Имам сестра от първия брак на баща ми. Виждали сме се последно преди повече от 20 г, тоест когато аз бях на 10, а тя на 15. Не поддържаме никаква връзка, нямам нейни координати, не знам в момента в кой град живее. Нямам нищо против нея, напротив, мила ми е, макар че не съм я виждала от дете. Мислила съм си да се опитам да я открия, да й звънна, да й пиша. Ама засега само с мисленето си оставам. Още повече че не знам как ще реагира.
С моята сестра сме от различни бащи, децата ми също са така. Със сестра ми, винаги сме били в идеални отношения, много се обичаме, връзката ни е адски силна. В общи линии, нейния баща ми е точно толкова татко, колкото и на нея. За това, винаги съм се стремяла, децата ми да имат съьата връзка по между си и да не се усеща разликата, че дъщеря ми има един баща, а сина ми друг.
В общи линии, за да има такава връзка между две деца, трябва да се постараят всичките родители, не само общия. Ако майката на братовчедка ти е позволила на мъжа си да дели децата, че едното е негово, пък другото чуждо, нормално е братовчедката да се чувства зле и отритната. Лошо е поведението на самата майка, щом знае, че детето й се чувства зле, ни нищо не прави по въпроса. А за брата, никога не може да знаете той как се чувства и дали прави нещо, за дасе чувства и сестра му добре, така че не го онвинявайте. Той може и да говори на майка си, че трябва да се държи със сестра му така, както и с него, но мама да не го отчита.
Но беше много чакана и много искана от мен, и въобще, си е на кака златото.
