Може ли да се промени мъжът, или да продължавам напред?

keep calm, сега и аз погледнах старите ти постове. С такъв човек ме съмнява, че някога ще си щастлива. Та той не проявява никаква грижа към теб, абсолютно нехайство. Животът е само един, така ли смяташ да го прекараш. Моя позната след години нещастен живот със съпруга си се докара до депресия и панически атаки. Подреди си нещата и действай. Всяка промяна е трудна, но после всичко се подрежда, няма как.

Може да прозвучи грубо,но все пак ще те попитам От какво те е страх да направиш първата крачка към промяната?

И аз съм на същото мнение. "Игра на семейство" е много точно казано. Още му се беснее на човека, зависи и дружките му какви са - ако са свободни електрони, без деца, без отговорности - вероятно начинът им на живот изглежда силно привлекателен.

Според мен с това, че непрекъснато те критикува, се опитва подсъзнателно да те накара да поемеш отговорност за раздялата ви. Колко ще се мъчите зависи от теб или евентуално от някоя амбициозна нова девойка.

От това, че е с малко дете в майчинство 2ра година.
Най-тежкия период в живота на една жена.
Моят съвет е - изчакай малко, поне докато детето тръгне на градина, виж как ще се чувстваш и тогава действай.

Не, не трябва
може би всичко се случва за да научиш тоя урок

Не мисля ,че е само това.Аз също съм го минала този период и от опит смея да твърдя,че с дете в детската градина не е по-леко-адаптацията на детето,заболяванията и куп други неща.
Когато човек иска нещо-намира начин, а когато не иска-намира оправдание.
Преди 16 години аз самата трябваше да намеря своя път,бях изправена пред избор,за който платих скъпо,но не съжалявам и към този момент съм в спокойна и сигурна среда.
Аз се страхувах от новото начало,от това че трябваше да паднат маските,да сваля своите карти,да понеса всичките последици от промяната.Пътят ми беше труден,но пък разбрах че щастие се гради само тогава когато си готов да поемеш и битката за него.

Това си мисля последните два дни, но времето е прекалено дълго, за да се повтарят и повтарят ситуациите. Много ми е тъжно да мисля, че ако го нямаше детето вече щях да съм на съвсем друго място и в съвсем друго положение. Искам да кажа, че щях да си събера парцалките, да тегля една майна и каквото сабя покаже. Само мога да съжалявам, че майчинството през втората година не е като първата и че не мога да си позволя с 340 лева битовите разходи, разходите за детето и мен, и ипотека

Преди детската градина има ясла ,не една или две майки пускат по-рано децата.

Авторката , отиди в "Родители отглеждащи сами децата си"
не си първата нито последната жена с такъв кретен 
Там ще ти дадат адекватни и работещи съвети ако искаш нещо да промениш.
С мрънкане не става , думи , приказки ...... трябва си действие 

Времето си минава , ти ще си левитираш , ще пускаш теми и така до безкрай 
Може и той да те напусне накрая , ама на дали ще ти направи тази услуга 

Семеен мъж на дискотека с приятели - жени ли свалят ??? На дискотека се ходи да се танцува и пие,/и да се свалят мацки/, не ми се вярва да си танцуват ,,по мъжки,,.... Не прибързвай с раздялата, при услови,че няма къде да отидеш и баби няма да помагат. Това което бих те посъветвала, ти него не можеш го спреш да излиза,ами поне да е по равно, почни и ти,оставяй му детето и отивай на дискотека...,подготвяй се преди това час,гримове,лакове,полички...
 Най - вероятно той тогава може да преосмисли държанието си /евентуално,, /....

Еми търпи си тогава и пускай теми , дано почустваш облекчение 

Пробвай съвети като на AnnNikol може и да има ефект.

Мислиш ли?
Аз, не.

В годините преди да се роди детето ,като говорехте за дете той как реагираше?
Не разбрах,колко пъти в месеца излиза той.Ти какво искаш от него,как да се държи,какво да прави или да не прави?
Искаш да излизаш с него,а не можеш или не искаш той излиза изобщо или той излиза и не иска да те вземе?
Имам чувството,че си родила детето за да го задържиш този мъж или да получиш по-голямо уважение от него и сега си разочарована ,че не се е получила и гневна ,защото детето е пречка за нов живот за теб.
Както и да го погледнеш,колкото и да помага мъжа не е равно на  грижите ,които полага майката.
Намери си свои хобита,извикай си баба да ти помага,гледачка почасово,ходи на детски кът...намери начин да се забаваляваш заедно с детето без него.

Няма да се промени, големи хора не се променят, още повече притиснати от увещанията или скандала на дългогодишна съпруга, проповядваща мотото, че жените трябва да се боготворят. / с което аз между другото съм съвсем удобно съгласна/
Хората се променят / доколкото е възможно/ само и единствено от личен интерес и водени от вътрешен, личен мотив. С външен натиск не става.
Дали има вариант да спре да излиза толкова? О, да. Вероятно все ще се находи някога - след година или след 20.
Дали обаче ще се превърне в мъжа, който смяташ за достоен да бъде твоя съпруг - едва ли. Този мъж поставя себе си на първо място, пред теб и детето. Излизането с приятели може да бъде заменено с нещо друго, което му харесва, но то няма да е да стои с теб, в приятна, спокойна обстановка, разтривайки краката ти и правейки ти чай /примерно/.
Има една порода мъже, които са всеотдайни и прекрасни, само докато са много силно влюбени.
После, когато влюбеността премине, но все пак му е ок във връзката, стават "поносими" - хем си гледат своя кеф, хем чат пат хвърлят по някоя готина сламка, за която жената да се хване / в случая седмица доброта след скандал, няколко целувки преди да излезе към запоя/
Оттук насетне жената или се примирява, или прави решителна крачка. Всъщност, решителната крачка винаги е печеливша. Тя е единственото, което евентуално може да го промени / ако му пука и не иска да те загуби/ Ако не му пука, крачката е още по-печеливша. Сваля маските и човек вижда ясно колко по-разумно е понякога да разбиеш всичко, което си градил досега, ако то не те прави истински щастлив.

От моят опит, започне ли жената да мисли за раздяла в такива детайли, да си я представя, да обмисля къде и с какви пари ще живее, ще се раздели в един момент, въпросът е колко време от живота си ще изгуби, докато стигне дотам.
Мъжът няма да се промени, то реално това е и проблемът - че един родител трябва да се промени след раждането на детето, а той не иска.
Аз го преживях с бившия ми мъж, всичко ни беше наред преди детето, излизания, приятели, купони .. само че след детето няма как вече да се случват тези неща и аз се приспособих към това, а той не пожела. И така, аз си гледах детето (работата, домакинството и каквото там се сетиш), а той продължаваше да си живее сякаш е на 20 и няма дете. Той впрочем и досега така си живее, само че, слава богу, далече от мен.
Аз загубих твърде много години да стигна до раздялата, синът ми беше на 6г като най-сетне го направих и то защото вече толкова много ни се бяха разделили световете, че той си живееше паралелен живот с други жени. Аз бях скучна лелка у дома, той си живееше живота с 19-20 годишни любовници.

Като ти приключи майчинството, имаш ли работа, на която да се върнеш? Добре платена ли е? Можеш ли да си позволиш бавачка за когато детето е болно или евентуално родителите ти могат ли да помагат?
Аз се справях финансово, но с гледането на детето като е болно и след това пред огромните ваканции нямаше да се справя без безценната помощ на родителите ми. Макар, че са в друг град и не е имало как да ми помагат в ежедневието, винаги съм знаела, че ги имам като гръб за такива екстрени ситуации.