Имаш проблем с нервите. Купи си чай или таблетки от мента, глог и валериан, както и Невробекс (вит.В е това).
- Публикувана: 25 ян. 2016, 03:24 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 11:44 ч.
Изпитвам агресия
Здравейте. Преди време писах тук и смятам форума за добър.
Конкретно към проблема. Изпитвам някаква много трудно контролируема агресия която както всеки един човек винаги съм имала но не толкова често не толкова инетнзивно. Става дума за следното. Агресивните ми чуства започнаха преди година. Тогава бях още с бившия си приятели ( голямата любов) и след няколко месеца връзката приключи поради куп причини. Аграсията оттихна, изчезна за извесно време. Не след дълго започнах друга връзка с човек които от две години познавам и бяхме страшно добри приятели и даже от много отдавна бяхме хлътнали един по друг но и двамата тогава бяхме във връзки и нямаше как да станат нещата. Та както и да е важното е че в момента сме заедно. Нещата са наред до момента в които аз вътрешно не започна да изпитвам ненужна агресия. Тя се появява в моменти на много големи глупости на които човек не би трябвало да обръща внимание. Като например без да иска ме прекъсне което не се случва често. Не е като да кажем да става постоянно че да се каже ок това наистина дразни. Не! Просто на моменти адскимного се дразня. Или примерно аз чистя той лежи и в следващата минута ме пита дали имам нужда от помощ и е готов да стане за да ми помогне. Аз му казвам не благодаря няма нужда обаче докато чистя и го гледам как лежи започват разни ненужни чуства да бушуват в мен а аз все пак сама съм си поискала да не ми бъде помагано. Или нали най голямата глупост- е много мразя някой да дъвче шумно, това може да ме побърка. Разбирате ли просто днес всичко е наред и не ме дразнят подобни глупости утре обаче може да е съвсем друго. Попринцип в момента и съм под много голям срес. Сменям работата, в университета се боря с неща, страх ме е да не остана без пари. Малко съм под стрес напоследък.
Другото което е важно да кажа че държа на връзката и човека и че иначе добре се разбираме и че не искам да я приключвам ами да видя как да се спрявя с тези чуства. Може би някои от вас някога е изпитвал такива емоций и към любимите си хора?
Конкретно към проблема. Изпитвам някаква много трудно контролируема агресия която както всеки един човек винаги съм имала но не толкова често не толкова инетнзивно. Става дума за следното. Агресивните ми чуства започнаха преди година. Тогава бях още с бившия си приятели ( голямата любов) и след няколко месеца връзката приключи поради куп причини. Аграсията оттихна, изчезна за извесно време. Не след дълго започнах друга връзка с човек които от две години познавам и бяхме страшно добри приятели и даже от много отдавна бяхме хлътнали един по друг но и двамата тогава бяхме във връзки и нямаше как да станат нещата. Та както и да е важното е че в момента сме заедно. Нещата са наред до момента в които аз вътрешно не започна да изпитвам ненужна агресия. Тя се появява в моменти на много големи глупости на които човек не би трябвало да обръща внимание. Като например без да иска ме прекъсне което не се случва често. Не е като да кажем да става постоянно че да се каже ок това наистина дразни. Не! Просто на моменти адскимного се дразня. Или примерно аз чистя той лежи и в следващата минута ме пита дали имам нужда от помощ и е готов да стане за да ми помогне. Аз му казвам не благодаря няма нужда обаче докато чистя и го гледам как лежи започват разни ненужни чуства да бушуват в мен а аз все пак сама съм си поискала да не ми бъде помагано. Или нали най голямата глупост- е много мразя някой да дъвче шумно, това може да ме побърка. Разбирате ли просто днес всичко е наред и не ме дразнят подобни глупости утре обаче може да е съвсем друго. Попринцип в момента и съм под много голям срес. Сменям работата, в университета се боря с неща, страх ме е да не остана без пари. Малко съм под стрес напоследък.
Другото което е важно да кажа че държа на връзката и човека и че иначе добре се разбираме и че не искам да я приключвам ами да видя как да се спрявя с тези чуства. Може би някои от вас някога е изпитвал такива емоций и към любимите си хора?
Ще ви посъветвам да посетите психолог. Може би страдате от депресия. И не забравяте не се самолекувайте!!!
Прегледай си щитовидната и си пусни хормони, напълно е възможно да е здравословен проблем, ако всичко е ок ходи на психолог.
На интересна тема попаднах, някой може ли да пусне нова подобна?
