Здравейте. Пише едно объркано 21 годишно момиче, лутащо се из дебрите на живота. Студентка съм първа година задочно, наистина искам това образование, за да избягам поне от много тежката неквалифицирана работа. Живея при родителите си в Югоизточна България, работя шест дни в седмицата за чисти 360 лв. Тъй като родителите ми нямат никакви възможности да ми помагат финансово, аз трябва да плащам обучението си и всичко от което имам нужда, а парите никак не ми стигат. Само за двата семестъра + лекциите ми трябват 1 600 лв. Често ми е едно свито и объркано... Имам приятел от близо 3 години, той е на 29. При него положението е подобно, а се скъсва да работи на няколко работи. Обичаме се и искаме да живеем заедно, но няма как да стане, защото няма къде. Виждаме се всеки ден за малко, някъде из града (и той живее с техните, не си ходим на гости, не сме спали от месеци заедно). Много ми е тежко, защото няма никакви изгледи живота ми да се промени към нещо по-добро. От близо 3 години сме на едно и също ниво. Дори едни нормални обувки, контактни лещи и понякога лекарства, не мога да си позволя.., а как да изкараме за жилище, как да имаме деца, представям си мизерията и ми става неприятно. Тази вечер, когато приятеля ми се обади за лека нощ, не издържах и му се оплаках, че живота ми е ужасен , а той отново ме нападна, че за мен винаги ще е ужасен, да съм се борела всеки ден и час и да не искам всичко наготово, само съм се оплаквала.Боря се, но се и отчайвам. Ядосва се, когато казвам, че в живота ми няма нищо хубаво, кое не било... Нито мога да празнувам рождения си ден, нито ще посрещнем заедно Нова година или ще идем някъде (на работа съм). Как се ще отделим да живеем, как ще плащаме ток, вода, цифрова, интернет, телефони, храна, гориво, данъци, лекарства, дрехи, деца.. Преди 2 седмици даже се чуди, защо не ми стигат тези 360 лв, какво съм правила с тях, сякаш се живее без пари. Вие как започнахте своя самостоятелен живот? Колко пари са ви нужни за да живеете нормално? Ние няма как да излезем на квартира, а и не искам, парите няма да стигат, а ако имаме и 1 дете ще се забатачим безкрайно. Аз няма как да си намеря по-високо заплатена работа, като чуят, че си студент и не те искат. Той смята, че ходенето в чужда държава или по-голям град е безсмислено, защото колкото печелиш, толкова и губиш. И двамата се обичаме много и искаме да сме заедно. Помогнете ми, ще се побъркам вече. 
