Паническо разстройство - 25

Добър вечер момичета

Аз някак си събрах сили, стегнах се излязох отидох сама до мола пеша (около 30мин си е) и се въртях вътре да избирам подарък около час, видях случайно страшно много познати и успях да се разсея от черните мисли. После се видях с майка ми и се прибрахме заедно. Но за пореден път си доказах - не става с лежане и с вайкане. Половин час стоях облечена и обута и ме беше страх да изляза да не ми стане лошо. Ми излязох, беше ми зле ходих малко като упоена, но с едно валидолче под езика лека полека стигнах и си свърших работата и сега се чувствам съвсем нормално. Така че мили момичета на пук на това колко ви е зле ставайте, излизайте, вървете. Само така може да си помогнем.

Хубава вечер ви пожелавам

Браво, Цвети! Гордея се с теб!  Само така!

Хаха, Галка, благодаря ти за моралната подкрепа по фейса докато вървях и залитах като пияндурник

Цвети, Браво!  Аз много трудно се престрашавам сама да ходя пеш...

Разбирам те напълно, нормално е. Пробвай всеки ден с малки разстояния по 5-10мин до магазина примерно и постепенно увеличавай и ще успееш. Ти какво реши за психотерапията ще се пробваш ли?

Отлагам го още.. 

,, Здравейте, братовчедка ми получи страхова невроза и искам да й помогна много, затова бих искала да ви помоля да препоръчате наистина добри психиатри/психолози в София. Особено тези от вас, които са се оправили. ''

Няма ли друг, който може да помогне? 

На мен ми свършиха болничните и от днес съм на работа .....ми не ми е читаво.....сънливо ми е, потиснатоооо  

Аз ти отговорих, barabanche, тя трябва да реши дали търси психолог или психиятър раликата е голяма.

Запис и от мен. И аз съм със страхове и кошмари 

Здравей!

Ето моите две предложения



Цвети, няма за какво   Насреща съм и друг път. Стига да имам интернет (т.е. да не съм излязла някъде, защото не съм си пускала интернета от роуминга) винаги ще те залисвам

Велвет, опитай с малки стъпки. Първо на кратко разстояние, после увеличавай с по малко.
Аз преди първо ходех до най-близкия магазин, който е на около 100 метра от нас, после започнах да ходя до по-далечните. Накрая започнах да ходя до супер далечен магазин, а съвсем вече като се чувтсвах готова и в парка или до морето. Случват се нещата, но бавно. И не се насилвай наведнъж за големи разстояния. Капка по капка дето се вика.

Здравейте мили момичета и момчета,отдавна ви чета но никога не съм писала.преди време имах много силно ПР.с времето мина забременях чувствах се чудесно.но ето сега пак с нови сили.постоянно съм с мисли че ще ми стане лошо,че ми става лошо че припадам разтрепервам се завива ми се свят.опитвам се да не мисля въпреки че си имам работа,но не се получава.понякога имам чувство че ми изтръпват ръцете,че нямам сили че ще получа инсулт.вървя като замаена псстоянно лежи ми се нямам желание за нищо.на 25 години съм имам всичко за което човек може да си мечтае.а нямам настроение за нищо.моля ви помагайте

Здравей и добре дошла при нас От колко време си така и лекуваш ли се по някакъв начин?

Ами от околко месец,не не се лекувам с нищо и неискам да пия нищо,никой от близките ми незнае,опитах се да кажа на мъжа ми той каза че това са глезотии и че ПА били на мода

Здравей!

Ние освен с морална подкрепа няма с какво друго да помогнем.

Щом си минала веднъж по този път значи си наясно, че изтръпване на ръце и всичко останало са част от ПР и ПА. Затова изобщо не задълбавай в мисли за инсулти, инфаркти, припадъци и подобни неща. Това няма да се случи. Дори да се чувстваш изключително слаба  няма да се случи. Няма нито един смъртен случай освен това от ПР.
Аз съм имала моменти в които е трябвало да се подпирам по стените като изляза навън. Но съм продължавала напред. Имало е и моменти в които като ми се разтреперят краката и ми се е случвало да се върна обратно вкъщи, но като цяло гледам да се противопоставя на страховете си.

За съжаление ПР се появява без да пита дали имаш всичко от което да си щастлив... това е положението.



НО не трябва да се вглъбяваш в негативните емоции, които изпитваш, нито в тези симптоми. Колкото по-малко им обръщаш внимание и по-малко ги мислиш, толкова по-добре ще се чувстваш.
И Цвети беше споделила назад думите на психоложката й и аз ще повторя това... Ако непрекъснато мислиш за това, че ти е лошо няма как да ти стане по-добре. Дори един напълно здрав човек да започне да си мисли "Ох, лошо ми е, вие ми се свят, много ми е лошо" е твърде вероятно да му стане по-зле.  Та какво остава за нас  дето сме по-лабилни.

Ако имаш възможност посети ппсихолог. И след като не намираш подкрепа в семейството си можеш да споделяш всичко с нас. На драго сърце всеки от нас ще се отзове, когато не ти е добре.

Мода... мода... защото не ти е стъпил в обувките. Но масово хората не проявяват разбиране спрямо близките си защото не могат да го разберат това паническо разстройство. отстрани изглежда като лигавене, глезотене...