За съжаление нищо от това,което съм прочела не ми е донесло ни най-малко удовлетворение. Даже напротив,изникват все повече въпроси,чийто отговори никъде не намирам.
- Публикувана: 15 ноем. 2015, 20:35 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2023, 21:27 ч.
Група за взаимопомощ при скръб
Много, много болезнена тема! Загубата е страшна, сякаш част от нас завинаги е смазана и непригодна. Но, щом сме още на земята, има смисъл и трябва да бъде намерен смисъл за да се продължи пътят. Особено, за хора, които имат деца. Те са радостта, посветете се на щастието да се грижите за тях и се срещайте с други хора. Търсете хубавото и успокояващото-театър, природа, разходки, срещи.
Тежко е за хора, които са самички и са с починали близки. Там, задачата е по-трудна, да открият топлината и хора, с които да се свържат. Самотата е лош съветник. Успех на всички! 🤗
Тежко е за хора, които са самички и са с починали близки. Там, задачата е по-трудна, да открият топлината и хора, с които да се свържат. Самотата е лош съветник. Успех на всички! 🤗
Мъжът ми почина преди две седмици, за 20 минути. Бяхме заедно 36 години, Всички ми казват, че съм силна и ще се справя , но след шока от внезапната смърт и погребението с всеки изминал ден става все по - трудно. Искам при него и не мога да се справя. Имам поддръжка от децата, не съм сама, но болката е ужасно. Много ми липсва, осъзнах, че няма да дойде, че ми е напуснал . Не мога без него.
Вера, съболезнования. Шокът е ужасен, а вкъщи имаш чувството, че любимият човек само за малко е излязъл и всеки момент ще се върне. Домът е пълен с негови вещи, които сякаш крещят, че е там. Толкова добре те разбирам.
Моят съвет към теб: излизай по-често, не оставай сама дълго, търси занимание за ума, така по-бързо се свиква и човек се примирява.
Защото то е точно това: свикване с болката и притъпяването и. За съжаление тя никога не изчезва.
Прегръдки и кураж!
Моят съвет към теб: излизай по-често, не оставай сама дълго, търси занимание за ума, така по-бързо се свиква и човек се примирява.
Защото то е точно това: свикване с болката и притъпяването и. За съжаление тя никога не изчезва.
Прегръдки и кураж!
Преди няколко седмици в ръцете ми почина приятелят ми от рак, до края се грижих за него, имахме надежда и изведнъж във болницата почина, бях до него, още не мога да повярвам, боли ужасно, всеки ден все повече, не ми се живее... Единствено това, че имам малко дете ме държи жива... Депресията е ужасна