Публикувана: 31 ян. 2016, 16:59 ч.
Последно мнение: 8 фев. 2016, 23:36 ч.

За самохвалството

41 106
652
1

# 45 31 ян. 2016, 21:56 ч.

Мнения: 2 099

Къде ги срещате такива?Аз явно съм социопат,почти не говоря/обсъждам с колеги житието и битието си,сред приятелите си нямам самохвалци,нямам комшии,щото къщата ни е отдалечена.Нямам
Фейсбук,нямам Скайп,само тука във форума чат-пат чета,ама не задълбавам изобщо кой за какво и с кого се дърли.Влизам за разтоварване и не се задълбавам по на хората писаниците.Не съм срещала самохвалковци и тука.

Последна редакция: нд, 31 яну 2016, 22:03 от Рибозом

# 46 31 ян. 2016, 22:02 ч.

Мнения: 10 547

Абсолютен самохвалко съм! И как иначе. Дори и да кажа, че съм се оакала, пак ще се намери някой, който да твърди, че се хваля, което само по себе си е чудесно.
Аз пък изпитвам искрена неприязън към всеки, който не прави разликата между споделяне, сладки приказки и опити за похвала на собствената личност. Това, предполагам, идва от ниската емоционална култура или чисто и просто от нехаресването на отсрещната страна.
В петък колега сподели за успехите на детето си, което учи в престижен щатски университет. Веднага я изкоментираха, че се хвали прекалено много, както винаги и пр. тинтири-минтири. И тук е същото- за подобно нещо едни ти казват "Браво!", други те карат да се срамуваш, че си споделил.

# 47 31 ян. 2016, 22:05 ч.

Мнения: 2 099

Ехех,добре Касито,разбрах!Не съм темерут начи ми съм с ниска емоционална култура. Blush

А,виж за такова нещо за дете нивгаш пък няма да изкоментирам,че ми се хвали някой.За успехи особено пък ми е винаги драго.

# 48 31 ян. 2016, 22:07 ч.

Мнения: 10 547

Значи не си читател или пък държиш да се изтъкнеш и да завъртиш разговора около себе си.
Самохвалството често взема невиждани върхове. Като например да се хвалиш с неща, които друг би искал грижливо да скрие.

# 49 31 ян. 2016, 22:11 ч.

На топло
Мнения: 4 130

Зависи...ако един човек постоянно се фука и разговора винаги се върти около неговите достойнства и финансови придобивки, в един момент на хората им писва от хвалипръцковци Laughing

!
Но в един ежедневен разговор с близките хора, приятелите, децата и колегите, много често хората споделят собствените си победи, малки или големи, мен това не ме дразни, даже ми се случва да се зарадвам на чуждото моментно хвалене, защото е под формата на споделяне, а не на натрапчиво самохвалство.
Има голяма разлика!

# 50 31 ян. 2016, 22:12 ч.

Мнения: 2 099

Много зависи отсрещната страна как тълкува определени неща.Ако с теб примерно обсъждаме предимствата на една робот-прахосмукачка,колежката която ни слуша може да си изтълкува,че сме богати глезени фръцли,насмогнали си над масрафа и чудещи се какво перо още да си бучнем по г-то.Другата колежка пък да си рече,че сме баси плебса дето няма прислуга ми чака разни евтини роботи да ни чистят.
Та зависи от гледната точка.

# 51 31 ян. 2016, 22:16 ч.

Мнения: 10 547

Имам колега от университета, която се омъжи за преуспял и благосъстоятелен. Няма ден трудов стаж. Разговорите ни винаги се въртят около ежедневието й, което се състои от "купих си, направих си, бях, ще ходя". Тя не се хвали. Тя разказва.

# 52 31 ян. 2016, 22:18 ч.

Мнения: 2 238

Всичко си зависи до човека - какво му е приоритет в живота и по какъв начин цели да се представи пред другите. Увереността на някого в собствените му възможности и качествата, които притежава, са движещата сила, която го тласка напред. 'Самочувствието', което този 'някой' притежава, тогава преминава в: самоуважение, чест, 'тежест' в обществото, авторитет, изградени принципи и пр.! А не, както някои други, уж гледащи в собствената си паничка, винаги с крайчеца на окото си доглеждат дали са привлекли нужното внимание, дали другите хора изобщо са забелязали, че съществуват!

# 53 31 ян. 2016, 22:33 ч.

Мнения: 31

Не ми пречат самохвалковците, даже ми е смешно и всеки път се чудя с какво ще ми се похвалят. Тъпо е когато си постигнал нещо в живота сам и без подкрепа от никъде, излезеш от блатото и накрая не можеш да разкажеш на най-добрата си приятелка деня си, понеже си мисли, че се хвалиш. Еми, не, не се хваля, просто бях решила преди години да се боря със зъби и нокти да си осигуря нормален (не разточителен) живот, а не да разчитам на мама и тате да ме изучат и да ми плащат квартирите и храната, да стоя на готово и да нямам 1 ден трудов стаж. Както беше казала една актриса - ''Не искам да се извинявам за успехите си, искам да им се радвам."
Хваленето колкото и да не ми пречи, мисля че отива повече на пенсионерките пред блока, да си разказват една на друга коя по-хубава внучка има. Laughing

# 54 31 ян. 2016, 22:46 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Чудя се в селските номера или тук да дам пример с една, която купила скъп телефон на бебето си, за да си играе с него и да не пипа нейния.

# 55 31 ян. 2016, 22:52 ч.

Мнения: 2 099

Хах,имала-дала Лиле.Има всякакви хора,на някой ме му стигат парите за хляб,на друг за екскурзия до Бали.И двамата са нещастни от което.

# 56 31 ян. 2016, 23:12 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Мен не ме вълнува имала ли е или е нямала. Понякога самохвалството се вмъква ей така, между оплакванията. За екскурзията в Бали все едно някой да се оплаче, че току се е върнал от Майорка и трябва да тръгва за Бали.

# 57 31 ян. 2016, 23:20 ч.

София
Мнения: 12 374

Най-фрапантният пример, за който се сещам е моя преподавателка от СУ. Омъжена за богат мъж, с вила някъде в Гърция, спортен модел мерцедес само за нея, скъпи дрехи и чанти и т.н. Много привлекателна и със сигурност не тъпа жена. Дотук добре. Обаче. Въпросната преподавателка винаги закъсняваше за семинарите ни, поне с 30 мин. Сутрин рано, ние сме се строили в 8:15 да я чакаме, тя идва към девет без малко, адски намусена, че трябва да става толкова рано.
Още на втория семинар ни обясни дълго и напоително, че тя всъщност работи само за удоволствие, щото мъжът й осигурявал необходимия стандарт, и ако поискала, можела цял живот да не си мръдне пръстчето.

Цялата тирада се повтаряше през има-няма 2-3 седмици. Ми, в един момент писва. Започва да дразни - не самото благополучие, дай Боже всекиму, а и някои от нас все пак идваха от доста заможни семейства. Дразни самото изтъкване, натъртването пред 20-тина човека, които реално не й бяха никакви, че тя едва ли не благоволява да дойде, макар и със закъснение, за да ни преподаде даден материал. Ето това е самохвалство, за мен.

# 58 1 фев. 2016, 01:44 ч.

Мнения: 7 519

Цитат на: Касита в нд, 31 яну 2016, 22:02

Напълно подкрепям. С приятелки и колеги обсъждаме лични и професионални успехи и никой не смята другият за самохвалко. Някои хора наистина не правят разлика между двете, а и аз не бях се замисляла до сега Simple Smile

. Та сега като се замисля, се сещам че имам една съседка, която не понасям, заради вечните и напъни да ме впечатли с успехите си в живота. Преди време ме засича, че отивам на джима и веднага побърза да ме уведоми, че дълго време била работила като персонален треньор, а фигурата и на 80 годишна отпусната баба...След това се опита да ме впечатли с това, че работела като преподавател в университет, а аз съм наясно че работи като учителка по заместване и то на непълен работен ден... Като видя, че не и обръщам внимание и не се възхищавам на "успехите" и ми каза, че сигурно не я харесвам защото тя била Алфа жена, при което мен ме напуши ужасен смях и от тогава, съвсем открито ме недолюбва Joy

# 59 1 фев. 2016, 03:42 ч.

Мнения: 1 123

на мене в началото ми е смешно,после се шегувам, след това почвам да се нервирам и да си мълча, а накрая си мисля "ама тя/той е щастлив човек. Харесва се и никога не изпитва съмнение".

Препоръчани теми

Времето е пари – колко ви „струва“ да намерите точните професионалисти?

Често срещани правописни грешки

Криминални досиета

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: