Абе шефове всякакви и хора всякакви! Трябва да се поработи малко и да се види как ще се разберете и ако не ти отърва върши си работата добре пък после си търси нова. Ако ти отърва чудесно! Но е важно да се разбираш с другите хора. Това ти е 50% от работаа.
- Публикувана: 3 ян. 2016, 15:30 ч.
- Последно мнение: 1 март 2016, 09:17 ч.
Отново на работа в кофти среда
Абе шефове всякакви и хора всякакви! Трябва да се поработи малко и да се види как ще се разберете и ако не ти отърва върши си работата добре пък после си търси нова. Ако ти отърва чудесно! Но е важно да се разбираш с другите хора. Това ти е 50% от работаа.
Абсолютно, за мен е валидно - не бих могла да работя в кофти атмосфера с кофти хора, тъй като част от работата е творческа и се случва с дружни усилия. Трудно би била ефективна, ако хората си съскат, гледат се накриво, плетат интриги и т.н.
В случаите, когато не се изисква екипност, тогава може да се работи и сред колеги, които не са ти особено приятни.
Не мога да се съглася, че шефовете винаги са идиоти
Наистина ли не можете да работите с кофти хора? Всъщност какво се учудвам- и аз не можех, но се научих. Не съм отишла да се харесвам и обичам с колегите си. Важното е да не си пречим един друг при изпълнение на служебните задължения. Силно вярвам, че работя с възпитани хора, които умеят да сдържат жлъчта си. Факт е, че избягах от една такава силно жлъчна особа, но не само това беше мотивът да сменя работата си. Пък тя беше повече от невъзпитана и груба. Това вече не се търпи лесно. Но разни дребни интрижки и бля-бля-бля зад гърба ми само ме карат да бръкна в задния си джоб, за да се почеша.
Касита,
ти работиш с деца. Някои работят с възрастни хора. При тях се задълбочават проблемите
Иначе и мен вътрешноведомствените интриги, страсти и неволи не ме вълнуват - абсолютен гьонсурат съм в това отношение, просто не ги чувам. Но тези 3-4-5 души, с които сме бюро до бюро и в ежедневно (дори ежечасно) професионално взаимодействие, не е маловажно какви са.
ти работиш с деца. Някои работят с възрастни хора. При тях се задълбочават проблемите
Иначе и мен вътрешноведомствените интриги, страсти и неволи не ме вълнуват - абсолютен гьонсурат съм в това отношение, просто не ги чувам. Но тези 3-4-5 души, с които сме бюро до бюро и в ежедневно (дори ежечасно) професионално взаимодействие, не е маловажно какви са.
Какво като работя с деца? Може и с тенджери в завод за производството им да работя. Нали имам колеги, не съм нито сама с децата по цял ден, нито сама учител в група, нито в цялата градина. В постоянен контакт сме едни с други- възрастните, ходим на обучения, семинарчета, участваме в комисии, правим открити практики, уроци ала-бала, борим се за диференцираното заплащане, борим се за по-добро ДТВ и борбата е жес-то-ка! Дори в нюз рума на най-голямата телевизия не е такъв змиярник като в една ДГ. Най-малкото предвид че, средата е на 99% дамска, а борбата за малкото пара я прави още по-мазна и кална.
Аз гледам да не започвам работа в първия работен ден от годината, а да удължа с още 2-3 дни почивката. За радост не ми е трудно, освен ако няма нещо спешно. Освен всичко нямам дразнители в работата, но има дразнещи ситуации 
които не винаги са във възможностите ми да ги неглижирам. Но това са бели къхъри.
Преди съм работила в колектив с много интриги, немалка част от които пряко насочени към мен с цел да ме злепоставят и отивах на работа с нежелание в един момент. Реших въпроса като се махнах оттам и за мой късмет това беше най-правилната крачка. Много е демотивиращо да работиш с хора, които постоянно целят да те поставят в лоша светлина или да направят грешка, която после да прехвърлят на теб. Иначе ако само злославят помежду си, не ме вълнува и спокойно мога да ги пренебрегна, но да ставам отговорна и виновна за нещата за които не съм - няма как да търпя.
