В никакъв случай не мога да кажа, че той мисли само за себе си. Не се сещам за нито един път, в който да е поставил себе си преди мен. Просто аз съм от този тип хора, които обичат дългите сериозни разговори, а той обича всичко да е просто и ясно. Факт е, че при всяко скарване аз говоря с часове за нашите отношения, а той иска просто всичко да забравим. Имам чувството, че сама се наранявам. Той не се извинява, но и не иска извинения от мен. Всъщност когато се запознахме, той се държеше уникално с мен, аз свикнах с това и постоянно се цупех за нещо. В един момент на него му писна да се обяснява постоянно и сега когато се скараме, просто се ми обръща внимание.
- Публикувана: 1 фев. 2016, 11:09 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2016, 14:22 ч.
Това ли е голямата любов?
Той те възприема като дете, а поведението ти като детинско, незряло и не смята да ти се обяснява защото говорите на различни езици и ти няма да го разбереш - за какво да си хаби времето, нервите и думите на вятъра?! Смята те за недостатъчно умна... И аз съм имала такова гадже - само че, той открито ми казваше, че съм "глупачето и ли тъпачето", а не ми е мълчал. Съжалявам, че така директно ти го казах.
Като по учебник върви тази тема. 
Какво толкова има да говорите с часове за отношенията ви? Какво реално искаш от тях, че толкова има за обяснение?
Искам както аз се опитвам да се нагодя по неговия характер, така и той да приеме моят. Колкото и да му е непозната романтиката, искам понякога да каже нещо мило, когато има нещо да ме потърси и да попита какъв е проблема. Преди време се скарахме и 3 дни не се потърсихме. Когато накрая не издържах и отидох при него, той ме посрещна с най-широката усмивка и ми каза "Какво става, къде се губиш 3 дни" все едно нищо не е станало... Това е проблема, че всичко е супер, докато не се скараме. Тогава аз се скапвам, а той не го приема насериозно. Когато го попитам защо не ме потърси, той ми казва "Ами нали се сърдиш, защо да ти звъня".
Скрит текст:
Ако аз стана и си тръгна, той няма да ме потърси, защото според него, ако го обичам, няма да си тръгна. Все повтаря, че ако не искам да съм с него, няма да ме спира, казва "Прави каквото искаш"... и аз винаги се връщам, разбира се. След това всичко е наред и той отново става добър и мил. Здравейте, дами! Бих искала да споделя моята история и дилемата, пред която стоя от доста време.
За да разкажа всичко, трябва да уточня, че имам сериозна връзка от 3-4 години, като разликата във възрастта с мъжа ми е доста голяма. Той е първата ми любов и съм сигурна, че и той ме обича. Проблемът е, че може би ме обича по свой странен начин.
Той е добър, щедър и верен. Но вероятно годините, а и многото разочарования в живота, са го направили по-студен, до болка реалист. Ние избрахме да сме заедно, въпреки всичко и всички, но докато аз все още наивно вярвам в голямата любов, той е доста по-практичен и пестелив в чувствата си. Има си проблеми - с работата, с финансите (кредит, за да бъда по-точна) и определено не е толкова отдаден на тази връзка, колкото аз. Всичко е прекрасно с него, докато не се скараме за нещо, било то и пълна глупост. Тогава той става страшно студен, груб, готов да каже всякакви обиди, но не и да се извини. Той често казва, че нямам никакви проблеми, че всичко ми е уредено и че трябва само аз да го разбирам, защото той мен няма за какво да ме разбере. Винаги когато ми стане криво за нещо, той ми казва "Порасни и стига с твойте глупости".
За да разкажа всичко, трябва да уточня, че имам сериозна връзка от 3-4 години, като разликата във възрастта с мъжа ми е доста голяма. Той е първата ми любов и съм сигурна, че и той ме обича. Проблемът е, че може би ме обича по свой странен начин.
Той е добър, щедър и верен. Но вероятно годините, а и многото разочарования в живота, са го направили по-студен, до болка реалист. Ние избрахме да сме заедно, въпреки всичко и всички, но докато аз все още наивно вярвам в голямата любов, той е доста по-практичен и пестелив в чувствата си. Има си проблеми - с работата, с финансите (кредит, за да бъда по-точна) и определено не е толкова отдаден на тази връзка, колкото аз. Всичко е прекрасно с него, докато не се скараме за нещо, било то и пълна глупост. Тогава той става страшно студен, груб, готов да каже всякакви обиди, но не и да се извини. Той често казва, че нямам никакви проблеми, че всичко ми е уредено и че трябва само аз да го разбирам, защото той мен няма за какво да ме разбере. Винаги когато ми стане криво за нещо, той ми казва "Порасни и стига с твойте глупости".
Скрит текст:
Питам се дали цената на любовта е в постоянното преглъщане на достойнството ми. Чувствам се ужасно, когато винаги повтаря, че вината е в мен и никога не ми се извинява. Но и ме е страх, че ако го напусна, след време ще съжалявам, че съм изгубила човек, който ме обича. Сякаш до толкова е обсебен от своите проблеми, че няма време да се бори за мен и когато има проблем, просто ме пуска.
