Леко момиче

Обществото не е компанията ти.

Зарежи ти само по дрехите да те намират за леко момиче.
Съседката, облича се прилично, я мислят за лековата, защото днес я докараха с едно голфче петичка, онзи ден дойде с друго момче с беемвенце и така. А и да няма кола, горе-долу се знае кой е с нея в него момент.

Според мен съвсем добронамерено, тихо и спокойно е добре да поговориш с майка си. Опитай се да се поставиш на нейно място, прояви малко толерантност. Не пречи да обясниш и своето виждане по въпроса, но и да се вслушаш. Дали е права или не майка ти няма как да гадаем. Също дали тя преувеличава или ти омаловажаваш ситуацията.

Не са и бабите пред блока.

И бабите не са да. 

Я иди да си търсиш работа облечена като за плаж

О, я стига. Момичето е на 19, сега й е времето да ходи с късо, шаренко, да се фръцка с роклички и прочие. Кога ще може да го прави иначе? На 55 ли? Големия прас, че решила да иде на дискотека 5 пъти на 19. Хората имат склонност да завиждат и да ръсят клюки. Ако темата е реална и тя:
- работи
- учи
- има си сериозен приятел
Няма никаква логика да я окачествяват като к*рва заради това как се облича. Това са абсолютни глупости. К*рва е жена, която спи с много мъже, не момиче, което те първа за пръв път е решило да излезе от маминото крило и да облече къса рокля или бюстие. С един сериозен приятел. С образование и работа.

Авторке, знам за какво говориш, но нищо няма да промениш. И с моята майка беше така. Аз сега съм на 22 та са ми близки тези спомени. И аз бях свита и като дете, и после. Все си четях, пишех, учех, рядко излизах с приятели и все само по светло, въобще кротка история и тя беше свикнала на това. По това, което пишеш, смятам, че и твоята си е завъртяла света около кротко дете, което вечно ще си седи вкъщи и ще си чете книжки, ще учи и работи и няма да се забавлява над обществено обявените граници. Когато си хванах първия ми приятел беше страхотна драма и трагедия поне няколко месеца, че излизам с него денем за по повече от 2-3 часа, което се водеше нормалното излизане с приятели. Хем познаваше момчето, хем ми беше стар приятел от малка и познаваше даже родителите му. Когато разбра, че съм започнала и полов живот с него (след 5-6 месеца връзка) се започнаха и всички тъпотии дали да закачала червени фенери, каква съм била лека, какво щяли да кажат съседите, сръдни... А и аз бях като теб - учех си, работих, това момче беше съвсем сериозно и не беше някой пройдоха. Ама не.

Ако ти е успокоение, ще й мине. Рано или късно се примиряват, че птичката излита от гнездото малко по малко и няма как вечно да е дете. Дори лека полека, ако е като в моя случай, ще започне да проявява интерес и да бъде приятелка, с която можеш да споделиш проблем. При нас така стана, с времето.

Съгласна съм с Google76, а  това -
 все едно аз съм го писала  .
Едва ли  наистина  "комшийките" си мисля такива грозоти за теб...а и да бяха, едва ли това е същината на проблема. Връзката на майка ти с теб е проблем. И аз имах такъв с моята, е, вече нямам, просто спрях всякаква комуникация с нея. Не знам какво  провокира родители  да  постъпват  так с децата си...и съм говорила и питала и...нищо./ Е, не съвсем нищо -  не съм станала президент или поне съпруга на такъв и това си е голямо разочарование  / Вече не съм на 20, че да  се самозалъгвам, че мога да променя вече  изградени отношения, както и  разбрах, че да обичаш на инат е само загуба  на емоционална енергия. Като не става - не става.

И аз се чудя какво друго има,че да я окачествяват ,като лека жена.Точно заради гореизброеното не е.

Нито бабите,нито нейните приятели са целия свят.Въпросът е ,че ако е в по -малък град тези неща се разнасят много бързо.Пък после върви обяснявай ,че нямаш сестра.

Аз приказките на майка ми ги слушах, бидейки родена и живуща в София.
Това с малкия град, мисля че вече не е меродавно.
От скоро живея до малък град, не само неженените, ами и майките с бебешките колички са с бюстиета, къси поли и панталонки.

В моите представи облеклото ми не е твърде провокативно, а умерено и допустимо за възрастта ми.
Дори и да приема че съм се облякла неподходящо носейки бюстие посред бял ден, това по никакъв начин не променя моя морал или мен самата и това е единственото, което искам да разбере. Не я карам да харесва начинът ми на обличане, а да ме уважава като личност.Ако хората не знаят и съдят по дрехите, тя ми е майка и би трябвало да знае какъв човек съм.

Не съм от малък град и неща, които могат да се разнесат няма, освен ако не са съчинени, защото не правя нищо, от което да се срамувам.

Уважението не се изисква. Заслужава се. 

Няма да ме разбереш. Нямаш години 

От късо до късо има разлика. На моя позната дъщеря й е омъжена, с дете. Носи ултра къси поли и панталонки, бюстиета, потничета и пр. Сложила си е силикон в гърдите, надула е устните си. Въпреки провокативните тоалети, които облича, не изглежда секси, а вулгарно. Все едно от магистралата се е преместила в центъра на града за малко. Мисълта ми е, че тя си мисли, че е секси и ефектна щом се облича по този начин. И наистина е ефектна, но не по начина по който си мисли. Не казвам, че авторката изглежда вулгарно, защото не съм я виждала. Може и просто майка й да не възприема този й стил на обличане, след като преди не се е обличала така.

Може би майката иска да я замонаши, за да не се откъсне от полата й и да не напусне семейното гнездо? Т.е. възможно ли е майката да се страхува от това да "загуби" детето си заради някой мъж и да остане самичка? Доколкото схванах, таткото не играе особена роля.

Дрехите говорят много за човека и да, това е първото впечатление, което правиш 
Много жени си мислят, че са секси, а всъщност са си точно вулгарни и безвкусни, но всеки има право да се носи както прецени - стига да не се изненадва от реакцията на околните.

Лично аз не толерирам предизвикателно облекло и силен грим през деня - не е необходимо да покажеш много плът, за да бъдеш хубава и забележима, но може би това се изгражда в семейството още от ранна възраст и се развива през годините.

Поговори с майка си спокойно и виж кое конкретно я притеснява - едва ли е само бюстието ти 

Това е типично поведение на майка, разочарована от мъжете, която иска или да предпази дъщеря си, или по-скоро да я обучи, че мъжете са животни и не трябва да им вярва.

Решението е:
1. По-стилно обличане
2. Изнасяне от дома.

Иначе аз често имам проблем, че това, което смятам за спортни дрехи, всъщност може да се интерпретира като секси и предизвикателно разголване.

пак ще подкладя - вместо да се чудим и да пишем постоянно дисклеймъри "ама не казвам, че авторката,.." - авторката да пусне една снимка по въпросното бюстие, мненията ще са много по-квалитетни.