които не винаги са във възможностите ми да ги неглижирам. Но това са бели къхъри. Преди съм работила в колектив с много интриги, немалка част от които пряко насочени към мен с цел да ме злепоставят и отивах на работа с нежелание в един момент. Реших въпроса като се махнах оттам и за мой късмет това беше най-правилната крачка. Много е демотивиращо да работиш с хора, които постоянно целят да те поставят в лоша светлина или да направят грешка, която после да прехвърлят на теб. Иначе ако само злославят помежду си, не ме вълнува и спокойно мога да ги пренебрегна, но да ставам отговорна и виновна за нещата за които не съм - няма как да търпя.
Преди съм работила в колектив с много интриги, немалка част от които пряко насочени към мен с цел да ме злепоставят и отивах на работа с нежелание в един момент. Реших въпроса като се махнах оттам и за мой късмет това беше най-правилната крачка. Много е демотивиращо да работиш с хора, които постоянно целят да те поставят в лоша светлина или да направят грешка, която после да прехвърлят на теб. Иначе ако само злославят помежду си, не ме вълнува и спокойно мога да ги пренебрегна, но да ставам отговорна и виновна за нещата за които не съм - няма как да търпя.
Аз винаги съм се чудила, как така един човек го отнася - по какъв критерий го "избира" колективът за изкупителна жертва ?
Имала съм колеги и служители, които са били конфликтни, некооперативни или просто мързеливи - нормално е останалите да ги избягват. В такива случаи са били с прекратени трудови договори още в изпитателен срок
Не става дума за черна овца или "избор" на една жертва, а за обща отровна атмосфера. Достатъчно са две-три "зрънца", които да я творят. В държавните структури бих казала, че дори има професионални отровители 
Все още никога не съм срещала случай някой да е отбягван и игнориран, защото е мързелив.
Все още никога не съм срещала случай някой да е отбягван и игнориран, защото е мързелив.
на прост човек като му дадеш някаква власт и изискваш резултати, той си мисли, че като размаха пръчката и всички страшно ще го уважават и работата ще върви, пък той ще си е свършил своето, нали ;-
Така е! Избива комплекси човекът. Не му стига акълът, че ако обстановката е приятна, ще се повиши качеството на работа!
Преди съм работила в колектив с много интриги, немалка част от които пряко насочени към мен с цел да ме злепоставят и отивах на работа с нежелание в един момент. Реших въпроса като се махнах оттам и за мой късмет това беше най-правилната крачка. Много е демотивиращо да работиш с хора, които постоянно целят да те поставят в лоша светлина или да направят грешка, която после да прехвърлят на теб. Иначе ако само злославят помежду си, не ме вълнува и спокойно мога да ги пренебрегна, но да ставам отговорна и виновна за нещата за които не съм - няма как да търпя.
Аз винаги съм се чудила, как така един човек го отнася - по какъв критерий го "избира" колективът за изкупителна жертва ?
Ами например, малък колектив, обемът на работа намалява и в недалечно бъдеще се вижда, че един ще бъде излишен, като това се повтаря във всеки удобен момент от ръководството. В този случай обикновено човекът, който го 'отнася" е този, който е започнал работа там без връзки, който страни от клюкарите и интригантите. Интригите обикновено се плетат от тези, които нямат гръб и едновременно с това нямат вяра в собствените си сили и/или подходящо образование. Т. е те целят на всяка цена да се задържат и започват да се подмазват и да се овъртат около интригантите
В отделът където работя колегите ми са само мъже. Шефа на отдела е много точен, земен човек и е на принципа " ако си добър и коректен с него , той ще отвърне със същото" Останалите колеги ме гледат като писано яйце, но и аз съм коректна и им помагам винаги при нужда. В главният офис има много дами и там е като змийско огнище - все се карат, все някой недоволен от нещо . А уж все хора големи с опит. 