Леко момиче

Зависи от начина ти на поведение. Като всяко нещо, може да използваш красотата си в твоя полза, може и да я караш да работи срещу теб.

 

До колкото разбирам, ти не смяташ, че облеклото ти е твърде предизвикателно (щото ние няма как да прецени без да сме видяли)? Тогава не обръщай внимание (до колкото е възможно). Явно проблема не е облеклото след като говориш за презрение от нейна страна, заради бюстие, или заради това, че ползваш такси.   По-скоро нещо я плаши, може би, че порастваш, работиш, оправяш се сама и губи контрол, явно изпада в паника вече и сериозно се опитва да ти вмени вина.  Следвай си пътя. Казваш, че учиш, и си умерен човек, тогава нещата с времето ще си дойдат на място, включително и стила на обличане. В крайна сметка си на 19, лято е, сега се носят бюстиета, живей си живота. И бурка да сложиш все на някой няма да му хареса.

Мила, Ти си това, което мислиш за себе си.
Ако си гневна, че някой те опредрля неправилно, значи неволно допускаш, че може и да е прав.

Изпитала съм го на гърба си, хората са завистливи. Ако си нещо повече само чакат да стъпиш на криво и да те заядат. В БГ това е манталитет. Аз не сакам да съм добре, сакам на Вуте да му е зле.

 

Въобще недей да си слагаш на сърце какво говорят хората. Ще ти дам пример със себе си - родителите ми бяха много консервативни, донякъде май приличам на тях в това отношение. Докато стана на 15 - 16 имах вечерен час до 7 - 8, след това започнах да правя на инат и да се прибирам късно, знаех, че ще ми се мръщят, но исках да " порасна ". Излизах и стоях до късно, носех къси панталони и рокли, но в никой случай не съм се държала леко, което не пречеше на родителите ми да ми казват как хората говорели лошо за мен и подобни неща. Чувствах се гадно от думите им, но знаех, че не правя нищо нередно и това ме успокояваше. Е, излизах, но винаги се прибирах вкъщи, не в някого както повечето в обкръжението ми тогава. Излизах до късно някъде 2 или 3 години и ми мина желанието, сега почти не излизам и си лягам рано   Що се отнася до интимните партньори - и до ден днешен са двама, като вторият е мм. Живей си живота и недей да се връзваш.

Аз ги имам, повярвай!
Ако не уважаваш себе си, не можеш да уважаваш никого, независимо колко го заслужава.
Ти би трябвало да го разбереш, щото вече си " на попрището жизнено в средата"......

 

От много време се мъча да разбира какво се има в предвид с изразите "уважавай себе си" и "обичай себе си" 

С други възвратни изрази нямам подобен проблем 

Въобще въпросното бюстие не  е причината.

Нямаме достатъчно информация, но е възможно майка ти да е комплексирана, ограничена жена. Имах една позната, която в 11 клас я пуснаха на моя РД само защото бях поканила всички, после не я пуснаха да учи в СФ, защото там е безкраен разврат, учеше в малък град като хазяйката докладваше кога се прибира. 

Пишеш, че баща ти също няма да те подкрепи. Защо? Брат, сестра?

Звучиш много разумно, да не говорим , че пишеш и добре. Гледай да не разлайваш излишно кучетата и си живей живота.


Най-вероятно и да промениш стила на обличане ще намери нещо друго.

 На село ли се развива действието?  Защото не си представям в голям град "хората" да имат мнение по бюстието на съседското момиче, още по-малко пък да го охарактеризират като "леко момиче". Сутринта видях таман три момичета с бюстиета, лято е.

    Според мен майка и си измисля, за да оскърби авторката и да и покаже недоволството си от нея. А на какво се дължи това - ами просто изпълзяваш изпод крилото дето те е похлупила, ставаш голяма и независима, имаш приятел ,все неща, дето на нея сигурно не и харесват.  Ако живееш заедно с нея, време е да се изнесеш.

А след като на теб не ти пука за мнението на хората, защо ти пука за мнението на майка ти, с която така и така не сте в добри отношения 

Защото майка й не е " хората" и защото на 19г. имаш нужда от подкрепа от родителите си, не от конфронтация.

Тя с майка си така или иначе не се разбира 

Казваш, че учиш за стабилна професия. Само съвет - виж как се обличат хората с тази професия и прави като тях.

Ти си пълнолетна, разумна и можеш  сама да прецениш начина си на обличане и поведение. Аз се съобразявах с майка ми поне докато станах на 30 години, след това обявих, че животът си е мой и тя може да ми дава съвети, за предпочитане когато съм ги поискала, но аз ще преценя дали ще се вслушам в тях. Твоята майка ми прилича на моята - никога не беше доволна от нищо, което аз съм направила, при положение, че съм постигнала повече успехи в живота си и от родителите ми и от брат ми. Затова престанах да се съобразявам с нейното мнение, което породи много конфликти. Сега сме приятелки, но след като тя поживя около 15 години в чужбина и основно си промени мирогледа. Но отношенията ми с нея ми помогнаха много при възпитанието на децата ми, защото винаги се стремях да избягвам грешките, които тя правеше.

Едва ли проблемът е заради бюстието.Вероятно става въпрос за цялостен модел на поведение.Все пак ,това е в сферата на догатките.Но-на 19г.всички сме били малко или недопусимо много смели в облеклото си ,и изразяването на себе си чрез външния вид.Дори не предполагаш как ще се променят критериите ти и начинът ти на обличане през годините....Помни,че-По дрехите посрещат,по ума изпращат! Това е подсъзнатела реакция на възприемане на всеки човек.Повечето хора,за жалост са злобни ,злопаметни и завистливи.Няма да забравят как на 19 г.си ходила като руска хамсия ,дори да си на 40г.и да практикуваш тази стабилна професия,при пръв удобен случай ще се намери някой доброжелател,който да обясни как в миналото си ти си се обличала еди как си,следователно си била еди каква си.Това ,разбира се ,ако живееш в същия град,иначе няма как да ти слагат прът в колелата.Но хората не прощават грешките в миналото на никой,а напротив използват ги за да те кастрят отвсякъде.Общестеното мнение е жестоко,ти сега не го разбираш и си мислиш,че като учиш си мнооого свястна.Цъ!Никой не го вълнува твоето бъдеще и развитие!Каквото си постелеш сега-след години на него ще лежиш!Майка ти е права!Майките винаги са прави,мамка му!Ак искаш да имаш бъдеще,бъди безупречна в настоящето!Особено от 20 до 30г.В тази възраст човек си мисли,че има крила да лети,но по-скоро има само простор необятен и нужда от закалка за да лети след 30г.Възрастта,в която стават най-ужасните грешки в живота,грешки,които после цял живот се носят и изкупват.Но и възрастта,в която можеш да си изградиш едно прекрасно бъдеще!Не се сърди на мама,поговори с нея и я помоли да ти обясни нейната гледна точка.Вслушай се в нея.Никога не я подценявай,дори да е грохнала и да ти дава съвети ''от дрешника на баба ти''.Имаш само една единствена майка и когато тя си отиде от този свят,гневът който имаш към нея ,ще се превърне в огромен товар от вина,която ще те смазва до края на живота ти.Обичай я такава,старомодна и караща се,тя го прави защото иска да те предпази,научи.Не я съди!Да имаш мама и татко е приоритет.Има много хора,които си нямат!