mimsim , децата така или иначе си се успокояват когато премине "епизодът", без значение дали сме ги гушнали или не. Аз на моята дъщеричка и засичах времето и горе-долу за едно и също време се успокояваше; даже, ако само я наблюдавах от разстояние и и шепнех нежни думички (но без да я докосвам) нещата минаваха дори една идея по-бързо. Дъщеря ми само 2-3 пъти се е будила в такова състояние и е ставала от леглото (докато си трае полубудното състояние), обаче синът на моя приятелка редовно си ставаше към 2-3 през нощта и навиваше родителите си да ходят на разходка... 
При това, с втренчен във въображаема точка поглед.... 
Като минеше обичайното време за среднощно "шоу" се строполявал на пода и си изпадал в дълбок сън. Майка му непрекъснато го дебнеше, хем да не го докосне, че да се разпищи още по-силно, хем да го хване точно преди да се строполи на пода в дълбок сън....не и беше лесно.... 
37°C ON, аз правилно те бях разбрала.
Объркващото е, че децата викат (обикновено) майката по такъв начин все едно трябва да ги спасява от нещо ужасно или от някой.....което наистина навежда на мисълта, че някой е правил нещо на детето. Особено, ако родителите на детето не са информирани и не знаят, че това прекрасно явление съществува и не се случва всъщност толкова рядко, колкото си мислим. Просто някои родители предпочитат да го наричат кошмари....
При това, с втренчен във въображаема точка поглед.... Като минеше обичайното време за среднощно "шоу" се строполявал на пода и си изпадал в дълбок сън. Майка му непрекъснато го дебнеше, хем да не го докосне, че да се разпищи още по-силно, хем да го хване точно преди да се строполи на пода в дълбок сън....не и беше лесно.... 37°C ON, аз правилно те бях разбрала.
Объркващото е, че децата викат (обикновено) майката по такъв начин все едно трябва да ги спасява от нещо ужасно или от някой.....което наистина навежда на мисълта, че някой е правил нещо на детето. Особено, ако родителите на детето не са информирани и не знаят, че това прекрасно явление съществува и не се случва всъщност толкова рядко, колкото си мислим. Просто някои родители предпочитат да го наричат кошмари.... 
Последните най-много помагаха, детето се разсънваше, т.е. излизаше от този кошмар, успокояваше се и после заспивахме. Поне при нас нямаше удране и дране. 
но ние пускахме една "специална" реклама /рекламираща фотошоп и другите продукти на Адоб 
/ не знам защо, но тя го успокояваше много /другите реклами в този момент не действаха/ тази може би защото беше много шарена с много наситени цветове 
Лек ден! 
). Когато най-силните писъци преминаваха в нещо като плач тип оплакване, тогава вече беше възможно да се приближа. По принцип, от всичко изчетено, навсякъде препоръчват когато детето не се движи (не става от леглото и не може да се нарани) да не се буди, защото се буди дезориентирано и реално то писъците не си ги спомня, но след събуждането има спомени и един вид не знае къде се намира и какво става. Не че ми е било лесно просто да стоя отстрани и да гледам, но при нас това беше вариантът който работеше най-много. 
Дъщеря ми е много здраво дете, но докосне ли я една роднина а много светли сини (и лоши) очи и се раболява още на вечерта или пък става цялата червена и реве неистово с часове....всеки път. Е, много ясно защо избягвам тази роднина.... 
Също имаме и полу-роднина от женски пол от страната на мъжа ми- е, всеки път когато видеше детето (тогава бебе) казваше, че е "твърде, прекалено хубава"! И детето започваше да реве, до степен да не може да си поеме дъх....Тъй, че използваме си "гасената" водичка (за която съм писала по-назад в темата) и по някакъв начин ни помага, поне успокоява детето. Не съм ходила да ни четат молитви в църква, защото дъщеря ми не е кръстена засега. А за леенето на куршум- не познавам такъв човек и така. 