Кога заживяхте заедно

Още на първия месец заживяхме заедно.

Бих ви всички.

Да точно така се получава, когато му откажа, той почва по често и сериозно да настоява, но аз не мога постоянно да се правя на недостъпна, все пак сме 9 месеца заедно

В твой интерес е да се правиш по-дълго време на "недостъпна". Накарай го да излезете на кафе, а не тичай в апартамента, където ще се повъргаляте и кой откъде е. Нека ти докаже, че е с теб, защото те харесва, а не защото го е присърбяло.

Не искам да съм крайна, но ти буквално пишеш че той има възможност да се виждате по-често, няма някаква обективна причина това да не се случва, просто на него не му се занимава 

Моята връзка е ок засега и се надявам да не излизам на пазара скоро Но обкръжението на мъжо ми са 30-35 годишни, със стабилни доходи, собствени жилища и... често сменящи се приятелки. Има една приказка, че мъж до 30 ако остане ерген, после все му е рано  Казах го по повод предположението за евентуална хомосексуалност; не смятам, че някой, като не иска да се обвърже, задължително е гей. Просто масово се женят като се сетят, че искат деца и нямат друг вариант. Естествено, че има и от другия тип, обаче честно ми кажи - ако си (сравнително) млад, добре изглеждащ мъж, с добри доходи, сам си постигнал, каквото си постигнал и си във връзка ,не особено сериозна, от няколко месеца, ще бързаш ли да се задомиш, или ще поизчакаш, оглеждайки се?

Ивайла, не искам да бъда груба, но сигурна ли си, че сте във връзка , а не просто се виждате? Защото това 1-2 пъти в седмицата за секс не ми прилича много на връзка Правите ли някакви други неща заедно, освен очевидното? Да не говорим, че след като си го попарила за отношенията му с въпросния приятел и аз да съм, и аз ще се правя на луда. Пак казвам - не бих се занимавала. Щом му идва много виждането 3 пъти в седмицата, съмнява ме изведнъж да се промени коренно, дори и с всички женски номера, които са ти познати. Аз лично съм против схемата с ревността - ако той не може да оцени това, което има, не значи, че трябва да паднеш на такова ниво и да губиш доверие. Просто не е честно - нито спрямо теб, нито спрямо него. Аз така храня злоядото си куче - ако не си изяде манджата, ще я дам на другото и.. си изяжда. Не, защото много му харесва, а напук.

Надявам се скоро да намериш отговора за себе си, пак казвам, едва ли форум с непознати ще ти го даде

Дара88, не всеки път като остана в тях се въргаляме. Даже бих казала, че в повечето случаи - не се! И съм сигурна, че не е с мен заради секс.
ИнаВ, просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама.
erdbeermund - пак казвам, че не на всяко виждане правим секс. За други неща - да, правим. Винаги, когато излиза иска и аз да съм с него. Родителите му са разведени и когато ходи да вижда баща си води и мен. Събота и неделя ако почива (понеже работи на график) поне единия от двата дни сме заедно и през деня, дори и да нямаме планове, лежим и си гледаме филми. Тези дни имах проблеми с колата, без да съм го молила, веднага потърси майстор, по цял ден е в сервиза, търсят части, помага и т.н. в смисъл прави неща за мен, без да съм го молила....

В такъв случай може би наистина не е готов и иска да не разчита на теб или на майка си. От теб зависи дали те устройва да го чакаш да се подготви 

Как не може да се отдели? 30-годишен мъж не може да си поема собствените разходи и не е способен да отдели 200 лева месечно да си плати сметките на жилището ли?

Един е на мама, от разведени родители, когато е бил на 5, глезен.... Заможна майка, баща хирург - всичко му е било поднесено на тепсия.... Виждам, че полага някакви усилия да се справя сам, но неговите изкарани пари не му стигат, не може да си прави сметка, не знае какво е да нямаш

Ужас. Ивайла бягай далеч!
Ето там явно е проблема, момчето е хванато за полата на мама, какъв ти съвместен живот, какво ти семейство.
Е, да, ама е на 28, не на 15 години..

