Група за взаимопомощ при скръб

Съжалявам за загубата ти. Пробвай чрез сайта meetup. Taм може ти да започнеш и организираш такава група.

Моите най-искрени съболезнования за сполетяната загуба.

Знам какво е да се бориш с мъката.  Знам, колко неразбран, объркан, самотен и изгубен може да се чувстваш в този период и колко безнадежден.
Можеш да прегледаш подфорума "Родители, преживели загуба". Там пишат и хора загубили и скърбящи за близките си. Нищо че е предимно за родители . На мен ми помогна много споделянето там, за да приема и преживея загубата на сина си. Споделянето, разказването , спомените помагат, когато са сред хора, които знаят какво е. Тогава не се питаш дали ти съчувстват от куртоазия, дали е искрено, но дали въобще си дават сметка какво е, защото споделяш с хора като теб.
Не съм писала отдавна там, но предполагам, че все още са същите добронамерени отношения между хора, загубили близки.
 Ако имаш нужда от подкрепа, нужда да споделиш, да разкажеш  или нещо друго, може да ми пишеш на лични.

Мир на душата на съпругата ти!  ... И сили за теб , за да се справиш!

В подфорума "Родители, отглеждащи сами децата си", има тема за вдовци и вдовици.
Желая ти много сили!

Благодаря.

Съжалявам за загубата Ви.
Аз наскоро загубих баща си и много ми помогнаха да преодолея скръбта си две книги :
"Пътят на душите" на д-р Майкъл Нютън и "Животът на душата" на Лиса Уилямс.

Винаги ще ни липсват близките ни хора, но е много важно да осъзнаем, че смъртта не е някакъв фатален край на всичко. Те са на едно по-добро място от тук и никога няма да ни забравят също! И още много други неща има в книгите. След като ги прочетох, първо, че погледнах на загубата по друг начин и второ погледнах на самия си живот по друг начин.

Преди 6 месеца внезапно почина и моят съпруг. Първоначалният шок отмина, а после дойде моментът на осъзнаване на това, което се е случило. Трудно е!!! На мен най-много ми помага  отглеждането на внучката ми, която е на 1г. и 7м., а вечер на компютъра , после книги, филм. Приятелки и друга компания не ми помагат особено, защото непрекъснато ми напомнят с нещо за него, макар и не нарочно.

Изцяло подкрепям препоръката на тези книги. 
Към тях ще добавя и "Тибетска книга за живота и смъртта" на Сонгиал Ринпоче. Той е будистки монах, който разкрива тайните на дълбоката медитация, дава насоки за справяне със скръбта и променя изцяло отношението към смъртта, с която, за съжаление, всички ние се налага да свикнем.

Поне за мен, този род четива бяха много полезни, защото след загубата на татко не можех да понеса мисълта, че с края на телесното си е отишъл завинаги оттук. Не знам има ли душа, която продължава да съществува след смъртта, нямам доказателства за това. Но предпочитам да вярвам, защото мисълта за абсолютния край на всичко би ме убила. Аз говоря с него и знам, че е някъде там.

aa.dotsenko, моите най-искрени съболезнования. Не знам ще намериш ли подобна общност, но писане тук във форума, със сродни душИ, не е никак лоша идея.


K.A.G., майка се справя по подобен начин, като теб.  Желая ти много сили и повече усмивки. Винаги и казвам, че татко не би искал да я вижда все тъжна и разплакана, че трябва да се усмихва и да продължи напред и заради него.
За вещите съвет не мога да дам. Добре е да ги няма, защото ни карат да плачем, добре е да ги има, за да не забравим. Аз пазя някои неща, които са си само за мен, виждам ги само аз и така не натрапвам мъката си на никого. Ще почувстваш момента, в който си готова да се разделиш с вещите на най-скъпия си човек. А може и той никога да не дойде.

Vrabcho_, според мен човечеството вече е достигнало онзи етап от своето развитие, когато все повече се усеща, че животът не свършва след смъртта и че ние сме тук, за да се усъвършенстваме духовно, да преминаваме през различни изпитания и да извличаме поуката от тях.
Фактът, че в подобен род книги се пишат идентични неща не може да е без значение.

Без да си въобразявам ще заявя, че при баща ми се получи точно така, както го е описала Лиса Уилямс в своята книга - така се случи, че в седмицата преди да почине се изредиха да го посетят всичките семейни приятели, а ден преди смъртта му празнувахме цялото семейство 74-тия му рожден ден. В последния ден майка ми сподели, че го намира някак отнесен, сякаш не  е тук, самият му поглед изглеждал странен. Аз знаех много добре за какво говори, защото наблюдавах същия поглед при котката ни, която почина на преклонна възраст. Сякаш виждат нещо, което ти не можеш да видиш. Лиса Уилямс пише точно за това - че малко преди  смъртта преградата между нашия свят и етерния свят изтънява дотолкова, че той става видим за тях. Освен това точно по повод на тази книга се замислих - тя пише, че когато човек почине внезапно сякаш се намира обгърнат от облаци и мъгла. Това нямаше как да не извика у мен асоциацията - когато някой почине, казваме, че е отишъл на небето.
На няколко пъти той е споделил на майка ми, че "бялата птица го е понесла, но после пак го е пуснала".... Лиса Уилямс пише, че когато една душа си отива други, познати нейни души идват да я посрещат и те изглеждат като една бяла и светла съвкупност. Описано е в безбройни случаи, че когато душата започне да се отделя от тялото, тя започва да се издига нагоре.