Много пъти, когато сме се карали, съм мислела наистина да го напусна. Но тогава се сещам колко ни е било добре преди да се скараме и решавам, че връзката ни е по-силна от един конфликт, и се връщам.
Много пъти, когато сме се карали, съм мислела наистина да го напусна. Но тогава се сещам колко ни е било добре преди да се скараме и решавам, че връзката ни е по-силна от един конфликт, и се връщам.
Скрит текст:
Започвам да си мисля, че наистина грешката е в мен. Че живея в някаква приказка и чакам любов като по филмите, и може би ако си тръгна от него, никога няма да намеря това, което търся.
Дали те обича или не, не знам.
Но че умело те манипулира и "извайва" по негов си тертип, е 100% сигурно.
Ако му ходиш по гайдата-обича те, ако не си съгласна с него-сори, маце, не те спирам, прави каквото искаш.
Натресла си се на най-гадния тип мъже.
Четох само първия пост и отговарям според него.
Да, вероятно любов без конфликти няма, но при "любов", където след скарване НИКОГА няма "борба" от негова страна, не знам за какви точно чувства можем да говорим.
Да, вероятно не го разбирам, но точно и по това определяме кой е от "нашето тесто" и кой не, кой е за нас и кой не е.
Да, за мен, когато човек обича, не живее с представата, че е съвършен, а другият е виновен за всичко. Ако наистина е зрял, осъзнава действителността и работи за подобряване и на личността си, и на тази на партньора, и на взаимоотношенията им.
Лично мнение. Не обвързвам никого с него.
Да, вероятно любов без конфликти няма, но при "любов", където след скарване НИКОГА няма "борба" от негова страна, не знам за какви точно чувства можем да говорим.
Да, вероятно не го разбирам, но точно и по това определяме кой е от "нашето тесто" и кой не, кой е за нас и кой не е.
Да, за мен, когато човек обича, не живее с представата, че е съвършен, а другият е виновен за всичко. Ако наистина е зрял, осъзнава действителността и работи за подобряване и на личността си, и на тази на партньора, и на взаимоотношенията им.
Лично мнение. Не обвързвам никого с него.
Честно казано, намери си нещо да правиш и не се занимавай с глупости. Мъжете не са жени и ако намериш мъж, с когото да изяснявате отношенията си с часове и дни бягай с 200. Помисли дали е възможно мъжът ти да е прав и наистина неговите проблеми да са много по-сериозни от твоите, особено ако има бизнес, с който те издържа и помага на семейството, че и на приятелите ти. Това не означава, че ти си по-маловажна, но вероятно той отговаря и за теб, и за много други хора. И ако ти имаш по-малко отговорности е нормално да си по-малко стресирана и натоварена.
Ако нямате кардинални проблеми е много по-добра стратегия като се скарате да се сдобрите и да не го дъвчете до безкрай.
Пък ако в крайна сметка не е е твоят тип затворен и зает мъж намери си някой муньо без работа, с когото ще се карате, сдобрявате и изяснявате денонощно – такива има много, модерно е. Като нищо ще се налага и да го издържаш, защото той е депресиран/търси себе си/гледа да угоди на майка си, баба си, сестра си, леля си, бившето си гадже и колежката си.
На останалите, които говорят за манипулации и насилие мога да кажа, че ако човек наистина има сто неща на главата и се тревожи за тях, а от тях зависят много хора, даже и детето му да дойде да му скимти без нужда и да се заяжда, защото днес във фитнеса го погреднали накриво и се чувства дебело/непотребно/нежелано/неразбрано ще му се развика и като нищо ще го и обиди. Уважение трябва към хората, а и като търсим разбиране, не е лошо и да го даваме, а не да наричаме разбиране сколнността да си запълваме времето с безсмислено дълго ежедневно изясняване на отношенията, защото си нямаме друга работа или интереси и някой след работа трябва да ни забавлява по този начин.
Ако нямате кардинални проблеми е много по-добра стратегия като се скарате да се сдобрите и да не го дъвчете до безкрай.
Пък ако в крайна сметка не е е твоят тип затворен и зает мъж намери си някой муньо без работа, с когото ще се карате, сдобрявате и изяснявате денонощно – такива има много, модерно е. Като нищо ще се налага и да го издържаш, защото той е депресиран/търси себе си/гледа да угоди на майка си, баба си, сестра си, леля си, бившето си гадже и колежката си.
На останалите, които говорят за манипулации и насилие мога да кажа, че ако човек наистина има сто неща на главата и се тревожи за тях, а от тях зависят много хора, даже и детето му да дойде да му скимти без нужда и да се заяжда, защото днес във фитнеса го погреднали накриво и се чувства дебело/непотребно/нежелано/неразбрано ще му се развика и като нищо ще го и обиди. Уважение трябва към хората, а и като търсим разбиране, не е лошо и да го даваме, а не да наричаме разбиране сколнността да си запълваме времето с безсмислено дълго ежедневно изясняване на отношенията, защото си нямаме друга работа или интереси и някой след работа трябва да ни забавлява по този начин.
