С такъв тип хора разговор не се води. Те просто говорят.
- Публикувана: 31 ян. 2016, 16:59 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2016, 23:36 ч.
За самохвалството
. С изключение на комшийката ми, за която смятам, че е патологичен лъжец и има психични отклонения. 
Предпочитам скромните хора. Не привидно скромните.
Хвалещите се ме натоварват, дори когато самочувствието им има покритие. Ценя качествата им, но не ги предпочитам. Когато обаче самочувствието на някого е без грам покритие и върви в комбинация с груба арогантност, бягам надалеч.
Хвалещите се ме натоварват, дори когато самочувствието им има покритие. Ценя качествата им, но не ги предпочитам. Когато обаче самочувствието на някого е без грам покритие и върви в комбинация с груба арогантност, бягам надалеч.
Познато
Любими са тези, които убеждавайки другите в "перфектността" на собствения си живот, се опитват и себе си да убедят в същото без да се усещат колко са жалки отстрани
А когато това е гарнирано с настойчиви, непоискани и ненужни съвети напр в област, в която ти лично си събрал доста опит, а те нямат и грам е ...
Любими са тези, които убеждавайки другите в "перфектността" на собствения си живот, се опитват и себе си да убедят в същото без да се усещат колко са жалки отстрани
А когато това е гарнирано с настойчиви, непоискани и ненужни съвети напр в област, в която ти лично си събрал доста опит, а те нямат и грам е ...
Това ми е крайно неприятно, да.
А кой колко пари има и къде е ходил не ме впечатлява.
Самохвалците, които повечето описахте - срещала съм ги преди много години.
Тогава, когато бях с доста ниско самочувствие. Не ми харесваше това постоянно изтъкване и тн, както и до ден днешен смятам, че е белег на ниска култура.
Обаче - в последната петилетка започнах много да харесвам хора, които не крият постиженията си.
Има една много тънка граница межу това да споделиш какво, как и тн си постигнал и да го изтъкнеш.
Радвам се, че около мен има предимно от първият вид.
Радвам се, че и аз се научих да "се хваля" когато постигна нещо. Но на близките си. И защото затова са ми близки.
Тогава, когато бях с доста ниско самочувствие. Не ми харесваше това постоянно изтъкване и тн, както и до ден днешен смятам, че е белег на ниска култура.
Обаче - в последната петилетка започнах много да харесвам хора, които не крият постиженията си.
Има една много тънка граница межу това да споделиш какво, как и тн си постигнал и да го изтъкнеш.
Радвам се, че около мен има предимно от първият вид.
Радвам се, че и аз се научих да "се хваля" когато постигна нещо. Но на близките си. И защото затова са ми близки.
Само във форума ги срещам напоследък. "Малки тирани" като по Бранислав Нушич 
Скрит текст:
Цитат
Навярно познавате оня малък тиранин, който едва-що сте дошли на гости и сте започнали приятен разговор с неговата млада майка или с най-голямата му сестра, и той вече се провира между коленете ви, опира се о панталоните ви с нацапани със сладко ръце, дига си крачето към вас и крещи: „Аз имам нови буки.“
Вие, разбира се, учтиво и колкото се може по-ласкаво му отговаряте: „Ау, какви хубави буки!“, мислейки, че с това сте завършили целия разговор с него и можете да продължите да беседвате с неговата майка или с по-голямата му сестра. Но вие грешите, малкият тиранин едва-що е започнал своята настойчива акция. Той се хваща с изцапаната си от сладко ръка и за другия крачол на новите ви панталони и пак вдига краче, крещейки: „Аз имам нови буки!“ На вас вече ви призлява, но от уважение към младата майка или най-голямата сестра продължавате да правите любезна физиономия, милвате малкото чудовище по косата и му отговаряте: „Да, да, душичке, видях, много хубави буки, извънредно хубави буки!“ Но пак се мамите, ако мислите, че това му стига и че сега ще ви остави да продължите разговора си с неговата млада майка или с най-голямата му сестра. Не, не, то (среден род) не ще ви позволи вече да кажете нито дума. То ще се покатери на коленете ви, ще седне в скута ви, ще вдигне акробатически краче, ще го поднесе под носа ви и ще иска от вас да говорите само за неговите обувки и за нищо друго освен за неговите обувки.
Вие, разбира се, учтиво и колкото се може по-ласкаво му отговаряте: „Ау, какви хубави буки!“, мислейки, че с това сте завършили целия разговор с него и можете да продължите да беседвате с неговата майка или с по-голямата му сестра. Но вие грешите, малкият тиранин едва-що е започнал своята настойчива акция. Той се хваща с изцапаната си от сладко ръка и за другия крачол на новите ви панталони и пак вдига краче, крещейки: „Аз имам нови буки!“ На вас вече ви призлява, но от уважение към младата майка или най-голямата сестра продължавате да правите любезна физиономия, милвате малкото чудовище по косата и му отговаряте: „Да, да, душичке, видях, много хубави буки, извънредно хубави буки!“ Но пак се мамите, ако мислите, че това му стига и че сега ще ви остави да продължите разговора си с неговата млада майка или с най-голямата му сестра. Не, не, то (среден род) не ще ви позволи вече да кажете нито дума. То ще се покатери на коленете ви, ще седне в скута ви, ще вдигне акробатически краче, ще го поднесе под носа ви и ще иска от вас да говорите само за неговите обувки и за нищо друго освен за неговите обувки.
Вчера спорехме в приятелски кръг за самохвалството .Как мислите това признак за комплекси ли е , или тези хора наистина си го вярват.Защото лично съм видяла че най големите комплексари са и най големите самохвалци .
Милион пъти предпочитам самодоволен комплексар, който да ми се хвали и да ме усмихва, отколкото вечния мърморещ/мрънкащ комплексар, дето нищо не му е наред, всички го мразят, хората не го разбират и целия свят му е крив.
Виж, от вторите бягам с 200.Колкото се може по-далеч.
Според мен, начин на възпитание е преди всичко. В някои култури се гледа по различен начин на споделяне на постиженията.
Да не говорим, че има различни начини да се похвалиш. Например, ако благодариш на колегите ти пред всички за приноса им към успеха на еди кой си проект, който ти ръководиш, то това си е чиста хвалба
, но не се възприема като грубост.
Да не говорим, че има различни начини да се похвалиш. Например, ако благодариш на колегите ти пред всички за приноса им към успеха на еди кой си проект, който ти ръководиш, то това си е чиста хвалба
, но не се възприема като грубост. Препоръчани теми