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=807368.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=807368.0
Здравейте,
вероятно много късно пиша по тази тема тъй като виждам ,че е от 2016 г.,но търсейки информация по темата попаднах на нея и за първи път се реших и аз да пиша някъде из нета. Гергана,аз имам същата ситуация като теб и бих я обобщила,като проблем, защото затруднява и натоварва взаимоотношенията ми с половинката. След силна и бурна връзка ,намерих в лицето на най-близкия ми приятел истинската любов.Сега съм заедно с него и за нищо на света не искам да го губя,но абсолютно по същия начин,като при теб има моменти в които толкова ме дразни ,че изпитвам силна агресия към него.Разбира се никога не съм си позволила физически ,но понякога не се удържам и го нападам вербално...сякаш той е виновен за всичко където и за каквото се случи. Много съм търсела защо и от какво може да е породено това ,но така и не намерих отговор.Някак си към никой друг досега не ми се е случвало да имам такива чуства...хем силна любов,хем страшно дразнене и непоносимост на моменти.
Ще се радвам ако подновим темата и споделите тези, които сте попадали в тази ситуация.
вероятно много късно пиша по тази тема тъй като виждам ,че е от 2016 г.,но търсейки информация по темата попаднах на нея и за първи път се реших и аз да пиша някъде из нета. Гергана,аз имам същата ситуация като теб и бих я обобщила,като проблем, защото затруднява и натоварва взаимоотношенията ми с половинката. След силна и бурна връзка ,намерих в лицето на най-близкия ми приятел истинската любов.Сега съм заедно с него и за нищо на света не искам да го губя,но абсолютно по същия начин,като при теб има моменти в които толкова ме дразни ,че изпитвам силна агресия към него.Разбира се никога не съм си позволила физически ,но понякога не се удържам и го нападам вербално...сякаш той е виновен за всичко където и за каквото се случи. Много съм търсела защо и от какво може да е породено това ,но така и не намерих отговор.Някак си към никой друг досега не ми се е случвало да имам такива чуства...хем силна любов,хем страшно дразнене и непоносимост на моменти.
Ще се радвам ако подновим темата и споделите тези, които сте попадали в тази ситуация.
Здравейте, аз също имам същия проблем. Също не съм намерила първопричината. Не мога да дам съвет, но се записвам за темата, ако някой се включи с полезно мнение по въпроса.
Не знам дали е чак за специалист....От това, което аз съм чела (защото и при мен има подобни моменти), това е някаква вътрешна неудовлетвореност.Не е задължително да знаем от какво или от кого точно недоволстваме, но външния израз е агресия към човека "отсреща".Като това може да е половинката, детето, съседката, продавачката....
Решението е да открием причината за неудовлетворението и да го разрешим.Само дето хич не е толкова лесно, ако привидно всичко ти е наред, да разбереш от какво те "боли кокалчето".
Решението е да открием причината за неудовлетворението и да го разрешим.Само дето хич не е толкова лесно, ако привидно всичко ти е наред, да разбереш от какво те "боли кокалчето".
Ами то и аз да чистя, а някой да ми лежи и да се прави на дръж ми шапката, особено ако съм в ПМС пък и да се ме ядосали на работа, може и да го изгледам на кръв един такъв уж мил и загрижен човек.
Препоръчвам на първо време спорт, а ако продължава раздразнението - елиминиране на дразнителя. Не в смисъл да го очистиш, но поне да си изчистиш проблемите с него.
Защото някои дразнители доста умело могат да те карат дълго време да си мислиш, че си болна, изперкала и изобщо да търсиш причината в себе си, докато в същото време се правиш, че не виждаш очеизвадната им нее§ателност.
Може в твоя случай наистина той просто да е най-близката мишена за гнева ти. Но най-малкото можеш да пробваш повече движение и спорт. Отделно не е зле да се научиш да изискваш от партньора си. Не е нужно да го командваш и строяваш, но по кротък и мил начин да му обясниш, че не е зле да се включи с малко помощ в домакинството. Малко мъже умеят да четат мисли и разбират от намеци, особено ако са по-мързеливички. Та кажеш ли им, че не се нуждаеш от подкрепата им, точно това и ще разберат.
Препоръчвам на първо време спорт, а ако продължава раздразнението - елиминиране на дразнителя. Не в смисъл да го очистиш, но поне да си изчистиш проблемите с него.
Защото някои дразнители доста умело могат да те карат дълго време да си мислиш, че си болна, изперкала и изобщо да търсиш причината в себе си, докато в същото време се правиш, че не виждаш очеизвадната им нее§ателност.
Може в твоя случай наистина той просто да е най-близката мишена за гнева ти. Но най-малкото можеш да пробваш повече движение и спорт. Отделно не е зле да се научиш да изискваш от партньора си. Не е нужно да го командваш и строяваш, но по кротък и мил начин да му обясниш, че не е зле да се включи с малко помощ в домакинството. Малко мъже умеят да четат мисли и разбират от намеци, особено ако са по-мързеливички. Та кажеш ли им, че не се нуждаеш от подкрепата им, точно това и ще разберат.