Кога заживяхте заедно

Аз пък съм на мнение, че колко по-скоро се опознаете, толкова по-добре. А има разлика да си гостувате от време на време и да живеете заедно. Колкото по-бързо и по-добре се опознаете толкова по-добре (мое мнение разбира се). А не да сте гаджета 5 години после да се сгодите да заживеете заедно и изведнъж да няма разбирателство в дома ви....и се оказва, че 5 години напразно. Имах подобен случай и за това така разсъждавам за този етап от връзката.

Всичко зависи от възрастта на двамата души. Едни вече намират живеенето с половинката съвсем нормално и наистина колкото по-скоро, толкова по-добре, че ще разберете и двамата дали ставате за съвместен живот или не.
Но ако става дума за 20 годиншни млади хора... по-добре си гаджелък всеки в тях си или с преспиване. Ама това рано ли е късно ли е да се пренесеш при него... има ли такова определение? Вие ме убихте

Здравейте и от мен!
Изглежда и на мен не ми се работи особено, тъй като изчетох цялата тема 

Кажете мнение за следната ситуация (моята): С моето момче сме от 5-6 месеца заедно, като от преди това се познаваме. В обща компания сме. Той е на 33, а аз на 24г. Разликата в годините по никакъв начин никога не ни е пречела на взаимоотношенията и комуникацията. Той има самостоятелно жилище, а аз още се подмотвам при нашите. През седмицата гледаме се виждаме колкото се може по-често, без никой да препира другия, всичко си е абсолютно естествено и спокойно. Уикендите сме заедно в тях, понякога се случва и през седмицата да ме "покани" на гости. Въпросът е, че няколко пъти ми е предлагал да остана през седмицата при него и аз поради някакви обстоятелства съм му отказвала, след което той явно се притеснява от факта и му отнема известно време да ме попита отново. Преди време от шега на шега го избъзиках защо така се притеснява и му отнема толкова време и той учудващо за мен ме попита: "Ама защо така си мислиш? Ти винаги си добре дошла в нас и винаги бих се радвал да си около мен и мисля, че не е необходимо дори да те каня." и аз не знаех какво да му кажа... Този "проблем" е само за през седмицата, уикенда всякаш е неписано правило, че сме си винаги заедно(по взаимно съгласие, разбира се, никой не се чувства длъжен). Имам перфектни отношения с този човек и честно казано искам да се пробваме да живеем заедно, тъй като така най-лесно бихме могли да преценим доколко ни се получават нещата. Но не знам и аз как да повдигна въпроса, жилището е негово и дори заобиколно никога не бих питала дали няма да си ме вземе скоро при него. На него не мисля, че му е проблем и си иска свободата, а по-скоро това че преди 2 години е приключил връзка от 6-7 години и с мацката за живяли заедно през това време, може би оттам му идва филма.

Та, какво бихте ми препоръчали на мен? Как да процедирам? Аз като цяло проблем не намирам никакъв в моята ситуация, просто е въпрос на време, но дали не греша - дали аз не трябва да дам някакъв сигнал, за да му вдъхна увереност на пича? + това малко се филмирах с вашите заживяваници заедно на първия месец и подобни и може би това ме накара да пиша 

ПП - малко дълго се получи, за което се извинявам, но исках да го опиша максимално рабираемо и точно

От тук още виждам проблем... вместо да си говориш с човека си седнала във форума с лелите да пишеш, които са 1-2 поколения напред от теб.
Така, както го описа на 33 и имал дълга връзка със съжителство... направо му се иска да се пренасаш при него съм сигурен, ако те обича де и има намерения... да не е само да си играе с теб.

Ами човека си те е поканил, но ти май не си го разбрала 

Ако толкова искаш ново потвърждение на поканата му, просто в неделя, преди да си тръгнеш го попитай "Искаш ли да остана за по-дълго?". Ако не иска - ще намери как да отклони оставането, а ако иска - ще бъде щастлив

Micuranka, ти сама казваш, че няколко пъти си отказвала да останеш поради някакви обстоятелства. Не знам какво очакваш - да откажеш 3-4-10-ен на брой пъти и той да продължава да те пита и подканва постоянно ли, или искаш тази седмица с него, следващите две само уикенда, после евентуално пак може в зависимост от обстоятелствата. Или живееш с един човек, или не, но не се чудиш защо не живееш с него, ако сама така си избрала, а твоят случай на такъв ми изглежда  .

