Може ли да се промени мъжът, или да продължавам напред?

Не се отказвай от изграденото! Може да е синдрома ТАТКО ЗА ПЪРВИ ПЪТ. Повечето мъже изведнъж стават задници като видят какво всъщност е да имаш дете (ангажимент). Подсъзнателно си измислят причини да се отърват от хаоса вкъщи. Като се сетя за мъжът ми с първото дете, го мразя от дън душа. Такива неща ми е казвал - не съм била жена, не съм можела да създам уют...Гадост и отврат! Беше на 30 години и много му се ходеше ... Сега си признава, че тогава най-много му се излизало! И на мен ми се е излизало, но нямам избор, а той има.... Точно втората година на детето беше кошмарна - бях сигурна, че ще се разведа и знаех точно къде ще отида и какво ще правя! Ето ме сега - децата поотраснаха и много им се радва! Ти си познаваш човека! Все пак сме заедно за да сме и в трудностите. Първото дете е предизвикателство и борба....Аз винаги избирам първо да се боря, преди да се откажа!
Тук във форума много бързо дават съвет за раздяла. Не се променял голям човек. Напротив - моя мъж много се промени, двамата оформяхме един на друг мирогледите си. В скандалите си казвахме и важни неща. Много е важно да си казваме всичко. Провери първо дали вашия случай не е като нашия!

Да, заслужаваш много, много повече.Заслужаваш любов, обич, уважение, лоялност, подкрепа и съпричастност.
От кого ще ги получаваш, зависи само от теб.
А той няма да се промени.
Според описанието ти:връзката ви е почти изчерпана, на него му е скучно, тъпо, безинтересно у дома с теб и детето ви, търси нови хоризонти и приключения.
Дори и на челна стойка да ходиш, за да го впечатлиш и да го задържиш в къщи и до теб, не мисля, че ще се получи.Ще се помъчите още малко, и един от двама ви ще сложи край.
А може да се намеси трети (без значение при теб или при него)и да ви реши дилемата.

Не съм чела отговорите, отговарям на първия пост, ако се повтарям, сори.

То какво да се променя, като обичаш някого няма да му причиниш такова нещо, ще се бориш. Разбира се борбата трябва да е взаимна, а не както в твоя случай да се мъчиш да спечелиш уважението и вниманието, а той само да отвръща глава. Фактически от казаното горе изглежда, че те приема за даденост. Ако имаш възможност отиди при родителите си известно време, може би така ще се успокоите и той дано  усети липсата ти.

Съгласна съм с Прашинка. И моят мъж беше така с първото дете. Не е излизал нощем или нещо такова, обаче хич го нямаше и се държеше лошо или неадекватно. Добре, че беше майка му! Колко пъти съм си правила планове за раздяла!
Раздялата изглежда лесен изход, но по-добре е  да се борите за семейството.

Сега ММ се е променил тотално - готви, гледа децата, подкрепя ме за работата, и още, и още.

С риск да бъда освиркана и разчекната от повечето съфорумки - всяка монета си има две страни, както и всяка връзка - мъжът и жената.

Че е той - не се е находил, явно не се е. С 10 години връзка и то от тийнейджърство не се е наживял и сега се е сетил. Малко мъже не минават през такъв период. Жалкото е, че го прави чак сега, след като вече имате дете.

Но другата страна на монетата съм я гледала покрай мен няколко пъти. А именно - жената забременява и целия й свят става детето. И много често се получава следната ситуация: светът на жената започва да се върти около не/ново/роденото. Мъжът не може да си намери мястото в този свят, понеже много силно ме съмнява на някой мъж така изведнъж и от началото на бременността да му дойде идеята за бащинството и да знае какво, кога, как трябва да направи. Жената не му помага, понеже не й се разправя, няма нерви да обяснява по 3 пъти как се сменя памперс, когато може да го свърши много по-бързо и качествено сама, не й се обяснява как се облича/храни/приспива/успокоява бебето, защото просто ще си го свърши сама. Той не се и натиска, понеже се чувства несигурен, пък и му е по-лесно да не го занимават с такива неща, които изобщо не му идат отръки. Съвсем по-лесно му е да каже "Това са женски работи...". Така в крайна сметка той остава изолиран от отглеждането на детето благодарение не само на жената, но и на себе си. И той почва да си мисли, че е много лесно да гледаш детето, защото го наблюдава само от страни, а предполагам, че всички знаем или поне можем да си представим как се чувства жената в тази ситуация.

