Има ли смисъл бракът?

  • 26 637
  • 366
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 12
Преди първото дете мъжа ми искаше да се жени, аз се дърпах, преди второто продължаваше да ме пита и аз продължих да отказвам. От 1-2 години аз го питам, а той вече не иска  Laughing
  Crazy Joy Може и при нас така да стане.

# 16
  • Мнения: 9 416
Аз пък не разбирам, защо си мислиш, че като не сте подписали и имате дете, то вие не сте семейство. Нямали да гледате детето заедно, да живеете заедно? А защо си мислиш, че ако решиш да си отидеш с детето, той ще те пусне просто така, понеже не сте женени? Във форума има потребители от мъжки пол, които са спечелили дела  за родителски права и те гледат децата, вместо майките им. Казвам го, защото тук  непрекъснато ми се обяснява как единият подпис не правил семейството и  хората си живеели като семейство и без подпис. В този смисъл, ако вие се възприемате като двойка и семейство все едно е дали официално сте подписали.

# 17
  • Мнения: 46 594
Е аз не мотая човека. Не му обещавам нищо, което не изпълнявам. КАзала съм му, че въз основа на това,че съм видяла доста неща вече в този живот не предпочитам брака. Живот и здраве след няколко месеца и дете ще имаме. Този факт отрича всякакво твърдение, че мотая човека.

Имах предвид, че го мотаеш за брак като му обясняваш, че някога...
Няма смисъл, щом не желаеш директно си го кажи, за да не се надява.
Детето си е отделен въпрос. То не касае отношенията в двойката. Много хора имат общи деца без да са семейство.

# 18
  • Мнения: 12
Имам пред вид с вземането на децата и отиването, ако го ... надживея и се наложи да се делят неща с детето му от предишния брак. Очаквам неприятности, защото вече ме центрира, че не съм й майка и не мога да й се карам.  А не съм злата мащеха изместила майка й (която преди да се появя вече е имала фруго семейство). Нито пък имам някакви лоши идеи срещу нея. Все си мисля, че в такива ситуации с доведените деца трябва да се процедира все едно не са доведени и все едно са родни и на двамата. Като дойде да живее при нас не мога да не й с е карам. НАли ще влезе в пубертета и ще стане някоя беля с нея , ако не й се карам като виждам, че прави нещо вредно за нея. Ама както и да е де, притеснявам се, че може да не подходи някога при нужда с уважение и съчувствие... С което само ще загуби, защото нагласата ми е да не деля децата мое , твое и наше... Т.е. каквото е за тези, които съм родила, това да е и за нея... Обаче пък неуважение и разправии няма да търпя!
В тозиред на мисли преди време един ден ходихме на една екскурзия и там се запознах с една баба. От онези баби дето нямат видима възраст. БЕше на 86, а изглеждаше на неповече от 60. Една гримирана, с модерни дрехи и бижута... И една цапната в устата... страшна работа. И тя се лепна за мен и започна да разпитва. И пита кога ще се женим. Казах й "ми няма да се женим, не искам" . И тя подскочи "КАК! Трябва да се ожените! А-в-т-о-р-и-т-е-т-ъ-т ти е друг тогава. Та това ме вкарва в размисъл... Дали ако сем женени ще имам повече авторитет и вероятността за разправии и проблеми ще се намали?

Последна редакция: пт, 04 сеп 2015, 14:15 от стринчето

# 19
  • Мнения: 9 416
стринчето,
извинявай, ама ти откъде тръгна и накъде отиде. Първо беше брак, след това проблеми с деца. Дори да не си женена за мъжа си, общите ви "бъдещи" децата са толкова наследници на баща си, колкото и детето му от първия брак, така че пак ще делите. Това какво общо има с възпитанието. След като живеете заедно като семейство естествено, че имаш право да и правиш забележки за лошо пооведение. Но това няма нищо общо с брака, а с отношенията между теб и мъжа ти. Той трябва да обясни на дъщера си, че докато е при вас, ти носиш отговорност за нея и съответно трябва да те слуша. Това дали сте женени или не няма значение, ако сте решили сериозно да живеете заедно, а не е просто някоя авантюра.

# 20
  • Мнения: X
Скрит текст:
Не съм бракувана. Като се запознахме с моя човек, той от самото начало ми заговори как бил сигурен, че цял живот ще сме заедно, че имаме мноооого пред нас и т.н... Някъде половин година вече бяхме заедно и нещо обсъждахме къде как ще живеем и той изведнъж спонтанно изпусна: "Ама д вземем да се оженим!". А аз моментално спонтанно "НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! НЕ искам да се женя". Той стъписан, аз доволна от себе си... но и пообъркана по принцип какво правя, какво става... Поналожи се да попоясня какво имам пред вид и защо... НЕ беше нещо конкретно свързано с него и така ... сменихме темата. Впоследствие все подхващаше трмата на майтап пред приятели. Примерно " ние с "пролет" (да не си казвам името) не си падаме по брака" , "ние с "пролет" няма да се женим", или пък пита приятели, които ни съобщават, че ще имат бебе "е вие кога ще се жените" и те "ми по-натам като се роди детето" и той " ми и ние с пролет няма да се женим"... И аз все пригласям "то да не би да е хубаво да си женен"...
То всъщност нещата имат предистория. И двамата сме били женени по веднъж. Той е разведен, аз съм вдовица. Той се е оженил , защото са щели да имат бебе и роднините на момичето са натиснали. Аз се ожених съвсем без наложителни причини, но впоследствие разбрах, че мъжът ми е крил някои подробности за себе си, които биха спрли всяка жена да се ожени за него. Той от тези подробности и почина. А аз заради скритите подробности като излязоха наяве горчиво съжалих, че съм се омъжила, но нямаше как да се избяга вече от този злочест факт. И си обещах повече никога да не се омъжвам и да изпадам в такава мат ситуация.
Той постепенно спря да подхваща темата. А когато темата се подхване от някой в компанията, започна да казва колко безсмислен бил бракът. Понякога се питам не греша ли с това, че категорично отказвам да се женим. Ама хич не ми се жени...
Всъщност, проблемът ти няма общо с брака.А с доверието ти в другия.
Дали ще се ожените или не, ти все така няма да му вярваш.
Не си преодоляла разочарованието и лъжите от първия.
Докато не преодолееш това, наличието или не на брак няма значение.