Almond eyes, аз не се чудя дали искам да живея с него или не, напротив много искам да се случи, просто не мисля, че трябва аз да му се "набутам" в тях. Не е и въпроса тази седмица искам, другата не. Обстоятелствата са били от типа - заминавам утре в командировка, трябва да си оправя багажа и тн и ще се забавя и сме го оставяли за друг път, от чистото удобство, не от друго.

Искам да се получат нещата с този човек, просто може би малко съм го поотблъснала несъзнателно и може би сега го осъзнавам, тъй като никога не е ставало въпрос и проблем за моите откази, явно сме прекалено широкоскроени и спокойни едни с друг, за да се "натискаме" за живеене заедно... не знам... Просто следващия път като предложи за през седмицата каквито и да са обстоятелствата не трябва да му отказвам, за да не остане с грешно впечатление и да се "изпуснем" 

Пак ти предлагам - при положение, че неколкократно те е канил да останеш и до сега си отказвала, мисля, че е твой ред да покажеш желанието си и някоя от следващите недели просто го попитай дали би искал да останеш за повече. Не намирам нищо неудобно в подобен въпрос, не сте малки деца, за да се срамувате да си изразите желанията.
За да има развитие една връзка и партньорите да се чувстват комфортно и сигурно в отношенията си, то преди всичко трябва да са открити един с друг (както в интимен, така и в чисто битов план).

След 5 години връзка, започнахме да живеем заедно той попринцип много преди това искаше да живеем заедно, но аз бях трудна за навиване

Както писах и по напред заживяхме си заедно няма и месец след като се запознахме и около 10 дни след като станахме гаджета.И от тогава та чак до сега ,вече 11 години 2 месеца и 5 дни 
   А ние бяхме точно на 20, по-точно аз на 21 ,той на 26 , ако бяхме чакали много можеше и да се разминем ...

Аз и ММ се запознахме на една нова година. Тогава бяхме на 22 години и двамата. Края на март месец аз се нанесох в тях, при родителите му, а след около година с тях си купихме и наше си семейно жилище. Заедно сме вече 6 години.

5 месеца след като станахме гаджета. Заедно сме от 6д и половина.

В отговор на въпроса на дамата създала тази тема:
Здравейте,
Нова съм тук, но и аз ще споделя моят случай, който е донякъде леко необичаен. Живея с две момичета на квартира докато уча. И двете имат по-малки братя, аз също съм с година по-малка от тях. Та на едното момиче брат й се нанесе при нас. С него имаме 6 месеца разлика. Познавах го много бегло от преди да се нанесе при нас, тъй като с момичето сме много близки приятелки. В началото беше странно, но сега с него си живеем като двойка, съжителствала много време, а те са просто допълнение към съвместното съжителство, което не даваме на никого. С него си научихме навиците, как си пием кафето и т.н. Мисълта ми е, че дори официално да не сме двойка, донякъде се държим като такава, а заживяхме заедно по стечение на обстоятелствата. За да отговоря на въпроса Ви по заобиколен начин: понякога не можеш да предположиш как биха се завъртели обстоятелствата та да заживеете заедно, а дори жената да повдигне въпроса не мисля че има нещо лошо. Така мъжа ще види,че тя е сериозна спрямо него и сам ще си направи извода докъде иска той да доведе връзката им.

На първия месец от връзката ни Аз бях на 20,той на 22 .Получи се и сега сме щастливи родители на 2 момиченца.
Понякога човек трябва да рискува 

След година и нещо заживяхме заедно. Предложи ми по-рано, но докато ремонтираме целия апартамент... Докато бяхме само гаджета имах някакви съмнения, че сме прекалено различни, дали няма да се караме за битовизми и т.н. А всъщност много добре се напаснахме.