Проблемите на моя третокласник...

А как се справяте по математика-задачите с думи при нас са голяяям зор

И при нас. Ами обясняваме, разбира, прави, следващия път гледа зада4ата сякаш не е 4увал за такова нещо ...

Текстовите задачи са му трудни, не само на него...с останалите няма проблем.

уф...не знам...и при нас така.Уж разбира,ама после пак забравя да мисли.А до тая година проблеми нямаше и му беше любим предмет.
на уроци ли да го пращам,кво да мисля...

И моята дъщеря е трети клас, и също е много зависима от мнението на класната ръководителка - прави й впечатление, че на нея не й говори на галено име, а на други ученици - да, и по тази причина смята, че не я харесва Обяснявам, че едва ли е така, но тя каза, че неведнъж се е случвало - върви после й обяснявай, че едва ли има нещо лично госпожата. Оставете това, ами един път спорила с класната си, която най-вероятно, в бързината е допуснала грешка при една задача - написала я на дъската с грешен отговор, после изтрила, за да пише друга, на дъщеря ми й направило впечатление, че е сгрешено и си казала - госпожата беше искрено възмутена и лично вечерта ми сподели, че трябва да взема мерки по отношение възпитанието на детето - не бивало да коригира учител, а и тя никога не грешала. Аз вярвам на дъщеря си, пък и после говорила с други деца, и те забелязали грешката, но си замълчали....много е докачлива на тема "честност" и все още "преживява" несправедливостта

*Biskvitka*  да се у4и от сега. В офисите знаеш как е.

Текстовите задачи по математика и преразказването по БЕЛ - това са нашите трудности Много обяснения...и промяна сьществена няма. Като дете аз имах сьщите трудности.

Явно детето ти има твърде голямо желание да се хареса на околните/авторитета над него. От там в стремежа си да получи одобрение бърза и това носи обратен резултат. Добре е да преборите това негово чувство, защото после цял живот може да му пречи. Добрата новина е, че щом няма проблеми с разбирането, възприемането и обработването на информация нещата са по-лесни, отколкото ако имаше дислексия. Най-напред според мен обяснете, че наградата (в случая харесването от господина) не се дава за най-бързо свършена работа, а за най-добре свършена работа. И после работете по отношение на по-доброто осмисляне. Може да си измислите най-подходящите за вас "спирачки" пред бързането. Например да го научите да решава задачи по алгоритъм:
- чете задачата първи път опознавателно и не прави нищо
- чете задачата втори път и си записва отделно в колонка - дадено, търси се, формулата за смятане
- после решава на база на колонката от точка две.

На мен никога не ми е било трудно по математика, но и аз не мога да решавам задача с думи направо гледайки един параграф текст. Затова действах както по-горе - чета за общо впечатление, после рафинирам информацията (от текстови вид я преработвам в цифров/табличен/графичен) и после решавам на база на тази лесна за осмисляне информация.

Тренирайте да преразказва детските фимчета, които харесва. 

Здравейте, и у дома си имаме третокласник.
Аз съм склонна да вярвам, че господинът има някакви несимпатии, тъй като и нашата госпожа проявява такива. Това ни е втората класна, тъй като се наложи да сменим училището миналата година. С предното училище нямахме проблем, и на дететмо ми сега му е много мъчно както за персонала, така и за съучениците в старото училище, но за съжаление връщане няма. Та, за новата класна - и тя НИКОГА не се обръща с мило, или гальовно име към моето дете, но се обръща към него, пише в тетрадките, надписва рисунките, и прочие, със "Стельо". Е, да, ама моето дете не се казва Стельо, и смятам, че поне от някаква форма на уважение може да му изписва цялото име - ще звучи по-ласкаво.
 Също съм се нагледала на гигантски червени питанки, големи червени хиксове в тетрадката и прочие. Нашият проблем е, че пише мнооого грозно. Старае се детето, ама трудно се постига подобрение. Пък и в един момент явно му писва, и спира да се старае. Ако не съм аз да го мотивирам отново, няма да положи усилия. Инак други затруднения нямаме - нито по разказвателните, нито с математиката. Е, мързелът не го броя ..

Нашата госпожа още в началото на съвместното ни общуване се опита да се направи на голямата работа и да ми покаже кой е "шефът", обаче удари на камък с мен. След това неколкократно се е налагало да разговарям с нея за неща, които не ми харесват. Резултатът е, че вече не си позволява да му пише оценка 2, ако няма домашна - пише забележка. И други някои подобрения.

Та, моят съвет към теб е - да говориш с господина, питай го дали няма възможност да започне да се обръща по-ласкаво към детето, да опита да не му се кара. Кажи му, че вие у дома със съпруга ти, ще опитате да му въздействате - но ако е възможно, поне за известно време, да не му прави забележки, да не му се кара, да бъде мил към него - и прочие. Може детето да се повлияе от положителната промяна.

В разговора с господина, помолих точно за това- да избягва критиката, някак си да не се набляга на това, което не може, а обратно на силните му страни. Преди малко получих обаждане от синьт ми, който с нетьрпение в гласа ми каза:" мамо, господина ми писа браво...." Наистина има нужда от неговото одобрение и подкрепа.

rumka833, какъв е проблема за 2 без домашно? Това навсякъде е практика. В крайна сметка това е оценката на положения труд у дома.

Не им е лесно на учителите. Що не ходим при доктора да му даваме акъл как да говори с нас и как да ни преглежда /респективно семействата ни/. Та нали и двамата са професионалисти и ИМАТ повече знания от нас в тяхната област.

the Дорис проблема е повече за децата, които един ден порастват и се оказва, че мама вече мяма как да върши същата работа .
 

Това за 2- ка без домашна го чувам за пьрви пьт. Може би, ако детето е без домашна постоянно да се приложи, като мярка. Но да отиде ведньж без и да се пише 2-ка е крайно.
И мисля има разлика между това да даваш акьл и да тьрсиш сьдействие, няма лошо човек да сподели  мнението си по един вьзпитан и не накьрняващ достойнството на отсрещната страна  начин. Аз като родител мога да изкажа това, което ми е направило впечатление. Сьответно и отсрещната страна излага гледната си точка. И се намира разрешаване на проблема. Това е взаимодействие, а не вмешателство.

Здравейте мами! Бих искал да ви разкажа моя опит като бях от 1-ви до 5-ти клас. Та да подчертая на 16 години съм. Когато бях на възраст между 7-11 и аз бях същия, вечно бързам и пропускам какви ли не глупави грешки. Но ето, че тук не само класния ръководител трябва да помага, а и самите родители. Всяка събота и неделя, диктовки поне по 4-5 проверява ги ако има повече от 3 грешки нов текст и т.н. . Със математиката баща ми помага. Всяка вечер от учебната тетрадка изяждаме целият урок и съм готов. Пък това, че малкия не знае още какво да учи? Спокойно аз осъзнах чааак 7 клас какво исках да уча