Здравейте, искам да ви попитам колко време след като сте станали гаджета, заживяхте заедно? И редно ли е жената да повдигне темата ако мъжа не се сеща 
- Публикувана: 4 септ. 2015, 16:22 ч.
- Последно мнение: 16 март 2016, 10:02 ч.
Кога заживяхте заедно
Разбира се, че е редно жената да повдигне темата за съвместното съжителство, ако мъжът не се сеща.
Нещата все пак са много индивидуални, зависи кой къде живее към момента, ако и двамата живеете при мама и тати трябва да се търси квартира според финансовите ви възможности. За да се намери подходящата квартира на подходящото място също е необходимо време.
Конкретно аз и съпруга ми заживяхме заедно чак след двегодишна връзка, но това беше преди близо 20 години, а и по него време и двамата бяхме при мама и тати. Намерихме си квартира и с голям мерак си я ремонтирахме, там направихме и голямото си дете.
Нещата все пак са много индивидуални, зависи кой къде живее към момента, ако и двамата живеете при мама и тати трябва да се търси квартира според финансовите ви възможности. За да се намери подходящата квартира на подходящото място също е необходимо време.
Конкретно аз и съпруга ми заживяхме заедно чак след двегодишна връзка, но това беше преди близо 20 години, а и по него време и двамата бяхме при мама и тати. Намерихме си квартира и с голям мерак си я ремонтирахме, там направихме и голямото си дете.
Когато започна всичко той беше на квартира, аз в общежитие, но аз бях постоянно при него, на 4тия месец се преместихме в нова, обща квартира и така 8 години вече. Но за тези неща няма правила, най-нормалното е да не се притесняваш и щом имаш желание да го обсъдите. Аз съм за започване на съвместно съжителство възможно най-бързо. Това е най-добрият начин да се опознаете 
Може би месец-два след като станахме гаджета - нали знаете периода, в който уж живееш у вас, пък спиш на друго място и все не можеш да си намериш нещата в коя точно къща са 
Иначе месец след като станахме гаджета получих предложение за брак, наскоро празнувахме 13 години заедно.
Иначе месец след като станахме гаджета получих предложение за брак, наскоро празнувахме 13 години заедно. Няма срокове в тая работа. Ако не ти предлага, значи вижда нещо нередно във връзката. А ако има нещо нередно, то не се решава, като насила минеш "на следващата фаза".
На колко сте години и къде живеете в момента поотделно?
На колко сте години и къде живеете в момента поотделно?
В София сме и двамата. Аз живея на квартира със сестра ми, а той има апартамент, който на скоро купи и обзаведе, и когато оставам с него спим в новия, а когато не сме заедно си ходи при майка му
След около година.
Негово.
Здравейте, искам да ви попитам колко време след като сте станали гаджета, заживяхте заедно? И редно ли е жената да повдигне темата ако мъжа не се сеща
По-скоро така му е удобно.
Ако искаш предложение, дали за брак или за живот заедно, просто се дистанцирай малко.Не му бъди винаги под ръка .....
Е, винаги съществува риска ти да не си неговата Жена, ама ....
Конкретно:ние заживяхме заедно 4 месеца, след като се запознахме, а след още 4 се оженихме.
Едва ли не се сеща.....
По-скоро така му е удобно.
Ако искаш предложение, дали за брак или за живот заедно, просто се дистанцирай малко.Не му бъди винаги под ръка .....
По-скоро така му е удобно.
Ако искаш предложение, дали за брак или за живот заедно, просто се дистанцирай малко.Не му бъди винаги под ръка .....
Наистина винаги съм на линия и всеки път прекарваме ноща заедно когато той поиска....
Ние след около половин година - на квартира за някоя-друга година. После година-две - у тях със свекитата. После аз се тръшнах, че ако искам с мама и тате, ще си ида при нашите и се изнесох, докато не почнахме да правим апартамент. И сега пак сме у тях, докато завършат ремонтните дейности. 5-6 години сме заедно (и двамата не знаем колко точно). Ако искаш да живеете заедно, просто го питай какво мисли по въпроса. Не виждам нищо срамно.
Ами повдигни темата, де. Какво ти пречи?
Ами повдигни темата, де. Какво ти пречи?
След почти 2 години връзка.
Иначе плановете дойдоха от 3-4-месечни отношения, но все нещо се случваше да ни осуети намеренията.
Един 14.02, аз на работа, след това имах среща с него. Ама като се вбесих, на път за срещата си говорех сама в главата: "Значииии, ей сега, само да се видим, казвам му така - или си събираш багажа и идваш при мен, или приключваме всякакви взаимотношения. Аз няма да те чакам цял живот да се накумиш, ако нв ме искаш, заминавам си и си търся друг, който няма да ме мотка само с "ама аз искам, ама то сегаааа...".
Стигнах на мястото на срещата, казах само "Ти утре или си събираш багажа и идваш при мен, или..." и бях прекъсната с едно "Добре". И аз туш, бях се настроила за скандал. На следващия ден той отиде до тях само да си опакова нещата, аз му изкарах ключове и така.
Иначе плановете дойдоха от 3-4-месечни отношения, но все нещо се случваше да ни осуети намеренията.
Един 14.02, аз на работа, след това имах среща с него. Ама като се вбесих, на път за срещата си говорех сама в главата: "Значииии, ей сега, само да се видим, казвам му така - или си събираш багажа и идваш при мен, или приключваме всякакви взаимотношения. Аз няма да те чакам цял живот да се накумиш, ако нв ме искаш, заминавам си и си търся друг, който няма да ме мотка само с "ама аз искам, ама то сегаааа...".
Стигнах на мястото на срещата, казах само "Ти утре или си събираш багажа и идваш при мен, или..." и бях прекъсната с едно "Добре". И аз туш, бях се настроила за скандал. На следващия ден той отиде до тях само да си опакова нещата, аз му изкарах ключове и така.
Здравей Ивайла, със сегашният ми приятел заживяхме заедно на 5-тият месец от началото на връзката ни като аз повдигнах въпроса. Преди това бяхме заедно абсолютно всяка вечер (у тях) и вече не виждах смисъл постоянно да пренасям вещи напред-назад. Според мен има значение не само от колко време сте заедно, но и колко време прекарвате заедно, тоест дали връзката е "узряла" за този момент. Има значение дори и възрастта. Аз съм на 30, приятелят ми на 40, на тези години няма какво да си играем на гаджета-тийнейджъри. В началото на 20-те може би е по-различно. Така че, според мен, ако прекарвате заедно доста време, между 6 месеца до година е нормално да предприемете тази крачка. Имам и още един съвет - ако имаш желание за брак, деца, обсъди с него тези неща. Тоест няма смисъл да задълбочаваш една връзка, ако имате разминавания по тези важни въпроси. Сама казваш, че си загубила 4 години в предишна връзка. Аз също имам подобен опит - 6 годишна връзка. През последните 3 мълчаливо чаках предложение за брак (държа на това) и намерение за деца, но накрая, когато аз заговорих за това се оказа, че човекът въобще не го вълнуват такива неща. Иначе беше много добър човек и с качества, но накрая въпреки, че във всичко останало бях щастлива с него, го оставих. Повече такава грешка не бих повторила. Действай, говори с приятеля си какво мисли за вашите отношения, кажи му, че ти се чувстваш готова за следваща крачка. Не поставяй никакви ултиматуми, просто разбери неговото мнение. Ултиматумите според мен не водят до нищо добро. Мисля, че ако проведеш този разговор ще си изясниш доста неща. Успех.
Аз се пренесох при ММ след около месец гаджосване. От различни градове сме( близки) и всеки ден единият пътуваше да се видим. Аз бях точно останала без работа и нищо не ме спираше в моя град. Един ден след поредното кафе ми каза да си събирам багажа, че тъкмо е с колата. Събрах го без да мисля много- много и мога да кажа, че беше най- необмисленото и най- хубавото решение в живота ми.
Но както и по-рано са ти казали има значение на каква възраст сте- аз бях на 28, а той на 31.
Но както и по-рано са ти казали има значение на каква възраст сте- аз бях на 28, а той на 31.
Около 2 седмици след като се запознахме. 
Даже не сме го обсъждали. Стана от само себе си. Аз живеех сама тогава, мъжът ми - с родителите си. Съответно той идваше на гости с преспиване у нас. Постепенно започна да "забравя" да си тръгне, тези периоди ставаха все по-дълги... и така.
Аз лично не виждам никаква пречка жената да повдигне въпроса. Не намирам разлика дали е мъжът или жената. По-скоро въпросът трябва да го повдигне този, в чието жилище ще живее двойката. Някак не върви да кажеш "да дойда ли да живея у вас?", ако не те поканят.
Даже не сме го обсъждали. Стана от само себе си. Аз живеех сама тогава, мъжът ми - с родителите си. Съответно той идваше на гости с преспиване у нас. Постепенно започна да "забравя" да си тръгне, тези периоди ставаха все по-дълги... и така.
Аз лично не виждам никаква пречка жената да повдигне въпроса. Не намирам разлика дали е мъжът или жената. По-скоро въпросът трябва да го повдигне този, в чието жилище ще живее двойката. Някак не върви да кажеш "да дойда ли да живея у вас?", ако не те поканят.
На 6я месец и то единствено поради външни причини - имах работа по програма от БТ и нямаше как да я напусна, без да намеря друга. Бяхме от различни градове, всеки или през един уикенд се виждахме. Инициативата за заживяването е и от двама ни, но аз се тръшнах, че не искам при свекърите и след още 2 месеца се изнесохме на квартира.
Ако искаш да живеете заедно, само АКО искаш - говори с него. Изобщо не е срамно, даже е наложително. Светът е такъв, че хората чакат от половинките си нещо, но го чакат мълчаливо и когато им писне и повдигнат въпроса - се оказва, че никога няма да го получат. Недей да чакаш.
Ако искаш да живеете заедно, само АКО искаш - говори с него. Изобщо не е срамно, даже е наложително. Светът е такъв, че хората чакат от половинките си нещо, но го чакат мълчаливо и когато им писне и повдигнат въпроса - се оказва, че никога няма да го получат. Недей да чакаш.
Много скоро след като и двамата бяхме наясно, че това е вече връзка, не просто се виждаме за секс.
Предложението дойде от него. След около месец връзка (познавахме се от много повече време обаче) дойде предложението и около 2 седмици по-късно заживяхме заедно, вече девет години.
Предложението дойде от него. След около месец връзка (познавахме се от много повече време обаче) дойде предложението и около 2 седмици по-късно заживяхме заедно, вече девет години.
Според мен, като сте заедно отдавна, а той е купил апартамент и го е обзавел, но не те е поканил да живеете там... е една доста съмнителна ситуация. Не познавам човека, може да е много млад и да не се чувства уверен да се откъсне от мама и да заживеете заедно, може да е с повече опит и да има няккави предразсъдъци от предишна връзка... Може нещо да го тревожи, притеснява... Може и нещо друго да е.
Трябва да поговорите. По принцип в една връзка трябва да има постоянен диалог. Подхвани темата деликатно. Например в подходящ хубав момент, когато се чувствате и двамата добре, започни да мечтаеш на глас какво ли би било да живеете заедно. Така с повечко хумор. КАжи примерно "някой ден като заживеем заедно и започна да ти пържа кюфтета, ще искаш ли да ме гушкаш с коса миришеща на пържен лук " или нещо подобно шеговито измисли... Ще видиш каква му е реакцията. Внимателно я следи. (гледай да го питаш , когато не е пил алкохол , ако пие изобщо де). Ако реакцията му е позитивна, може разговорът той дори сам да го дръпне в посока да заживеете. Ако е негативна реакцията, разпитай го деликатно какво, защо... Ако причината е приемлива за теб, потърсете решение на проблема. Ако обаче не каже някаква приемлива причина, бягай с 200-та. Има мъже на света и то не малко, които имат смелостта и знаят как да предложат на тяхното момиче да заживее с тях. Няма да с епояви такъв мъж веднага сигурно, но с малко търпение, след няколко месеца ще срещнеш... Половината от хората на света са мъже, не забравяй. Мъже има колкото искаш. Твоята задача е данамериш някой от тях, с който да си щастлива.
