Дъщеря ми заспива в нейната стая (стоя с нея, докато заспи), но съм й обяснила, че ако се събуди нощем и не може да заспи, може да дойде при мен. Така хем създавам навик да спи в нейната стая, хем тя се чувства напълно спокойна да дойде при мен. Идва почти всяка нощ, по различно време, понякога чак на развиделяване. Не е плакала нощем от 1 година.
- Публикувана: 30 авг. 2015, 21:23 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2015, 10:55 ч.
Pavor nocturnus, нощен ужас
Ах, от 1 месец спи само в нашата стая, от самото начало на нощния сън (между 19.00 и 20.00 ч), а от 2 часа през нощта нататък даже и в нашето легло. И така горе-долу се спи, иначе аз не бих издържала съвсем. Иначе никога до сега не беше спала в нашето легло (като изключа нощите, когато е болна), а в нейната стая я отделихме, когато стана на 6 месеца. И всички бяхме доволни с едно будене за кърмене около полунощ. Но се променя, расте, осъзнава се явно.
Но аз дългосрочно не мога да спя с нея ми се струва, то е едно въртене, кърмене час по час (а исках да отбивам...), а в допълнение и проблема, за който си пишем. Та аз силно се надявам това да е период и скоро да се завърнем по стаите и леглата си
Но каквото-такова, сигурно е много трудно да си бебе и да търпиш такива сериозни промени в развитието си.
Но аз дългосрочно не мога да спя с нея ми се струва, то е едно въртене, кърмене час по час (а исках да отбивам...), а в допълнение и проблема, за който си пишем. Та аз силно се надявам това да е период и скоро да се завърнем по стаите и леглата си
Но каквото-такова, сигурно е много трудно да си бебе и да търпиш такива сериозни промени в развитието си. 
37°C ON , всъщност и аз в началото взимах малката при нас в леглото, когато почнаха тези кошмарни събуждания. Спи в стаята си от миналата есен, с уговорката, която споменах. Твърдо съм "ЗА" да се подхожда спрямо детенцето и съм против теоретичните писаници колко е вредно детето да спи при родителите си (без да се прекалява, разбира се). Така или иначе няма голямо дете, което да иска да спи с родителите си 
Важното е, когато има подобен проблем да се направи нещо за комфорта на детенцето - пък било то и спане в едно легло с родителите.
Дори аз спя по-спокойно, след като малката се премести при мен
Обичам да си я гушкам 
Важното е, когато има подобен проблем да се направи нещо за комфорта на детенцето - пък било то и спане в едно легло с родителите. Дори аз спя по-спокойно, след като малката се премести при мен
Обичам да си я гушкам
Здравейте,
Ние също се сблъскахме с този проблем преди повече от година, когато малкият беше на 1.5 г. В началото изпаднахме в ужас от факта, че не знаем как да го успокоим, а и никъде не намирахме информация за тези състояния. Докато мъжът ми не намери много точно описание на всичко което ни се случваше под термина "confusional arousals". Информирахме се от чужди сайтове за това какво да очакваме и как да помогнем на детето и на себе си...
В един момент дори го заведох на хомеопат, няколко месеца пихме разни гранулки на боарон, но това което ни помогна всъщност е времето и търпението. Все още ни се случва да се събужда някоя вечер с истерия и рев, но все по-рядко. Надявам се скоро съвсем да отшуми този период, очакваме следващите проблеми на детсвото
Ние също се сблъскахме с този проблем преди повече от година, когато малкият беше на 1.5 г. В началото изпаднахме в ужас от факта, че не знаем как да го успокоим, а и никъде не намирахме информация за тези състояния. Докато мъжът ми не намери много точно описание на всичко което ни се случваше под термина "confusional arousals". Информирахме се от чужди сайтове за това какво да очакваме и как да помогнем на детето и на себе си...
В един момент дори го заведох на хомеопат, няколко месеца пихме разни гранулки на боарон, но това което ни помогна всъщност е времето и търпението. Все още ни се случва да се събужда някоя вечер с истерия и рев, но все по-рядко. Надявам се скоро съвсем да отшуми този период, очакваме следващите проблеми на детсвото
Love_fairy, ужасно е, че в такъв момент не си имала подкрепа от най-близкия си човек 
А още по-гадно е да те обвиняват, че детето не е нормално, че едва ли не ти като майка си виновна за случващото се (защото по презумпция, ако има проблем с детето, то таткото никога не е част от проблема... 
). Моята свекърва също само нареждаше как всичко това не е нормално, намеквайки, че в нейния род това не се било случвало. 
Отделно, не осъзнаваше, че с виковете си може да събуди детето и то да е съвсем дезориентирано и ужасено наистина след пробуждането...имаше и приказки как съм можела да търпя детето ми да плаче така, без да го успокоя, без да го гушна... 