# 21
  • Мнения: 12
Love, вече по-нагоре писах за доверието. НЕ е доверието в човека причината.
От пътрвия не скритите истини (човекът не ме е лъгал директно) и не разочарованието, а стресът от събитията са ми повлияли.  Просто видях как в живота може да се случи всичко. Дори най-неподозираното.

# 22
  • Мнения: 46 594
Щом има деца от друг брак винаги ще делиш. Но поне ще имаш и ти част.
За другото, което пишеш - не виждам абсолютно никаква връзка с подписа, отношенията с неговите деца ще са еднакви със или без такъв.
Не намесвай децата, това е м/у теб и него. Ако искаш брак, подписвай, ако не, недей. Няма нужда да си търсиш оправдания  Peace

# 23
  • Мнения: 12
Именно защото допускам, че не ми е правилна гледната точка, бистря темата... Според мен ежду двамата , мен и него, беше докато просто си бяхме гаджета. Като станахме семейство как да не участват и децата? То става вече между всички...

# 24
  • Мнения: 46 594
Е сега като нямате брак не гледате ли деца?
Нито е задължително в един брак да има деца, нито в една връзка без подпис да няма. Децата са си отделно решение, но няма връзка с брака. Той е само м/у теб и него.

# 25
  • Мнения: X
Love, вече по-нагоре писах за доверието. НЕ е доверието в човека причината.
От пътрвия не скритите истини (човекът не ме е лъгал директно) и не разочарованието, а стресът от събитията са ми повлияли.  Просто видях как в живота може да се случи всичко. Дори най-неподозираното.
Няма да споря.
Според написаното от теб, за мен това е причината.Съзнателно/несъзнателно очакваш бъдещи проблеми и смяташ, че ако няма брак, ще те "прескочат".
Става въпрос за 100%-ово доверие.Има едно упражнение в психологията-заставаш с гръб към него и се отпускаш назад, разчитайки, че ще те хване да не си разбиеш главата.Та, метафорично, това доверие му нямаш.

# 26
  • Мнения: 12
Оф!  Като казвам,че имам доверие на човека, ся все едно лъжа. За какво да лъжа. Нито се познаваме с някой тука. За какво ми е да пиша тема и да лъжа вътре. Това все едно е шизофрения. Имам някакъв казус и да седна да пиша тема, в която лъжа, т.е. пиша някакви неща, които не са истина, за да заблуждавам себе си. Просто съм от хората, които винаги допускат, че може да грешат и питам за мнение за брака. Дали ще се намери някой да ме убеди ЗА брака, или да подкрепи решението ми да НЕ искам брак... НАпример отнякъде да изникне някой с по-интензивен, цветен и разностранен опит и да стрелне някоя стреличка в мишената...
Иначе имам около мен класическите 2 примера: Група от успешно женени хора (т.е. хора с повече от 10 г брак поне по 1-2 деца и прилично добри отношения) и група от разведени заради неразбирателства, разочарованоия, несходства в характерите, намеси на родата, любовници и изневери.... Класиката я знам. НА мен до момента животът ми не е клсаически. МАлко е... алтернативен Simple Smile

# 27
  • Мнения: 46 594
Не става с убеждаване. То идва отвътре.
Щом не си убедена, че трябва, не го правиш.

За мен бракът е символ с който отличих връзка, която е по-важна за мен от другите. Естествено винаги може да се случи нещастие и някой от нас да остане сам или да се разведем, ако нещата не вървят, но това с нищо няма да промени факта, че тази връзка е имала по-особено значение в живота ми.

# 28
  • Мнения: 12
Аз отличавам връзката с бебто...
По свет аго има и обратното - брак без бебе...

# 29
  • Мнения: X
Аз не съм омъжена, не съм против брака, но и не примирам. Около себе си имам доста близки примери за неуспешни такива, мисля си, че за това и никога не съм имала голяма от желание да ми се случи. Самата сватба, като ритуал ме отблъсква ужасно, а ако си се представя на мястото на булката и ме облива студена пот. Но то има много други начини за сключване на брак, съвсем приемливи. Намирам съжителството без брак за съвсем идентично на брака, повечето ни приятели си живеят така - имат си хората по 2 деца.
Но в твоя случай е добре да мислиш за децата си, още повече щом мъжът ти има дете от друг брак.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт