Кога заживяхте заедно

Харесвам решението ти. Според мен е хубаво двойката да живее заедно, но понякога да има и своето лично място, където винаги може да отиде.

Добре че това мнение е анонимно, иначе приятелката щеше да се разпознае

И? Нещо лошо ли е, че са женени с деца 

Имам в предвид, че мнението ми за човек, който скача в подобен тип съжителство от първия ден на запознанството с партньора, далеч не е добро. Най-малкото, ако не познавам човека, бих си помислила, че страда от определени психологически обременености. За мен не е нормално. Фактът, обаче, че тези мои приятели се ожениха и си народиха деца, е показателен, че връзката им оцеля във времето и не е била плод на някакво младежко лекомислие или още по-тежки зависимости.

Аз също заживях с него веднага като се запознахме, но далеч не се засилих да му раждам деца.
Говорим за съжителство, не за забременяване.
Когато живееш постоянно с един човек е много по-вероятно да си наясно със зависимостите му и другите кирливи ризи, отколкото ако се виждате на срещи за по малко. Т.е. ако това е опасението ти - по-скоро живеенето заедно ще доведе до по-бързото разкриване на това какъв човек е...

С предишния си пост имах нещо съвсем друго в предвид, може и грешката да е в мен и да не съм се изразила добре. Намекнах, че човек, който е склонен да заживее от първия ден на познанството с партньора си, за мен не е читав и или е обременен с определени личностни дефицити, или преследва негови си меркантилни цели. Няма лошо, разбира се. Както казваше един мой приятел: "Всеки си играе играта."

Спирам да пиша...

А няма ли вариант просто да се наслаждава на живота?
Нямаш ангажименти към друг, свободен си като птичка, кеф ти е да си нон стоп с даден човек и го правиш. Ние бяхме студенти, работа, училище и после купон денонощен...

Никога не съм го поглеждала от тази страна, за която говориш, не търсете под вола теле, хората просто си живеят живота без предразсъдъци

Добре де , аз заживях с моя съпруг само 26 дни след като се запознахме.Лошо ли съм постъпила-не мисля.Той дори на втория месец каза, че иска аз да съм майкаа децата му и да ги имаме "сега и веднага"-е  тук не бях напълно съгласна, защото исках първо да завърша(имах още 2 години редовно да следвам в друг град) и тогава.По стечение на обстоятелствата обаче много бързо се навих да си имаме дете, но пък не било толкова лесно-чакахме малкия 3 години, после чакахме още 4 за второ и през 2012 започна ходенето по мъките, но се надявам скоро всичко да приключи с желания ревящ резултат,но ще видим-божа (и медицинска) работа е  това...
Не мисля обаче , че това да заживееш веднага с някой е защото има някакъв проблем.По-добре ли е да се срещате месеци, че и години и накрая да се окаже, че само сте си губили времето един с друг...

Около две години живяхме при майка му и баща му, преди два месеца се изместихме. Аз повдигах темата по-сериозно.

Прочетох някой коментари и се дивя на себе си.  
Аз не съм жена, а мъж.  

На последния дадох ключ от дома си на втория месец и му отправих предложение да се пренесе при мен. Той така и не се пренесе - отказа ми.
На шестия си го взех обратно.
После пак му предложих, а той пак ми отказа.
Не сме живели заедно, а на "гости" - ден у нас, ден у вас, ден кой от къде е.
Той на мен за една година - ключ - йок.
Предложение от негова страна за съвместно съжителство - йок.
За протокола - той живееше самостоятелно.
Скандали; секс на седмица - 10 дена, че и на две седмици по веднъж. Много пъти отказ от секс от негова страна.
В началото на връзката - виждания по 2-3 пъти в седмицата и желание от негова страна за "лично пространство", да не се виждаме всеки ден. Причините няма да ги споменавам - много са. Някой от вас сигурно се сещат за някоя от тях.

С такива мъже шанс за сериозна връзка НЯМА. Те искат и агнето цяло, и вълкът сит. Демек - хем ергенлък, хем гаджелък.