Трябва да поговорите. По принцип в една връзка трябва да има постоянен диалог. Подхвани темата деликатно. Например в подходящ хубав момент, когато се чувствате и двамата добре, започни да мечтаеш на глас какво ли би било да живеете заедно. Така с повечко хумор. КАжи примерно "някой ден като заживеем заедно и започна да ти пържа кюфтета, ще искаш ли да ме гушкаш с коса миришеща на пържен лук " или нещо подобно шеговито измисли... Ще видиш каква му е реакцията. Внимателно я следи. (гледай да го питаш , когато не е пил алкохол , ако пие изобщо де). Ако реакцията му е позитивна, може разговорът той дори сам да го дръпне в посока да заживеете. Ако е негативна реакцията, разпитай го деликатно какво, защо... Ако причината е приемлива за теб, потърсете решение на проблема. Ако обаче не каже някаква приемлива причина, бягай с 200-та. Има мъже на света и то не малко, които имат смелостта и знаят как да предложат на тяхното момиче да заживее с тях. Няма да с епояви такъв мъж веднага сигурно, но с малко търпение, след няколко месеца ще срещнеш... Половината от хората на света са мъже, не забравяй. Мъже има колкото искаш. Твоята задача е данамериш някой от тях, с който да си щастлива.
С мъжът ми заживяхме заедно след около година от началото на връзката ни. И двамата имахме отделни жилища преди това и бяхме самостоятелни.
Ако двама души са много млади и/или още са в университета е нормално да заживеят заедно по-скоро. Но ако имат установен живот, то тази стъпка не е толкова лесна .
Ако двама души са много млади и/или още са в университета е нормално да заживеят заедно по-скоро. Но ако имат установен живот, то тази стъпка не е толкова лесна
.
Ние живяхме заедно доста време преди да станем гаджета. Но точно когато станахме не бяхме съквартиранти вече. По принцип бяхме добри приятели и не се бяхме виждали отдавна, та се видяхме обстойно и от тогава пак сме си заедно под един покрив
Мисля, че ако връзката е узряла и е преминала на един по сериозен етап спокойно може да се повдигне темата. Също така това може да бъде един много добър тест за връзката защото това да си просто гадже с някого и да се виждате само някъде навън е съвсем различно от това да сте гаджета и вкъщи.
Мисля, че ако връзката е узряла и е преминала на един по сериозен етап спокойно може да се повдигне темата. Също така това може да бъде един много добър тест за връзката защото това да си просто гадже с някого и да се виждате само някъде навън е съвсем различно от това да сте гаджета и вкъщи.
Ние заживяхме заедно почти веднага. След втората ни среща си взех една раничка с дрехи, възглавничката и му пристанах. Виждахме се всеки ден, прекарвахме нощите заедно и постепенно си пренесох целия багаж. Започнах да се грижа за дома. След няколко месеца изпитателен срок той ми предложи брак. Сега сме много щастливи вече трета година откакто сме заедно. Има връзки в които съжителството не се получава, защото след срещите двамата партньори се разделят и не си звънят и срещат дълго време. Мисля, че този въпрос се решава с въпроса "Искаш ли да живеем заедно?".
Пролет, кое е стряскащото?
Да послушаш сърцето и интиуцията си и да "рискуваш" или разума и дълго да премисляш, проверяваш и тн?
Резултат е еднакъв - 50/50
Защо да се губи време в планове или надежди, при условие че още в началото и двамата са на една позиция?
Казвам го от личен опит - 5 г гаджета и след това брак, скед още 10 г - развод. И втори брак след 5 месеца от първа среща.
Да послушаш сърцето и интиуцията си и да "рискуваш" или разума и дълго да премисляш, проверяваш и тн?
Резултат е еднакъв - 50/50
Защо да се губи време в планове или надежди, при условие че още в началото и двамата са на една позиция?
Казвам го от личен опит - 5 г гаджета и след това брак, скед още 10 г - развод. И втори брак след 5 месеца от първа среща.
Казвам го от личен опит - 5 г гаджета и след това брак, скед още 10 г - развод. И втори брак след 5 месеца от първа среща.
Ако може да попитам, минаха ли още 10 години след втория брак ?
...докато не видиш мръсните му чорапи хвърлени навсякъде...
Винаги съм се чудила това градска легенда ли е или наистина се случва?
И ако е истина - какво ви пречат
Каква ти градска легенда, скоро бяхме на море в апартамент за 3 двойки, жените бяхме изумени как непрекъснато намирахме чорапите на мъжете си на всевъзможни места
Иначе това беше просто пример, нашите си хвърляха чорапите навсякъде, вашите правят други неща, които се виждат в съвместното съжителство
Иначе това беше просто пример, нашите си хвърляха чорапите навсякъде, вашите правят други неща, които се виждат в съвместното съжителство
И на мен, но ако предложа да слагаме нещо еди къде си, а той не го прави, след това няма да тичам след него, нито да се дразня.
Нека си седи там, като му потрябва ще си го прибере, иначе се получават доста напрегнати ситуации за битовизми...
Нека си седи там, като му потрябва ще си го прибере, иначе се получават доста напрегнати ситуации за битовизми...
Скрит текст:
Аз дъвките си лепя навсякъде, гледам да внимавам, но... 
Скрит текст:
Аз дъвките си лепя навсякъде, гледам да внимавам, но...
Скрит текст:
И аз си лепях дъвките навсякъде като малка, докато една вечер не я бях залепила до леглото и се събудих с дъвка в косата и се наложи брат ми да изреже значителна част от нея, за да мога да отида на училище. Оттогава внимавам
Отклонихме се, наистина 
Дано авторката се включи и да каже има ли развитие
Скрит текст:
И в косата съм си я лепила, и дрехи съм си съсипвала, и на колата тапицерията... не помага
У нас детето беше човекът с дрехите и чорапи навсякъде, но като остана една сутрин без чорапи за училище, вече прилежно си ги слага в пералнята
У нас детето беше човекът с дрехите и чорапи навсякъде, но като остана една сутрин без чорапи за училище, вече прилежно си ги слага в пералнята
Дано авторката се включи и да каже има ли развитие
На първия месец ми даде ключ от тях. Често оставах да спя при него, но се прибирах и при нашите. Така около година живеех на две места, което беше много изтощително. Вероятно след първата година започнах всеки ден да се прибирам при него. Не сме имали разговор "ела да живееш в нас", а по-скоро той ми показа, че иска да съм винаги при него, но аз да реша кога искам това да се случи.
Никакво развитие!!!! Била съм бързала, какъв бил проблема да се виждаме 1-2 в седмицата....
Никакво развитие!!!! Била съм бързала, какъв бил проблема да се виждаме 1-2 в седмицата....
Не познавам приятеля ти, но честно казано този отговор не ми звучи никак добре. Естествено, че не е проблем да се виждате 1-2 пъти седмично, но това не е връзка и то на 9 месеца, а по-скоро отношения за забавление. Ако той държеше много на вашата връзка мисля, че не би отговорил по този начин. За 9 месеца дори и да не живеете заедно, връзката ви вече трябваше да е на друго ниво, а не на "бързаш, какво лошо има да се виждаме от време на време". Ти си знаеш най-добре, но лично аз съм песимист след този отговор. Как мразя мъже, които даже нямат смелостта да си кажат, че не искат обвързване! В крайна сметка не е задължително!
Никакво развитие!!!! Била съм бързала, какъв бил проблема да се виждаме 1-2 в седмицата....
Един-два пъти седмично значи? Мисля, че сега е момента да последваш съвета на Love! и да се дистанцираш и то перманентно за да не загубиш още 5 години с някой, който няма никакви сериозни намерения към теб. По принцип не виждам проблем жената да повдигне въпроса за съвместно съжителство (или какъвто и да е друг въпрос), но тук просто ми се струва безсмислено. Той е на съвсем друга вълна.
6 дни, след като се видяхме за първи път, заживяхме заедно. Сега на 28 октомври ще станат 11 години. Вече сме женени и често го майтапя, че уж дойде за една вечер, а още не мога да го изгоня
Досега колко често се виждахте? Да разбирам ли, че той иска даже да намалите вижданията?
Май не вървят на добре нещата..
Опичай си акъла, че да не изгубиш пак години от живота си.
По темата - след 2-3 месеца, стана постепенно, лека полека си пренесе багажа в тогавашната ми квартира.
Май не вървят на добре нещата..
Опичай си акъла, че да не изгубиш пак години от живота си.
По темата - след 2-3 месеца, стана постепенно, лека полека си пренесе багажа в тогавашната ми квартира.
Ивайла, споко. Това че не те кани, не означава, че не иска да е с теб. Има някои са по-притеснителни. Аз честно казано, също съм на мнение, че трябва да се изчака, но характерът ми е такъв. Пък и някои мъже трудно свикват с идеята, че няма да са вече така самостоятелни и това ги тревожи. Имате време. Мои познати ходиха 10 години и заживяха заедно, едва след като момичето забременя. Не е, че не са се обичали, просто и двамата са чешити и си искаха свободното пространство.
Аз такава връзка с виждания 1-2 пъти седмично, дето мъжът твърди, че не са проблем, а жената чувства, че са... НЕ знам, бих я прекратила... Едно е да считаш за рано да заживееш с някого. Това не пречи да си го искаш и да ти липсва като не сте заедно и да се стремиш да прекарвате колкото с еможе повече време заедно. Друго е да искаш да виждаш човека на не малки периоди и да не тие проблем н душата от това...
Пак казвам - мъже има мноооого. И не са единици онези, които правят жените до тях щастливи. Този човек теб не те прави щастлива. Бъди егоист и се погрижи за себе си. НАмери си подходящия партньор. КАжи му на този, че това 1-2 пъти седмично не че ти е проблем, но искаш да се виждате веднъж на 1-2 месеца, постепенно и веднъж на 1-2 години. (това в кръга на шегата, но 1-2 пъти седмично си е връзка тип "просто приятели с бенефитс малко секс").
Пак казвам - мъже има мноооого. И не са единици онези, които правят жените до тях щастливи. Този човек теб не те прави щастлива. Бъди егоист и се погрижи за себе си. НАмери си подходящия партньор. КАжи му на този, че това 1-2 пъти седмично не че ти е проблем, но искаш да се виждате веднъж на 1-2 месеца, постепенно и веднъж на 1-2 години. (това в кръга на шегата, но 1-2 пъти седмично си е връзка тип "просто приятели с бенефитс малко секс").
Охх да 2-3 седмично се виждаме в добрия случай, била съм го обсебвала, че постоянно съм искала да се виждаме и то пък освен, че се видим и да остана в тях. Иначе му казах, че искам да се разделим, но той не ме пуска. Лятото се наложи да искарам 2 седмици в тях и сега ми го натяква, нали бяхме заедно толкова време....
Човек, който твърди, че виждане над 1-2 пъти седмично е обсебване, за мен просто не влага нищо в тези отношения. Естествено, че няма да иска да живеете заедно. Ти си просто тази, с която прави секс, която му се води гадже, но не и жената, с която той вижда стабилни и дълготрайни отношения. Ще се наиграе и ако ти не му биеш шута, ще го направи той.
Охх да 2-3 седмично се виждаме в добрия случай, била съм го обсебвала, че постоянно съм искала да се виждаме и то пък освен, че се видим и да остана в тях...
Възможно е да няма никакви сериозни намерения и просто да те използва за запълване на времето.
Може и да е от типа хора, които предпочитат да са обсебени от приятелите си, не от човека до тях.
Всякакви варианти.
И ако партньорът му е човек с неговите нужди връзката им ще е идеална.
Ти сама си прецени какви са твоите и устройва ли те такъв тип връзка.
Аз не бих била с човек, на когото му тежи да ме вижда всеки ден. 2 пъти седмично му казвам "приятелчета за секс", нищо повече.
Смятай пък ако заживеете...
А това какво значи? Връзва те? Заключва те?
...но той не ме пуска...
А това какво значи? Връзва те? Заключва те?
Ооо да имам чувството, че с приятеля му имат по силна връзка и за него се раздава и отстъпва повече.. и момичета да ви кажа това, че спя в тях не значи, че правим секс, последния ни път беше около 15-16 август..
Не сте правили секс от 3 седмици и иска да се виждате по-рядко ?! Връзката ви не върви на добре.
По повод вижданията, на мен лично ми е обсебващо в началото на връзката да не ме пуска да отделя един ден само за себе си.
Смятай пък ако заживеете...
А това какво значи? Връзва те? Заключва те?
...но той не ме пуска...
А това какво значи? Връзва те? Заключва те?
Опичай си акъла. На колко бяхте?
Много незряло за 28 годишен. Но хора различни. Ако бях срещнала сегашния ми мъж на 28 нямаше да се погледнем. А предишния на 24 беше готов за семейство, но на 30 избра друго семейство.
Но вижданки по 1-2 пъти в седмицата и секс на рядко в такава млада връзка....не мисля, че е добра идея.
Но вижданки по 1-2 пъти в седмицата и секс на рядко в такава млада връзка....не мисля, че е добра идея.
Иска ми се тази връзка да е на добре, но едва ли...1-2 пъти в седмицата???Та ние 4 дни не се бяхме виждали и едвам изтърпяхме..,при положение, че живеем заедно. Според мен предизвикай ревност, за да му дадеш да разбере, че искаш сериозен човек до себе си/ само внимавай каква ревност, да няма пък обратния ефект/, ако и тогава не трепне значи не е за теб.
Иска ми се тази връзка да е на добре, но едва ли...1-2 пъти в седмицата???Та ние 4 дни не се бяхме виждали и едвам изтърпяхме..,при положение, че живеем заедно. Според мен предизвикай ревност, за да му дадеш да разбере, че искаш сериозен човек до себе си/ само внимавай каква ревност, да няма пък обратния ефект/, ако и тогава не трепне значи не е за теб.
Абе какви са тези глупости, да не сте в детската градина. Като не става- не става. И аз имам няколко такива приятелки, мъжете си ги ползват, докато си намерят идеалната жена, а те си въобразява че той ги обича, но още не го осъзнава, или го е страх или има властна майка 
Стегни се и не се занимавай с глупости.
Стегни се и не се занимавай с глупости. 
Охх да 2-3 седмично се виждаме в добрия случай, била съм го обсебвала, че постоянно съм искала да се виждаме и то пък освен, че се видим и да остана в тях. Иначе му казах, че искам да се разделим, но той не ме пуска. Лятото се наложи да искарам 2 седмици в тях и сега ми го натяква, нали бяхме заедно толкова време....
Секс не му се прави, не иска да се виждате по-често от 1-2 пъти седмично, останалото време живее при майка си, въпреки че има жилище - губиш си времето. Вместо да се чудиш как да вкараш някой да си пишете нещо в неговия апартамент, почни да се срещаш с други мъже, с това виждане 1-2 пъти седмично имаш достатъчно възможности за това, щом не ти се иска да го зарежеш веднага. Не, за да ревнува той, а за да видиш, че има и по-свестни мъже.
Сиси, до човек е всичко. Но все пак 9 месеца не са кой знае колко време, за да се каже, че вървят на зле нещата. Да изчакат, тя да повдигне въпроса и ако той вземе да увърта да го разкара, докато е време.
Аз доколкото разбрах тя е говорила с него, но нямало развитие, даже й казал по - рядко да се виждат 1-2 седмично.
Иначе съм съгласна, че 9 месеца не е кой знае колко дълго време.
Аз доколкото разбрах тя е говорила с него, но нямало развитие, даже й казал по - рядко да се виждат 1-2 седмично.
Иначе съм съгласна, че 9 месеца не е кой знае колко дълго време.
Аз мисля, че е прекалено дълго време за 9 месеца при сериозна връзка да не се развият нещата до съвместно съжителство, ако няма пречки като местоживеене в различни населени места, трудности в намиране на работа в същото населено място или липса на жилище. Като студентка живяхме над година с тогавашния ми приятел на общежитие, официално всеки в неговата си стая, но през повечето време заедно в едната или другата стая, но беше първо, докато се уверим, че нещата са достатъчно сериозни, второ, заради финансови притеснения. Точно тогава наемът за едно жилище беше повече от парите, които изкарвах. С общите ни доходи половината отиваше само за наем.
Ние също заживяхме след 2-3 месеца връзка, но преди това съм имала други дълги връзки с които не се е стигало до съвместно съжителство. Зависи от много неща, не винаги връзките в началото са сериозни и т.н. Това по повод много или малко са 9 месеца връзка.
Моето мнение е, че при млади хора не са чаак толкова много, колкото ако са на по 40 години например.
По темата, след като прочетох и последните коментари се чудя защо авторката изобщо мисли за живеене заедно. Ясно е, че нещата между тях не вървят, не се виждат, секс не правят и какво ли още не. Темата би трябвало да е "Да се разделя ли с него?" или нещо подобно, тук за живеене заедно не може да се говори, като от 1 път седмично той си мисли, че тя го обсебва.
Обречена е работата.
Моето мнение е, че при млади хора не са чаак толкова много, колкото ако са на по 40 години например.
По темата, след като прочетох и последните коментари се чудя защо авторката изобщо мисли за живеене заедно. Ясно е, че нещата между тях не вървят, не се виждат, секс не правят и какво ли още не. Темата би трябвало да е "Да се разделя ли с него?" или нещо подобно, тук за живеене заедно не може да се говори, като от 1 път седмично той си мисли, че тя го обсебва.
Обречена е работата.
Аз мисля, че е прекалено дълго време за 9 месеца при сериозна връзка да не се развият нещата до съвместно съжителство, ако няма пречки като местоживеене в различни населени места, трудности в намиране на работа в същото населено място или липса на жилище.
9 месеца са напълно нормален период. Много двойки чакат и повече.
Ето една графика за САЩ
Преди години имах много кратки връзки, не продължиха повече от 2-3 месеца, добре, че не ми е хрумнало да се преместя толкова скоро, само да си създавам проблеми
.
Преди години имах много кратки връзки, не продължиха повече от 2-3 месеца, добре, че не ми е хрумнало да се преместя толкова скоро, само да си създавам проблеми
. Разбира се, че може и да не съм права, но за мен 9 месеца е твърде дълъг период, ако и двете страни искат сериозна връзка и няма да обективни пречки за това, да не се пристъпи към съжителство. Ако аз искам съжителство и за 9 месеца другата страна още е на етап виждане 1-2 пъти седмично, бих прекъснала връзката. Ако търся само секс и забавления и не очаквам нищо повече, нямаше да ми пречи.
Разбира се, че е хубаво човек да има и резервен вариант, ако нещата се случат доста бързо. Аз съм сигурна, че и останалите, заживели почти веднага до след 2-3 месеца с партньора си, са имали такъв. Както и аз имах. На практика си пазих моята квартира 6 месеца, след като вече живеехме заедно в неговото жилище.
Е защо 9 месеца да е много? Аз заживях със съпруга си на 9-ия месец, не съжалявам, че изчакахме. Впрочем, може би той изчака, защото тъкмо беше купил апартамент и когато стана годен за живот ме покани, ама все пак Някои хора са по-свободолюбиви, други трудно се откъсват от семейството си, трети (като мен) са темерути и посмъртно няма да поставят въпрос за съвместно съжителство.. та и 1 и 2 години да отнеме хората да се съберат по един покрив, въпросът е да се обичат, а това е естестввеният ход на нещата
Някои хора са по-свободолюбиви, други трудно се откъсват от семейството си, трети (като мен) са темерути и посмъртно няма да поставят въпрос за съвместно съжителство.. та и 1 и 2 години да отнеме хората да се съберат по един покрив, въпросът е да се обичат, а това е естестввеният ход на нещата 
Щом сега не правите секс сега, ако се ожените съвсем пък секс няма да видиш с него. Тогава винаги нещата стават по-зле, преди това човек се стяга и се докарва. Според мен нямате бъдеще заедно, той те иска, за да има нещо под ръка при нужда, докато се появи друга по-подходяща.
Не бива да си винаги отзивчива, вземи и ти да се оглеждаш, не си момиче на повикване! Колкото по-рано се отдръпнеш от него, по-добре за теб!
Не бива да си винаги отзивчива, вземи и ти да се оглеждаш, не си момиче на повикване! Колкото по-рано се отдръпнеш от него, по-добре за теб!
Аз знам за няколко двойки, които почти до раждането на детето си живееха отделно, във форума също съм чела за подобни случаи, но за мен това не е приемливо.
Друго, което изключително много ме беше потресло, когато не ми беше толкова ограничен фейсбукът, че ми се включваха разни мъже, живеещи в провинцията, които узнали по някакъв начин, че живея в София и се опитваха да се самопоканят при мен, да дойдат в Софията да си търсят работа и да живеем заедно, без да се познаваме дори. Като страничен наблюдател съм усещала и това като главен мотив за съвместно съжителство в някои двойки, където девойката е уредена по някакъв начин с жилище, поема си му сметките, но той много я обича, обаче специално си е търсил някоя девойка с вече осигурено жилище, а не да дойде и тепърва да се устройва в София с работа и жилище, пък тогава да предлага съвместно съжителство.
Друго, което изключително много ме беше потресло, когато не ми беше толкова ограничен фейсбукът, че ми се включваха разни мъже, живеещи в провинцията, които узнали по някакъв начин, че живея в София и се опитваха да се самопоканят при мен, да дойдат в Софията да си търсят работа и да живеем заедно, без да се познаваме дори. Като страничен наблюдател съм усещала и това като главен мотив за съвместно съжителство в някои двойки, където девойката е уредена по някакъв начин с жилище, поема си му сметките, но той много я обича, обаче специално си е търсил някоя девойка с вече осигурено жилище, а не да дойде и тепърва да се устройва в София с работа и жилище, пък тогава да предлага съвместно съжителство.
Разбира се, че е хубаво човек да има и резервен вариант, ако нещата се случат доста бързо. Аз съм сигурна, че и останалите, заживели почти веднага до след 2-3 месеца с партньора си, са имали такъв. Както и аз имах. На практика си пазих моята квартира 6 месеца, след като вече живеехме заедно в неговото жилище.
Не съм имала резервен вариант, може би заради това ни е отнело по-дълго време.
А и не бих могла да си пазя квартирата толкова дълго
.
Не съм имала резервен вариант, може би заради това ни е отнело по-дълго време.
А и не бих могла да си пазя квартирата толкова дълго
. "Пазих" в смисъл, че си я плащах, въпреки че не живеех там. Всеки може да си я пази по такъв начин. Почти съм убедена, че няма хора от тези, които споменаха, че на втория ден/седмица/месец от началото на връзката са заживели заедно, които например да са си освободили жилището, в което живеят, без да имат някакъв резервен вариант, ако се случи нещо - най-малкото в жилището на родителите.
Касита, браво на вас Всеки човек е различен. Аз се омъжих 2 години след като се запознахме, но все пак не сме тръгнали на 18, че да имам 10 години пред себе си. Бяхме на 28, големи и разумни хора, които се опознаха трезво за това време Щом някой усети, че това е неговият човек нека действа, вместо да си губи времето с някой, който очевадно не е за него, ама само и само да не е сам
Всеки човек е различен. Аз се омъжих 2 години след като се запознахме, но все пак не сме тръгнали на 18, че да имам 10 години пред себе си. Бяхме на 28, големи и разумни хора, които се опознаха трезво за това време Щом някой усети, че това е неговият човек нека действа, вместо да си губи времето с някой, който очевадно не е за него, ама само и само да не е сам "Пазих" в смисъл, че си я плащах, въпреки че не живеех там. Всеки може да си я пази по такъв начин. Почти съм убедена, че няма хора от тези, които споменаха, че на втория ден/седмица/месец от началото на връзката са заживели заедно, които например да са си освободили жилището, в което живеят, без да имат някакъв резервен вариант, ако се случи нещо - най-малкото в жилището на родителите.