37°C ON, предлагам като начало да засечеш кога точно (колко време след като сложиш детето да спи) се случват "случките".
После като установиш кога се случва започваш да влизаш при детето около 15 по-рано от "обичайния час" за будене с писъци, погалваш леко детето, не е нужно да го будиш чак, достатъчно е и да се завърти леко в леглото, казваш му нещо успокояващо. Идеята е да му "разчупиш" фазата на сън, за да може след това да заспи без да се буди с писъци (защото му удължаваш фазата на лекия сън с пробуждането, т.е. след известно време, може и да са само дни, ще започне да прескача обичайния час за писъци, защото по това време ще е вече в дълбоката фаза на съня, а тогава е почти невъзможно да бъде събудено ). Всяка поредна вечер изтегляш малко времето напред с по 5-10 минути.
А още по-гадно е да те обвиняват, че детето не е нормално, че едва ли не ти като майка си виновна за случващото се (защото по презумпция, ако има проблем с детето, то таткото никога не е част от проблема... ). Моята свекърва също само нареждаше как всичко това не е нормално, намеквайки, че в нейния род това не се било случвало. Отделно, не осъзнаваше, че с виковете си може да събуди детето и то да е съвсем дезориентирано и ужасено наистина след пробуждането...имаше и приказки как съм можела да търпя детето ми да плаче така, без да го успокоя, без да го гушна... 37°C ON, предлагам като начало да засечеш кога точно (колко време след като сложиш детето да спи) се случват "случките".
После като установиш кога се случва започваш да влизаш при детето около 15 по-рано от "обичайния час" за будене с писъци, погалваш леко детето, не е нужно да го будиш чак, достатъчно е и да се завърти леко в леглото, казваш му нещо успокояващо. Идеята е да му "разчупиш" фазата на сън, за да може след това да заспи без да се буди с писъци (защото му удължаваш фазата на лекия сън с пробуждането, т.е. след известно време, може и да са само дни, ще започне да прескача обичайния час за писъци, защото по това време ще е вече в дълбоката фаза на съня, а тогава е почти невъзможно да бъде събудено ). Всяка поредна вечер изтегляш малко времето напред с по 5-10 минути.
Здравейте, синът ми е вече почти на 4 и този проблем със съня има от раждането. Предполагам, че с възрастта плачът се е дължал на различни проблеми (колики, зъбки.....), но в един момент, около 1,5 нещата станаха сташни - буди се около час- два след като е заспал и се успокоява сутрин, по светло. Симптомите бяха истеричен плач, неадекватност, тръшкане, не дава да го пипаш и т.н знаете. Преместихме се в ново жилище и децата започнаха да спят в друга стая. Големият (с проблема) беше на около 2г. и всичко изчезна. Когато се събуди идваше при нас тихичко, ляга и заспива. Никога не съм била фен на дебелите книги (колкото и свекървата да ми ги завираше в лицето) 
Постепенно хлапето се присламчи към спалнята и започна да спи само при нас. Но без никаква логична причина изведнъж започна отново с нощните драми. Водихме го да му леят куршум (пак по инициатива на свекървата) - не помогна. Имаше мн здравословно проблеми, постоянно мъкнене по лекари, лекарства, детска градина и т.н реших, че е от стрес и преживява всичко насън. През деня също имаме проблеми - плаче, когато иска нещо, но не каза какво иска. С много търпение и обяснаване, че когато се събуди нощем и иска нещо, просто трябва да каже се появи и напредъка. Прстъпите започнаха да стават все по - редки и краткотрайни. Когато се разплаче, включваме лампите и го чакаме да успокои, след това пие водичка и ляга. Купихме му голяма легло за детската. Той спи там с баща си и вече мога смело да кажа,че няма проблем. Буди се нощем, пие вода и пак заспива без рев. Мисля, че най-важното в такива моменти е да му се обяснява докато му се закотви подсъзнателно, че мама и тати са до него и няма от какво да се страхува. Но в никакъв случай за родителите това не елека задача. Дано всички дечица с този проблем бързо го надраснат и да спинкат спокойно
Постепенно хлапето се присламчи към спалнята и започна да спи само при нас. Но без никаква логична причина изведнъж започна отново с нощните драми. Водихме го да му леят куршум (пак по инициатива на свекървата) - не помогна. Имаше мн здравословно проблеми, постоянно мъкнене по лекари, лекарства, детска градина и т.н реших, че е от стрес и преживява всичко насън. През деня също имаме проблеми - плаче, когато иска нещо, но не каза какво иска. С много търпение и обяснаване, че когато се събуди нощем и иска нещо, просто трябва да каже се появи и напредъка. Прстъпите започнаха да стават все по - редки и краткотрайни. Когато се разплаче, включваме лампите и го чакаме да успокои, след това пие водичка и ляга. Купихме му голяма легло за детската. Той спи там с баща си и вече мога смело да кажа,че няма проблем. Буди се нощем, пие вода и пак заспива без рев. Мисля, че най-важното в такива моменти е да му се обяснява докато му се закотви подсъзнателно, че мама и тати са до него и няма от какво да се страхува. Но в никакъв случай за родителите това не елека задача. Дано всички дечица с този проблем бързо го надраснат и да спинкат спокойно
Да, много е важно детето да знае, че мама и тати са винаги до него, че трябва да е спокойно и т.н., даже през деня когато е будно е най-хубавият момент да му се говорят тези неща. Обаче, gaby_92, при споменаването на лампите се сетих и за още нещо. Моята дъщеря пощуряваше от светнатите лампи! 
