Кога заживяхте заедно

  • 25 688
  • 212
  •   1
Отговори
# 165
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
...просто не може още да се отдели от мама, защото тя плаща сметките и за новия апартамент. Нали се сещаш, че ако сме двамата, ще спре да разчита на мама...
В такъв случай защо искаш да сте заедно? Не вярвам да изгаряш от желание да влезеш в ролята на майка му. А той явно не е готов да се грижи сам за себе си, да не говорим да ти помага заедно да борите живота... Да, прави неща за теб, и вероятно показва че има все някакви чувства човека. Но на едните жестове семейство не се гради, и живот не се живее, колкото и да не им се вярва на някои хора.
Реално, до като чакаш определен човек да "дорасте" (?!) до идеята да сте в стабилна връзка и едно семейство, губиш време и шанс ти самата да израстеш и да се развиеш, а вероятно и да намериш "перфектният". Когато знаеш какво искаш е много по-трудно да те разсеят от преследването на целта. В тази връзка: знаеш ли какво искаш (от живота, от мъжа до теб, от теб самата дори)? И ако знаеш, той дава ли ти го? И ако не, защо си още в тази връзка, какво ти носи тя?

# 166
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 066
Ще я карам поред-запознахме се на 11.08.2004, на 26.08.2004 станахме гаджета и на 5.09.2004 заживяхме заедно и сме си неразделни вече повече от 11 години.Погледнато от дистанцията на времето сега ми се струва много бързо, но не е .И за миг не бих променила нищо ако имах такава възможност.Дори си купихме апартамент в друг град с идеята , че ще живеем там заедно още преди да сме станали семейство.Сватбата ни беше на 26.08.2007 година, по стечение на обстоятелствата от декември 2005-та живеем в София.Съпругът ми винаги е бил самостоятелен,още когато беше на 26 и ме взе(аз бях на 21) ,никога не е зависил от никого и е разчитал за всичко на себе си първо,след това на родителите си.А аз разчитам на него,понеже нямам родители от същата 2005-та и мога да кажа, че с всяка изминала година се чувствам все по-щастлива...Надявам се един ден синът ни да прилича на него...

Последна редакция: чт, 10 сеп 2015, 11:18 от Елислава

# 167
  • София
  • Мнения: 545
И аз да се включа Simple Smile Ние с ММ сме заедно от 7 год, заживяхме заедно на 3,5 год. Ние сме гаджета от студенти и аз трябваше да почна да работя за да мога да се пренеса при него (той работеше вече), нямаше как да се оправяме с неговата заплата само. Ама ако трябва да съм честна трябваше да го натисна малко, за него това беше голяма промяна и влизане в личното пространство ..... мъже.....  Rolling Eyes
Е сега сме женени и чакаме първото си дете и сме много щастливи  Heart Eyes ако си сигурна в себе си , а той има нужда от малко побутване- действай  Peace

# 168
  • Мнения: 1 844
Заживяхме заедно след около половин година. Честно казано нямам точен спомен, но мисля, че първа аз повдигнах въпроса. Simple Smile

# 169
  • Мнения: 39
Към авторката: отговори си на въпроса защо искаш да живеете заедно:
да ви е по-икономично/сметки,наеми/,
да го контролираш къде ходи,кога се връща, кой му звъни
да го обгрижваш: переш,готвиш,чистиш...
Вероятно и той си задава същите въпроси......
Въпросът е той да оцени предимствата да живеете заедно......И да те моли за това...на колене Wink......а не после да каже "Ти настояваше...."

# 170
  • Мнения: 46 572
Правилно. Ако някой ми каже, че иска да живее с мен заради горните точки, направо ще приключа на секундата  Laughing

# 171
  • София
  • Мнения: 545
Е тъй като днес не ми се работи прочетох цялата тема  Mr. Green
Та според мен като те чета какви са ви отношенията, то няма нищо сериозно в тази връзка, звучи като ученичешката ми любов с която бяхме гаджета 2 години и нищо. Просто спри да се отзоваваш като кученце всеки път когато те повика, направи се малко на недостъпна ...... или ще осъзнае , че много иска да е с теб или всичко ще приключи. А по въпроса дали е гей-е не е, просто както описа приятеля му какъв е женкар сигурно и твоя приятел иска да е така свободен и му завижда. Ако много държи на мнението на приятеля си, а сигурно е така, той 100% го е посъветвал да не задълбочава. А бе според направо трябва да го отсвириш, няма за какво да се тормозиш  Peace

# 172
  • Мнения: X
........... просто както описа приятеля му какъв е женкар сигурно и твоя приятел иска да е така свободен и му завижда. Ако много държи на мнението на приятеля си, а сигурно е така, той 100% го е посъветвал да не задълбочава.
Тъй де, ако приятелят се "обзаведе" с жена и ангажименти, той с кого ще си хойка насам-натам?    Laughing  Пази си периметъра човекОт.....друго си е да си има дружка за кръчми и забивки.