Е, и аз точно това имах предвид. Не мога да плащам сума ти пари за нещо, което не ползвам
. А до родители не ми е било възможно да опра. Така че, всичко е строго индивидуално.
Е, и аз точно това имах предвид. Не мога да плащам сума ти пари за нещо, което не ползвам
. А до родители не ми е било възможно да опра. Така че, всичко е строго индивидуално.
Е, и мен ми се късаше сърцето, че ги давам тези пари, но предпочитах да го имам този резервен вариант, докато се почувствам напълно сигурна в човека до себе си, да му имам доверие. Сега, след повече от година фактическо съжителство, със сигурност ще ми е гадно, ако се разделим, не само чисто емоционално, но и от практическа гледна точка, защото вече съм без такъв резервен вариант, освен на хотел, докато си намеря ново жилище.
КАто чета колко хора от раз заживяват заедно и чак се стряскам. Ама как така от втора среща, от първа... Не мога да си го представя, освен ако и без това от години не се познават...
Като цяло това сравняване няма как да ти помогне... Ето няколко различни случаи:
1. Голяма любов(според мен само интереси и от двете страни) двойката заживяха заедно на 1вия месец, на 6-ия тя вече беше бременна и на 9-ия се ожениха.... 10 месеца по-късно вече бяха разведени и всеки при техните си
2. Ученическа любов - 6-7 години заедно, без да заживеят заедно... разделиха се
3. Двойката заживя заедно на 2-3 седмица от познанството си, 4 години по-късно детенце и 5 години по-късно пред развод
В днешно време връзките са много трудно нещо и няма нищо сигурно. Всеки си има причини и притеснения относно съвместното съжителство, така че насила и да стане не е сигурно колко ще трае - каквото е писано и когато стане
1. Голяма любов(според мен само интереси и от двете страни) двойката заживяха заедно на 1вия месец, на 6-ия тя вече беше бременна и на 9-ия се ожениха.... 10 месеца по-късно вече бяха разведени и всеки при техните си
2. Ученическа любов - 6-7 години заедно, без да заживеят заедно... разделиха се
3. Двойката заживя заедно на 2-3 седмица от познанството си, 4 години по-късно детенце и 5 години по-късно пред развод
В днешно време връзките са много трудно нещо и няма нищо сигурно. Всеки си има причини и притеснения относно съвместното съжителство, така че насила и да стане не е сигурно колко ще трае - каквото е писано и когато стане
След последните мнения на авторката:
според мен, връзката няма шанс.За него виждане 1 път седмично е задушаване-от което си правя извод, че още му се живее, не му се приключва с ергенския живот.Просто за момента му е удобно да си има приятелка за секс отвреме-навреме.Не я вижда, не я възприема като Жената на живота му, не изпитва кой знае какви чувства към нея, просто е удобна.
"Тресне" ли го обаче любовта към някоя, едва ли ще чака 9 месеца....
Апропо, предишния ми съвет за дистанциране в случая е невалиден, ще се окаже само загуба на време.Той просто не я обича, не и така, както се обича човек, когото виждаш до себе си за постоянно.Ако тя се дистанцира, неговата реакция ще е "Оох, слава Богу, вдяна най-после, че ми досажда с това нейното да се виждаме ден през ден...!"
според мен, връзката няма шанс.За него виждане 1 път седмично е задушаване-от което си правя извод, че още му се живее, не му се приключва с ергенския живот.Просто за момента му е удобно да си има приятелка за секс отвреме-навреме.Не я вижда, не я възприема като Жената на живота му, не изпитва кой знае какви чувства към нея, просто е удобна.
"Тресне" ли го обаче любовта към някоя, едва ли ще чака 9 месеца....
Апропо, предишния ми съвет за дистанциране в случая е невалиден, ще се окаже само загуба на време.Той просто не я обича, не и така, както се обича човек, когото виждаш до себе си за постоянно.Ако тя се дистанцира, неговата реакция ще е "Оох, слава Богу, вдяна най-после, че ми досажда с това нейното да се виждаме ден през ден...!"
След последните мнения на авторката:
според мен, връзката няма шанс.За него виждане 1 път седмично е задушаване-от което си правя извод, че още му се живее, не му се приключва с ергенския живот.Просто за момента му е удобно да си има приятелка за секс отвреме-навреме.Не я вижда, не я възприема като Жената на живота му, не изпитва кой знае какви чувства към нея, просто е удобна.
"Тресне" ли го обаче любовта към някоя, едва ли ще чака 9 месеца....
Апропо, предишния ми съвет за дистанциране в случая е невалиден, ще се окаже само загуба на време.Той просто не я обича, не и така, както се обича човек, когото виждаш до себе си за постоянно.Ако тя се дистанцира, неговата реакция ще е "Оох, слава Богу, вдяна най-после, че ми досажда с това нейното да се виждаме ден през ден...!"
според мен, връзката няма шанс.За него виждане 1 път седмично е задушаване-от което си правя извод, че още му се живее, не му се приключва с ергенския живот.Просто за момента му е удобно да си има приятелка за секс отвреме-навреме.Не я вижда, не я възприема като Жената на живота му, не изпитва кой знае какви чувства към нея, просто е удобна.
"Тресне" ли го обаче любовта към някоя, едва ли ще чака 9 месеца....
Апропо, предишния ми съвет за дистанциране в случая е невалиден, ще се окаже само загуба на време.Той просто не я обича, не и така, както се обича човек, когото виждаш до себе си за постоянно.Ако тя се дистанцира, неговата реакция ще е "Оох, слава Богу, вдяна най-после, че ми досажда с това нейното да се виждаме ден през ден...!"
ivaila896, леко е странно това, което описваш, че е като гадже с приятеля му. Малко ми е неудобно да намеся и такъв вариант , но замисляла ли си се, че може наистина да е така, т.е. те двамата да се виждат, а ти просто да си официалното гадже. Това също би могло да обясни защо му се вижда много, че се срещате 1-2 пъти седмично и не правите секс толкова често 
, но замисляла ли си се, че може наистина да е така, т.е. те двамата да се виждат, а ти просто да си официалното гадже. Това също би могло да обясни защо му се вижда много, че се срещате 1-2 пъти седмично и не правите секс толкова често ivaila896, леко е странно това, което описваш, че е като гадже с приятеля му. Малко ми е неудобно да намеся и такъв вариант , но замисляла ли си се, че може наистина да е така, т.е. те двамата да се виждат, а ти просто да си официалното гадже. Това също би могло да обясни защо му се вижда много, че се срещате 1-2 пъти седмично и не правите секс толкова често
, но замисляла ли си се, че може наистина да е така, т.е. те двамата да се виждат, а ти просто да си официалното гадже. Това също би могло да обясни защо му се вижда много, че се срещате 1-2 пъти седмично и не правите секс толкова често Скрит текст: Той е много странен, когато искам да се виждаме той намира оправдания, а когато аз му отказвам да се видим и той почва да настоява ела днеска, ела и утре, ама и други ден искам.... още е с детски акъл, не се опарил от живота, тате носи мама меси....иначе е добра душа, не лъже, не е инат (бих казала, че аз съм ината в нашата връзка и ходя на пук), не е лицемер. Много се подвежда по приятеля му, който е без гадже и
понякога се чувствам, че е гадже с него, а не с мен....След последните мнения на авторката:
според мен, връзката няма шанс.За него виждане 1 път седмично е задушаване-от което си правя извод, че още му се живее, не му се приключва с ергенския живот.Просто за момента му е удобно да си има приятелка за секс отвреме-навреме.Не я вижда, не я възприема като Жената на живота му, не изпитва кой знае какви чувства към нея, просто е удобна.
"Тресне" ли го обаче любовта към някоя, едва ли ще чака 9 месеца....
Апропо, предишния ми съвет за дистанциране в случая е невалиден, ще се окаже само загуба на време.Той просто не я обича, не и така, както се обича човек, когото виждаш до себе си за постоянно.Ако тя се дистанцира, неговата реакция ще е "Оох, слава Богу, вдяна най-после, че ми досажда с това нейното да се виждаме ден през ден...!"
според мен, връзката няма шанс.За него виждане 1 път седмично е задушаване-от което си правя извод, че още му се живее, не му се приключва с ергенския живот.Просто за момента му е удобно да си има приятелка за секс отвреме-навреме.Не я вижда, не я възприема като Жената на живота му, не изпитва кой знае какви чувства към нея, просто е удобна.
"Тресне" ли го обаче любовта към някоя, едва ли ще чака 9 месеца....
Апропо, предишния ми съвет за дистанциране в случая е невалиден, ще се окаже само загуба на време.Той просто не я обича, не и така, както се обича човек, когото виждаш до себе си за постоянно.Ако тя се дистанцира, неговата реакция ще е "Оох, слава Богу, вдяна най-после, че ми досажда с това нейното да се виждаме ден през ден...!"
Напълно възможно е да е гей, никой все още не знае, особено родителите му и той те държи като официално гадже-параван.
ivaila896, леко е странно това, което описваш, че е като гадже с приятеля му. Малко ми е неудобно да намеся и такъв вариант , но замисляла ли си се, че може наистина да е така, т.е. те двамата да се виждат, а ти просто да си официалното гадже. Това също би могло да обясни защо му се вижда много, че се срещате 1-2 пъти седмично и не правите секс толкова често
, но замисляла ли си се, че може наистина да е така, т.е. те двамата да се виждат, а ти просто да си официалното гадже. Това също би могло да обясни защо му се вижда много, че се срещате 1-2 пъти седмично и не правите секс толкова често 
Две години след началото. А тези две години бяхме връзка от разстояние В крайна сметка отидох и аз в София да уча и да бъда с него и някакси естествено и двамата приехме, че ще живеем заедно. Като се замисля, не ме е питал и официално 
Просто стана "Йеее, идваш най-после в София! Сега ще си намерИМ най-яката квартира" 
В крайна сметка отидох и аз в София да уча и да бъда с него и някакси естествено и двамата приехме, че ще живеем заедно. Като се замисля, не ме е питал и официално Просто стана "Йеее, идваш най-после в София! Сега ще си намерИМ най-яката квартира" 
Година и 1-2 месеца след началото заживяхме заедно, като стана от само себе си- в един момент все едно живеехме заедно, прибирах се само да се изпера. Пък и бях пренесла почти всичките си вещи, така че... Наложи се, обаче, да си търсим друга квартира, тъй като вървях в комплект с котка, а неговата хазяйка хич не си пада(ше) по животните.
Наложи се, обаче, да си търсим друга квартира, тъй като вървях в комплект с котка, а неговата хазяйка хич не си пада(ше) по животните.
Стига, бе, гей 
То сега така е модерно просто - имаш си гадженце за вкъщи и ти е екстра с гадженцето за у вас, докато момичето не почне да изисква. Таман в темата за любовниците подобен екземпляр разкрива особености в мъжката психология.
Ивайла, има ли 30 младежът ти? Щото рядко съм забелязала наполдък млад мъж преди 30 да се замисля за сериозно обвързване.
То сега така е модерно просто - имаш си гадженце за вкъщи и ти е екстра с гадженцето за у вас, докато момичето не почне да изисква. Таман в темата за любовниците подобен екземпляр разкрива особености в мъжката психология.
Ивайла, има ли 30 младежът ти? Щото рядко съм забелязала наполдък млад мъж преди 30 да се замисля за сериозно обвързване.
Ивайла, има ли 30 младежът ти? Щото рядко съм забелязала наполдък млад мъж преди 30 да се замисля за сериозно обвързване.
Спомена се по-назад, че е на 28.
Моя е грешката че съм го пропуснала, но за мен възрастта е доста показателна. Опитвам се да не слагам всички под общ знаменател, но това ми се набива в очите напоследък. Не бих се занимавала с такъв младеж, ако искам брак и семейство в скоро време. Особено щом най-голямата му дружка е к*рвар.
Естествено, не би трябвало решението за прекъсване или продължаване на една връзка да бъде взето въз основа на мнението на непознати във форум.