Съвет към авторката - бягай с 200%, че времето лети и не те пита чакала ли си го или не; бил ли е готов или не. Ако обаче не можеш да се откъснеш поради собствената си емоционалност, просто си наложи и разреди срещите. Отдръпни се и се оглеждай за някой МЪЖ, който да те покани на кафе и да ти покаже симпатии. В момента в който те покани новият у тях - драсни му на говедото два реда на смс, че всичко между вас е туто-финито. И повече не се занимавай. Ама гледай новият МЪЖ да ти харесва и на теб, а не само ти на него. Така с един куршум - два заека. Хем ще го разкараш настоящия по основателна причина - нова любов, докато не си му изневерила, хем ще имаш нова светлинка, която да изгрее след тази тъмна връзка. Капиш!!!!
И не се притеснявай, че може да попаднеш на по-лош. Ще гледаш внимателно първите два-три месеца макс новия. Видиш ли същите номера - още докато не си се увлякла - пак бягаш, ама вече без спасителния пояс - без нов мъж, а сама.

Слушай потребителите тука, че иначе ще я загазиш, като много от нас, които са го вървели този път и са се напатили бая от такива мотьовци лежерни.

Здравейте, момичета. Искам да споделя какво се случи през изминалия месец. Все още съм си с него започнах ремонт в къщи и това поразреди срещите ни и за мое голямо учудване като минат 2-3 дни и той започва да ми настоява да се видим, ако имам работа и му откажа се почва голямото убеждаване...и така после иска и следващия ден да сме заедно, че някой път и третия пореден..... правихме секс няколко пъти и долавях някакво притеснение в него и последния път той сам ми сподели, че се притеснява все едно му е за първи път. Попитах го каква е причината, той каза, че от постоянното говорене за секс и че съм го била пристискала, той се е притеснил....останах без думи, не знаех какво да кажа, за да не го обидя или засегна.... Моля ви дайте съвет как да постъпя. Мислите ли, че аз съм виновна, че се чувства така? И как да постъпя за в бъдеще?

Имам чувството, че младежът яко те шантажира емоционално.
В момента, в който е усетил, че не е незаменим и веднага започва да те манипулиура като използва чувството за вина.
Продължавай да не му обръщаш внимание, да видим дали няма "да мине на следващо ниво". В общия случай, ако е такъв, какъвто си мисля, че е, следват обиди.
Ако е свестен ще намери начини да спечели вниманието с мили жестове.

Не, не ме обижда, не ме нагрубява, дори в момент на спор се държи на ниво, не крещи, не буйства, по-скоро бих казала, че аз съм по-емоционалната и избухлива. Явно си мисли, че като съм с него не си и помислям за друг и ще си седя и ще си го търпя Аз знам всичко за предишните му връзки, не крие нищо от мен, дори и да има някоя, която се е опитала да го завърти, той ми казва, защото се притеснява, че мога да разбера от друг и предпочита той да ми каже. А пък аз почти нищо не съм му разказвала за мен и за бившите ми и дори да изляза без него после почти нищо не му разказвам. В някои отношения сме много различни, но пък защо се влюбих в него - не мога да отговоря

Ние се запознахме в интернет на 3 месец ми предложи да живеем заедно аз му отказах , и на 10 месец се преместих при него, какво да се прави живот

Аз излизам с моя приятел от доста скоро, месец и половина...
И вчера без да искам отворих темата...
Реших да споделя като идея, заради тези, които се чудят как да повдигнат въпроса.
Говорих му за някакъв битов проблем, и казах нещо от сорта - ти понеже не искаш да дойдеш при мен... И отговора беше - как така да не искам...
Преди това не сме обсъждали темата, но реално той започна да говори за живеене заедно, аз само го подхвълих и то без да искам и без да го мисля.
оф, сега не знам какво да правя обаче...
хем ужасно много се вълнувам и се радвам, хем се притеснявам дали не е много скоро, месец и половина само 
нещата между нас за сега вървят много добре и не искам да се развалят