек, който не ви е родител. Моля да споделите какви са отношенията ви, въобще поддържате ли някакви отношения и според вас какви трябва да бъдат.
- Публикувана: 6 авг. 2015, 16:19 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 15:59 ч.
Брат и сестра от различни родители?
Нямам, но все пак да изкажа мнение по темата.
Според мен отношенията трябва да са братски/сестрински, независимо, че детето има друг баща или майка.
Друг е въпроса, че аз лично съм на мнението, че отношението ми към хората трябва да бъде такова, каквото го чувствам или каквото заслужават, независимо дали са ми родители, братя, братовчеди или приятели.
Според мен отношенията трябва да са братски/сестрински, независимо, че детето има друг баща или майка.
Друг е въпроса, че аз лично съм на мнението, че отношението ми към хората трябва да бъде такова, каквото го чувствам или каквото заслужават, независимо дали са ми родители, братя, братовчеди или приятели.
Става дума за моя братовчетка. Премести се до нас много скоро и има брат, който е от първия брак на майка и. Проблема им обаче идва по-скоро от родителите. Тоест майката нещо не изяснява отношенията си ясно, та моята братовчетка се чувства пренебрегната. Пита ме постоянно за съвет и не знам какво да и кажа, освен да говори с майка си.
Аз имам брат от майка ми и друг човек.Много се радвам,че не си използвала понятието "полубрат/сестра",защото за мен това е най-глупавото понятие,което някога е било измисляно.Обичам брат си страшно много.Когато разбрах,че майка ми е бременна в началото бях негативно настроена,защото разликата ни щеше е много голяма, бях тинейджър с много трудно протичащ пубертет и т.н ,но когато той се роди,вече нищо не ме интересуваше и го обикнах от 1 миг, в който го видях.В момента аз съм на 23,той почти на 8.Когато се прибирам излизаме заедно,играем си,говорим си.Искам да отбележа,че имам и друг брат,с който имаме едни и същи родители,но по никакъв начин обичта ми към 1 не е по-различна от тази към другия 
Знам,че има много случаи,в които отношенията между братя и сестри не са добри,защото не са израснали заедно или заради настройване от страна на другия родител,но това според мен е напълно излишно.
Знам,че има много случаи,в които отношенията между братя и сестри не са добри,защото не са израснали заедно или заради настройване от страна на другия родител,но това според мен е напълно излишно.
Уф ами там е тя, че те не говорят, а горкото момиче много се терзае. Аз доколкото разбирам тя има нужда от това майка и да и покаже, че я обича не по-малко. Ама не знам защо, странни хора са, не го прави. А майката е наясно със ситуацията. Брата си брат, той в случая вина няма, но поради това отношение на майката, момичето намразва брат си и майка си.....
Разбирам, явно изпитва ревност. Особено ако е още малка това не е рядко срещано.
Нека намери начин да говори с майка си и да й каже как се чувства. А относно брата, той й е брат, независимо, че има друг татко, нека не се озлобява срещу него..
Напълно е възможно, понякога майката да му обръща малко повече внимание, защото за него тя е родителят в дома им, т.е братовчедка ти живее най - вероятно с майка си и татко си, а той само с майка си.
Нека намери начин да говори с майка си и да й каже как се чувства. А относно брата, той й е брат, независимо, че има друг татко, нека не се озлобява срещу него..
Напълно е възможно, понякога майката да му обръща малко повече внимание, защото за него тя е родителят в дома им, т.е братовчедка ти живее най - вероятно с майка си и татко си, а той само с майка си.
Моите две деца са с различни бащи. Разликата им е 12 год. Много държа да са брат и сестра и се старая да няма разлика. Винаги ме е било страх да не изпадна в ситуацията на братовчедка ти, защото смятам че родителят трябва да изгради връзката между децата си и всяка грешка може да има много лоши последствия. Създателят на синът ми има друго дете. Двете никога не са се виждали и едва и ще се запознаят. Моето не проявява интерес на другото едва ли ще му кажат. Така или иначе този човек не е баща за нито едно от децата си.
Ами сложно е.Момичето си е право, защото майката знае, как тя се чувства и не прави нищо.Брата пък се възползва от създалата се ситуация, не знам нарочно ли и тои нищо не прави и...Просто родителя трябава да казва и показва обичта си, особенно когато детето се чувства зле.А те са големи хора. Трудно им е на тези родители, трябва да са деликатни.
Имам сестра от първия брак на баща ми. Виждали сме се последно преди повече от 20 г, тоест когато аз бях на 10, а тя на 15. Не поддържаме никаква връзка, нямам нейни координати, не знам в момента в кой град живее. Нямам нищо против нея, напротив, мила ми е, макар че не съм я виждала от дете. Мислила съм си да се опитам да я открия, да й звънна, да й пиша. Ама засега само с мисленето си оставам. Още повече че не знам как ще реагира.
Имам сестра от първия брак на баща ми. Виждали сме се последно преди повече от 20 г, тоест когато аз бях на 10, а тя на 15. Не поддържаме никаква връзка, нямам нейни координати, не знам в момента в кой град живее. Нямам нищо против нея, напротив, мила ми е, макар че не съм я виждала от дете. Мислила съм си да се опитам да я открия, да й звънна, да й пиша. Ама засега само с мисленето си оставам. Още повече че не знам как ще реагира.
С моята сестра сме от различни бащи, децата ми също са така. Със сестра ми, винаги сме били в идеални отношения, много се обичаме, връзката ни е адски силна. В общи линии, нейния баща ми е точно толкова татко, колкото и на нея. За това, винаги съм се стремяла, децата ми да имат съьата връзка по между си и да не се усеща разликата, че дъщеря ми има един баща, а сина ми друг.
