Заекване

И дъщеря ми започна да заеква като беше на 3 години. И продължава... И на мен ми е много гадно като я слушам , направо ми се обръщат червата и само си мисля ако продължи така до 1ви клас примерно как ще й се подиграват децата  И тя е на приливи и отливи.Има периоди от по една-две седмици, в които грам не заеква и после започва пак с пълна сила. Вече не знам какво да я правя. Водя я на логопед, но тя е твърде малка за постоянни занимания, на тази възраст трудно й се задържа вниманието за час примерно, колкото траят занятията обикновено. Логопедът ми дава упражнения за вкъщи всяка седмица и се опитвам вкъщи да ги правим , но така или иначе повече от 20 минути не мога да й задържа вниманието. Не мога и на сила да я карам да ги прави, защото не искам да я травмирам допълнително. Не знам от къде започна всичко, просто една вечер преди да я сложа да спи започна, ей така от нищото. И до днес не знам каква е била отключващата причина. Нито е разказвала за уплаха, нито нищо. В семействата ни- моето и на мъжа ми, няма никой с такъв проблем. Логопеда обясни, че не се наследява самото заекване, а типа нервна система, която го предизвиква. И затова се чувствам виновна- защото аз съм нервак по принцип и я виждам, че тя е същата. Просто не знам какво да правя наистина- много ме боли като я гледам така.  Чувствам се безсилна, защото освен упражненията нищо друго не мога да направя за нея, а виждам, че не помагат. Разбирам те, повярвай ми! На мен не ми пречи заекването й, не ми пречи да е така, страх ме е от децата, защото знам, че като са малки са жестоки и не искам дъщеря ми да е нещастна и да й се подиграват. Oт това най-много ме боли.

Здравейте. Аз съм на 33 год и този проблем почти съм го туширала. При мен той се появи в детската градина, защото лелките ме затваряха в една стая, която използваха за склад, на тъмно и си спомням как седях с едно око на ключалката и плачех непрестанно...после от стреса започнах да заеквам. Когато станах към 20 годишна вече започнах да се тренирам да го овладявам......заекването се появява при вълнение....когато например съм въодушевена и искам да разкажа нещо, или когато трябва да говоря пред хора или когато си помисля, че може да заекна докато говоря......мили мами това не се лекува с хапчета...просто детенцата са ви съвсем нормални и след години ще успеят сами да контролират вълнението си....вие никога не показвайте с гримаса или думи това, че забелязвате неговите говорни нарушения, защото това още повече смущава заекващия. Опитайте се винаги да говорите с детето като игнорирате заекването, така то ще се отпусне и говорния дефект ще отслабне.

Когато децата се научат да четат трябва да четат много на глас, докато овладеят гласа, дишането и говоренето.

Принципно за дишането и гласа можете да се срещнете и с вокален педагог. Вярвам, че ще ви даде интересни предложения.

Ако желаете сега изберете смешен текст и започнете да го учите наизуст по малко. Детето трябва да рецитира и да го повтаря. Трябва само да овладее текста, да усети, че може да го казва без да заеква.

Пробвайте в мерена и немерена реч.

Мъжа ми е заеквал като дете - много при това. Но баба му го е карала да учи наизуст, а после е прочел десетки книги учейки се сам да не заеква. Преодолял е заекването напълно. Веднъж седмично може да засече на някоя дума - прекъсва я наполовина и то когато е развълнуван.

Невробекса и алората са успокоителни. Честно казано не мисля, че могат да дадат кой знае какъв резултат за седмица - две. Ще е пробив в заекването ако се лекуваше с успокоителни.

Здравейте,

и моята дъщеря заеква. Сега е на 10 , заекването се появи в детската градина.  При нея е на приливи и отливи. Сега отново започна да заеква. Възможно ли е някой да ми препоръча логопед за Варна?