Конкретно към проблема. Изпитвам някаква много трудно контролируема агресия която както всеки един човек винаги съм имала но не толкова често не толкова инетнзивно. Става дума за следното. Агресивните ми чуства започнаха преди година. Тогава бях още с бившия си приятели ( голямата любов) и след няколко месеца връзката приключи поради куп причини. Аграсията оттихна, изчезна за извесно време. Не след дълго започнах друга връзка с човек които от две години познавам и бяхме страшно добри приятели и даже от много отдавна бяхме хлътнали един по друг но и двамата тогава бяхме във връзки и нямаше как да станат нещата. Та както и да е важното е че в момента сме заедно. Нещата са наред до момента в които аз вътрешно не започна да изпитвам ненужна агресия. Тя се появява в моменти на много големи глупости на които човек не би трябвало да обръща внимание. Като например без да иска ме прекъсне което не се случва често. Не е като да кажем да става постоянно че да се каже ок това наистина дразни. Не! Просто на моменти адскимного се дразня. Или примерно аз чистя той лежи и в следващата минута ме пита дали имам нужда от помощ и е готов да стане за да ми помогне. Аз му казвам не благодаря няма нужда обаче докато чистя и го гледам как лежи започват разни ненужни чуства да бушуват в мен а аз все пак сама съм си поискала да не ми бъде помагано. Или нали най голямата глупост- е много мразя някой да дъвче шумно, това може да ме побърка. Разбирате ли просто днес всичко е наред и не ме дразнят подобни глупости утре обаче може да е съвсем друго. Попринцип в момента и съм под много голям срес. Сменям работата, в университета се боря с неща, страх ме е да не остана без пари. Малко съм под стрес напоследък.
Другото което е важно да кажа че държа на връзката и човека и че иначе добре се разбираме и че не искам да я приключвам ами да видя как да се спрявя с тези чуства. Може би някои от вас някога е изпитвал такива емоций и към любимите си хора?