Естествено, не би трябвало решението за прекъсване или продължаване на една връзка да бъде взето въз основа на мнението на непознати във форум.
Месец след като се сгаджосахме, той си нае апартамент съвсем близо до нас, за да можем да прекарваме колкото се може повече време заедно и няколко месеца уж живеех още у нас, но реално живеех с него. Официално с всички мебели, багажи и тн. заживяхме заедно година след като се събрахме.
Забелязала съм, че искрено влюбените мъже, ако имат възможност, не биха се и замислили два пъти при идеята да заживеят с въпросната жена. Съмнения имат или тези, които имат като цяло съмнения във връзката, или такива, които искат да си запазят възможността да лъжат за туй онуй и е по-удобно така.
Официално с всички мебели, багажи и тн. заживяхме заедно година след като се събрахме. Забелязала съм, че искрено влюбените мъже, ако имат възможност, не биха се и замислили два пъти при идеята да заживеят с въпросната жена. Съмнения имат или тези, които имат като цяло съмнения във връзката, или такива, които искат да си запазят възможността да лъжат за туй онуй и е по-удобно така.
То сега така е модерно просто...
Не съм забелязала да е модерно. Събират си се хората и то доста рано след запознаването.
Наистина не слагай всички под един знаменател и в следваща връзка не тръгвай предубедено.
С предишния ми приятел заживяхме заедно година и малко след като се запознахме. Стана спонтанно - по едно и също време аз реших да се изнасям от нашите, а той трябваше да освобождава неговата квартира. След още 2 години рязане на салати се разделихме.
Със сегашния сме от 7 месеца и още не живеем заедно. Говорили сме си по темата, че и двамата имаме желание, но чакаме да завършим, за да можем да си го позволим. Но се виждаме кажи речи през ден и с преспиване. Това с веднъж в седмицата, обсебването и жалкия секс, е несериозно!
Със сегашния сме от 7 месеца и още не живеем заедно. Говорили сме си по темата, че и двамата имаме желание, но чакаме да завършим, за да можем да си го позволим.
Но се виждаме кажи речи през ден и с преспиване. Това с веднъж в седмицата, обсебването и жалкия секс, е несериозно! 
Даде ми ключ от квартирата си около година след като станахме двойка и няколко месеца след като той се премести в моя град. Преди това се редувахме в пътуванията през почивните дни. Постепенно започнах да оставам за по-дълго при него и се прибирах при родителите ми за ден-два. Така живяхме около 2 години докато аз завърша образованието си, след което двамата се преместихме в неговото жилище в неговия град. Заедно сме от почти 9 години, опитваме се да имаме дете от почти 4 години. В началото много натисках да се оженим, но като се запънаха работите с детето решихме да инвестираме спестяванията си в изследвания и процедури ин-витро, отколкото в един купон. Решили сме да подпишем в някакъв момент, за да бъдат децата ни родени в брак, но за сега това не е приоритет.
Пробвай да отлагаш вижданията ви, когато той ти се обади му кажи, че точно сега си с някоя приятелка. Нека и той се почувства както ти в момента. И ако и след това не се получи нищо по-добре не си губи времето.
Да точно така се получава, когато му откажа, той почва по често и сериозно да настоява, но аз не мога постоянно да се правя на недостъпна, все пак сме 9 месеца заедно
В твой интерес е да се правиш по-дълго време на "недостъпна". Накарай го да излезете на кафе, а не тичай в апартамента, където ще се повъргаляте и кой откъде е. Нека ти докаже, че е с теб, защото те харесва, а не защото го е присърбяло.
Да точно така се получава, когато му откажа, той почва по често и сериозно да настоява, но аз не мога постоянно да се правя на недостъпна, все пак сме 9 месеца заедно
То сега така е модерно просто...
Не съм забелязала да е модерно. Събират си се хората и то доста рано след запознаването.
Наистина не слагай всички под един знаменател и в следваща връзка не тръгвай предубедено.
Моята връзка е ок засега и се надявам да не излизам на пазара скоро
Но обкръжението на мъжо ми са 30-35 годишни, със стабилни доходи, собствени жилища и... често сменящи се приятелки. Има една приказка, че мъж до 30 ако остане ерген, после все му е рано Казах го по повод предположението за евентуална хомосексуалност; не смятам, че някой, като не иска да се обвърже, задължително е гей. Просто масово се женят като се сетят, че искат деца и нямат друг вариант. Естествено, че има и от другия тип, обаче честно ми кажи - ако си (сравнително) млад, добре изглеждащ мъж, с добри доходи, сам си постигнал, каквото си постигнал и си във връзка ,не особено сериозна, от няколко месеца, ще бързаш ли да се задомиш, или ще поизчакаш, оглеждайки се?Ивайла, не искам да бъда груба, но сигурна ли си, че сте във връзка , а не просто се виждате? Защото това 1-2 пъти в седмицата за секс не ми прилича много на връзка
Правите ли някакви други неща заедно, освен очевидното? Да не говорим, че след като си го попарила за отношенията му с въпросния приятел и аз да съм, и аз ще се правя на луда. Пак казвам - не бих се занимавала. Щом му идва много виждането 3 пъти в седмицата, съмнява ме изведнъж да се промени коренно, дори и с всички женски номера, които са ти познати. Аз лично съм против схемата с ревността - ако той не може да оцени това, което има, не значи, че трябва да паднеш на такова ниво и да губиш доверие. Просто не е честно - нито спрямо теб, нито спрямо него. Аз така храня злоядото си куче - ако не си изяде манджата, ще я дам на другото и.. си изяжда. Не, защото много му харесва, а напук. Надявам се скоро да намериш отговора за себе си, пак казвам, едва ли форум с непознати ще ти го даде
Дара88, не всеки път като остана в тях се въргаляме. Даже бих казала, че в повечето случаи - не се! И съм сигурна, че не е с мен заради секс.
ИнаВ, просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама.
erdbeermund - пак казвам, че не на всяко виждане правим секс. За други неща - да, правим. Винаги, когато излиза иска и аз да съм с него. Родителите му са разведени и когато ходи да вижда баща си води и мен. Събота и неделя ако почива (понеже работи на график) поне единия от двата дни сме заедно и през деня, дори и да нямаме планове, лежим и си гледаме филми. Тези дни имах проблеми с колата, без да съм го молила, веднага потърси майстор, по цял ден е в сервиза, търсят части, помага и т.н. в смисъл прави неща за мен, без да съм го молила....
ИнаВ, просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама.
erdbeermund - пак казвам, че не на всяко виждане правим секс. За други неща - да, правим. Винаги, когато излиза иска и аз да съм с него. Родителите му са разведени и когато ходи да вижда баща си води и мен. Събота и неделя ако почива (понеже работи на график) поне единия от двата дни сме заедно и през деня, дори и да нямаме планове, лежим и си гледаме филми. Тези дни имах проблеми с колата, без да съм го молила, веднага потърси майстор, по цял ден е в сервиза, търсят части, помага и т.н. в смисъл прави неща за мен, без да съм го молила....
ИнаВ, просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама.
Как не може да се отдели? 30-годишен мъж не може да си поема собствените разходи и не е способен да отдели 200 лева месечно да си плати сметките на жилището ли?
ИнаВ, просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама.
Как не може да се отдели? 30-годишен мъж не може да си поема собствените разходи и не е способен да отдели 200 лева месечно да си плати сметките на жилището ли?
ИнаВ, просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама.
Как не може да се отдели? 30-годишен мъж не може да си поема собствените разходи и не е способен да отдели 200 лева месечно да си плати сметките на жилището ли?
Ужас. Ивайла бягай далеч!
Ето там явно е проблема, момчето е хванато за полата на мама, какъв ти съвместен живот, какво ти семейство.
Е, да, ама е на 28, не на 15 години..
Така като разказваш подробности... НЕ е като да сте заедно просто за запълване на времето и за гимнастика. Никой тук не познава конкретния човек. Кой знае. Може пък да е свестно момчето, но да усеща, че не е готов за семейство. Щеше да е хубаво да можете да седнете и обстойно да обсъдите двамата тази тема. КАкво очаква, какво иска, какво не харесва, какво го плаши , тревожи , притеснява... Сигурно има някакви негови си усещания за нещата. Но е длъжен да ти ги изясни...
По принцип връзките, които прерастват в семейство в повечето случаи се развиват еднопосочно динамично и сравнително бързо. Т.е. от момента, в който хората станат официално двойка, започва виждане, емоции, стремеж да се прекарва все повече време заедно, да се ходи тук и там, да се вършат заедно неща... Започват волни и неволни коментари за бъдещето и от двамата. План за това, обсъждане на онова... И накрая хоп - вече са или насрочили дата за сватба, или живеят заедно... Така се развиват връзки, в които и двамата партньори са готови и мат желание. И ако нещо се заотлага, се конкретизира защо. И причината е основателна. Например някой има да довърши нещо, което му е трудно и му е полесно да живее сам, за да си оправи бакиите. Ако човек има много ангажименти, има да чуете за изпити, да работи по проекти и денонощно да гони някакъв срок например. Тогава като живееш сам, можеш да не пуснеш прахосмукачка 1 месец вкъщи, да не стъпиш в кухнята и да ядеш дюнери до откат и т.н.
9 месеца са хем предостатъчно за една връзка да прерастне в семейство, хем са недостатъюно. Зависи от конкретния случай. Всичко се избистря в диалога. Попитай го как вижда бъдещето ви заедно. В някакво неопределено време някога. Може да ти разкаже много неща така. Или може да заеме отбранителна позиция. Тогава седни и открито му кажи, че те тревожи това, че не движите в посока към създаване на семейство , а сте в застой. КАжи му как се чувстваш - объркана ли, притеснена ли - ти си знаеш. Попитай го какво е мнението му, каква е позицията му по въпроса.
Но ако не се чувстваш добре след това обсъждане, тревожно ти е още и не си поне малко -по щастлива... НЕ стой повече с него... И потърси някой готов, с който нещата да вървят еднопосочно напред...
По принцип връзките, които прерастват в семейство в повечето случаи се развиват еднопосочно динамично и сравнително бързо. Т.е. от момента, в който хората станат официално двойка, започва виждане, емоции, стремеж да се прекарва все повече време заедно, да се ходи тук и там, да се вършат заедно неща... Започват волни и неволни коментари за бъдещето и от двамата. План за това, обсъждане на онова... И накрая хоп - вече са или насрочили дата за сватба, или живеят заедно... Така се развиват връзки, в които и двамата партньори са готови и мат желание. И ако нещо се заотлага, се конкретизира защо. И причината е основателна. Например някой има да довърши нещо, което му е трудно и му е полесно да живее сам, за да си оправи бакиите. Ако човек има много ангажименти, има да чуете за изпити, да работи по проекти и денонощно да гони някакъв срок например. Тогава като живееш сам, можеш да не пуснеш прахосмукачка 1 месец вкъщи, да не стъпиш в кухнята и да ядеш дюнери до откат и т.н.
9 месеца са хем предостатъчно за една връзка да прерастне в семейство, хем са недостатъюно. Зависи от конкретния случай. Всичко се избистря в диалога. Попитай го как вижда бъдещето ви заедно. В някакво неопределено време някога. Може да ти разкаже много неща така. Или може да заеме отбранителна позиция. Тогава седни и открито му кажи, че те тревожи това, че не движите в посока към създаване на семейство , а сте в застой. КАжи му как се чувстваш - объркана ли, притеснена ли - ти си знаеш. Попитай го какво е мнението му, каква е позицията му по въпроса.
Но ако не се чувстваш добре след това обсъждане, тревожно ти е още и не си поне малко -по щастлива... НЕ стой повече с него... И потърси някой готов, с който нещата да вървят еднопосочно напред...
............не всеки път като остана в тях се въргаляме. Даже бих казала, че в повечето случаи - не се! И съм сигурна, че не е с мен заради секс.