Има толкова много неща, които аз лично наблюдавах.
Книгите ми помогнаха да затвърдя убежденията си, че макар и да не е вече сред нас от плът и кръв баща ми съществува дори в един много по-чист вид и че е добре. 

Още веднъж благодаря.
Сякаш почнах да осъзнавам факта, че вече я няма, но все така няма с кой да поговоря открито и очи в очи. За съжаление и работата се увеличи драстично, та дори и малкото социален живот, който имах преди това, съвсем изчезна. Докато работя е добре - мислите ми успяват все по-лесно да се разсеят, колкото повече време минава, но вечер като се прибера вкъщи е страшно - навсякъде я виждам, чувам гласът ѝ, вещите ѝ са около мен. В спалнята (4х6 метра) аз ползвах около 25% от пространството...
Молбата ми, ако някой се престраши да се видим, да поговорим е все така актуална.

Vrabsho, благодаря за споделеното! Пожелавам сили на теб, на майка ти, на аа.dotsenko и на всечки тук, които изпитваме тази болка.
Мен много ме разстройва дъжда, особено по-интензивният. Все си мисля, че стига до него и го мокри. Непоносима ми е мисълта, че никога повече няма да ме погледне, да ме докосне, няма да легне в леглото ни, няма да ми каже нещо, няма да го виждам жив. Непоносима е мисълта, че си отиде внезапно и последният ни разговор беше много прозаичен и за битовизми. Не мога да си простя, че излязох на пазар и през това време той ме е напуснал завинаги. Чувствам се виновна, че не съм била до него в последния му час. Моля се всеки ден да ми прости за това!

К.А.G.,много съжалявам за съпруга ти,мила....Знам,че каквото и да ти кажа сега,думите ще са слаби....

Така внезапно изчезна от живота ни моя баща-на 67г.,здрав човек ,отишъл до градината и там съседи го видяли след няколко часа да лежи на земята...Лекарката после казала,че вероятно тромб е заседнал в сърцето му.И майка ми дълго време след това се обвиняваше,че не е отишла заедно с него там и че ако е била сигурно щеше да му помогне,да извика за помощ и т.н.Но човек не знае...
Даже аз сега се замислям,че е добре така да имам нагласата и да си направя организацията за някаква такава изненада.....,че и нас това ни чака и да не се окажем някак си съвсем психически и всякак неподготвени...Никой не ни е обещал,че ще доживеем дълбоки старини и че чак тогава ще си отидем.

Ето оня ден тъкмо намерих най-накрая след дълго разследване фейсбука на моята най-добра приятелка от гимназията.Не сме се виждали някъде от 7-8 години,а и телефона и явно е сменен.Разглеждам го и видях две снимки от които най-накрая реших,че това е точно тя....обаче нещо много тъжна ми се видя страницата,имаше и черна лентичка.Коментарите,всичко ,което беше постнато от нея изглеждаше някак мрачно и тъжно.Но нищо ,което да ми обясни тъгата нямаше...Малко се притесних.Поразрових около нея и фейса на други хора и какво останових-нейната по-голяма дъщеря на около 22-23г е починала,как и от какво не можах да разбера....Останах потресена и много се разстроих.Не можах да мигна спокойно тая нощ,беше ми толкова мъчно.....
.....Преди много години когато реших да я изненадам като и отида на гости в пансиона в друг град,където тя учеше тогава, нейни колежки ме посрещнаха с новината,че баща и наскоро е починал внезапно от инфаркт и че тя сега е много тъжна.Тия спомени от тогава ми се върнаха сега....

Истината е ,че само гости на тоя безумен свят....
Но и аз като по-горе писалите съм убедена,че с не всичко свършва с нас тук завинаги,иначе какъв ще е смисъла на всичко това...Всичко си има някакъв смисъл и замисъл....

Zhani, благодаря!!! Аз отидох на пазар, за да купя основните неща за неговия РД, който трябваше да е след  два дни. Не успя да навърши 62 г.
Пожелавам сили на майка ти! Жалко за дъщерята на твоята приятелка. Нейната мъка е още по-тежка.
А ти не мисли такива неща. Казват, че това което мислиш, това се случва. Гледай напред с надежда!

Здравейте! Преди 8 месеца почина съпругът ми. Лесен начин за справяне няма-поне за мен е така.  Искам да попитам за добър детски психолог в София. Дъщеря ми е на 11г. и ще трябва да потърся помощ.

МОИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ! МИР НА ДУШАТА МУ!
Аз не съм от София  и не мога да ти бъда полезна за детски психолог. Знам, че тук в БГ мама има консултация с психолог. Виж подгрупа Здраве, консултация с психотерапевт.