Не мога да твърдя, че вашият случай е такъв, но искам да ти дам и друга гледна точка. Да определено е много лесно да ти кажем да го напуснеш, но дали това е правилното? Дали пък тази ситуация няма да се повтори и след няколко години с този или друг мъж?

Попитай го, ако той работи 24 часа като детегледачка, готвачка, чистачка и т.н. колко време ще издържи? И как ще се почувства, ако ти цял ден си на работа и дори за няколкото часа вечер му кажеш, че не изпитваш нужда да си видиш детето, да прекараш време с него, предпочиташ приятелите си и кръчмите.

Не знам за излизанията, но отношението му към теб е неуважително. Подобни шеги, и то пред други хора са изключително грозни, да се присмиваш на собствената ти жена и да я правиш за смях пред приятелите си е недопустимо.
Който иска дете се стяга и го гледа. Който не иска отговорности, а след работа да се шляе с приятели - моля. Но не може да има всичко.
Не мисля, че сте чак за раздяла, но имате нужда от сериозен разговор и уточняване на приоритетите, ако сериозно се разминават, тогава вече обсъдете какво да правите.
Подигравките също е хубаво да изясните, изгради авторитет пред него и приятелите му. Най-добрият приятел на моя мъж е по-малък от нас, ерген и в началото се е случвало да пуска подобни шеги, но точно 2 думи му казах за живота и повече не е отварял дума. Имаме и други приятели ергени, които подхвърлят клишета, но видяха, че имат 2 варианта - или ме приемат за един от тях, или нямат приятел. Всичко зависи от мъжа ти. Но и от теб, докажи че не си смотаната съпруга пред печката, а човек като тях. При вас обаче първо трябва да го докажеш на съпруга ти.
Стягай се и ще се оправят нещата.

П.П. Каните ли гости вкъщи? Когато бяхме с малко дете това ни беше единствената възможност. Така хем всички се забавляват, хем никой не седи сам с бебе животът се променя с годините, въпросът е как да вмъкнете новите неща без да елиминирате старите.


Кристалин, като иска да е баща, ще се научи. Мен да не би някой да ме е държал за ръчичка и да ме е учил да сменям памперс? Говорим за големи хора все пак. И заради подобно отношение като към нещо, което сакън да се не напрегне, се стига до такива случаи. Значи жената ще я пребъркват 9 месеца, ще носи корема, ще ражда накрая, а на него, завалията, психиката му ще се скърши, че тя не му помага. Как се гледа бебе се учи от раждането. Рамо до рамо. Не да чакаш някой да се научи и после да те извика с упътване.

Ние все още каним гости вкъщи при всяка възможност. Това е много добра идея.

Но разговор си трябва - не скандал, не плач, а спокоен разговор - аз така и така, ти така и така, какво правим и заедно ли го правим.

Хубаво, не бил готов за баща, щял да свикне... Ама това, че ѝ критикувал външността, интелекта - малко ли е?