И секс не правите (което мен, честно казано, доста ме озадачава, досега съм нямала гадже, с което да се виждаме рядко и той да не напира да ме метне в леглото, дори в неангажиращи връзки-в смисъл нищо не сме си обещавали)....Рано му било за съвместен живот, много си бързала....
Та, ти питала ли си го директно той защо изобщо е с теб?
Щото аз не виждам реална причина.
Ако ти е казвал/ти мислиш, че те обича, ами не, не те обича.Човек, който обича, не се държи така.
Една приятелка има лаф - по-добре сама, отколкото зле придружена. Ако наистина изпитваш съмнения, му кажи чао и кой откъде е. Ако имаш усещане, че нещата биха могли да се задълбочат и си заслужава, тогава дай всичко от себе си. Ако обаче стоиш с един човек, само и само, за да не си сама - вината си е в теб. Разбирам, че си младо момиче, животът е пред теб. Явно си вложила чувства в тази връзка, дай си още малко шанс, но ако виждаш, че нещата не вървят не ги насилвай. А дали ще заживееш с твоя човек на 1-та седмица или 2-та година не е гаранция за дългото просъществуване на една връзка
...просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама...
Реално, до като чакаш определен човек да "дорасте" (?!) до идеята да сте в стабилна връзка и едно семейство, губиш време и шанс ти самата да израстеш и да се развиеш, а вероятно и да намериш "перфектният". Когато знаеш какво искаш е много по-трудно да те разсеят от преследването на целта. В тази връзка: знаеш ли какво искаш (от живота, от мъжа до теб, от теб самата дори)? И ако знаеш, той дава ли ти го? И ако не, защо си още в тази връзка, какво ти носи тя?
Ще я карам поред-запознахме се на 11.08.2004, на 26.08.2004 станахме гаджета и на 5.09.2004 заживяхме заедно и сме си неразделни вече повече от 11 години.Погледнато от дистанцията на времето сега ми се струва много бързо, но не е .И за миг не бих променила нищо ако имах такава възможност.Дори си купихме апартамент в друг град с идеята , че ще живеем там заедно още преди да сме станали семейство.Сватбата ни беше на 26.08.2007 година, по стечение на обстоятелствата от декември 2005-та живеем в София.Съпругът ми винаги е бил самостоятелен,още когато беше на 26 и ме взе(аз бях на 21) ,никога не е зависил от никого и е разчитал за всичко на себе си първо,след това на родителите си.А аз разчитам на него,понеже нямам родители от същата 2005-та и мога да кажа, че с всяка изминала година се чувствам все по-щастлива...Надявам се един ден синът ни да прилича на него...
И аз да се включа Ние с ММ сме заедно от 7 год, заживяхме заедно на 3,5 год. Ние сме гаджета от студенти и аз трябваше да почна да работя за да мога да се пренеса при него (той работеше вече), нямаше как да се оправяме с неговата заплата само. Ама ако трябва да съм честна трябваше да го натисна малко, за него това беше голяма промяна и влизане в личното пространство ..... мъже.....
Е сега сме женени и чакаме първото си дете и сме много щастливи ако си сигурна в себе си , а той има нужда от малко побутване- действай
Ние с ММ сме заедно от 7 год, заживяхме заедно на 3,5 год. Ние сме гаджета от студенти и аз трябваше да почна да работя за да мога да се пренеса при него (той работеше вече), нямаше как да се оправяме с неговата заплата само. Ама ако трябва да съм честна трябваше да го натисна малко, за него това беше голяма промяна и влизане в личното пространство ..... мъже..... Е сега сме женени и чакаме първото си дете и сме много щастливи
ако си сигурна в себе си , а той има нужда от малко побутване- действай
Към авторката: отговори си на въпроса защо искаш да живеете заедно:
да ви е по-икономично/сметки,наеми/,
да го контролираш къде ходи,кога се връща, кой му звъни
да го обгрижваш: переш,готвиш,чистиш...
Вероятно и той си задава същите въпроси......
Въпросът е той да оцени предимствата да живеете заедно......И да те моли за това...на колене......а не после да каже "Ти настояваше...."
да ви е по-икономично/сметки,наеми/,
да го контролираш къде ходи,кога се връща, кой му звъни
да го обгрижваш: переш,готвиш,чистиш...
Вероятно и той си задава същите въпроси......
Въпросът е той да оцени предимствата да живеете заедно......И да те моли за това...на колене
......а не после да каже "Ти настояваше...."
Е тъй като днес не ми се работи прочетох цялата тема
Та според мен като те чета какви са ви отношенията, то няма нищо сериозно в тази връзка, звучи като ученичешката ми любов с която бяхме гаджета 2 години и нищо. Просто спри да се отзоваваш като кученце всеки път когато те повика, направи се малко на недостъпна ...... или ще осъзнае , че много иска да е с теб или всичко ще приключи. А по въпроса дали е гей-е не е, просто както описа приятеля му какъв е женкар сигурно и твоя приятел иска да е така свободен и му завижда. Ако много държи на мнението на приятеля си, а сигурно е така, той 100% го е посъветвал да не задълбочава. А бе според направо трябва да го отсвириш, няма за какво да се тормозиш
Та според мен като те чета какви са ви отношенията, то няма нищо сериозно в тази връзка, звучи като ученичешката ми любов с която бяхме гаджета 2 години и нищо. Просто спри да се отзоваваш като кученце всеки път когато те повика, направи се малко на недостъпна ...... или ще осъзнае , че много иска да е с теб или всичко ще приключи. А по въпроса дали е гей-е не е, просто както описа приятеля му какъв е женкар сигурно и твоя приятел иска да е така свободен и му завижда. Ако много държи на мнението на приятеля си, а сигурно е така, той 100% го е посъветвал да не задълбочава. А бе според направо трябва да го отсвириш, няма за какво да се тормозиш
........... просто както описа приятеля му какъв е женкар сигурно и твоя приятел иска да е така свободен и му завижда. Ако много държи на мнението на приятеля си, а сигурно е така, той 100% го е посъветвал да не задълбочава.
Пази си периметъра човекОт.....друго си е да си има дружка за кръчми и забивки.
ivaila896 все едно чета моята история пред 3-4 години. С тази разлика, че той нямаше апартамент, но взимахме доста добри пари и квартирата нямаше да ни натежи. Е, така и след 5 годишна връзка не заживяхме заедно и именно липсата на секс ни раздели. Много ме е яд за всичките тези години, но точно това ми отвори очите, от какъв човек имам нужда. Задавах въпросите право в очите, а отсреща само мрънкане, е, не мъжко, е, зарязах го! И той беше залепен за мама и тати, само като му звъннеха и изчезваше яко дим. Напълно те разбирам, мога да ти кажа - бягай и търси истинския човек за теб!
Е, с МЛ се залюбихме, когато онази връзка се изчерпа и още на втората седмица имах ключ от квартирата му и празно шкафче, ама аз се дърпах, защото хич не исках връзка, а да си подивея! Е, дадох се и съм много щастлива вече 3,5 години.
Е, с МЛ се залюбихме, когато онази връзка се изчерпа и още на втората седмица имах ключ от квартирата му и празно шкафче, ама аз се дърпах, защото хич не исках връзка, а да си подивея! Е, дадох се и съм много щастлива вече 3,5 години.
Според мен пък aко зaживеят по -рaно ще е по-добре. Поне в моя случaй се окaзa така. След кaто се зaпознaхме и си рaзменихме телефоните aз му се обaдих още на другия ден и така се виждaхме всеки ден, ходехме нaсaм нaтaм, включително у тях да гледaме филми и тaкa до вечертa нa 26.08. , на другия ден аз зaминaвaх и aко не ми беше предложил едва ли щях после да го потърся. Кaкто кaзaх рaдвaм се, че нещaтa се случихa толковa бързо, инaче никогa нямaше да имам този прекрaсен съпруг и още по -прекрaсния ни син.
9 месеца за някои може и да е твърде рано за да заживеят заедно, за други може и да е късно, но реално - това е абсолютно достатъчно за един човек да бъде вече наясно какво и защо иска от тази връзка. Аз лично тук виждам нежелание за изграждане на каквото и да е. Гледането на филмчета заедно, ходенето на гости при нечии родители, помощта с колата - извинявай, момиче, но тези неща може да ги направи кой да е сравнително близък приятел заедно с теб. И пак според мен - изобщо няма смисъл да се пробваш с отказите да се виждате или с глупави игрички, пък барем предизвикаш ревност. Какво се постига с тях? Едно голямо нищо. Дори и да клъвне и да те пожелае внезапно - защото видиш ли те губи - това не е искрено чувство, идващо от него лично. Това е решение на момента и обстоятелствата. Временно и неистинско. После - пак по стария начин. Съжалявам, но това е моето мнение. Няма смисъл да си губиш времето.
С моя мъж се сгаджосахме за месец, на следващия вече живеехме заедно. Забременях на четвъртия месец от връзката ни. Имаме прекрасна дъщеря и не съжалявам за нищо.
С моя мъж се сгаджосахме за месец, на следващия вече живеехме заедно. Забременях на четвъртия месец от връзката ни. Имаме прекрасна дъщеря и не съжалявам за нищо.
Запознахме се и 6 мес. по-късно станаме гаджета. Напълно самостоятелен и отговорен. Ходех често в тях на гости, после с приспиване веднъж седмично, после 2,3,4...после като си тръгвах ме питаше "кога ще се прибереш?" ,а не "къде отиваш?" душица. Переше ми дрехите, за да няма с какво да си тръгна . После баща ми ми докара багажа и така заживяхме заедно вече 23г. Сладур ми е той!
душица. Переше ми дрехите, за да няма с какво да си тръгна . После баща ми ми докара багажа и така заживяхме заедно вече 23г. Сладур ми е той! 
Между другото, интересен факт е, че имам приятелка, която заживя с гаджето си от деня на запознанството им. 
Сега вече са женени, с деца. 
Сега вече са женени, с деца.
Между другото, интересен факт е, че имам приятелка, която заживя с гаджето си от деня на запознанството им. Сега вече са женени, с деца.
Сега вече са женени, с деца. И? Нещо лошо ли е, че са женени с деца
Между другото, интересен факт е, че имам приятелка, която заживя с гаджето си от деня на запознанството им. Сега вече са женени, с деца.
Сега вече са женени, с деца. И? Нещо лошо ли е, че са женени с деца
Имам в предвид, че мнението ми за човек, който скача в подобен тип съжителство от първия ден на запознанството с партньора, далеч не е добро. Най-малкото, ако не познавам човека, бих си помислила, че страда от определени психологически обременености. За мен не е нормално. Фактът, обаче, че тези мои приятели се ожениха и си народиха деца, е показателен, че връзката им оцеля във времето и не е била плод на някакво младежко лекомислие или още по-тежки зависимости.
Аз също заживях с него веднага като се запознахме, но далеч не се засилих да му раждам деца.
Говорим за съжителство, не за забременяване.
Когато живееш постоянно с един човек е много по-вероятно да си наясно със зависимостите му и другите кирливи ризи, отколкото ако се виждате на срещи за по малко. Т.е. ако това е опасението ти - по-скоро живеенето заедно ще доведе до по-бързото разкриване на това какъв човек е...
Говорим за съжителство, не за забременяване.
Когато живееш постоянно с един човек е много по-вероятно да си наясно със зависимостите му и другите кирливи ризи, отколкото ако се виждате на срещи за по малко. Т.е. ако това е опасението ти - по-скоро живеенето заедно ще доведе до по-бързото разкриване на това какъв човек е...
С предишния си пост имах нещо съвсем друго в предвид, може и грешката да е в мен и да не съм се изразила добре. Намекнах, че човек, който е склонен да заживее от първия ден на познанството с партньора си, за мен не е читав и или е обременен с определени личностни дефицити, или преследва негови си меркантилни цели. Няма лошо, разбира се. Както казваше един мой приятел: "Всеки си играе играта."
Спирам да пиша...
Намекнах, че човек, който е склонен да заживее от първия ден на познанството с партньора си, за мен не е читав и или е обременен с определени личностни дефицити, или преследва негови си меркантилни цели. Няма лошо, разбира се. Както казваше един мой приятел: "Всеки си играе играта." Спирам да пиша...