В общи линии, за да има такава връзка между две деца, трябва да се постараят всичките родители, не само общия. Ако майката на братовчедка ти е позволила на мъжа си да дели децата, че едното е негово, пък другото чуждо, нормално е братовчедката да се чувства зле и отритната. Лошо е поведението на самата майка, щом знае, че детето й се чувства зле, ни нищо не прави по въпроса. А за брата, никога не може да знаете той как се чувства и дали прави нещо, за дасе чувства и сестра му добре, така че не го онвинявайте. Той може и да говори на майка си, че трябва да се държи със сестра му така, както и с него, но мама да не го отчита.
Имам 2 сестри. С едната имаме обща майка, с другата - общ баща.
С по-малката (от майка ми) се обичаме много, но и разликата ни е много голяма, така че не може да се каже, че имаме към момента много общо. В смисъл, аз не припадам по Замръзналото кралство и не бих си налепила стаята с пеперуди
Но беше много чакана и много искана от мен, и въобще, си е на кака златото.
С по-голямата (от баща ми), за жалост не поддържам никаква връзка. Благодарение на общия ни "родител" и майка й. Всъщност, тя и допреди 5 години не знаеше, че има сестра, научи случайно, когато се озовахме на една маса и аз твърдо отказах да се правя на просто случайна позната на баща ни. Но това го отдавам на простотията на родителите й, не е виновна тя. Но не я чувствам никаква, все пак съм я виждала един-единствен път през живота си, както и тя мен. Ако ме потърси един ден, е добре дошла, все пак тя не е отговорна за постъпките на родителите си. Ако не - няма да си разплета чорапа.
С по-малката (от майка ми) се обичаме много, но и разликата ни е много голяма, така че не може да се каже, че имаме към момента много общо. В смисъл, аз не припадам по Замръзналото кралство и не бих си налепила стаята с пеперуди
Но беше много чакана и много искана от мен, и въобще, си е на кака златото.С по-голямата (от баща ми), за жалост не поддържам никаква връзка. Благодарение на общия ни "родител" и майка й. Всъщност, тя и допреди 5 години не знаеше, че има сестра, научи случайно, когато се озовахме на една маса и аз твърдо отказах да се правя на просто случайна позната на баща ни. Но това го отдавам на простотията на родителите й, не е виновна тя. Но не я чувствам никаква, все пак съм я виждала един-единствен път през живота си, както и тя мен. Ако ме потърси един ден, е добре дошла, все пак тя не е отговорна за постъпките на родителите си. Ако не - няма да си разплета чорапа.
Аз нямам, но децата ми имат различни бащи, синът ми има и брат, който има друга майка. Дъщеря ми и големият син на мъжа ми също се приемат помежду си за брат и сестра, макар да нямат кръвна връзка.
Държа на добрите отношения- малкият е бебе още, но каката и баткото се грижат колкото могат за него, дори сме им го поверявали за 20-30 минути да го гледат заедно или поотделно (и двамата са гимназисти).
Моите впечатления са, че когато децата имат обща майка приемат брат си/сестра си като съвсем "редовен" такъв и дори забравят различните бащи. Когато майката е различна нещата са по-деликатни и е въпрос на добра воля от всички страни да възпитат в децата братски чувства.
Държа на добрите отношения- малкият е бебе още, но каката и баткото се грижат колкото могат за него, дори сме им го поверявали за 20-30 минути да го гледат заедно или поотделно (и двамата са гимназисти).
Моите впечатления са, че когато децата имат обща майка приемат брат си/сестра си като съвсем "редовен"
такъв и дори забравят различните бащи. Когато майката е различна нещата са по-деликатни и е въпрос на добра воля от всички страни да възпитат в децата братски чувства.
Не е точно така. Зависи от родителите. Дъщеря ми има сестра с която имат общ баща. Като се роди малката, баща им обясни на голямата че има сестра и че това няма да я ощети нито морално нито материално ( същото обясних и на синът ми ). При сестрата нещата са малко по деликатни, защото не живее с нас и рядко се виждаме а е и втрудна възраст, но малката я обича и мисля че голямата също. Ние сме на принципа че когато има, има за всички, като няма няма за никой и се надявам децата ни въпреки голямата разлика да имат добра връзка.
Имам братя и по майчина, и по бащина линия. Различно е. Израстнала съм с майка ми, с баща ми се виждахме рядко, така че няма как отношенията да са еднакви. Но и тримата ги възприемам като братя и ги обичам. Живеем в четири различни държави и се виждаме много рядко, за което истински съжалявам.
Няма по-хубаво от това отношенията да са възможно най-близки. Смятам, че братята/сестрите са огромно богатство.
Няма по-хубаво от това отношенията да са възможно най-близки. Смятам, че братята/сестрите са огромно богатство.
Имам доведена сестра.
Аз съм дъщеря на баща ми, а тя на съпругата на баща ми.
Израснахме заедно. Аз съм по-голямата и разбира се, според баща ми, по-умната и разбраната.
Баща ми я приема, като собствена.
Отношенията между мен и сестра ми са напълно сестрински, въпреки че нямаме кръвна връзка.
Всичко се дължи на изключителната любов и такт на баща Ни
Според мен родителите са тези, които тушират или несъзнателно създават, евентуално възникналото напрежение.
Аз съм дъщеря на баща ми, а тя на съпругата на баща ми.
Израснахме заедно. Аз съм по-голямата и разбира се, според баща ми, по-умната и разбраната.
Баща ми я приема, като собствена.
Отношенията между мен и сестра ми са напълно сестрински, въпреки че нямаме кръвна връзка.
Всичко се дължи на изключителната любов и такт на баща Ни
Според мен родителите са тези, които тушират или несъзнателно създават, евентуално възникналото напрежение.
