Не съм бракувана. Като се запознахме с моя човек, той от самото начало ми заговори как бил сигурен, че цял живот ще сме заедно, че имаме мноооого пред нас и т.н... Някъде половин година вече бяхме заедно и нещо обсъждахме къде как ще живеем и той изведнъж спонтанно изпусна: "Ама д вземем да се оженим!". А аз моментално спонтанно "НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! НЕ искам да се женя". Той стъписан, аз доволна от себе си... но и пообъркана по принцип какво правя, какво става... Поналожи се да попоясня какво имам пред вид и защо... НЕ беше нещо конкретно свързано с него и така ... сменихме темата. Впоследствие все подхващаше трмата на майтап пред приятели. Примерно " ние с "пролет" (да не си казвам името) не си падаме по брака" , "ние с "пролет" няма да се женим", или пък пита приятели, които ни съобщават, че ще имат бебе "е вие кога ще се жените" и те "ми по-натам като се роди детето" и той " ми и ние с пролет няма да се женим"... И аз все пригласям "то да не би да е хубаво да си женен"...
То всъщност нещата имат предистория. И двамата сме били женени по веднъж. Той е разведен, аз съм вдовица. Той се е оженил , защото са щели да имат бебе и роднините на момичето са натиснали. Аз се ожених съвсем без наложителни причини, но впоследствие разбрах, че мъжът ми е крил някои подробности за себе си, които биха спрли всяка жена да се ожени за него. Той от тези подробности и почина. А аз заради скритите подробности като излязоха наяве горчиво съжалих, че съм се омъжила, но нямаше как да се избяга вече от този злочест факт. И си обещах повече никога да не се омъжвам и да изпадам в такава мат ситуация.
Той постепенно спря да подхваща темата. А когато темата се подхване от някой в компанията, започна да казва колко безсмислен бил бракът. Понякога се питам не греша ли с това, че категорично отказвам да се женим. Ама хич не ми се жени...
То всъщност нещата имат предистория. И двамата сме били женени по веднъж. Той е разведен, аз съм вдовица. Той се е оженил , защото са щели да имат бебе и роднините на момичето са натиснали. Аз се ожених съвсем без наложителни причини, но впоследствие разбрах, че мъжът ми е крил някои подробности за себе си, които биха спрли всяка жена да се ожени за него. Той от тези подробности и почина. А аз заради скритите подробности като излязоха наяве горчиво съжалих, че съм се омъжила, но нямаше как да се избяга вече от този злочест факт. И си обещах повече никога да не се омъжвам и да изпадам в такава мат ситуация.
Той постепенно спря да подхваща темата. А когато темата се подхване от някой в компанията, започна да казва колко безсмислен бил бракът. Понякога се питам не греша ли с това, че категорично отказвам да се женим. Ама хич не ми се жени...
Наркотици?
)))))))))) В карая на краищата винаги ще живея с мисълта, че не съм си у дома... Ако се наложи, т.е. изляза някой дълголетник, ще си събера багажа и децата и ще си отида в моето си по-малко жилище... Ама не мисля, че е уместно да коментирам това с него... Или поне не знам как и какво да кажа... Но си ме тревожи... И все пак, в края на краищата, когато човек вече е имал семейство , нещата втория път не са прости... А пък да се затвори човек и да се държи завинаги вече сам също не е решение... 
