Здравейте! Въпроса ми е един такъв и живо ме интересува. Имате ли брат или сестра от единия ви родител. Тоест майка ви или баща ви имат друго дете от друг човек, който не ви е родител. Моля да споделите какви са отношенията ви, въобще поддържате ли някакви отношения и според вас какви трябва да бъдат.
- Публикувана: 6 авг. 2015, 16:19 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2015, 15:59 ч.
Брат и сестра от различни родители?
Нямам, но все пак да изкажа мнение по темата.
Според мен отношенията трябва да са братски/сестрински, независимо, че детето има друг баща или майка.
Друг е въпроса, че аз лично съм на мнението, че отношението ми към хората трябва да бъде такова, каквото го чувствам или каквото заслужават, независимо дали са ми родители, братя, братовчеди или приятели.
Според мен отношенията трябва да са братски/сестрински, независимо, че детето има друг баща или майка.
Друг е въпроса, че аз лично съм на мнението, че отношението ми към хората трябва да бъде такова, каквото го чувствам или каквото заслужават, независимо дали са ми родители, братя, братовчеди или приятели.
Става дума за моя братовчетка. Премести се до нас много скоро и има брат, който е от първия брак на майка и. Проблема им обаче идва по-скоро от родителите. Тоест майката нещо не изяснява отношенията си ясно, та моята братовчетка се чувства пренебрегната. Пита ме постоянно за съвет и не знам какво да и кажа, освен да говори с майка си.
Аз имам брат от майка ми и друг човек.Много се радвам,че не си използвала понятието "полубрат/сестра",защото за мен това е най-глупавото понятие,което някога е било измисляно.Обичам брат си страшно много.Когато разбрах,че майка ми е бременна в началото бях негативно настроена,защото разликата ни щеше е много голяма, бях тинейджър с много трудно протичащ пубертет и т.н ,но когато той се роди,вече нищо не ме интересуваше и го обикнах от 1 миг, в който го видях.В момента аз съм на 23,той почти на 8.Когато се прибирам излизаме заедно,играем си,говорим си.Искам да отбележа,че имам и друг брат,с който имаме едни и същи родители,но по никакъв начин обичта ми към 1 не е по-различна от тази към другия 
Знам,че има много случаи,в които отношенията между братя и сестри не са добри,защото не са израснали заедно или заради настройване от страна на другия родител,но това според мен е напълно излишно.
Знам,че има много случаи,в които отношенията между братя и сестри не са добри,защото не са израснали заедно или заради настройване от страна на другия родител,но това според мен е напълно излишно.
Уф ами там е тя, че те не говорят, а горкото момиче много се терзае. Аз доколкото разбирам тя има нужда от това майка и да и покаже, че я обича не по-малко. Ама не знам защо, странни хора са, не го прави. А майката е наясно със ситуацията. Брата си брат, той в случая вина няма, но поради това отношение на майката, момичето намразва брат си и майка си.....
Разбирам, явно изпитва ревност. Особено ако е още малка това не е рядко срещано.
Нека намери начин да говори с майка си и да й каже как се чувства. А относно брата, той й е брат, независимо, че има друг татко, нека не се озлобява срещу него..
Напълно е възможно, понякога майката да му обръща малко повече внимание, защото за него тя е родителят в дома им, т.е братовчедка ти живее най - вероятно с майка си и татко си, а той само с майка си.
Нека намери начин да говори с майка си и да й каже как се чувства. А относно брата, той й е брат, независимо, че има друг татко, нека не се озлобява срещу него..
Напълно е възможно, понякога майката да му обръща малко повече внимание, защото за него тя е родителят в дома им, т.е братовчедка ти живее най - вероятно с майка си и татко си, а той само с майка си.
Моите две деца са с различни бащи. Разликата им е 12 год. Много държа да са брат и сестра и се старая да няма разлика. Винаги ме е било страх да не изпадна в ситуацията на братовчедка ти, защото смятам че родителят трябва да изгради връзката между децата си и всяка грешка може да има много лоши последствия. Създателят на синът ми има друго дете. Двете никога не са се виждали и едва и ще се запознаят. Моето не проявява интерес на другото едва ли ще му кажат. Така или иначе този човек не е баща за нито едно от децата си.
Ами сложно е.Момичето си е право, защото майката знае, как тя се чувства и не прави нищо.Брата пък се възползва от създалата се ситуация, не знам нарочно ли и тои нищо не прави и...Просто родителя трябава да казва и показва обичта си, особенно когато детето се чувства зле.А те са големи хора. Трудно им е на тези родители, трябва да са деликатни.
Имам сестра от първия брак на баща ми. Виждали сме се последно преди повече от 20 г, тоест когато аз бях на 10, а тя на 15. Не поддържаме никаква връзка, нямам нейни координати, не знам в момента в кой град живее. Нямам нищо против нея, напротив, мила ми е, макар че не съм я виждала от дете. Мислила съм си да се опитам да я открия, да й звънна, да й пиша. Ама засега само с мисленето си оставам. Още повече че не знам как ще реагира.