# 173
  • Мнения: 75
Според мен колкото по-късно двойката започне да живее заедно е по-добре, защото по-трудно ще си омръзнат и винаги я има тръпката, когато се видят, но ако с този човек имаш планове за деца, то тогава случаят е различен.

# 174
  • Мнения: 2 442
Заживяхме заедно 2,5 години след като се запознахме в собствен дом.

# 175
  • Мнения: 2 288
  ivaila896 все едно чета моята история пред 3-4 години. С тази разлика, че той нямаше апартамент, но взимахме доста добри пари и квартирата нямаше да ни натежи. Е, така и след 5 годишна връзка не заживяхме заедно и именно липсата на секс ни раздели. Много ме е яд за всичките тези години, но точно това ми отвори очите, от какъв човек имам нужда. Задавах въпросите право в очите, а отсреща само мрънкане, е, не мъжко, е, зарязах го! И той беше залепен за мама и тати, само като му звъннеха и изчезваше яко дим. Напълно те разбирам, мога да ти кажа - бягай и търси истинския човек за теб!
  Е, с МЛ се залюбихме, когато онази връзка се изчерпа и още на втората седмица имах ключ от квартирата му и празно шкафче, ама аз се дърпах, защото хич не исках връзка, а да си подивея! Е, дадох се и съм много щастлива вече 3,5 години.

# 176
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 066
Според мен пък aко зaживеят по -рaно ще е по-добре. Поне в моя случaй се окaзa така. След кaто се зaпознaхме и си рaзменихме телефоните aз му се обaдих още на другия ден и така се виждaхме всеки ден, ходехме нaсaм нaтaм, включително у тях да гледaме филми и тaкa до вечертa нa 26.08. , на другия ден аз зaминaвaх и aко не ми беше предложил едва ли щях после да го потърся. Кaкто кaзaх рaдвaм се, че нещaтa се случихa толковa бързо, инaче никогa нямaше да имам този прекрaсен съпруг и още по -прекрaсния ни син.

# 177
  • Варна
  • Мнения: 36 756
9 месеца за някои може и да е твърде рано за да заживеят заедно, за други може и да е късно, но реално - това е абсолютно достатъчно за един човек да бъде вече наясно какво и защо иска от тази връзка. Аз лично тук виждам нежелание за изграждане на каквото и да е. Гледането на филмчета заедно, ходенето на гости при нечии родители, помощта с колата - извинявай, момиче, но тези неща може да ги направи кой да е сравнително близък приятел заедно с теб.  И пак според мен - изобщо няма смисъл да се пробваш с отказите да се виждате или с глупави игрички, пък барем предизвикаш ревност. Какво се постига с тях? Едно голямо нищо. Дори и да клъвне и да те пожелае внезапно - защото видиш ли те губи - това не е искрено чувство, идващо от него лично. Това е решение на момента и обстоятелствата. Временно и неистинско. После - пак по стария начин. Съжалявам, но това е моето мнение. Няма смисъл да си губиш времето.
С моя мъж се сгаджосахме за месец, на следващия вече живеехме заедно. Забременях на четвъртия месец от връзката ни. Имаме прекрасна дъщеря и не съжалявам за нищо.

# 178
  • Мнения: 1 612
Запознахме се и 6 мес. по-късно станаме гаджета. Напълно самостоятелен и отговорен. Ходех често в тях на гости, после с приспиване веднъж седмично, после 2,3,4...после като си тръгвах ме питаше "кога ще се прибереш?" ,а не "къде отиваш?"  Joy душица. Переше ми дрехите, за да няма с какво да си тръгна . После баща ми ми докара багажа и така заживяхме заедно вече 23г. Сладур ми е той! Simple Smile

# 179
  • Мнения: 322
Заживяхме заедно около 8 месеца след като се запознахме. Няколко месеца преди да се пренеса окончателно се прибирах в квартирата си само за една-две нощи седмично.

Общи условия

Активация на акаунт