Как да издържа?

Извинете, че изчезнах така.
Свърши се. Снощи си тръгна. Малко предистория.
Преди около три седмици момата го отрязала. Той се завъртя около мен, попитах, какво се случва - всички жени били еднакви, нямало смисъл да се напъва...Решил да остане и да изпълни уговорката. Държеше се една идея по-добре. След седмица разбрах, че и е звънял, за да я пита, дали е размислила. Тя не била...
И той си седи у дома. Само, че вече аз не мога. Празен е, всичко е с клизма, насила. Погледът му още е кух, безличен. Прави някакви неща, само, ако му кажа - за децата само. Иначе седи, като зеленчук. Три пъти отварях темата, не мога да живея така. Той - искал да живеем заедно, с децата, трябвало му време, дрън, дрън..Три пъти му казвах, да си върви - не искал да си ходи, заради децата. Същите онези деца, заради които искаше да си тръгва преди, щото щели да са щастливи, ако го няма, нали?!
Уморих се, обезверих се, озлобих се. Две седмици вече избухвам зверски, не мога да се контролирам. В някой случаи децата видяха. Мразя се. Това не може да продължава, разбрах. Той не ни иска, за него сме бреме. Напъва се малко, защото така трябва, пък и заради безплатната квартира, обаче не става, просто не става.
Снощи му казах, да си върви. Събра си две чанти багаж и тихо си тръгна, дори не трепна. Знам, за добро е, но съм в нищото. Много е болезнено, много.  Трябва да се закрепя някак, заради децата. Голямото още не е усетило, знае, че татко е на работа, но тези дни ще се почувства зле. И с това трябва да се справя, с всичко да се справя.
Я някой бързо да ми набие канчето, да взема да се стегна, че ми писна и от мен самата! Няма такава помия.