А няма ли вариант просто да се наслаждава на живота?
Нямаш ангажименти към друг, свободен си като птичка, кеф ти е да си нон стоп с даден човек и го правиш. Ние бяхме студенти, работа, училище и после купон денонощен...
Никога не съм го поглеждала от тази страна, за която говориш, не търсете под вола теле, хората просто си живеят живота без предразсъдъци
Нямаш ангажименти към друг, свободен си като птичка, кеф ти е да си нон стоп с даден човек и го правиш. Ние бяхме студенти, работа, училище и после купон денонощен...
Никога не съм го поглеждала от тази страна, за която говориш, не търсете под вола теле, хората просто си живеят живота без предразсъдъци
Добре де , аз заживях с моя съпруг само 26 дни след като се запознахме.Лошо ли съм постъпила-не мисля.Той дори на втория месец каза, че иска аз да съм майкаа децата му и да ги имаме "сега и веднага"-е тук не бях напълно съгласна, защото исках първо да завърша(имах още 2 години редовно да следвам в друг град) и тогава.По стечение на обстоятелствата обаче много бързо се навих да си имаме дете, но пък не било толкова лесно-чакахме малкия 3 години, после чакахме още 4 за второ и през 2012 започна ходенето по мъките, но се надявам скоро всичко да приключи с желания ревящ резултат,но ще видим-божа (и медицинска) работа е това...
Не мисля обаче , че това да заживееш веднага с някой е защото има някакъв проблем.По-добре ли е да се срещате месеци, че и години и накрая да се окаже, че само сте си губили времето един с друг...
Не мисля обаче , че това да заживееш веднага с някой е защото има някакъв проблем.По-добре ли е да се срещате месеци, че и години и накрая да се окаже, че само сте си губили времето един с друг...
Прочетох някой коментари и се дивя на себе си. 
Аз не съм жена, а мъж.
На последния дадох ключ от дома си на втория месец и му отправих предложение да се пренесе при мен. Той така и не се пренесе - отказа ми.
На шестия си го взех обратно.
После пак му предложих, а той пак ми отказа.
Не сме живели заедно, а на "гости" - ден у нас, ден у вас, ден кой от къде е.
Той на мен за една година - ключ - йок.
Предложение от негова страна за съвместно съжителство - йок.
За протокола - той живееше самостоятелно.
Скандали; секс на седмица - 10 дена, че и на две седмици по веднъж. Много пъти отказ от секс от негова страна.
В началото на връзката - виждания по 2-3 пъти в седмицата и желание от негова страна за "лично пространство", да не се виждаме всеки ден. Причините няма да ги споменавам - много са. Някой от вас сигурно се сещат за някоя от тях.
С такива мъже шанс за сериозна връзка НЯМА. Те искат и агнето цяло, и вълкът сит. Демек - хем ергенлък, хем гаджелък.
Съвет към авторката - бягай с 200%, че времето лети и не те пита чакала ли си го или не; бил ли е готов или не. Ако обаче не можеш да се откъснеш поради собствената си емоционалност, просто си наложи и разреди срещите. Отдръпни се и се оглеждай за някой МЪЖ, който да те покани на кафе и да ти покаже симпатии. В момента в който те покани новият у тях - драсни му на говедото два реда на смс, че всичко между вас е туто-финито. И повече не се занимавай. Ама гледай новият МЪЖ да ти харесва и на теб, а не само ти на него. Така с един куршум - два заека. Хем ще го разкараш настоящия по основателна причина - нова любов, докато не си му изневерила, хем ще имаш нова светлинка, която да изгрее след тази тъмна връзка. Капиш!!!!
И не се притеснявай, че може да попаднеш на по-лош. Ще гледаш внимателно първите два-три месеца макс новия. Видиш ли същите номера - още докато не си се увлякла - пак бягаш, ама вече без спасителния пояс - без нов мъж, а сама.
Слушай потребителите тука, че иначе ще я загазиш, като много от нас, които са го вървели този път и са се напатили бая от такива мотьовци лежерни.
Аз не съм жена, а мъж.
На последния дадох ключ от дома си на втория месец и му отправих предложение да се пренесе при мен. Той така и не се пренесе - отказа ми.
На шестия си го взех обратно.
После пак му предложих, а той пак ми отказа.
Не сме живели заедно, а на "гости" - ден у нас, ден у вас, ден кой от къде е.
Той на мен за една година - ключ - йок.
Предложение от негова страна за съвместно съжителство - йок.
За протокола - той живееше самостоятелно.
Скандали; секс на седмица - 10 дена, че и на две седмици по веднъж. Много пъти отказ от секс от негова страна.
В началото на връзката - виждания по 2-3 пъти в седмицата и желание от негова страна за "лично пространство", да не се виждаме всеки ден. Причините няма да ги споменавам - много са. Някой от вас сигурно се сещат за някоя от тях.
С такива мъже шанс за сериозна връзка НЯМА. Те искат и агнето цяло, и вълкът сит. Демек - хем ергенлък, хем гаджелък.
Съвет към авторката - бягай с 200%, че времето лети и не те пита чакала ли си го или не; бил ли е готов или не. Ако обаче не можеш да се откъснеш поради собствената си емоционалност, просто си наложи и разреди срещите. Отдръпни се и се оглеждай за някой МЪЖ, който да те покани на кафе и да ти покаже симпатии. В момента в който те покани новият у тях - драсни му на говедото два реда на смс, че всичко между вас е туто-финито. И повече не се занимавай. Ама гледай новият МЪЖ да ти харесва и на теб, а не само ти на него. Така с един куршум - два заека. Хем ще го разкараш настоящия по основателна причина - нова любов, докато не си му изневерила, хем ще имаш нова светлинка, която да изгрее след тази тъмна връзка. Капиш!!!!
И не се притеснявай, че може да попаднеш на по-лош. Ще гледаш внимателно първите два-три месеца макс новия. Видиш ли същите номера - още докато не си се увлякла - пак бягаш, ама вече без спасителния пояс - без нов мъж, а сама.
Слушай потребителите тука, че иначе ще я загазиш, като много от нас, които са го вървели този път и са се напатили бая от такива мотьовци лежерни.
Здравейте, момичета. Искам да споделя какво се случи през изминалия месец. Все още съм си с него започнах ремонт в къщи и това поразреди срещите ни и за мое голямо учудване като минат 2-3 дни и той започва да ми настоява да се видим, ако имам работа и му откажа се почва голямото убеждаване...и така после иска и следващия ден да сме заедно, че някой път и третия пореден..... правихме секс няколко пъти и долавях някакво притеснение в него и последния път той сам ми сподели, че се притеснява все едно му е за първи път. Попитах го каква е причината, той каза, че от постоянното говорене за секс и че съм го била пристискала, той се е притеснил....останах без думи, не знаех какво да кажа, за да не го обидя или засегна.... Моля ви дайте съвет как да постъпя. Мислите ли, че аз съм виновна, че се чувства така? И как да постъпя за в бъдеще?
започнах ремонт в къщи и това поразреди срещите ни и за мое голямо учудване като минат 2-3 дни и той започва да ми настоява да се видим, ако имам работа и му откажа се почва голямото убеждаване...и така после иска и следващия ден да сме заедно, че някой път и третия пореден..... правихме секс няколко пъти и долавях някакво притеснение в него и последния път той сам ми сподели, че се притеснява все едно му е за първи път. Попитах го каква е причината, той каза, че от постоянното говорене за секс и че съм го била пристискала, той се е притеснил....останах без думи, не знаех какво да кажа, за да не го обидя или засегна.... Моля ви дайте съвет как да постъпя. Мислите ли, че аз съм виновна, че се чувства така? И как да постъпя за в бъдеще?
Имам чувството, че младежът яко те шантажира емоционално.
В момента, в който е усетил, че не е незаменим и веднага започва да те манипулиура като използва чувството за вина.
Продължавай да не му обръщаш внимание, да видим дали няма "да мине на следващо ниво". В общия случай, ако е такъв, какъвто си мисля, че е, следват обиди.
Ако е свестен ще намери начини да спечели вниманието с мили жестове.
В момента, в който е усетил, че не е незаменим и веднага започва да те манипулиура като използва чувството за вина.
Продължавай да не му обръщаш внимание, да видим дали няма "да мине на следващо ниво". В общия случай, ако е такъв, какъвто си мисля, че е, следват обиди.
Ако е свестен ще намери начини да спечели вниманието с мили жестове.
Имам чувството, че младежът яко те шантажира емоционално.
В момента, в който е усетил, че не е незаменим и веднага започва да те манипулиура като използва чувството за вина.
Продължавай да не му обръщаш внимание, да видим дали няма "да мине на следващо ниво". В общия случай, ако е такъв, какъвто си мисля, че е, следват обиди.
Ако е свестен ще намери начини да спечели вниманието с мили жестове.
В момента, в който е усетил, че не е незаменим и веднага започва да те манипулиура като използва чувството за вина.
Продължавай да не му обръщаш внимание, да видим дали няма "да мине на следващо ниво". В общия случай, ако е такъв, какъвто си мисля, че е, следват обиди.
Ако е свестен ще намери начини да спечели вниманието с мили жестове.
Аз знам всичко за предишните му връзки, не крие нищо от мен, дори и да има някоя, която се е опитала да го завърти, той ми казва, защото се притеснява, че мога да разбера от друг и предпочита той да ми каже. А пък аз почти нищо не съм му разказвала за мен и за бившите ми и дори да изляза без него после почти нищо не му разказвам. В някои отношения сме много различни, но пък защо се влюбих в него - не мога да отговоря
Аз излизам с моя приятел от доста скоро, месец и половина...
И вчера без да искам отворих темата...
Реших да споделя като идея, заради тези, които се чудят как да повдигнат въпроса.
Говорих му за някакъв битов проблем, и казах нещо от сорта - ти понеже не искаш да дойдеш при мен... И отговора беше - как така да не искам...
Преди това не сме обсъждали темата, но реално той започна да говори за живеене заедно, аз само го подхвълих и то без да искам и без да го мисля.
оф, сега не знам какво да правя обаче...
хем ужасно много се вълнувам и се радвам, хем се притеснявам дали не е много скоро, месец и половина само
нещата между нас за сега вървят много добре и не искам да се развалят
И вчера без да искам отворих темата...
Реших да споделя като идея, заради тези, които се чудят как да повдигнат въпроса.
Говорих му за някакъв битов проблем, и казах нещо от сорта - ти понеже не искаш да дойдеш при мен... И отговора беше - как така да не искам...
Преди това не сме обсъждали темата, но реално той започна да говори за живеене заедно, аз само го подхвълих и то без да искам и без да го мисля.
оф, сега не знам какво да правя обаче...
хем ужасно много се вълнувам и се радвам, хем се притеснявам дали не е много скоро, месец и половина само
нещата между нас за сега вървят много добре и не искам да се развалят
Аз излизам с моя приятел от доста скоро, месец и половина...
И вчера без да искам отворих темата...
Реших да споделя като идея, заради тези, които се чудят как да повдигнат въпроса.
Говорих му за някакъв битов проблем, и казах нещо от сорта - ти понеже не искаш да дойдеш при мен... И отговора беше - как така да не искам...
Преди това не сме обсъждали темата, но реално той започна да говори за живеене заедно, аз само го подхвълих и то без да искам и без да го мисля.
оф, сега не знам какво да правя обаче...
хем ужасно много се вълнувам и се радвам, хем се притеснявам дали не е много скоро, месец и половина само
нещата между нас за сега вървят много добре и не искам да се развалят
И вчера без да искам отворих темата...
Реших да споделя като идея, заради тези, които се чудят как да повдигнат въпроса.
Говорих му за някакъв битов проблем, и казах нещо от сорта - ти понеже не искаш да дойдеш при мен... И отговора беше - как така да не искам...
Преди това не сме обсъждали темата, но реално той започна да говори за живеене заедно, аз само го подхвълих и то без да искам и без да го мисля.
оф, сега не знам какво да правя обаче...
