Кога заживяхте заедно

Зависи от много неща: къде живеете- по квартири, при семейството си, колко сте големи, учите ли, работите ли, може ли да се издържате сами и двамата и естествено от самите хора, дали има желание. Ние след 5 години заедно. Жената винаги може да повдигне въпроса.

Ами повдигни темата, де. Какво ти пречи?

Ние след около половин година - на квартира за някоя-друга година. После година-две - у тях със свекитата. После аз се тръшнах, че ако искам с мама и тате, ще си ида при нашите и се изнесох, докато не почнахме да правим апартамент. И сега пак сме у тях, докато завършат ремонтните дейности. 5-6 години сме заедно (и двамата не знаем колко точно). Ако искаш да живеете заедно, просто го питай какво мисли по въпроса. Не виждам нищо срамно.

Веднъж му казах, че аз съм готова и искам да живеем заедно (тва на 7 месец) той тогава имаше здравословни проблеми и ми каза, че сега не е момента и да не прибързвам. Сега сме на 9 месеца

И закъде бързаш да му режеш салати и да живеете заедно? Ми дайте още малко мистерия и аху-иху:)

Без да претендирам, че съм права:колкото повече време минава, толкова по-малък е шанса да те покани да живееш при него.Та, и без това нищо не губиш, последвай съвета ми.   

Ако толкова искаш да живеете заедно, покани го при теб,от там той ще си реши дали след толкова кратка връзка ще върне поканата...Аз не бих

Между другото, интересен факт е, че имам приятелка, която заживя с гаджето си от деня на запознанството им. Сега вече са женени, с деца.

Той явно няма желание. От последната връзка загубих 4 години, мисля да почакам още няколко месеца и ако нещо не се промени, да се разделяме

След почти 2 години връзка.
Иначе плановете дойдоха от 3-4-месечни отношения, но все нещо се случваше да ни осуети намеренията.
Един 14.02, аз на работа, след това имах среща с него. Ама като се вбесих, на път за срещата си говорех сама в главата: "Значииии, ей сега, само да се видим, казвам му така - или си събираш багажа и идваш при мен, или приключваме всякакви взаимотношения. Аз няма да те чакам цял живот да се накумиш, ако нв ме искаш, заминавам си и си търся друг, който няма да ме мотка само с "ама аз искам, ама то сегаааа...".
Стигнах на мястото на срещата, казах само "Ти утре или си събираш багажа и идваш при мен, или..." и бях прекъсната с едно "Добре". И аз туш, бях се настроила за скандал. На следващия ден той отиде до тях само да си опакова нещата, аз му изкарах ключове и така.

Здравей Ивайла, със сегашният ми приятел заживяхме заедно на 5-тият месец от началото на връзката ни като аз повдигнах въпроса. Преди това бяхме заедно абсолютно всяка вечер (у тях) и вече не виждах смисъл постоянно да пренасям вещи напред-назад. Според мен има значение не само от колко време сте заедно, но и колко време прекарвате заедно, тоест дали връзката е "узряла" за този момент. Има значение дори и възрастта. Аз съм на 30, приятелят ми на 40, на тези години няма какво да си играем на гаджета-тийнейджъри. В началото на 20-те може би е по-различно. Така че, според мен, ако прекарвате заедно доста време, между 6 месеца до година е нормално да предприемете тази крачка. Имам и още един съвет - ако имаш желание за брак, деца, обсъди с него тези неща. Тоест няма смисъл да задълбочаваш една връзка, ако имате разминавания по тези важни въпроси. Сама казваш, че си загубила 4 години в предишна връзка. Аз също имам подобен опит - 6 годишна връзка. През последните 3 мълчаливо чаках предложение за брак (държа на това) и намерение за деца, но накрая, когато аз заговорих за това се оказа, че човекът въобще не го вълнуват такива неща. Иначе беше много добър човек и с качества, но накрая въпреки, че във всичко останало бях щастлива с него, го оставих. Повече такава грешка не бих повторила. Действай, говори с приятеля си какво мисли за вашите отношения, кажи му, че ти се чувстваш готова за следваща крачка. Не поставяй никакви ултиматуми, просто разбери неговото мнение. Ултиматумите според мен не водят до нищо добро. Мисля, че ако проведеш този разговор ще си изясниш доста неща. Успех.

Благодаря за мненията ви, бъдете щастливи и влюбени 

След 1-вия месец забравих да си тръгна   Шегувам се, разбира се. След 1-вия месец, но той още в самото начало подаваше сигнали, че няма нужда да си тръгвам всяка вечер, а след 1-вия месец направо си ми каза, ако съм ок с това, да си пренасям нещата и така се случи

Аз се пренесох при ММ след около месец гаджосване. От различни градове сме( близки) и всеки ден единият пътуваше да се видим. Аз бях точно останала без работа и нищо не ме спираше в моя град. Един ден след поредното кафе ми каза да си събирам багажа, че тъкмо е с колата. Събрах го без да мисля много- много и мога да кажа, че беше най- необмисленото и най- хубавото решение в живота ми.
Но както и по-рано са ти казали има значение на каква възраст сте- аз бях на 28, а той на 31.

Около 2 седмици след като се запознахме.  
Даже не сме го обсъждали. Стана от само себе си. Аз живеех сама тогава, мъжът ми - с родителите си. Съответно той идваше на гости с преспиване у нас. Постепенно започна да "забравя" да си тръгне, тези периоди ставаха все по-дълги... и така.
Аз лично не виждам никаква пречка жената да повдигне въпроса. Не намирам разлика дали е мъжът или жената. По-скоро въпросът трябва да го повдигне този, в чието жилище ще живее двойката. Някак не върви да кажеш "да дойда ли да живея у вас?", ако не те поканят.