По спомен след 6-7 месеца. От лятото до пролетта почти всяка вечер сме били заедно - в неговата квартира или в моята. После намерихме обща, която и до днес ни е дом.

Така като разказваш подробности... НЕ е като да сте заедно просто за запълване на времето и за гимнастика. Никой тук не познава конкретния човек. Кой знае. Може пък да е свестно момчето, но да усеща, че не е готов за семейство. Щеше да е хубаво да можете да седнете и обстойно да обсъдите двамата тази тема. КАкво очаква, какво иска, какво не харесва, какво го плаши , тревожи , притеснява... Сигурно има някакви негови си усещания за нещата. Но е длъжен да ти ги изясни...
По принцип връзките, които прерастват в семейство в повечето случаи се развиват еднопосочно динамично и сравнително бързо. Т.е. от момента, в който хората станат официално двойка, започва виждане, емоции, стремеж да се прекарва все повече време заедно, да се ходи тук и там, да се вършат заедно неща... Започват волни и неволни коментари за бъдещето и от двамата. План за това, обсъждане на онова... И накрая хоп - вече са или насрочили дата за сватба, или живеят заедно... Така се развиват връзки, в които и двамата партньори са готови и мат желание. И ако нещо се заотлага, се конкретизира защо. И причината е основателна. Например някой има да довърши нещо, което му е трудно и му е полесно да живее сам, за да си оправи бакиите. Ако човек има много ангажименти, има да чуете за изпити, да работи по проекти и денонощно да гони някакъв срок например. Тогава като живееш сам, можеш да не пуснеш прахосмукачка 1 месец вкъщи, да не стъпиш в кухнята и да ядеш дюнери до откат и т.н.
9 месеца са хем предостатъчно за една връзка да прерастне в семейство, хем са недостатъюно. Зависи от конкретния случай. Всичко се избистря в диалога. Попитай го как вижда бъдещето ви заедно. В някакво неопределено време някога. Може да ти разкаже много неща така. Или може да заеме отбранителна позиция. Тогава седни и открито му кажи, че те тревожи това, че не движите в посока към създаване на семейство , а сте в застой. КАжи му как се чувстваш - объркана ли, притеснена ли - ти си знаеш. Попитай го какво е мнението му, каква е позицията му по въпроса.
Но ако не се чувстваш добре след това обсъждане, тревожно ти е още и не си поне малко -по щастлива... НЕ стой повече с него... И потърси някой готов, с който нещата да вървят еднопосочно напред...

Добре де, виждате се 1-2 пъти седмично, ако е по-често му тежи, досаждаш му.
И секс не правите (което мен, честно казано, доста ме озадачава, досега съм нямала гадже, с което да се виждаме рядко и той да не напира да ме метне в леглото, дори в неангажиращи връзки-в смисъл нищо не сме си обещавали)....Рано му било за съвместен живот, много си бързала....
Та, ти питала ли си го директно той защо изобщо е с теб?   
Щото аз не виждам реална причина.
Ако ти е казвал/ти мислиш, че те обича, ами не, не те обича.Човек, който обича, не се държи така.

Една приятелка има лаф - по-добре сама, отколкото зле придружена. Ако наистина изпитваш съмнения, му кажи чао и кой откъде е. Ако имаш усещане, че нещата биха могли да се задълбочат и си заслужава, тогава дай всичко от себе си. Ако обаче стоиш с един човек, само и само, за да не си сама - вината си е в теб. Разбирам, че си младо момиче, животът е пред теб. Явно си вложила чувства в тази връзка, дай си още малко шанс, но ако виждаш, че нещата не вървят не ги насилвай. А дали ще заживееш с твоя човек на 1-та седмица  или 2-та година не е гаранция за дългото просъществуване на една връзка