Писъците ставаха наистина ужасни.... От всичко изчетено онлайн по въпроса разбрах, че е добре да не се светват лампи, да няма ярки светлини, по-добре цялата нощ да заспива детето на приглушена, лекичка светлина- да има родителят някаква видимост като се събуди детето, но не и лампата (била тя и нощна) да му свети в очите, лицето. 
Обаче, gaby_92, при споменаването на лампите се сетих и за още нещо. Моята дъщеря пощуряваше от светнатите лампи! Писъците ставаха наистина ужасни.... От всичко изчетено онлайн по въпроса разбрах, че е добре да не се светват лампи, да няма ярки светлини, по-добре цялата нощ да заспива детето на приглушена, лекичка светлина- да има родителят някаква видимост като се събуди детето, но не и лампата (била тя и нощна) да му свети в очите, лицето.
Dolce miele , благодаря ти ! Днес много се натъжих от темата, защото си спомних безсънните нощи, караниците с бившия ми мъж, лошите думи....неразбирането. Хубаво е, че тази тема я има, за да знаят родителите, че това е нещо, което се случва и на други дечица и е въпрос на съзряване на нервната система.
Аз също мога да споделя, че светването на лампите само подсилваше плача на малката.
Аз също мога да споделя, че светването на лампите само подсилваше плача на малката.
dolce miele, това с буденето 15 мин преди пристъп го чета навсякъде, явно помага. Определено ще го пробвам, просто наистина трябва да започна да засичам. Но дано да не се събират достатъчно данни за достоверна статистика, ех.
При нас светването на лампата има неприятни последици също.
При нас светването на лампата има неприятни последици също.
Това с трудното преминаване м/у 2-те фази на сън го има при почти всички бебета, но не всички страдат от тези нощни кошмари.
37°C ON, четете с мъжа ти, консултирайте са, ако трябва, със специалист по сънна медицина, пробвай различни варианти. Дано скоро да отмине.
Познато дете години наред имаше такива кошмари. Израстна го, но....
37°C ON, четете с мъжа ти, консултирайте са, ако трябва, със специалист по сънна медицина, пробвай различни варианти. Дано скоро да отмине.
Познато дете години наред имаше такива кошмари. Израстна го, но....
Това с трудното преминаване м/у 2-те фази на сън го има при почти всички бебета, но не всички страдат от тези нощни кошмари.
37°C ON, четете с мъжа ти, консултирайте са, ако трябва, със специалист по сънна медицина, пробвай различни варианти. Дано скоро да отмине.
Познато дете години наред имаше такива кошмари. Израстна го, но....
37°C ON, четете с мъжа ти, консултирайте са, ако трябва, със специалист по сънна медицина, пробвай различни варианти. Дано скоро да отмине.
Познато дете години наред имаше такива кошмари. Израстна го, но....
Е, ама то, като се замисля, и родителите заслужават да са хора някоя и друга нощ...
Това с трудното преминаване м/у 2-те фази на сън го има при почти всички бебета, но не всички страдат от тези нощни кошмари.
37°C ON, четете с мъжа ти, консултирайте са, ако трябва, със специалист по сънна медицина, пробвай различни варианти. Дано скоро да отмине.
Познато дете години наред имаше такива кошмари. Израстна го, но....
37°C ON, четете с мъжа ти, консултирайте са, ако трябва, със специалист по сънна медицина, пробвай различни варианти. Дано скоро да отмине.
Познато дете години наред имаше такива кошмари. Израстна го, но....
Е, ама то, като се замисля, и родителите заслужават да са хора някоя и друга нощ...
Най-важното е да знаем, че това състояние съществува, а също и, че е нормално. Аз се бях побъркала от притеснение докато една приятелка не ми сподели за какво става въпрос. Тогава почетох, информирах се и се успокоих. Съответно, после взех и необходимите мерки сред които да се старая да не доближавам детето. Като знаеш, че детето всъщност не страда, не сънува кошмар и не го помни на сутринта е много по-лесно. И идва едни ден в който се сещаш съвсем случайно, че всъщност не си спомняш скоро да се е случвало детето да се буди нощем... 
И идва едни ден в който се сещаш съвсем случайно, че всъщност не си спомняш скоро да се е случвало детето да се буди нощем...
37°C ON , хич да не ти минават подобни мисли!
И дъщеря ми пищеше "Не, нееееее, не" и "мамо", "моля те, мамо" в най-всевъзможни интонации- ядосана, умоляваща, ужасена....Връзката на детето с майката обикновено е най-силна и прекарват най-много време заедно, предполагам и затова тези викове са все свързани с майката... Единственото което можеш да направиш е да избягваш да повишаваш тон в ежедневието. Понякога дъщеря ми се будеше с тези думи когато през деня съм я наказала, отказала съм и някаква играчка и т.н. Но никой не я е удрял, определено. Това не значи да се съгласяваш с детето за всичко само и само да не се стресира- просто говориш му дипломатично, обясняваш, че мама е добричка, защото му позволява еди-какво си и затова и то трябва да е добричко, освен това мама много го обича и т.н. 
Сега осъзнавам тука, че може би съм била разбрана погрешно в един от предишните си постове. И искам да обясня, да не си помислите, че я потупвам...
Нямам предвид, че детето пищи "Мамо, не!", а по-скоро "Не! Мамо!", викайки ме на помощ. Или поне на мене така ми звучи. Та за това се бях притеснила, че някой я е удрял. Иначе съм абсолютно съгласна, че трябва да опитаме да си сдържаме нервите пред децата (старая се, но имам и пропуски), без това да пречи на спазването ясни и прости, съобразени с възрастта правила на възпитание. 
здравей
и аз да се включа - темата за будене с писъци през ноща - преди около 3 г беше моя.
Не сме сигурни от какво се появи - тогава за много кратко време сменихме града, жилището, детето започна ясла, някак от самосебе си остави и беберона.... та може би факторите бяха много. Нашия случай беше - детето заспива /тогава на 2 г/, към 12 ч - 1 ч през - изпада в полубудно състояние, започва да ни търси, като го гушнем започва, да ни дере, удря, скача и започва да бяга из апартамента. Хем ни търси, хем не ни иска. Беше направо страшно няколко месеца.
Може да не вярваш, но тогава "баенето" много му помогна, тогава решихме и да го кръстим /това беше за мое успокоение/. Останових че когато ние ние с мъжа ми сме изнервени, притеснени и т.н - детето започва да прави подобни проблеми. Моя метод който много ни помогна - когато детето изпадне в такова състояние - сядам /в повечето случай на земята/ и го гушкам с всичка сила, той през това време се опитва да ме удря, дере и да се отскубне от мен - но аз го гушках с всичка сила и му тананиках песничка, леко клатушкайки се, без значение неговата реакция. /не знам дали го описах достатъчно цветно/. Случвало ми се е по 30-40 мин да съм в такава поза и тотално да ми се схванат всички мускули, но в един момент детето се успокоява и заспиваше.
При нас това беше месеци. Сега изключително рядно и много много по-леко се появяват.
Успех
и аз да се включа - темата за будене с писъци през ноща - преди около 3 г беше моя.
Не сме сигурни от какво се появи - тогава за много кратко време сменихме града, жилището, детето започна ясла, някак от самосебе си остави и беберона.... та може би факторите бяха много. Нашия случай беше - детето заспива /тогава на 2 г/, към 12 ч - 1 ч през - изпада в полубудно състояние, започва да ни търси, като го гушнем започва, да ни дере, удря, скача и започва да бяга из апартамента. Хем ни търси, хем не ни иска. Беше направо страшно няколко месеца.
Може да не вярваш, но тогава "баенето" много му помогна, тогава решихме и да го кръстим /това беше за мое успокоение/. Останових че когато ние ние с мъжа ми сме изнервени, притеснени и т.н - детето започва да прави подобни проблеми. Моя метод който много ни помогна - когато детето изпадне в такова състояние - сядам /в повечето случай на земята/ и го гушкам с всичка сила, той през това време се опитва да ме удря, дере и да се отскубне от мен - но аз го гушках с всичка сила и му тананиках песничка, леко клатушкайки се, без значение неговата реакция. /не знам дали го описах достатъчно цветно/. Случвало ми се е по 30-40 мин да съм в такава поза и тотално да ми се схванат всички мускули, но в един момент детето се успокоява и заспиваше.
При нас това беше месеци. Сега изключително рядно и много много по-леко се появяват.
Успех
X
Реклама