Този проблем между авторката и мъжа й продължава вече твърде дълго, още от самата й бременност, преди дори да се роди детето /ако не се лъжа, според предишни постове/, едва ли досега не е имало спокоен разговор, истеричен разговор, мини ряздала, въобще всякакви вариации. Някои мъже просто са такива и те  не се променят. Но, който иска, нека чака и проверява - нека му даде още двадесетина години в проверки и търпение ще му дойде ли акълът.
Млада жена на 29 да се зароби в семейство, което не я удовлетворява, с мъж, който не се грижи добре нито за нея, нито за детето - не е това, което всички сме си представяли.
Разбира се, че за семейството си човек трябва да се бори и да прави компромиси. Но трябва да е двустранно и да си струва. Да търпиш подобно отношение не е борба за семейство, а тъпотия, наивност, и в много случаи - безизходица.
Интересно ми е дали дамите, които й дават надежда за този мъж и надежда, че всичко ще се оправи, биха били така твърди в мнението си, ако например авторката беше тяхна дъщеря. Дали биха посъветвали дъщеря си да си натиска парцалите, да поеме на раменете си цялото домакинство и отглеждане на детето, да приеме обидите от мъжа й по повод външния й вид и тн, докато той си развява лежерно байряка по цяла нощ по барове и дискотеки / а възможно и по стария си навик - хазарта/? За такова семейство ли бихте посъветвали да се "бори" вашата дъщеря?!
Човек трябва да си знае приоритетите. Когато си заслужава - да преобърне света.
Когато не си заслужава - да не налива пусто в празно и да потърси истинско щастие.

Докато човек не реши нещо сам, и 100 съвета няма да го оправят. Авторката просто ще изчака да се случи някоя грандиозна дивотия и тогава ще се изнесе. Кога и какво ще й отвори очите - при всеки е различно. Излишно е да си тръгва сега, защото с две очи разплакани мъжът й ще я върне в кафеза при родителите си и това е.

Смяната на памперс не е единствен критерий. Много по-важно е да се усеща истинска емоционална подкрепа и мъжът да се сеща за други неща. В момента виждам, че за моя мъж смяната на памперс си остава голяма мистерия. Обаче се сеща за още 50 други неща, носи ми каквото трябва, грижи се за други неща въобще да не мисля и най-вече- не ме психира, не се оплаква колко съм лоша, няма мрънкане и недоволство. Е, и не е тръгнал "по живот".

Основният риск при раздялата е, че след нея може пак да се свърже с някакво подобие на първия мъж. Трябва да се внимава.

Иначе гледам как теорията "живеене заедно дълги години за опознаване" в случая въобще не работи...

Тя почти винаги не работи и това е поредното доказателство.

Работи си. Ето, тя е знаела какъв е, доколкото може да се съди по предишните ѝ мнения. Човекът си е бил такъв и преди, плюс проблем с хазарта, и това не я е спряло да създаде семейство и дете с него. Любов.

Ходел, излизал... нали се прибира в къщи? Така и не каза по колко пъти в месеца излиза, и по колко време седи в тия барове като отиде - ако отива 1-2 пъти в месеца и се прибира по нормално време е едно, а ако ходи всеки петък и събота и се шляе до сутринта, е друга работа.
Ако мислиш, че не полагал достатъчно грижи за детето, как смяташ ако хванеш друг мъж - колко грижи пък той ще полага, дето даже няма да му е баща? Нямаш и жилище - очакваш може би, че ще намериш друг мъж, който няма да има приятели и хобита, няма да има бивша жена и деца, ще си има жилище и ще те приеме там с детето ти?
Просто в ситуацията нямаш много полезни ходове, освен с човешки разговор и държание да вхъхновиш разумно отношение от мъжа си. Все пак ви свързват 10 години, чувства, дете, и какво ли още не. Ако така и не го получиш и работата отива на по-лошо, изнасяй се пък като искаш, но според мен няма да е оптималното решение.

Разбира се, че не. Всичко е комплексно. Въпросът е да има адекватната реакция във всяка ситуация. Защото ако остави детето си в насран памперс, само защото жена му е изтичала до магазина за превързки или е влязла да се къпе, е достатъчен критерий, че като цяло не се чувства длъжен да поеме отговорността на родител.

Така ами, те толкова често се виждат, че направо им е ужасно много. Да хваща и тя кръчмите, пък ще се прибира от време навреме, сигурна съм, че ще е много доволен мъжът й.


Не съм запозната с това от старите теми, дадох съвет на база тази. Но това променя много нещата.
Предвид уточненията - едва ли ще се промени. По-скоро не.