хем ужасно много се вълнувам и се радвам, хем се притеснявам дали не е много скоро, месец и половина само
нещата между нас за сега вървят много добре и не искам да се развалят
Всичко зависи от възрастта на двамата души. Едни вече намират живеенето с половинката съвсем нормално и наистина колкото по-скоро, толкова по-добре, че ще разберете и двамата дали ставате за съвместен живот или не.
Но ако става дума за 20 годиншни млади хора... по-добре си гаджелък всеки в тях си или с преспиване. Ама това рано ли е късно ли е да се пренесеш при него... има ли такова определение? Вие ме убихте
Но ако става дума за 20 годиншни млади хора... по-добре си гаджелък всеки в тях си или с преспиване. Ама това рано ли е късно ли е да се пренесеш при него... има ли такова определение? Вие ме убихте
Здравейте и от мен!
Изглежда и на мен не ми се работи особено, тъй като изчетох цялата тема
Кажете мнение за следната ситуация (моята): С моето момче сме от 5-6 месеца заедно, като от преди това се познаваме. В обща компания сме. Той е на 33, а аз на 24г. Разликата в годините по никакъв начин никога не ни е пречела на взаимоотношенията и комуникацията. Той има самостоятелно жилище, а аз още се подмотвам при нашите. През седмицата гледаме се виждаме колкото се може по-често, без никой да препира другия, всичко си е абсолютно естествено и спокойно. Уикендите сме заедно в тях, понякога се случва и през седмицата да ме "покани" на гости. Въпросът е, че няколко пъти ми е предлагал да остана през седмицата при него и аз поради някакви обстоятелства съм му отказвала, след което той явно се притеснява от факта и му отнема известно време да ме попита отново. Преди време от шега на шега го избъзиках защо така се притеснява и му отнема толкова време и той учудващо за мен ме попита: "Ама защо така си мислиш? Ти винаги си добре дошла в нас и винаги бих се радвал да си около мен и мисля, че не е необходимо дори да те каня." и аз не знаех какво да му кажа... Този "проблем" е само за през седмицата, уикенда всякаш е неписано правило, че сме си винаги заедно(по взаимно съгласие, разбира се, никой не се чувства длъжен). Имам перфектни отношения с този човек и честно казано искам да се пробваме да живеем заедно, тъй като така най-лесно бихме могли да преценим доколко ни се получават нещата. Но не знам и аз как да повдигна въпроса, жилището е негово и дори заобиколно никога не бих питала дали няма да си ме вземе скоро при него. На него не мисля, че му е проблем и си иска свободата, а по-скоро това че преди 2 години е приключил връзка от 6-7 години и с мацката за живяли заедно през това време, може би оттам му идва филма.
Та, какво бихте ми препоръчали на мен? Как да процедирам? Аз като цяло проблем не намирам никакъв в моята ситуация, просто е въпрос на време, но дали не греша - дали аз не трябва да дам някакъв сигнал, за да му вдъхна увереност на пича? + това малко се филмирах с вашите заживяваници заедно на първия месец и подобни и може би това ме накара да пиша
ПП - малко дълго се получи, за което се извинявам, но исках да го опиша максимално рабираемо и точно
Изглежда и на мен не ми се работи особено, тъй като изчетох цялата тема
Кажете мнение за следната ситуация (моята): С моето момче сме от 5-6 месеца заедно, като от преди това се познаваме. В обща компания сме. Той е на 33, а аз на 24г. Разликата в годините по никакъв начин никога не ни е пречела на взаимоотношенията и комуникацията. Той има самостоятелно жилище, а аз още се подмотвам при нашите. През седмицата гледаме се виждаме колкото се може по-често, без никой да препира другия, всичко си е абсолютно естествено и спокойно. Уикендите сме заедно в тях, понякога се случва и през седмицата да ме "покани" на гости. Въпросът е, че няколко пъти ми е предлагал да остана през седмицата при него и аз поради някакви обстоятелства съм му отказвала, след което той явно се притеснява от факта и му отнема известно време да ме попита отново. Преди време от шега на шега го избъзиках защо така се притеснява и му отнема толкова време и той учудващо за мен ме попита: "Ама защо така си мислиш? Ти винаги си добре дошла в нас и винаги бих се радвал да си около мен и мисля, че не е необходимо дори да те каня." и аз не знаех какво да му кажа... Този "проблем" е само за през седмицата, уикенда всякаш е неписано правило, че сме си винаги заедно(по взаимно съгласие, разбира се, никой не се чувства длъжен). Имам перфектни отношения с този човек и честно казано искам да се пробваме да живеем заедно, тъй като така най-лесно бихме могли да преценим доколко ни се получават нещата. Но не знам и аз как да повдигна въпроса, жилището е негово и дори заобиколно никога не бих питала дали няма да си ме вземе скоро при него. На него не мисля, че му е проблем и си иска свободата, а по-скоро това че преди 2 години е приключил връзка от 6-7 години и с мацката за живяли заедно през това време, може би оттам му идва филма.
Та, какво бихте ми препоръчали на мен? Как да процедирам? Аз като цяло проблем не намирам никакъв в моята ситуация, просто е въпрос на време, но дали не греша - дали аз не трябва да дам някакъв сигнал, за да му вдъхна увереност на пича? + това малко се филмирах с вашите заживяваници заедно на първия месец и подобни и може би това ме накара да пиша
ПП - малко дълго се получи, за което се извинявам, но исках да го опиша максимално рабираемо и точно
От тук още виждам проблем... вместо да си говориш с човека си седнала във форума с лелите да пишеш, които са 1-2 поколения напред от теб.
Така, както го описа на 33 и имал дълга връзка със съжителство... направо му се иска да се пренасаш при него съм сигурен, ако те обича де и има намерения... да не е само да си играе с теб.
Така, както го описа на 33 и имал дълга връзка със съжителство... направо му се иска да се пренасаш при него съм сигурен, ако те обича де и има намерения... да не е само да си играе с теб.
Цитат
"Ама защо така си мислиш? Ти винаги си добре дошла в нас и винаги бих се радвал да си около мен и мисля, че не е необходимо дори да те каня."
Ако толкова искаш ново потвърждение на поканата му, просто в неделя, преди да си тръгнеш го попитай "Искаш ли да остана за по-дълго?". Ако не иска - ще намери как да отклони оставането, а ако иска - ще бъде щастлив
Micuranka, ти сама казваш, че няколко пъти си отказвала да останеш поради някакви обстоятелства. Не знам какво очакваш - да откажеш 3-4-10-ен на брой пъти и той да продължава да те пита и подканва постоянно ли, или искаш тази седмица с него, следващите две само уикенда, после евентуално пак може в зависимост от обстоятелствата. Или живееш с един човек, или не, но не се чудиш защо не живееш с него, ако сама така си избрала, а твоят случай на такъв ми изглежда .
.
Almond eyes, аз не се чудя дали искам да живея с него или не, напротив много искам да се случи, просто не мисля, че трябва аз да му се "набутам" в тях. Не е и въпроса тази седмица искам, другата не. Обстоятелствата са били от типа - заминавам утре в командировка, трябва да си оправя багажа и тн и ще се забавя и сме го оставяли за друг път, от чистото удобство, не от друго.
Искам да се получат нещата с този човек, просто може би малко съм го поотблъснала несъзнателно и може би сега го осъзнавам, тъй като никога не е ставало въпрос и проблем за моите откази, явно сме прекалено широкоскроени и спокойни едни с друг, за да се "натискаме" за живеене заедно... не знам... Просто следващия път като предложи за през седмицата каквито и да са обстоятелствата не трябва да му отказвам, за да не остане с грешно впечатление и да се "изпуснем"
Искам да се получат нещата с този човек, просто може би малко съм го поотблъснала несъзнателно и може би сега го осъзнавам, тъй като никога не е ставало въпрос и проблем за моите откази, явно сме прекалено широкоскроени и спокойни едни с друг, за да се "натискаме" за живеене заедно... не знам... Просто следващия път като предложи за през седмицата каквито и да са обстоятелствата не трябва да му отказвам, за да не остане с грешно впечатление и да се "изпуснем"
Пак ти предлагам - при положение, че неколкократно те е канил да останеш и до сега си отказвала, мисля, че е твой ред да покажеш желанието си и някоя от следващите недели просто го попитай дали би искал да останеш за повече. Не намирам нищо неудобно в подобен въпрос, не сте малки деца, за да се срамувате да си изразите желанията.
За да има развитие една връзка и партньорите да се чувстват комфортно и сигурно в отношенията си, то преди всичко трябва да са открити един с друг (както в интимен, така и в чисто битов план).
За да има развитие една връзка и партньорите да се чувстват комфортно и сигурно в отношенията си, то преди всичко трябва да са открити един с друг (както в интимен, така и в чисто битов план).
Както писах и по напред заживяхме си заедно няма и месец след като се запознахме и около 10 дни след като станахме гаджета.И от тогава та чак до сега ,вече 11 години 2 месеца и 5 дни
А ние бяхме точно на 20, по-точно аз на 21 ,той на 26 , ако бяхме чакали много можеше и да се разминем ...
Но ако става дума за 20 годиншни млади хора... по-добре си гаджелък всеки в тях си или с преспиване.
В отговор на въпроса на дамата създала тази тема:
Здравейте,
Нова съм тук, но и аз ще споделя моят случай, който е донякъде леко необичаен. Живея с две момичета на квартира докато уча. И двете имат по-малки братя, аз също съм с година по-малка от тях. Та на едното момиче брат й се нанесе при нас. С него имаме 6 месеца разлика. Познавах го много бегло от преди да се нанесе при нас, тъй като с момичето сме много близки приятелки. В началото беше странно, но сега с него си живеем като двойка, съжителствала много време, а те са просто допълнение към съвместното съжителство, което не даваме на никого. С него си научихме навиците, как си пием кафето и т.н. Мисълта ми е, че дори официално да не сме двойка, донякъде се държим като такава, а заживяхме заедно по стечение на обстоятелствата. За да отговоря на въпроса Ви по заобиколен начин: понякога не можеш да предположиш как биха се завъртели обстоятелствата та да заживеете заедно, а дори жената да повдигне въпроса не мисля че има нещо лошо. Така мъжа ще види,че тя е сериозна спрямо него и сам ще си направи извода докъде иска той да доведе връзката им.
Здравейте,
Нова съм тук, но и аз ще споделя моят случай, който е донякъде леко необичаен. Живея с две момичета на квартира докато уча. И двете имат по-малки братя, аз също съм с година по-малка от тях. Та на едното момиче брат й се нанесе при нас. С него имаме 6 месеца разлика. Познавах го много бегло от преди да се нанесе при нас, тъй като с момичето сме много близки приятелки. В началото беше странно, но сега с него си живеем като двойка, съжителствала много време, а те са просто допълнение към съвместното съжителство, което не даваме на никого. С него си научихме навиците, как си пием кафето и т.н. Мисълта ми е, че дори официално да не сме двойка, донякъде се държим като такава, а заживяхме заедно по стечение на обстоятелствата. За да отговоря на въпроса Ви по заобиколен начин: понякога не можеш да предположиш как биха се завъртели обстоятелствата та да заживеете заедно, а дори жената да повдигне въпроса не мисля че има нещо лошо. Така мъжа ще види,че тя е сериозна спрямо него и сам ще си направи извода докъде иска той да доведе връзката им.
Като се събрахме с ММ живеехме в различни градове. На втория месец аз му заявих, че не искам да се виждаме само през уикендите и ако и двамата искаме да се получи трябва да заживеем заедно. След 4 месеца бях подала молба за напускане и стягах багажа.
Няма правила за това кога да заживеете заедно... Но трябва и двамата да го искате и да сте готови за това.
Има хора, които с години излизат, но не живеят заедно, защото някой от двамата или И двамата не са готови за тази стъпка.
Няма правила за това кога да заживеете заедно... Но трябва и двамата да го искате и да сте готови за това.
Има хора, които с години излизат, но не живеят заедно, защото някой от двамата или И двамата не са готови за тази стъпка.